Д о к л а д за оценка за степента на въздействието върху защитена зона „родопи западни” bg 0001030

В Таблица 71 са обобщени данните за разпространението и размножаването на целевите видове, за които може да възникнат значителни въздействия при реализацията на Ваканционното селище , като и периода през който са най-чувствителни към фактора безпокойство.

Степанта на въздействието също е оценена по 4 балната скала (Таблица 51) и е за целевите видове обект на защита от ЗЗ „Родопи Западни ”

Степента на въздействие на Ваканционното селище върху дъждовника ще бъде минимална тъй като площадката отнема незначителна площ от подходящото за вида местообитание, което се заключва в тясна ивица по бреговете на дерето. Силно влаголюбиво земноводно. Поради много малкия водосбор склонове на брега се осушават бързо след дъжд, при което стават негодни за обитание от дъждовника. От това следва, че в района биха могли да се срещнат само отделни бройки от вида .

Въпреки слабата подвижност на саламандъра реализацията на обекта няма да месообитанието му.

Вида е слабо чувствителен към човешко присъствие . Предвид менюто на саламандъра включващо с дребни охлюви , червеи, мокрици и др. експлоатацията на обекта би могла да окаже негативно въздействие единствено по пътя на замърсяването на водите в случай на прекомерно използване на почистващи преперати и дитергенти без съответното пречистване на отпадъчните води .

Заплахите за сухоземните костенурки са насочени преди всичко към младите екземпляри.

Възможно е в района около ваканционното селище на подходящи припечни изложения една или няколко женски да заложат гнездата си. Вероятността от това се увеличава и с установено настъпващата ксерофитизацията на района при която костенурките се изкачват във височина и следователно биха могли да попаднат на територията на обекта или в зоните с повишено антропогенно присъствие около него.

Там отделни екземпляри от младите животни ще попадат под заплахата от стъпкване, събиране и нерегламентирано преместване на неподходящи за тях места.

Екстремалните климатични проявления, които за височините над 1000 м. са с по- изразени амплитуди също могат да вземат своите жертви.

Като цяло обаче въздействието върху сухоземните костенурки при реализация на Ваканционното селище ще бъде незначително тъй като проявлението му ще бъде само върху отделни екземпляри , чието попадне върху плановата територия ще бъде случайно и не свързано с развитието на популациите.

Смокът мишкар предпочита стари широколистни и смесени гори, каквито в района липсват . Основната му храна са гризачи, малки птици и техните яйца за които реалиизацията на инвестиционното намерение няма да окаже практическо въздействие.

Проявлението на обекта върху заселването на влечугите може да надхвърли заложената по проект площ поради чувствителността на змиите към човешкото присъсствие

По отношение на отделните екземпляри, които биха могли да попаднат на площадката, предвижданията са, че независимо от това , че реализацията на обекта не фрагментира територията, все пак в известен смисъл би могъло да се предизвика известен бариерен ефект

С повишаването на автомобилния трафик в района и традиционно съществуващия негативизъм на хората спрямо влечугите изграждането на Ваканционното селище засилва опасността отделни екземпляри да бъдат наранени или убити.

За влечугите обект на опазване трябва да бъдат не само отделните екземпляри но и техните яйца, още повече, че те са обект на нападение и от почти всички хищници и насекомоядни обитаващи района

Поради сходните биологични особености и екологични изисквания на двата вида целеви прилепи са разгледани в обща група. Въздействието на обекта върху тях ще има двойствен характер. От една страна то ще се изрази в отнемането на малка част от ловната им територия, а от друга се очаква че след приключване на строителството на част от площадката да се монтира изкуствено осветление , което ще привлича едри нощни насекоми с което храниелната база на прилепите ще се обогати.

За задоволяване на биологичните си нужди, кафявата мечка има определени изисквания към различните характеристики на местообитанието.

Типизирането на мечите местообитания е възможно при комплексна интерпретация на факторите и условията определящи присъствието на вида в дадена територия (Гънчев, 2003). Обикновено разпространението на мечката е свързано с видовото разнообразие на горско дървесната растителност и тревна покривка, в съчетание с релефните особености и антропогенния фактор. Видът обичайно населява отдалечени от населени места планински райони, глухи и рядко посещавани гори и местности.

Влиянието на антропогенния фактор при типизирането на местообитанията е значително. Неговата роля е решаваща за съществуването на мечката в един или друг биотоп.

Влиянието на транспортната инфраструктура върху мечката е слабо проучено. Смята се че всички пътища с активен трафик оказват съществено значение върху популацията на мечката.

Специфичномясто в живота на мечката заема и наличието на храна в кризисните периоди – пролетта и началото на лятото. Също така плодоношението при бука и дъба е определящ фактор за концентрацията на мечки в дадена зона.

При съпоставката на биологичните изисквания на вида с наличието на сравнително гъстата пътна мрежа и концентрирането на транспортна техника в района около язовира, както и бедните хранителни ресурси се формира заключението за не особено високата пригодност на територията на инвестиционното намерение за обитание от кафявата мечка.

Освен това разглежданата площадка е с много малка площ спрямо ловната територия на вида.

Въпреки,че реализацията на обекта не фрагментира местообитанието, все пак с неговата реализация се създава зона на безпокойство, към които най- чувствителни са майките, когато отглеждат малките си.

Повишаването на антропогенното присъствие с реализацията на инвестиционното намерение ще бъде без практичско значение, поради обстоятелството, че и сега този район е сравнително натоварен с различни антропогенни проявления .

Като цяло въздействията върху вида ще бъдат косвени от вторичен характер тъй като с реализацията на проекта практически не засяга пряко негово местообитание.
След извършване на балната оценка за въздействието върху видовете се установяват следните сумарни стойности ( Табл 78)
Таблица 78

Nпо ред	Вид :	Бална оценка
1	Обикновен дъждовник ( Salamandra salamandra)	13
2	Шипобедрена костенурка ( Testudo graeca)	16
3	Шипоопашата костенурка ( Testudo hermanni)	16
4	Смок мишкар  (Elaphe longisima)	14
5	Голям подковонос прилеп Rhinolophus ferrumequinum	13
6	Голям нощник (Myotis myotis )	13
7	Кафява мечка ( Ursus arctos)	16

От резултатите се установява , че най-застрашени ще бъдат Сухоземните костенурки и Кафявата мечка

Частично тази вероятност се смекчава от обстоятелството, че землището на гр. Доспат не е сред предпочитаните от костенурките местообитания, поради доминирането на иглолистната дървесно – храстова растителност и сравнително високата надморска височина на обекта. Така ниската плътност на популацията прави възможно организирането на дейности по прибирането и разселването на откритите в района на инвестиционното намерение екземпляри на по- подходящи за тях места.

От харизматичните за региона видове Скален орел, Кафява (европейска) мечка и Дива коза реално въздействие се очаква да има само върху Мечката. Негативното въздействие ще бъде преди всичко по пътя на обедняване на хранителните ресурси.

Друг фактор от общ характер, които оказва въздействие върху видовете е настъпващата ксерофитизация , като ефект от глобалното затопляне. Детайлни проучвания върху процеса на местно ниво засега липсват. В този аспект може да се препоръча наблюдението, върху някои индикаторни видове, като лалугера, земеровките и др.

Индиректна информация за засушаването носят данните от ХМС в района и особено данните за средно дългогодишният отток на реките.

Неблагоприятните климатични проявления като екстремални температури, неустойчив характер на сезоните, засушавания или преовлажнявания се отразяват пряко върху здравословния статус на видовете, а за тези които изпадат в хибернация през зимата дори и върху физическото им оцеляване

0. 
   В./ По отношение на химически, хидроложки и геоложки промени по време на реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение
   

При спазването на действащата нормативна уредба и общинските наредби регламентиращи опазването на околната среда, реализацията и експлоатацията на Ваканционното селище не следва да предизвика химически, хидрогеоложки и геоложки промени в предвидената за устройство територия или в отделни нейни участъци.

В заключение може да се обобщи, че тъй като живите организми се явяват вторични по отношение на средата, евентуалните промени в отделните компоненти като атмосферен въздух, води и почви биха оказали върху тях по-малко въздействие в сравнение с това което би възникнало върху абиотичните фактори в обхвата на въздействие на обекта

По отношение на евентуална фрагментация на територията от внесените с реализацията на плана физико-химични емисии , заключението е , че въздействия от подобен характер не се очакват. Това заключение се подкрепя и от обстоятелството, че в рамките на ЗЗ емитерите ще бъдат с малко площно покритие, което не представлява непреодолимо препятствие пред целевите видове.

Освен това в териториите обект на въздействие винаги е имало човешко присъствие, кето е емитирало определени замърсители.

По отношение на ЗЗ «Родопи Западни», фактора намаляващ опасността от фрагментация следва от положението, че засягащите се от проекта територии представляват затворен басейн с незначителна площ.

Другите потенциални негативни въздействия, които, по своето проявление също са с ниска интензивност са:

• 
  Обезпокояване на птиците и бозайниците в резултат на влошаване на акустичната среда от увеличаване потока на преминаващите автомобили и заведенията за обществено ползване. Тези въздействия са концентрирани в границите на имота който е с обща площ 1,67 ха. и представлява антропогенно повлияна територия. Така проекта въвежда нови обстоятелства, които са с ниска степен на въздействие спрямо съществуващите.
  

• 
  Използването на репеленти за отблъскване на вредителите , както и на препарати за подържане на пътищата, паркинга , тротоарите и др. площи може да доведе до замърсяване хранителните ресурси на териториите контактуващи с площадката. В същото време при изпълнение на комплекс от целенасочени действия от страна на заинтересованите страни могат да се създадат условия за обогатяване на хранителната база в района около инвестиционното намерение.
  

• 
  По – високото антропогенно натоварване на територията ще отблъсне някои от по- плахите видове. В същото време ще се повиши числеността в популациите на синантропните ви­до­ве. Това може да предизвика процеси свързани с промени в числеността и структурата на популациите от което да последват и различия в съществуващите междувидови взаимоотношения. с което не се очаква да възникнат драстични промени както в състава така и в регенеративните способности на животните трайно обитаващи територията.
  

• 
  Към настоящия момент доскоро използваните високопланински пасища са застрашени от западане на екстензивната паша която в течение на времето е формирала съществуващите полу-естествени мезофилни тревно - храстови съобщества.
  

Във общ план част от смекчаващите мерки са заложени още в самия устройствен план, който предвижда създаването на сграден фонд с капацитет на легловата база съизмерим със съшествуващото застроване в гр. Доспат.