Д о к л а д за оценка за степента на въздействието върху защитена зона „родопи западни” bg 0001030
Изтегляне 2.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Територия Планински сенокосни ливади в ЗЗ „Родопи Западни” Ха
- А. / въздействия върху популациите
- Б./ Въздействия върху видовете предмет на опазване в ЗЗ
- Безгръбначни Еуфидриас - (Euphydryas aurina) Таблица 23
- Антропогенни и подлежащи на управление фактори Природни и случайни фактори
- Алпийска розалиа ( Rosalia alpina ) Morimus funereus Таблица 24
- Голям дъбов сечко ( Cerambyx cerdo ) Таблица 25
- Еленов рогач - Lucanus Cervus Таблица 26
- Земноводни Обикновен дъждовник ( Salamandra salamandra) Таблица 27
- Голям гребенест тритон Triturus karelinii Таблица 28
- Жълтокоремна бумка ( Bombina variegata) Таблица 29
- Влечуги Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) Таблица 30
- Шипобедрена костенурка ( Testudo graeca) Таблица 31
- Шипоопашата костенурка ( Testudo hermanni) Таблица 32
- Дивата свиня
- Смок мишкар (Elaphe longisima) Таблица 33
|
Процентно от хабитата реализацията на Ваканционното селище спред характера на застрояването в рамките на ПУП засяга площи както следва: Таблица 22
Екотона на този хабитат може да се разглежда като стъпков биокоридор за съществуващата в района херпетофауна. Като цяло при реализацията на ПУП за Ваканционно селище в ПИ 050025 мест. „ Чинлий” з - ще Доспат не се засягат приоритетни местообитания. Предвид зсегнатата част от хабитата ( 0,0061% ) въздействието върху природния тип местообитание Планински сенокосни ливади включено в Европейската мрежа Натура 2000 е незначително. Около 50 % от засегната територия в качеството си на зелена площ в размер на 0,835 ха. запазва характеристики близки до тези на планиските сенокосни ливади 5.1.4. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на плана върху защитените растителни видове предмет на опазване в защитената зона. От растенията , включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC предмет на опазване в Защитената зона на територията на имота както и в 1000 м. зона около него не се среща нито един вид От защитениете видовете посочени в Табл. 16 най – близко до обекта ( в землището на с. Борино) е установено находище на Костова тлъстига ( Sedum kostovii) Другите видове като Родопска самогризка ( Scabiosa rhodopensis ) Гръцки кимион ( Carum graecum ), Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis) и Мечешко око ( Cortusa matthioli ) са открити в района на с. Триград 5.1.5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на плана върху защитените животински видове предмет на опазване в защитената зона. А. / въздействия върху популациите 5.1.5.1.Преки въздействия 5.1.5.1.1.Увеличаване смъртността. Привличането на повече животински видове по пътя на хранителната верига до застроената площ ще увеличи риска за нарастване на тяхната смъртност. Особено уязвими са младите животни и нощно активните гризачи, които стават жертва на автомобилния трафик . Трафика крие рискове и за хищниците, които често биват привлечени върху пътното платно от видовете обект на ловните им предпочитания. 5.1.5.1.2. Изсичане на нискостъблени гори и храсталаци при промяна предназначението на земите Като предпочитано местообитание за някои от врабчовите птици изсичането на самонастанилите се единични нискостеблени фиданки от бял бор, които в резултат на въздействията върху тях са придобили храстовиден хабитус им ще доведе до намаляване на територията за обитание. Фактора е с много ниска степен на риск , поради единичния характер на тези храсти и незначителната площ на обекта. 5.1.5.1.3. Полудиви кучешки глутници Влиянието на подивелите кучешки глутници върху животинското разнообразие не е достатъчно проучено. Въпреки липсата на достатъчно факти за изготвянето на научно обоснована количествена и качествена оценка на това въздействие , в нашата практика е прието скитащите кучета да се приемат за вредни и тяхната численост е предмет на контрол и редукция съгласно предвижданията на ловноустройствените проекти. Реализацията на ваканционното селище създава известни предпоставки за увеличаване числеността на подивелите кучета, в района. 5.1.5.2.Косвени въздействия 5.1.5.2.1. Замърсяване от физически фактори. Безпокойство на видовете. Заведенията за обществено ползване и автомобилният трафик са източник на шум, вибрации и лъчения във видимия спектър, което може да причини безпокойство за отделни видове. Шумовото замърсяване има изразен кумулативен ефект . Съчетаването му със засилено човешко присъствие може напълно да пропъди по- плахите видове така, че тази територия може да стане негодна за тях, въпреки запазването на всички останали параметри на средата. 5.1.5.2.2. Изоставяне на земеделски земи. С изграждането и развитието на Ваканционното селище се очаква засилване на стопанския интерес към земеделските земи в землището на гр. Доспат . По отношение на консервационната им значимост за биологичното разнообразие може да се почертае, че съгласно стандартни формуляр планинките пасища са обособени като самостоятелен хабитат. Като местообитания на консервационно значимите животински видове в ЗЗ „Роадопи Западни” стойността им е ограничена. Тези територии представляват интерес най- вече като ресурсни източници за някой от тях. Оценявани в този аспект земеделските терени в района не са с особено висока значимост , което се дължи на силната им фрагментация наложена от характера на традиционно прилаганите селскостопански практики, а в последствие изоставянето на голяма част от тях. . Поради тази причина те не предоставят условия за трайно заселване на определени популации от косервационно занчимите за зоната видове. Тук едрите бозайници са само преминаващи и са пряко свързани с етапите на цъфтеж и плодоносене. Това се отнася и за дребните бозаници ( в частност мишевидните гризачи ) , които формират второто трофично ниво за повечето от хищниците. Анализа на въздействието при изоставяне на земеделските земи води в една посока – възникване на сукцесионни промени в различни направления :
5.1.5.3. Други въздействия 5.1.5.3.1. Хищничество От видовете обект на защита в зоната, прилепите, лалугера, костенурките и змиите попадат в хранителния спектър на хищниците и едрите дневни и нощни грабливи птици като Вълка, Дивата котка Скалния орел, Бухала и др. Влиянието на хищничеството върху числеността на популациите на защитените видове, не е проучено, но като естествен фактор на средата то може да бъде прието. Съчетаването му обаче с увеличаване смъртността на видовете в следствие на увеличения антропогенен натиск върху територията може да предизвика кумулативен ефект . Б./ Въздействия върху видовете предмет на опазване в ЗЗ Оценката на факторите на влияние е изготвена в табличен вид при сладната Легенда: „ + „ – съществува опасност от негативни въздействия „ - „ - не съществува опасност от негативни въздействия „ 0 ” - вида е консервативен към фактора
Еуфидриас - (Euphydryas aurina) Таблица 23
Вида се среща до горната граница на гората. Обитава мезофилните тревни пространства. Заплахата от разрушаване на местообитанията на вида при строителството е с ниско ниво на въздействие върху популациите, което се дължи на високата им подвижност. Употребата на инсектициди в рамките на обекта е малко вероятна, очаква се обаче използването на репеленти. Възможно е значително покачване на употребата на инсектициди при земеделските дейности в близост до границите на инвестиционното намерение които вероятно ще се интензифицират с развитие на курортно – туристическата дейност в района. Към вида има определен колекционерски интерес Алпийска розалиа ( Rosalia alpina ) Morimus funereus Таблица 24
Алпийската розалиа е защитен вид . Заедно с Morimus funereus се среща през пролетта и лятото в пояса на бука. Изграждането и експлоатацията на обекта няма отношение към опазването и на двата вида Голям дъбов сечко ( Cerambyx cerdo ) Таблица 25
Обекта се разполага над горната граница на разпространение на вида, така, че реализацията му няма да окаже въздействие върху опазването на Големия дъбов сечко. Еленов рогач - Lucanus Cervus Таблица 26
Местообитанията му са под територията на Ваканционното селище . Вида е обект на колекционерство, поради което засиленото туристическо присъствие в района го поставя под известна степен на риск.
Обикновен дъждовник ( Salamandra salamandra) Таблица 27
Територията на Ваканционното селище не представлява подходящо местообитание за вида. Въздействието й върху саламандъра може да бъде само потенциално и косвено в случай на заселването на даден екземпляр във терасата на в Касчурското дере под обекта и при изпускане на недостатъчно пречистени води във водоприемника, които да окажат негативно въздействие върху хранителната му база. Голям гребенест тритон Triturus karelinii Таблица 28
Обекта се разполага при горната граница обитание на вида. Линейната инфраструктура на Ваканционното селище не пресича местообитания на Големия гребенест тритон. Въпреки, че за бреговата зоната на язовир Доспат няма информация за существуването големият гребенест тритон при спазване принципа на предпазливостта се приема, че съществува риск за негативно въздействие при урбанизация на територията , което може да се изрази в замърсяване на браговата заона около обекта с детергенти Жълтокоремна бумка ( Bombina variegata) Таблица 29
В границите на обекта не попада местообитание на жълтокоремната бумка. Извън границите на площадката като потенциално местообитание за вида може да се посочи бреговата ивица на яз. Доспат. Предвидените с ПУП дейности не би следвало да засегнат местообитание на жълтокоремната бумка .
Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) Таблица 30
Територията на Ваканционното селище не осигурява екологичните и биологичните изисквания за Emys orbicularis. Като възможно местообитание може да се приеме бреговата ивица на яз. Доспат , които обаче се намира над горната граница на биотопа й. Реализацията на инвестиционното намерение не прекъсва биокоридори на вида тъй като лежи извън местообитанието му. Заплахите за възникване на негативни въздействия върху отделни екземпляри са само потенциални и са свързани с нарастване на човешкото присъствие по бреговата ивица на язовира. Шипобедрена костенурка ( Testudo graeca) Таблица 31
За територията на обекта иглолистните гори са едификатор и като такива не представляват интерес за вида. Няма данни за съществуваща или за изчезнала популация на Testudo graeca в района . Съществува информация че в землището на гр. Доспат на припечни месторастения с широколистна дървесно – храстова раститителност са срещани отделни екземпляри. Това обстоятелство налага изискването за оценка на въздействието върху сухоземните костенурки в района. Предвид биологията на вида и ограничената му двигателна способност костенурките прекарват живота си върху една ограничена по площ територия. В този случай изпълнението на строителните работи е възможно да увреди местообитанието на един или група индивиди ако такива обитават или преминават през площадката на обекта. Поради тази причина преди започване на строителството в границите на площадката трябва да се извърши щателен оглед и ако се открият отделни индивиди, същите да се пренесат на подходящо за тях место. Обектите от линейната инфраструктура не създават непреодолими прегради за вида които да доведат до локална диференциация и нарушаване на естествения генетичен обмен. За малките на вида особено голяма е заплахата от стъпкване, и тя нараства с увеличаване на антропогенното присъствие в територията. Този риск обаче се намалява от обстоятелството, че обекта се разполага при горната граница на обитаване от вида от което следва, че се не би трябвало да се очаква значително присъствие на сухоземни костенурки в обхвата му.
Посоченото за шипобедрената костенурка в голяма степен се отнася и за шипоопашатата със следните допълнения: Шипоопашата костенурка ( Testudo hermanni) разлика от Шипобедрена костенурка ( Testudo graeca) предпочита разредените гори. Горната граница на ариела й достига до 1400 м. н.в. , което прави по- вероятно присъствието й в територията. Освен това Шипоопашатата костенурка зимува в дупки с дълбочина до 90 см., което поставя условия за повишено внимание при започването на изкопни работи в началото на пролетта. Обект на опазване трябва да бъдат не само отделните екземпляри но и техните яйца, още повече, че те са обект на нападение и от всички хищници и някои от насекомоядните видове обитаващи проектотериторията на ядрото. Хищничеството в проектната територия, въпреки че се явява като елемент на естествения отбор също може да окаже влияние върху числеността на вида който тук се намира при плътност под критичната за установяване на устойчива популация. Естествени врагове на шипоопащатата костенурка са Дивата свиня ( Sus scrofa) и Скалния орел (Аquila chrysaetos) . Числеността на Дивата се свиня в района се контролира чрез контролирания отстрел, поради което не съществува риск от несъразмерно нарастване на популацията й. Присъствието на скалния орел в територията може да бъде случайно и временно, порди което е без практическо значение за Testudo hermanni Вида реагира слабо на физичните въздействия на външната среда, поради което те не представляват фактор за безпокойството му .
Разпространен в цялата страна до 1800 – 2000 м. н.в. Основни местообитания на вида са влажни гористи места или мезофилни ливади с храстова растителност. Отделни екземпляри са срещани в разнообразни хабитати: - екотони на пасища и ливади, зрели горски насаждения, влажни и мочурливи ливади и др. Пои принцип иглолистните гори не са предпочитано местообитание за представителите на род Elaphe . При спазване на принципа на предпазливостта обаче следва да се приеме, че риск от възникване на неблагоприятни последици при строителството и развитието на обекта може да възникне дотолкова, доколкото отделни екземпляри в периода на лятното засушаване биха могли да попадната в територията на обекта или площите около нея. Освен това екотона между мезофилни ливади и повърхностни водоизточници е важен за вида, така че, в терасата на Касчурското дере може да се очаква неговото присъствие. На този етап няма съобщения за наличието на популация на Elaphe longisima в района на застрояване. Интензифицирането на трафика с реализацията на обекта , извеждат друга група рискове свързани с прякото унищожаване или нараняване на екземпляри пресичащи пътните платна. При проведени разговори с местното население беше установено, че в района през летния период отделни представители на род Elaphe стават жертва на автомобилния поток. Видовата принадлежност на тези екземпляри обаче не можа да бъде установена.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||