Д о к л а д за оценка за степента на въздействието върху защитена зона „родопи западни” bg 0001030

Въз основа на обобщената оценка и отчетените вероятности за възникването значителни негативни въздействия върху видовете и хабитатите” в ЗЗ „Родопи Западни както и съгласно указанията в «Методическото ръководство по разпоредбите на чл. 6 на Директивите за местообитанията и птиците е необходимо да се изготви Целева оценка .

Елементите на плана включват :

• 
  Вилни сгради
  
• 
  Пречиствателно съоръжение
  
• 
  Тротоари
  
• 
  Паркинг
  
• 
  Обслужваща инфраструктура и др.
  

Предложения ПУП регламентира територии със статут Ос – вилно селище

При реализацията му земята сменя предназначението си респ. променя своя екологичен статус по отношение на биоразнообразието, при което се създават допълнителна урбанизирана територия и инфраструктура които от своя страна формират условия на живот различни от естествените.

Така съществуващото местообитание – високопланинска ливада , които се формиралало при прилагането на комплект от агротехнически мероприятия , както и при определени норми на приходната и разходната част в баланса на органичната материя ( изразяващи се в торене и изнасяне на част от тревната маса ) ще попаднат под пряко въздействие на засилено антропогенното присъствие в границите на площадката , както и силно завишаване нормата на слънчевата радиация досигаща до земната повърхност в резултат на завишаване броя на косидбите на зелените площи в рамките на пролетно – летния сезон. Останалите елементи на плана – сгради , тротоари, паркинг, алеи и др са свързани с унищожаване на месторастения. При тях се създават площи с изкуствени покрития, които формират практически невъзможни за обитание условия .

Настоящият ПУП определя следните елементи на територията:
Таблица 4

Елементи на територията	Мярка
	Площ дка.	%	Забележка
Площ за застрояване	Д0 5,01	до 30	Нормативно
Транспортна инфраструктура	0.68	4.08	по ПУП
Обслужваща инфраструктура	0.46	2.75	по ПУП
Зелени площи	До 8,35	до 50	Нормативно
Други площи	2,2	13.17	по ПУП
Общо:	16,7	100

Въздействието на плана върху защитените зони се определя от спецификата на територията по елементи и заложените за тях параметри съпоставени с определените цели на зоната.

По отношение на Защитената зона, Ваканционното селище засебва 1,67 ха от „Родопи Западни” – изцяло съществуваща ливада. Процентно тези площи се представляват както следва:


Таблица 5

Територия	ЗЗ „Родопи Западни”
	Ха	%
Обща площ на ЗЗ	271909.215
Обща площ на ПУП	1.67	0.00061
Площ на ПУП в Натура зоната	1.67	0.00061
Площ за застрояване	0.501	0.00018
Зелени площи	0.835	0.00031

Въздействията на плана по елементи се изразяват в :

• 
  Вилни сгради
  

• 
  Алеи , тротоари, паркинг
  

Площни обекти в границите на ПУП с обща площ около 0.30 ха. Изграждането им е свързано с разрушаване на високите почвени хоризонти Нарушенията върху компонентите на околната среда са с малък териториален обхват, висока степен на въздействие и постоянен характер. След изграждането им не емитират замърсители в околната среда. По отношение на биоразнообразието в ЗЗ са без практическо значение.

• 
  Обслужваща инфраструктура.
  

• 
  Канализация – може да заусти в Касчурското дере дере след пречистване на водите. Засегната площ 0.0075 ха. преобладаващо в границите на имота.
  
• 
  Захранващ електропровод – засяга площ около 0.0094 ха. основно в границите на площадката
  
• 
  Пътна връзка – 0.011 ха. в границите на имота.
  

• 
  Зелени площи.
  

Пряко засегнатите от плана земеделски площи са около 0.835 ха. и представляват използвана ливада десета категория при неполивни условия ( скица 001683/06.04.2009г. )

В цялата си част тези площ ще попадне под силно въздействие, понеже променя функциите и от ливада се превръща в урбанизирана територия .

За цялата площ на ПУП , преди започване на строителството следва да се извърши промяна на предназначението на земята..

• 
  Извънселищни територии – инфраструктура
  

Разглежданата територия ще се обслужва от съществуващата транспортно – комуникационна система - III ^{- то} класен път преминаващ по левия бряг на яз. Доспат . Предвижда се достъпа до площадката да се осъществи чрез новопроектиран вход /изход с шир 10 м. и радиус R = 6м. Съществуващия път е асфалтобетонна настилка , като в преобладаващата си част е в добро състояние. Проектно лимитираната минимална скорост , озволява на определени участъцискоростта да се покачи на 70 – 80 км./ч., което поставя сериозни заплахи пред видовете населяващи териториите контактуващи с пътното платно . Останалите пътни връзки в района са общински земеделски пътища, които лимитират скорости не надвишаващи 20 – 25 км./ч. Тези скорости са с ниска степен на риск по отношение на животинските видове, в т.ч. и на по-бавно подвижните.

Реализацията на обекта не поставя изисквания към обслужващата пътна мрежа. С проектът се предвижда само изграждане на пътна връзка с обслужващия път, която е в границите на имота.

Така съществуващата пътно – комуникационна система позволява завишените на трафика , което съчетано с увеличеното човешко присъствие поставят рискове, по отношение на биоразнообразието които могат да се обобщят в две основни направления:

• 
  унищожаване, нараняване и увреждане на видове
  
• 
  безпокойство на видовете и влошаване качествата на средата за обитание
  

• 
  Неурбанизирани извън селищни територии
  
  • 
    Горски територии
    

Предвидената за устройство територия по план възлиза на 1.67 ха. и е заложена изцяло в земеделски фонд. Обекта на инвестиционното намерение контактува с други земеделски площи и терени от отдел 15 на 1 – ви ГТУ на ДЛ Доспат .

Предвид възприетият в лесоустройството принцип подотделите да се обособяват по еднородност на местообитанията и насажденията и налагането на принципа на предпазливостта при оценка на въздействието върху територии попадащи в Европейската екологична мрежа Натура 2000 за целите на настоящата оценка е разгледана не само площта на обособения имот, но и съседните земи в тяхната пълна площ и еднородност. Така горските територии се управляват от отдел 15 на ДЛ. Доспат, като :
Таблица 6

N по ред			Отдел /подотдел				Обща площ / ха /		Разположение спрямо площадката на ПУП
1		15 „з”				0,3			Изток
2		15 „е”				2,0			Север
3		15 „б”				16,4			Север

Тези площи в своите 100 % са курортни гори . Посочените в Табл 6 подотдели, които, които евентуално биха попаднали под въздействие на привлеченото туристическо присъствие са взети с пълната им квадратура.

По геоморфоложката подялба на България предложената с ПУП ПРЗ площ попада в долния подпояс на средния горскорастителен пояс.
Растителността е квазибореална и се поделя на:

• 
  Коренна – в това число попадат горите от смърч (Picea abies (L.) обикновена ела (Abies alba Miller) , бял бор (Pinus sylvestris L.), и незначителни количества обикновен бук (Fagus silvatica)
  
• 
  Производна – трепетлика ( Populus tremula) и бяла бреза ( Betula alba)
  

В разглеждания подпояс доминиращо представителство имат чистите и смесените иглолистни насаждения.

▲Смърча се среща в чисти и смесени насаждения . Развива се предимно върху планинско – горски тъмноцветни почви. Условията при които растат се отличават висок коефициент на атмосферната влажност, в резултата от близостта на площадката с яз. „Доспат”.

Среднопланинска смърчова гора с

ниски треви на петна. Развива се върху кафяви горски почви към прехода с планинско – горските тъмноцветни ( D_{2 – 3}) върху широки била или склонове с малък наклон . Живата почвена покривка се състои от Vaccinium myrtillus, Oxalix acetosella, Geranium robertianum, Luzula albida

▲ Тук върху сухи до свежи месторастения белият бор образува смесени насаждения със смърча.

Част от тях имат вторичен произход, като са възникнали на смърчови месторастения. Формирали са се върху бедни до средно богати кафяви горски почви (В_{2– 1})
Естественото възобновяване протича в полза на сенкоиздържливия смърч. Естествените процеси на ксерофитизация през последните няколко години оказват задържащо въздействие върху развитието на смърча.

Масовите тревни видове, които се срещат на тези надморски височини са Festuca nigrescns Lam, Ranunculus montanus Wild, Campanula patula L Calamagrostis arundinacea и др. .

Като средообразуващ фактор и местообитание за основната част от видовете в целия регион горските месторастения са разгледани не само в обхвата на устройствения план, а и за териториите граничещи с него При анализа на горските територии подотделите които граничат с площадката на инвстиционното намерение са взети с цялата площ на подотдела.

Тук се приема хипотезата, че териториите включени в съответният подотдел са сравнително еднородни поради което се разглеждат в цялост

Разпределението на растителните съобщества в района около предвидения за застрояване имот е :

Таблица 7

Растителен пояс	Растителна формация	Растителна асоциация
Среднопланински подпояс	1. Обикновен смърч	1.1. Смърч
	(Picea abies)	(Picea abies)
		1.2. Смърч и бял бор
	2. Бял бор	2.1. Бял бор
	(Pinus sylvestris)	(Pinus sylvestris)
		2.2. Бял бор и смърч
		(Pinus sylvestris + Picea abies)

Класификацията на растителните съобщества в границите на имота и граничещите с него терени съгласно Растително-географско райониране по Бондев – ( 1991г.) включват:
Формацията на обикновения смърч (Picea abies), която се представлява от няколко асоциации:

• 
  Асо­ци­ация на обик­но­вен смърч. По данни от ЛУП асоциациите на смърча включват разновъзрастни насаждения от VIII ^{– ми} до I^{– ви} клас – сравнително висок бонитет - II ^{– ри} – III ^{– ти} и пълноти от 0,8 до 1,0 .
  
• 
  Монодоминантни ценози на смърча (Picea abies) от разновъзрастови дървета ( - III – V клас на възраст ) II ^{– ри} – III ^{– ти} бонитет , пълнота от 0,8 до 0,9 склопеност на короните около 90%. Почвена покривка от черна боровинка, тревни видове, мъхове и папрати.
  
• 
  Асоциация обикновен смърч (Picea abies) + бял бор (Pinus sylvestris). В различни съотношения между смърча и белия бор Разновъзрастни II ^{– ри} - III ^{- ти} бонитет.
  

Фор­ма­цията на бе­лия бор (Pineta sylvestris) се представя от следните асоциации:

• 
  Асоциация бял бор (Pinus sylvestris) – вторични гори, израснали върху площта на унищожени смърчови гори.
  

• 
  Асоциация бял бор (Pinus sylvestris)+ обикновен смърч (Picea abies)
  

Тревните формации на сенокосните ливади в района около обекта на инвестиционното намерение са със значително площно покритие. Представени са основно от родове Poa, Bromus, Calamagrostis

Разпределениетоo на разглежданата горска площ по средна надморска височина е както следва: