От данните представени в Таблица 10 се установява, че обекта изцяло попада в интервала 1100 – 1200 м.н.в
Разпределението на месторастенията съгласно Класификационната схема на типовете горски месторастения в Р България (1983) е посочено в Таблица 11.
Таблица 11
-
Месторастене
|
Площ
|
Означение
|
№
|
( ха. )
|
%
|
T – II - 2
|
C – 2
|
75
|
18,7
|
100
|
ОБЩО:
|
100
|
100
|
т.е. обекта засяга само месторастения отнасящи се само към Тракийската горскорастителна област, T - II - 2 С–2 - изцяло месторастенията развиващи се върху кафяви горски преходни, средно дълбоки до дълбоки, средно каменливи почви.
Разпределението на залесените площи по класове и подкласове на възраст в разглежданите подотдели е както следва
Таблица 12
-
Класове на възраст
|
Подкласове на възраст
|
Площ
|
( ха )
|
I
|
1 – 10
|
|
11 – 20
|
0,3
|
II
|
21 – 30
|
|
31 – 40
|
|
III
|
41 – 50
|
|
51 – 60
|
2.0
|
IV
|
61 – 70
|
|
71 – 80
|
16,4
|
V
|
81 – 90
|
-
|
91 – 100
|
-
|
VI
|
101 – 110
|
-
|
111 – 120
|
-
|
VII
|
121 – 130
|
-
|
131 – 140
|
-
|
Забележка :
Видовете от I – ви клас образуват подлеса на зрелите насаждения
От горната таблица става ясно, че в обхвата на разработката попадат основно средновъзрастни насаждения , които са подходящи местообитания за повечето видове от класовете Aves и Mamalia, които традиционно обитават нашите иглолистни гори.
Разпределението на залесената площ по бонитети е отразено в Таблица 13.
Таблица 13
Мярка
|
Бонитети
|
СУМА:
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
поляна
|
|
хектари
|
|
16,4
|
2,3
|
|
|
|
18,7
|
проценти
|
|
87,7
|
12,3
|
|
|
|
100
|
Насажденията около обекта са чисти бялборови , като смърча се явява като подлес в резултат на естествено самовъзобновяване.. Подотделите разположени над тези които оконтурва площадката по северната й граница са смесени с различно участие на смърча и белият бор. Стъбленият запас на насажденията е твърде различен и варира от 33 до 274 м.куб/ха ( дървесна маса с клони) , което формира общ запас на разглежданите територии възлизащ на 5020 м.куб.
Таблица 14
-
Състав
|
Основен вид/подраст
|
Площ
|
( ха. )
|
%
|
Бб / См
|
бял бор
|
0,3
|
1,6
|
смърч
|
Бб
|
бял бор
|
18,4
|
98,4
|
бял бор
|
ОБЩО
|
|
18,7
|
100
|
От данните в Табл. 14 се установява, че около площадката на инвестиционното предложение се развиват почти на 100 % бялборовите култури, кето в съчетание с ливадите в района предоставя условия за възникването на местообитания предпочитани от голям брой представители на животинския сват.
С одобряването на Подробния устройствен план на границите и разпределението на площите в тях , стават задължителни по отношение територията заключена от имотните граници. С това се запазва статуса на съседните земи .
* Земеделските земи около обекта са ливади, повечето от които са изоставени. Поради което по тях вече се забелязват елементи на начална сукцесия в посока заемане на територията от рудерални тревни видове.
Селското стопанство в региона е развито предимно под формата на единични натурални стопанства. Обработват се около 20 – 25 % от пригодните площи, като основните култури са картофи и фасул.
Животновъдството се развива на семеен принцип. Отглеждат се кози и говеда.
Реализацията на инвестиционното намерение води до известно намаление на земеделските земи в района . Сущевременно създаването на Ваканционното селище с възможности да поеме до около 150 души ще формира известни стопански стимули за обработване част застрашените от изоставяне земеделски земи в землището на др. Доспат.
* Територии за транспорт - включва част от съществуващите, пътища. По отношение на растителните и животинските видове устройването на тези площи не е свързано с унищожаване на местообитания и допълнително фрагментиране на територията за дребноразмерните видове. Може да се очаква засилване факторите предизвикващи безпокойство у уязвимите към засилено човешко присъствие животни. Засиления трафик при увеличения туристически поток може да доведе до увеличаване смъртността при по- бавноподвижните видове.
Реализацията на плана не поставя изискването за изграждане на специфични дефрагментационни съоръжения
* Водни площи. При спазване условията за пречистване на отпадъчния поток от Ваканционното селище не следва да се окаже въздействие върху качествата на повърхностните водоизточници.
3.2. Описание на на защитените територии и зони в обхвата на плана
- Биосферен резерват „ Дупката”. Обявен със Запвед 3899 / 15.09.1975 год. на МГОПС и N 702/14.07.1982 г. на КОПС Намира се наоколо 13.5 км. Североизточно от обекта. Представлява дълбоко дефиле . На територията на ЗМ са се установили популации на Благородния елен, дивата свиня и кафявата мечка. Всичките те са в отлично състояние. Височинния интервал, който се заема от резервата е заключен между 600 и 1300 м. н.в. На 10 км. северно от резервата се намира вр. „Баташки снежник” ( 2082 м. н.в. )
- Резерват „Кастраклий”
Отстои на около 13.5 км източно от обекта. Заема площ от124 ха и е под контрола на РИОСВ Смолян. Опазва уникална гора от черен бор на възраст над 200 год. Обявен със Заповед на МГ през 1968 г.
- ЗМ „Слънчева поляна”
Отстои на около 8 км. северно от обекта . Красива местност за отдих и туризъм. Обяваена е със Заповед N 449/25.04.1984г.
В ЗМ се забранява строителството и разработването на кариери и минно-геолойката дейност. На територията на защитената метност се забранява лова. Територията се стопанисва от ДДс „Широка поляна” Има приет план за управление със Заповед РД – 165/ 09.03.2009г.
- ЗМ „Лонгурлий”
Отстои на около 9,5 км. северозападно от обекта. Обявена със Заповед N РД 379/03.04.2003г. Партизански лагер.
-
Обекти от мрежата Натура 2000
- Защитена зона „Родопи Западни „ тип К, Код BG0001030 обекта попада в нея
- Защитена зона „Западни Родопи „ Код BG0002063 отстои на около 7 км северно от обекта
- Защитена зона "Триград – Мурсалица „ тип J , Код BG0002113 отстои на около 13 км източно от обекта.
3.3.Обобщаване и оценка на въздействията върху горския фонд.
-
Изграждането и експлоатацията на Ваканционното селище няма да окаже пряко въздействие върху горския фонд. Очаква се завишаване емисиите на някои газове в резултат на очакваното нарастване на автомобилния трафик Така за въглеродния оксид и и въглеводородите е установено, че предизкват затваряне на устицата и влошаване на газовия обмен и метаболизма на горскодървесната растителност. Праговете на концентрациите предизвикващи тези въздействия обаче са многократно над очакваните при реализацията на инвестиционното намерение.
-
Засилване на ерозионните процеси в границите на площадката и около нея.
-
Повишаване риска от възникването на горски пожари
4.Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на плана
В тази точка са описани местообитанията и видовете предмет на опазване в защитените зони и техните биологични особености, определящи факторите на средата спрямо които растенията и животните могат да покажат по- висока чувствителност:
4.1. Описание на защитените зони
Съгласно стандартния формуляр за специални защитени зони (СЗЗ) за проектотеритории от значение за общността и за специални консервационни зони (СКЗ) обекта попада в :
Защитена зона Родопи Западни
-
Тип К
-
Код BG0001030
-
Местоположение на центъра на ЗЗ:
-
Географска дължина -Е 24°45'44"
-
Географска ширина N 41°45 ' 09"
-
Площ на защитената зона 271 909,215 ха
-
Надморска височина:
-
Минимална - 285м.
-
Максимална – 2167 м.
-
Средна – 1237 м.
-
Административен район:
-
Район за планиране – Южен Централен - код по NUTS BG 05
-
Област – Смолян - код по NUTS BG 055
-
Био-географски район – Алпийски, Континентален
-
Обща характеристика на обекта
Класове Земно покритие % Покритие
Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води)...................................... 6
Алпийски и субалпийски тревни съобщества..................................................................... 8
Друга орна земя......................................................................................................................12
Широколистни листопадни гори.........................................................................................15
Иглолистни гори.................................................................................................................. 20
Смесени гори......................................................................................................................... 5
Изкуствени горски монокултури (насаждения на тополи,и екзотични дървета).…..12
Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници………...............4
Други земи (включително градове, пътища, сметища, индустриални обекти)……. 7
Сухи тревни съобщества, степи...................................................................................... 4
Екстензивни зърнени култури........................................................................................... 7
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Общо Покритие 100
Защитената зона включва обширни иглолистни и смесени гори. Района е слабо населен. Около Триград са се формирали значими скални образувания. Към зоната са включени и някои долини със средиземноморско климатично влияние (континентално мезо-средиземноморски климат по Rivas-Martinez): реките Въча, Канина, Бистрица, Доспатска.
Това е най-голямата предложена защитена зона в България и едновременно с това ключово място за опазване на мечката.. Зоната опазва значителни проценти от националното покритие, оценки А или В, за голям брой местообитания и видове и в
това отношение е уникална.
Заплаха е строителството на нови ски курорти, леглови бази в планината, ски писти и ски съоръжения. Това ще фрагментира зоната и прогони мечката и други редки видове от там.Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. При бъдещо разширяване на автомобилните пътища в зоната и строителство на нови язовири е необходимо да се вземат мерки за опазване на защитените местообитания и дефрагментация местообитанията на мечката и дивата коза. Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части за да се запазят местообитанията на мечката. Бракониерството на мечки е сериозен проблем.
Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете Testudo. Събирането на костенурки е сериозен проблем. Старите гори са застрашени от изсичане, като се посяга до малкото не докосвани досега от сечи гори. Голям проблем е засаждането на чужди горски видове. Разораването на земята преди засаждане на нови горски насаждения също е заплаха за биоразнообразието.Едновременно с това дъбовите гори са с издънков характер и са силно уязвими от деградация и изместване от други видове – необходимо е активно управление към постепенно естествено възобновяване на семенните гори.
4.2.Описание на типовете местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EЕС установени в ЗЗ Родопи Западни
Таблица 15
Код
|
Наименование на хабитата
|
%
в ЗЗ
|
91E0
|
Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)
|
13.0
|
92C0
|
Гори от Platanus orientalis
|
0.5
|
92A0
|
Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba
|
0.5
|
6430
|
Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс
|
1.0
|
3260
|
Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion
|
0.3
|
4060
|
Алпийски и бореални ерикоидни съобщества
|
0.1
|
4070
|
* Храстови съобщества с Pinus mugo
|
0.01
|
40B0
|
Родопски съобщества на Potentilla fruticosa
|
0.01
|
9110
|
Букови гори от типа Luzulo-Fagetum
|
10.0
|
9130
|
Букови гори от типа Asperulo-Fagetum
|
10.0
|
9150
|
Термофилни букови гори (Cephalanthero- Fagion)
|
1.0
|
9170
|
Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum
|
2.0
|
9180
|
* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове
|
0.2
|
91AA
|
Източни гори от космат дъб
|
0.1
|
91BA
|
Мизийски гори от обикновена ела
|
3.0
|
91CA
|
Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори
|
20.0
|
91D0
|
* Мочурни гори
|
0.1
|
6210
|
Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)
|
0.1
|
62D0
|
Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества
|
2.0
|
6510
|
Низинни сенокосни ливади
|
0.1
|
6520
|
Планински сенокосни ливади
|
10.0
|
8210
|
Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове
|
0.01
|
8220
|
Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове
|
0.02
|
8230
|
Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii
|
0.02
|
91M0
|
Балкано-панонски церово-горунови гори
|
0.2
|
91Z0
|
Мизийски гори от сребролистна липа
|
0.1
|
9270
|
Гръцки букови гори с Abies borisii-regis
|
2.0
|
9410
|
Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)
|
25.0
|
9530
|
* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор
|
8.0
|
9560
|
* Ендемични гори от Juniperus spp.
|
0.01
|
5130
|
Съобщества на Juniperus communis върху варовик
|
1.0
|
5210
|
Храсталаци с Juniperus spp.
|
0.01
|
6110
|
* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi
|
0.01
|
8310
|
Неблагоустроени пещери
|
0.01
|
6220
|
Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea
|
0.1
|
От установените местообитания фигуриращи в от Приложение І на Директивата за хабитатите най-големи територии заема хабитатът на Ацидофилните гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceete – до 25% от територията). Относително големи територии развиват Алувиалните гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior 13 % и Планинските сенокосни ливади – до (10 % ). Всички те имат високи качествени оценки и относително ниско ниво на застрашеност.
От посочените в Таблица 15 местообитания идентифицирани на територията на ЗЗ „Родопи Западни” в обхвата на Ваканционното селище попада 1 хабитат :
-
Код по Директивата
|
Палеарктичен код
|
Наименование на хабитата
|
6520
|
38.31
|
Планински сенокосни ливади
|
Сподели с приятели: |