Д о к л а д за състоянието на
І. Качество на повърхностните води
Изтегляне 2.82 Mb.
|
І. Качество на повърхностните води
Състоянието на повърхностните води основно е общ израз за състоянието на повърхностния воден обект, определена от неговото екологично състояние и от неговото химично състояние и водните количества. Качеството на водите най-често се определя от химичното състояние и е основната характеристика за общото състояние. Контролираният район от РИОСВ-Шумен, включва част от територии, от два водосборни басейна. Това са Черноморски басейн, с управление в гр.Варна и Дунавски басейн, с център за управление - гр.Плевен. Черноморският басейн обхваща всички повърхностни води, които се вливат в Черно море и подземните води за този район. В района на РИОСВ-Шумен попадат 3 бр. поречия от този район – р.Камчия и р.Провадийска. В Дунавския басейн са обхванати всички повърхностни води, които се вливат в р.Дунав и подземните води на тази територия. В района на РИОСВ-Шумен от този басейн са включени 3 бр. поречия – р.Русенски Лом, р.Янтра и Добруджански реки.
- р. Камчия се образува от Голяма и Луда Камчия, като за начало е приета Голяма Камчия, която тръгва от Лиса планина близо до с. Тича, Сливенски район откъдето е и старото и име “Тича”. Влива се в Черно море. Общата водосборна площ на реката е 5360 км3, дължината 245 км. Отначало реката тече в североизточна посока към гр. Шумен до с. Хан Крум, откъдето прави голям завой на юг и от гр. Смядово тече на изток до вливането си в Черно море. Среден наклон на реката – 2,9%. За поречието са характерни два максимума на водните количества- първичен през май и вторичен- през януари. Минимумът е между август и октомври. Средномногогодишното водно количество на реката към устието и' е 19,0 м3/с. - р. Провадийска е с обща водосборна площ 2130 км2 и дължина 119 км. Реката тече в югоизточна посока до вливането си в Белославското езеро. Среден наклон на реката – 3,6 %º. Реките в горната част на поречието често пресъхват през лятото, поради специфичния скален състав на терена. В долната част на поречието това не е характерно, макар че оттокът им намалява през периода на маловодие. Средно годишното водно количество на реката близо до устието и' е 1,0 м3/с.
- р. Русенски Лом се образува от сливането на реките Бели и Черни Лом. Двете реки се съединяват над с. Иваново. За начало е приета р. Бели Лом. Общата площ на поречието е 2950 км2, дължината на реката 197 км. Влива се в р. Дунав. Среден наклон на главната река /Бели Лом/ - 1.7 %º. Тъй като скалната основа е изградена от окарстени мергели и варовици, оттокът на реките силно намалява в края на лятото. Някои от тях дори пресъхват, но не са редки случаите, когато през летните месеци преминават най-големите водни количества. Средно многогодишното водно количество на реката близо до устието и' е 4.9 м3/с.
В поречие р.Камчия се включват общините: Шумен, Велики Преслав, Смядово, Върбица от Област Шумен и от Област Търговище – общините Търговище, част от община Омуртаг и част от община Попово. В поречие р.Провадийска се включват общините Нови Пазар, Каспичан, част от община Хитрино и от община Никола Козлево. Към поречие Добруджански реки се включва територията от община Каолиново, община Никола Козлево, част от община Венец, и община Хитрино. В поречие р.Русенски Лом се включват основно община Попово и община Опака, от област Търговище. Към поречие р.Янтра се включват община Антоново и част от община Омуртаг.
На територията на РИОСВ-Шумен се извършва мониторингова дейност на повърхностно течащите води (ПТВ) в седем пункта. Те са включени в Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ) Пунктовете са класифицирани в зависимост от местоположението им в съответния водосбор и влиянието на антропогенните фактори върху качеството на водите в тях. Три от пунктовете са фонови - отчитат влиянието само на природните дадености върху екологичното състояние на водите, четири са референтни – отчитат влиянието и на антропогенната намеса върху качеството на водите. Пробовземането от отделните пунктове се извършва с честота и по показатели в съответствие с изискванията на НАСЕМ. Референтните пунктове се наблюдават ежемесечно, фоновите през месеците февруари, май, август и ноември. Местоположението на пунктовете, вида и съответната проектна категория на водоприемниците в пунктовете са както следва: Поречие – р. Камчия - 17 броя пункта Поречие – р. Русенски Лом - 2 броя пункта Поречие р. Провадийска - 6 броя пункта Поречие р. Янтра - 2 брой пункт В два от пунктовете – р. Поройна под с. Р. Димитриево и р. Поповска след гр. Попово се извършват и хидрометрични замервания за определяне на водни количества. За подземни води пунктоветe са общо 28 броя. В два от пунктовете – р. Поройна под с. Р. Димитриево и р. Поповска след гр. Попово се извършват и хидрометрични замервания за определяне на водни количества.
За имисионното състояние на повърхностните води се определя съгласно данните от лабораторни замервания на пунктовете за мониторинг за Националната мрежа извършвани от Регионална лаборатория Шумен към ИАОС. За качеството на повърхностните води се съди и от извършваните замервания за състоянието на заустваните отпадъчни води от емитери във водни обекти. Такива са Канализационните мрежи на селищата, Селищни пречиствателни станции, Производствени предприятия, Фирми Обществени, социални и др. Институции. Тази информация се набира от извършваните контролни проверки и замервания на РИОСВ-Шумен и собственият мониторинг на отпадъчните води на всички предприятия, селищни канализационни мрежи и други, заустващи във воден обект.
Проектните категории на повърхностните водни обекти на територията на РИОСВ-Шумен са определени в зависимост от необходимото качество, което трябва да бъдат водните течения. Според начина на ползването и състоянието на реките и водните течения, същите се разделят на три категории, съгласно действаща Заповед № РД-272/03.05.2001 г. на Министъра на околната среда и водите. Първа категория са води, които могат да се ползват за питейни нужди. Втора категория се води за къпане, напояване, риболов. Трета категория – само за напояване. Категории за поречие р.Камчия – от изворите на р.Тича до яз.”Тича” включително категорията е първа. От яз.”Тича” по течението на реката категорията е втора. Към първа категория от поречието се включват всички части от течащи повърхностни води в частта от извора до достигане на първо населено място. След населено място проектните категории на реките се променят на втора и трета. За поречието трета категория е обявена за р.Врана от гр.Търговище до вливането в р.Камчия и р.Поройна от гр.Шумен, включително и града, до вливане в р.Камчия. За поречие Провадийска река към първа категория се включват участъците на река Крива, р.Каменица, р.Мадарска, р.Тузлу дере в участъците от извора до първо населено място. За останалите участъци на територията на РИОСВ-Шумен реките от поречието са втора категория. За поречие р.Русенски Лом първа категория на водните течения са определени за реките Черни Лом, Поповска, Малки Лом в участъците от извора до първо населено място. За останалите участъци на територията на РИОСВ-Шумен реките от поречието са втора категория. За поречие р.Янтра първа категория са участъците от реките Голяма река, Ялнъ дере, Кара дере, Стара река в участъците от извора до първо населено място. За останалите участъци на територията на РИОСВ-Шумен реките от поречието са втора категория.
От 2009 г. на територията на РИОСВ Шумен няма включени нови пунктове за мониторинг на имисионното състояние на повърхностните води по поречия. Съгласно определените параметри с Рамковата Директива по водите за характеризиране на повърхностните води, са разделени на водни тела. Те са класифицирани за всяко отделно поречие. ПОДБАСЕЙН НА РЕКА КАМЧИЯ Състояние на река Камчия по физико – химични показатели. По поречието на река Камчия са определени 41 водни тела. Тяхното състояние се определя от извършени мониторингови замервания за качествата на водите, от замервания за качествата на заустваните отпадъчни води във водното тяло от предприятия, от Канализационни селищни мрежи и ПСОВ . В зависимост от описаните данни са определени състоянията на водните тела по данни на Басейнова Дирекция за Черноморски район, както следва: 1. р. Голяма Камчия – от извора до яз. „Тича” - добро състояние. На база оценка на риска е разделено на 2 участъка: р. Камчия от извор до след с. Тича - не в риск и р. Камчия от след с. Тича до яз. „Тича” – вероятно в риск от замърсяване с нитрати и фосфати. 2. р. Камчия – яз. „Тича” - водно тяло в добро състояние . 3. р. Камчия след яз. „Тича” до преди гр. В. Преслав - добро състояние. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с нитрати и амониев азот. 4. р. Камчия от преди гр. В. Преслав до вливане на р. Врана: водно тяло в лошо състояние и вероятно в риск от замърсяване с нитрати. 5. р. Врана от гр. Търговище до устие - р. Камчия от вливане на река Врана до вливане на р. Луда Камчия и притоци. Водно тяло в лошо състояние. На база оценка на риска и източниците на замърсяване тялото е разделено на 4 участъка: р. Врана от гр. Търговище до вливане в р. Камчия - в риск от замърсяване с нитрати фосфати, р. Калайджидере и р. Надаревска – от с. Руец и с. Надарево до вливане в р. Врана – в риск от замърсяване с нитрати и фосфати, р. Поройна от извор до устие - вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор и р. Камчия от вливане на р. Врана до вливане на р. Луда Камчия - в риск от замърсяване с нитрати фосфати и органични вещества.Оценка на риска: в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор. 6. р. Черна от извор до р. Камчия: през анализирания период в тялото не са проведени пробонабирания за физико-химичен анализ на водите. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с нитрати и фосфати. 7. р. Герила от извор до яз. „Тича”: лошо състояние; вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор. 8. р. Драгановска от извор до вливане в яз. „Тича”: през анализирания период в тялото не са проведени пробонабирания за физико-химичен анализ на водите. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор. 9. р. Елешница от извор до вливане в яз. „Тича”: през анализирания период в тялото не са проведени пробонабирания за физико-химичен анализ на водите. На база анализ на антропогенното въздействие, за водното тяло е определено добро състояние. Оценка на риска: не е в риск. 10. р. Златарска от извор до вливане в р. Камчия. През анализирания период в тялото не са проведени пробонабирания за физико-химичен анализ на водите. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с азот и фосфор. 11. р. Брестова и притоци: Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с азот и фосфор. 12. р. Стара река (Теке дере) – от извор до вливане в р. Камчия - лошо състояние. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор. 13. р. Врана - от извор до гр. Търговище - добро състояние. Оценка на риска: не е в риск. 14. р. Андере (Съединенска, Керижбунар) – от извор до яз. „Съединение” – лошо състояние. Оценка на риска: вероятно в риск по органични вещества, азот и фосфор. 15. яз. „Съединение” - Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор. 16. р. Андере (Съединенска, Керижбунар) – след яз. “Съединение” до вливане в р. Врана. – Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор. 17. р. Пакоша (Чираджи) – от извор до яз. “Фисек” – лошо състояние. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с азот и фосфор. 18. яз. “Фисек” - През анализирания период в тялото не са проведени пробонабирания за физико-химичен анализ на водите. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор. 19. р. Пакоша (Чираджи) от яз. “Фисек” до устие - лошо състояние. Оценка на риска: вероятно в риск от замърсяване с азот и фосфор. 20. р. Калайджидере от извор до с. Руец – лошо състояние. Оценка на риска: в риск от замърсяване с нитрати и фосфати. 21. р. Надаревска и р. Кралевска – от извори до с. Дългач - лошо състояние. Оценка на риска: в риск от замърсяване с нитрати и фосфати.
Състоянието на участъка се характеризира с много добър кислороден режим. Органичното натоварване е слабо. В сравнение с предходната година се наблюдава силно изразена тенденция на увеличаване съдържанието на фосфати. Реката в разглеждания участък се характеризира с относително стабилни условия, с изключение на показателя фосфати, който се изменя много динамично ( от аналитична нула до съдържание, характерно за “лошо състояние”) Преглед на антропогенното въздействие и натиск върху водите: · Точкови източници на замърсяване на водите на р. Тича в участъка до яз.”Тича”: Не са идентифицирани източници, формиращи отпадъчни води. · Дифузни източници на замърсяване на водите: Не са идентифицирани дифузни източници. В районите на селищата, намиращи се във водосборната област на водния обект, няма изградени канализационни мрежи за отпадъчни води. Същите се приемат и съхраняват основно от попивни и изгребни ями за всеки имот отделно. Това създава известна възможност за филтрация на битово-фекални отпадъчни води в подземни хоризонти от имотите в селищата.
След извършен анализ на данните от мониторинга през 2009 г. се установи следното състояние на водите на реката: Реката в участъка се характеризира с добър кислороден режим и сравнително ниско биогенно натоварване. Подобряване на състоянието се регистрира при показателя ХПК. Преглед на антропогенното въздействие и натиск върху водите: · Точкови източници на замърсяване на водите на р. Тича в участъка: Не са установени източници, формиращи отпадъчни води. · Дифузни източници на замърсяване на водите: Малки населени места без изградена канализационна система.
След извършен анализ на данните от мониторинга през 2009 г. се установи следното състояние : Реката в участъка се характеризира с много добър кислороден режим. В пункта е характерна силно изразена динамика на показателите амониев азот, както и частично съдържание на фосфати.
· Точкови източници на замърсяване на водите на р. Герила: С битов характер – от населено място от 2 000 до 10 000 е.ж. без ПСОВ. · Дифузни източници на замърсяване на водите: Малки населени места без изградена канализационна система. · Водоползване: Мини ВЕЦ. Водно тяло: р. Камчия – от преди гр. Велики Преслав до вливане на р. Врана. Във водното тяло има един пункт за физико-химичен мониторинг: Камчия след с. Миланово (гр.Велики Преслав). Основен точков източник в този участък на отпадъчни води е канализационната мрежа на гр.В.Преслав, зауствана в р.Дервишка, приток на р.Камчия и по-големи предприятия, от които “Винекс Преслав” АД гр.В.Преслав През 2009 г. се установява следното състояние на реката: В сравнение с предходния период се наблюдава подобряване на състоянието по показателите: разтворен кислород, БПК5, азотните показатели, което е свързано с характерната за пункта изразена динамика. Състоянието на реката е обусловено в значителна степен от въздействието на точков източник – канализацията на гр.В.Преслав поради това че не изградена ГПСОВ В. Преслав. Водно тяло: р. Поройна – от извор до вливане в р. Камчия. Във водното тяло има 2 пункта за физико-химичен мониторинг: р. Поройна - с. Дибич и р. Поройна при с. Радко Димитриево. р. Поройна – с. Дибич Установеното състояние е характерно за реката и е свързано със значително органично и биогенно натоварване от точкови и дифузни източници. Р. Поройна – с. Радко Димитриево Установеното състояние е характерно за реката и е свързано със значително натоварване с органичен и биогенен характер, от точкови и дифузни източници. Състоянието на реката се определя предимно от източници, разположени във водосбора на горното й течение ( преди с.Дибич) Реката се характеризира с добра самопречистваща способност, свидетелство за което е намаляване съдържанието на редуцираните форми на азотните показатели и увеличеното съдържание на кислород, в посока от първия към втория пункт. За 2009 г. има подобрение на състояние на фосфати по цялото протежение на реката до вливането й в р.Камчия. Водно тяло: р. Брестова и притоци. Във водното тяло има един пункт за физико-химичен мониторинг: р. Брестова - устие Реката през 2009г. се характеризира със следното състояние: За реката е характерно сравнително ниско органично натоварване и добър кислороден режим. Състоянието й е обусловено от доминиращото въздействие на дифузни източници, свидетелство за което е влошеното състояние по азот амониев и фосфати Водно тяло: р. Камчия – от вливането на р. Врана до вливането на р. Луда Камчия. Състоянието му се наблюдава в 3 пункта за физико-химичен мониторинг, от които единият е на територията на РИОСВ-Шумен Р. Камчия при с. Кълново Реката се характеризира със сравнително добър кислороден режим. Участъкът е подложен на комплексно въздействие от точкови и дифузни източници, разположени във водосбор на реката и нейните притоци. През 2009г. има известно подобрено състояние на показател БПК5 . Средно за годината е 3,575 мг./дм. кв. Фосфатите са 0,258мг./дм. кв. За поречие Камчия основните тенденции са: - Състояние на притока река Врана по физикохимични показатели. Съдържанието на БПК 5 показва тенденция на увеличение от 4,18 мг/л за 2008г на 7,25 мг/л за 2009г. Съответно за показатели азот амониев 2008г.-1,35мг/л., 2009г.-1,77мг/л. , при фосфатите има тенденция на намаление 2008г.-1,13мг/л и 2009г.-0,447мг/л. Органичното натоварване на реката, характеризирано чрез показателя БПК5 е ниско и стабилно. - Състояние на река Поройна по физикохимични показатели.
При анализ на данните и в сравнение с предходни години 2003 г., 2004 г., 2005г., 2006г. 2007г. и 2008г., се констатира тенденция на подобряване по показатели азот нитритен, азот амониев и фосфати. Установява за 2009г., намаляване на стойностите за БПК5 и азот нитритен, в сравнение с 2008 г., а в сравнение с 2007г. намалението е три пъти.
Поречие на рекa Врана Водно тяло: р. Врана – от гр. Търговище до устие. Във водното тяло има 3 пункта за физико-химичен мониторинг: р. Врана след гр. Търговище, р. Врана – с. Кочово. и р. Врана – с. Хан Крум река Врана – след гр. Търговище След извършен анализ на данните от мониторинга през 2009 г. се установи следното състояние на водите на реката: Реката в участъка се характеризира с много динамичен кислороден режим. Тя е подложена на високо органично натоварване, което се доказва от постоянно високите стойности на амониев азот и фосфати. Състоянието на участъка е обусловено от комплексното въздействие на точкови източници на замърсяване, заустващи директно в реката или нейните притоци река Врана – с. Кочово След извършен анализ на данните от мониторинга през 2009 г. се установи следното състояние на водите на реката: През разглеждания период водите на реката се характеризират с не толкова добро кислородно съдържание. Речния участък се характеризира с изразено органично и биогенно натоварване. Р. Врана – с.Хан Крум След анализ на данните от мониторинга за 2009 година се установи следното състояние на водите на реката: Участъкът от р. Врана след с.Кочово до устие се характеризира с еднородни условия. Слабата промяна в характеристиките на реката се обуславя от въздействието на точкови и дифузни източници, разположени в горното и средното течение на реката и от малкото разстояние до устието, което не позволява самопречистване на реката в достатъчна степен. В този участък има известно завишение замърсяването в сравнение с общото състояние на цялото поречие и особено в участъка преди гр. Търговище. Водно тяло: р.Калайджидере от извор до с.Руец .- пункт за наблюдение – р.Калайджидере на пътя Търговище – В.Преслав Данните от мониторинга показват слабо органично натоварване. То е предимно от дифузни източници, с което се свързва влошеното състояние по показателя фосфати Водно тяло – р.Надаревска и р.Кралевска – от извори до с.Дългач. За това водно тяло има обособени два пункта – р.Калайджидере с.Надарево
За това поречие са определени следните водни тела: Водно тяло р.Провадийска
Реката в участъка се характеризира с влошено състояние по показателите за биогенно натоварване. Причината е въздействието на точкови и дифузни източници и намалената самопречиствателна способност на водния обект.
Наблюдава се влошено състояние по показателите за биогенно натоварване. Това е причинено предимно от дифузни източници. Кислородният режим не е повлиян от умереното натоварване с органични вещества, поради което процесите на окисление в реката протичат нормално.
- от извор до с.Становец – вероятно в риск от замърсяване с органични вещества, азот и фосфор
Реката в този участък се характеризира с влошено състояние по показателите за биогенно натоварване
Характерно е ниското органично натоварване и влошено биогенно натоварване, свързано със замърсяване с дифузен характер. Тенденцията за пункт след гр. Нови пазар е намаляване стойността по показател окисляемост и завишаване по показатели азот амониев и нитритен, фосфати и неразтворени вещества.
За част от показателите се установява подобрение на средните стойности и намаляване замърсяването –Азот нитритен и Фосфати. Увеличена е стойността на БПК 5. Това се дължи не толкова в промяна на степента на замърсяването от заустване на отпадъчни води и дифузни точко ви замърсители , колкото до засушаването през летните месеци и намаляване водният оток в реките. поречие Русенски лом при пункт на р. Поповска, след гр. Попово, тенденцията е частично подобряване състоянието на повърхностните води.
Каталог: items -> documents documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> 2009г. През 2009 г. „Зелена генерация” documents -> Наредба №2 от 22 януари 2013 Г. За реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри documents -> Директива на съвета 96/61/ес от 24 септември 1996 година documents -> Програма за установяване на дългосрочни цели за качеството на въздуха documents -> Закон за биологичното разнообразие documents -> Закон за рибарството и аквакултурите documents -> Закон за лечебните растения Изтегляне 2.82 Mb. Сподели с приятели:
|