Да дръзнеш да заживееш на ръба

Глава 10 - Как да даваме

Случвало ли ви се е някога да си седите в колата в очакване на зеления светофар и да видите на тротоара свито семейство  мъж, и дете а мъжът държи табела с надпис: "Работя за прехрана". Какво ще направите? След това се прибирате вкъщи, отпускате се в креслото и преглеждате пощата  попадате на един куп сметки, няколко рекламни брошури и 2 писма. И в двете послания се искат пари за подпомагане на гладуващи в Северна Африка или за разпространение на библии в Русия. После прелиствате списание, а там попадате на снимката на малко негърче с огромни очи. Под нея ви напомнят, че с парите от сутрешното си кафе можете да нахраните бедното момиченце.

Как ще реагирате на всичко това?

Някои стават безчувствени към всички тези апели. Те се разграничават от бездомните, като се успокояват с мисълта, че ако някой наистина иска да работи, може да си намери работа. Други просто полагат по голямо усилие на волята, за да забравят изражението на мъжа край светофара, гледат напред през стъклото на колата и нервно очакват смяната на светлините, търсят нова станция по радиото и дори проверяват автоматите за заключване.

Когато биваме постоянно атакувани от заобикалящата ни бедност, ние или ставаме по безчувствени, или се отчайваме. До ри когато се ограничаваме в жертване само за църквата, пак ни се представят повече нужди, отколкото бихме могли да задоволим. Как можем да останем чувствителни към човешкото нещастие и да се отворим за Бога, когато решим да жертваме?
Жертване при ръководство от Святия Дух
Единствения начин да запазим чувствителността, разумността и добротата на сърцата си е да помолим Бога да направлява средствата, които искаме да дарим. Защото първата стъпка към научаването, как да даваме е да питаме Бога. Той ни е обещал, че
овцете Му ще чуват неговия глас. Веднага можете да решите, че когато ви се наложи да се сблъскате с нечия нужда, най напред ще Го питате трябва ли да й отговорите и каква сума да дадете. Ако Той ви каже "Не", ще трябва да Му повярвате, че Той ще помогне на нуждаещия се по някакъв друг начин.  

Понякога точно това ще бъде проверка на склонността ви към послушание. През 70 те години в Зимбабве (после Родезия) работеше малка група с ръководител Дон Прайс. Един от членовете беше висок, слаб, русокос норвежец  Бьорн Скиелботен. В един декемврийски ден младежът пожелал Дон да се моли заедно с него защото след едногодишно мисионерстване в Африка трябвало да се върне в Норвегия, за да отбие военната си служба. Той знаел че ще замине, но не знаел кога точно да отпътува и искал да пита какво мисли Бог за това.

И така, Дон се молил заедно с Бьорн и предложил момчето да тръгне в края на месеца, т.е. на 31 декември, когато за Швейцария щяла да отлети цяла група студенти на У\УАМ. Имало възможност Бьорн да отиде с тях до Люксембург, а оттам да продължи за Осло. Младежът се съгласил и много скоро ежедневните задължения изместили този въпрос от ума на Дон.

Един ден преди отпътуването норвежецът пресрещнал ръководителя си с въпроса:

- Все още ли си убеден, че е Божията воля да тръгна утре?

- Да отговорил Дон и заровил из паметта си, за да си спомни за какво точно са се молили в онзи декемврийски ден. Да, почувствах, че Бог ни определи датата, а ти?

- Ами... да  промърморил Бьорн.

- Защо питаш? Какво се е случило?

- Ами... нямам пари. Мислех си, че щом Бог ми казва, че трябва да се прибирам и ми определя кога да го направя, Той ще ми осигури и парите за пътуването. Трябват ми 200 ранда за билет. Опитах се да направя резервация, но все още нямам никакви пари,за да я потвърдя.

Дон заклатил глава, опитвайки се да скрие изненадата си. И как би могъл да обясни на момчето, че въобще не е предполагал,че няма пари  та нали бил от една толкова богата страна като Норвегия! А между другото оставали по малко от 24 часа до полета.

- Нека проверим нещата и да питаме Бога дали не сме обърка ли датата  предложил Дон. След молитвата Бьорн продължавал да твърди, че трябва да тръгне на следващия ден, а Дон се съгласил, защото бил почувствал същото, макар че би предпочел да са сбъркали. Веднага започнал наум да прехвърля различни варианти  би могъл да помоли някои свои приятели да му заемат необходимата сума  или да измисли нещо... Но всичко, с което разполагал,били 24 часа. По някакъв начин Господ трябвало да осигури 200 ранда. Дон и Бьорн решили да се оставят в Божиите ръце и да се срещнат на следващия ден на аерогарата.

Дон бил зает до последната минута с опаковането и подготвянето на групата за Швейцария. В чакалнята пред погледа му изникнала русокосата глава на Бьорн. Момчето стояло край сака и спалния чувал с глава, сгушена между раменете, и едва забележима измъчена усмивка.

- Какво става, получи ли парите/  го запитал Дон.

- А не, но предполагам, че Господ все още има възможност да ми изпрати пари, макар и в последната минута, нали?  промърморил норвежецът.

Дон се запътил към пропускателните входове, за да помогне на младежите от групата, които весело се смеели и бърборели, тътрейки тежките си чанти. Коствало му много усилия, за да скрие безпокойството си, което бързо преминавало в паника. Все пак този млад човек вярвал, че Бог ще му помогне! Дон смятал, че е на пълно сигурно, че някой е почувствал ръководство да даде пари на Бьорн или пък, че някакво неочаквано дарение ще пристигне в последния момент по пощата. Но нищо подобно не станало, а самолетът вече бил готов за излитане. Нямало да бъде лесно да се обясни всичко това на момчето, чиято увереност в Божия промисъл щяла да претърпи крах.

Дон седнал в чакалнята и започнал да вади от джобовете си всички пари, с които разполагал, надявайки се, че ще стане чудо и те ще се окажат достатъчно за един билет до Люксембург. Оказало се, че малко не му достигат. Тогава той извикал жена си и секретаря си, обяснил набързо каква е ситуацията и ги накарал да из празнят портфейлите си. За съжаление прибавили само няколко ранда и центове.

В това време групата вече минавала паспортна проверка, а някои се качвали по ръкава за самолета.

- Дон! Дон! извикал някой. Бил Майк Килън, един от заминаващите за обучение в Швейцария. Това е за служението ти тук!

Младежът размахвал плик, в който, Дон знаел това, били запечатани пари. “ Е, Господи, този път изчака доста дълго!” – му минало през ума. Сумата била достатъчна, за да се купи билет за Бьорн. И тогава чул ясния и отчетлив Божи глас: “Тези пари не са за него!” Сърцето му помръкнало. Дон се обърнал назад към младежа, който все още се надявал и чакал, гледайки безучастно през прозореца. Повечето пътници били вече в самолета. Опитвайки се да се поуспокои, Дон си помислил, че норвежецът вероятно не е видял плика с парите и се обърнал мислено към Бога: “Добре, Господи, няма да му дам тези пари, но те моля да направиш нещо веднага...”

Точно тогава пред него изникнало едно момиче Телма Бродрик, дошла наскоро в Родезия. Тя била дошла на летището само, за да изпрати някои свои заминаващи за Швейцария приятели. Телма споменала, че има 200 ранда в пътни чекове които взела със себе си, ако възникнат неочаквани разходи, но решила да ги даде на Бьорн, защото й се сторило, че Бог иска това от нея.

Дъхът на Дон спрял. Той промърморил набързо някакви благодарности и хукнал към обменното бюро. Докато получи парите, цялата група била вече в самолета. Борн, нищо неподозиращ, бил с гръб към Телма и Дон и разговарял с жена му Сесилия. Още преди да стигне до него, Дон видял как билетният служител се приближил и казал: "Г н Скиелботен, един клиент анулира резервацията си и можете да си купите билет".

Бьорн си взел сака и тръгнал след служителя, докато Дон се втурнал в бяг и ги догонил точно в момента, когато на касата поискали парите за билета. Преди момчето да успее да отговори, той мушнал банкнотите през гишето. Накратко разказал на изненадания младеж за случилото се, прегърнал го и го изпратил зад преградата за паспортна проверка.

След като определяме сумата, не би трябвало да се опитваме да манипулираме хората чрез парите си. Ако сте послушали Бог и сте дали на посочения от Него човек, то доверете Му се, че пак Той ще го води и ще му покаже за какво да изхарчи парите ви.

Третият важен принцип при даряване сякаш звучи като отрицание на току що казаното, но е действително необходимо да разберете за какви цели са употребени парите ви. Отчетността на средствата дадени за Божието дело е нещо съвсем библейско и е отчасти ваше задължение. Опитайте се да откриете каква част от сумата е била отделена за съответното служение, за административни нужди или за по-голяма печалба.

Всички ние се проявяваме по различен начин, когато решим да дадем нещо. Някои обичат да дават на хора, а други предпочитат да подпомагат планирани дейности с начален и краен срок. Има и такива, които влагат средства за обучение на вярващите или в медиите, за да увеличат размера на дарението си.

Няма нищо лошо в това да имаме отделни предпочитания, но трябва винаги да сме отворени за Светия Дух и водителството Му. Според мен повечето хора предпочитат да дават пари на други хора, докато църквите и домашните групи отделят средства за проекти.

Ние в "Младежи с мисия" станахме свидетели на един друг феномен  едни християнски организации подпомагаха други такива. В моята книга "Побеждаващият Божи път" съм разказал за всички трудности и препятствия по време на първите ни опити да купим кораб за мисионерски цели. Бог беше накарал такива организации като Клуб 700, Църквата на Светиите от последните дни, Улица Хънтли 100, Евангелската Асоциация на Били Греъм и Кръстоносците на Дейвид Уилкинсън, да отделят големи суми от собствените си фондове, с което в крайна сметка ни помогнаха да купим първия си милосърден кораб "Анастасис".

Всички тези пари фактически бяха взети от общата хазна на Христовото тяло и ако ние се бяхме поддали на изкушението дори Да си помислим, че сме по специални, по важни от другите мисионерски организации, помощта щеше постепенно да секне.

Да получиш Божия поглед върху нещата
Сигурно сте забелязали тенденцията някои нужди да ви убягват от погледа и вниманието. Всеки се чувства по-отговорен за своето семейство, за собствените си приятели, църква, родина. Но Господ Бог на цялата земя непрекъснато се опитва да ни накара да се издигнем над нашия малък свят, защото Неговата загриженост и внимание не се ограничава само с нашите национални и лични обвързаности. Вземете си един хубав атлас и го проучете, прочетете международните новини в списанията, разберете най важното за целия свят, молете се за целия свят и когато жертвате, жертвайте според Божията воля за целия свят.

Научете се да не изхвърляте пощата, защото писмата , които получавате от мисионерите, не са излишни, доколкото те ви за познават с работата на Божиите служители в различни части на света. Доколкото е възможно, трябва да познавате съдържанието на посланията или да ги давате на някой, който също се интересува, като оставате отворени за Божието ръководство .

Но къде могат хората да се научат как да организират събирането на дарения и колко време отделят за молитва, с която да питат как да разрешат този въпрос? Обикновено дарението в църкви те е придружено от музика или песни, с които се настройват умовете на хората на вълна "пускане на пари", докато кутията за дискоса обикаля редиците. В Библията се говори много за даренията  препратките са 356 и всички те съдържат драматизъм и вълнение. Обикновено ръководителят е този, който получава ръководство от Бога и насърчава хората да дават. Даренията в Библията не са вместени между  "по-духовните" части на службата, защото самите те са дълбоко духовни и често пъти лишени от видима радост.

Прочетете, например, за строежа на първата скиния в Изход 25. Забележете, че нуждата е подбудила сърцата на хората  нужда, която трябвало да бъде задоволена чрез много внимателно разпределение на злато, сребро, бронз, масло, есенции, скъпоценни камъни, багреници и боядисани в червено кожи. Всички тези материали трябвало да се набавят от дарения.

Мойсей също изискал от тези, които умеят, да участват с платен труд (Изход 35:10). Забележете каква огромна разлика съществува между старозаветните и настоящите дарения. Сега ние обикновено използваме подноси, или още по лошо, торбички,  заковани на пръчка, в които незабелязано пускаме левчетата и стотинките, които са ни са се откъснали от портмонето. Децата на Израел, обаче, трябвало да товарят даровете на каруци и да ги трупат на голяма купчина пред Бога. Това мероприятие траело няколко дни, докато свещениците дадели знак, че количеството е достатъчно. Винаги събраното било повече от необходимото за предстоящата работа в името на Израилевия Бог.

Виждали ли сте някога подобна картина във вашата църква? Аз никога не съм присъствал на такова изливане на любов към Бога. Затова пък все пак съм бил свидетел на изобилна жътва и се по научих как да насърчавам хората при такова пълно с живот даряване.

Духовните водачи трябва да правят основните дарения.

Започва се от духовния водач и готовността му да приема Божието ръководство по отношение на даренията, както и с желанието му да се подчини и да засвидетелства това пред хората. Не искам да кажа, че всяка неделя трябва да се запланува някакъв вид проява на голяма щедрост, като примера с Мойсей, но съществува период на първоначално даряване, в което Бог води някаква група от хора. Именно тогава духовните лидери трябва добре да се вслушват в Божието Слово и да водят вярващите, като отделят по-щедра, по голяма част за дарение от личните си запаси, отколкото обикновено.

Както вече споменах, Бог ни посочи един замък в Германия, който купихме. В него бяха настанени 1000 души по време на Мюнхенските Олимпийски игри, а след тях останаха около 100 ду ши ръководство и студенти, които си бяха платили. Изплащането на замъка Хурлах стана чрез няколко вноски, но за една от тях парите въобще не ни достигаха  трябваха ни още около 200 000 дой че марки или приблизително 120 000 долара, които да внесем в срок от 2 месеца.

Събрахме се всички лидери  общо 6 души  в тесния апартамент на Дейвид и Каръл Бойд, седнахме около кухненската маса и в обща молитва попитахме Бога как смята да посрещне и отговори на нуждите ни. Ижчакахме известно време в безмълвно пребъдване в Неговото присъствие и не след дълго Го чух да ми говори: “Дайте всичко,което имате и ще ви се върне десетократно, като взема необходимото от ръководството и студентите. А на тях ще върна десетократно, като взема средства извън У.А.М.

Когато казах на останалите какво съм почувствал, всички се съгласиха. Някой изказа мнение, че Бог иска ние да направим основно дарение и че ще изпитаме велика радост от това.

Джон Бебкок, отговорника по издръжката, също се съгласи, с думите: “Като лидери трябва да започнем първи. Ние с жена ми цяла година  спестявахме, за да можем да си отидем до Щатите за дипломирането на децата, но вярваме, че можем да дадем тези пари". Тогава Джон извади чек за няколкостотин долара и го остави на масата.

Ние го последвахме и събрахме по груба сметка 1200 долара.    На следващия ден представихме нуждата пред ръководството и студентите, без да им казваме, че Бог е определил нашите дарения да съставляват 1/10 от техните. Спокойно обясних на стоте  младежи да изчакат в смирена тишина и да попитат Бога какво и колко трябва да дадат. След като изчислихме всички пари и чекове, включително и стойността на дарените ръчни часовници и фотоапарати, се получи обща сума, 10 пъти по голяма от дадена та от нас, лидерите. А през следващите дни започнахме да получаваме финансова помощ и материални подаръци от различни хора повечето вярващи от Германия. Така всичко събрано се увеличи десетократно и успяхме да изплатим поредната вноска за замъка. Оттогава често съм ставал свидетел как Бог изисква от една малка група лидери да дарят 10 % от онова,което по-късно бива отделено за дарение от по голяма група хора. Понякога сумата не възлиза точно на 1/10, но това се получава, защото лидерите трябва да се упражняват в проявление на по-агресивна вяра, защото те определят крачката. Колкото по жертвоготовни са ръководителите, толкова повече дават от собственото си техните последователи, дори и да не знаят какво са извършили водачите им  нали Светият Дух знае жертвата, която са направили и именно Той движи хората да вървят в крачка с онези, които ги водят в подчинение и послушание пред Бога. Както се казва в Съдии 5:2: "Задето взеха водителството в Израиля военачалниците, задето доброволно им се предадоха людете... ". Вдъхновението на вярата на водачите се мултиплицира сред хората чрез дейността на Святия Дух.

Цар Давид дава пример за богато дарение, като започва събирането на средства и материали за изграждането на храма. В царе 29 най напред се описва какво е дал лично Давид в злато , сребро, бронз, желязо, дървен материал, оникс и скъпоценни камъни, а чак след това се изброяват даренията на поданиците, решили да последват жертвата на своя цар.
Даряване на вехтории
Понякога Бог кара вярващите да правят особен вид дарения такива, каквито никога не бихме могли да си представим. Когато бях малък, баща ми вкара един джип върху платформа, за да го покаже на вярващите и да ги пита иска ли някой да го купи и да го подари на някой мисионер в Африка. Тази процедура му коства много усилия, защото периодически се налагаше да се маха преградата между аудиторията и залата за общение. Тогава присъстващите биваха подлагани на драматичното изпитание да жертват или не. А аз бях очарован по онова време от вида на раздрънкания джип и от въображаемото ми пътуване с него из африканските джунгли. До такава степен бях завладян от тази мисъл, че реших да дам за него парите, които упорито събирах, за да си купя кола. И много години по късно имах щастието да карам същия този джип в Западно африканската джунгла, на път за мисионерско служение в Бенин.

Следвайки татковия пример и Божието подбуждение, често насърчавал правенето на необичайни на вид дарения в У\УАМ. Веднъж, например, направихме дарение от вехтории, за да подпомогнем строежа на Университета на нациите в Хавай. Всички се молихме, след това, почувствали водителството на Святия Дух, се отправихме към струпаните стари вещи зад сградата. Всеки от нас си избра по нещо, за което трябваше да плати по собствено усмотрение. Някои пък написаха отделни обещания от Библията или направиха цели писмени декларации за съгласие с Божията воля върху части от дървенията на изхвърлените мебели, или простовърху счупени дъски и дъсчени прегради. Младежите знаеха, че всичко, което са надписали, ще бъде заличено  боядисано или изгорено, но важното беше, че посланието ще се помни от Бога и от тях самите.

И след време, когато се натъквах на разкривените надписи, ми се искаше да плача при мисълта, че децата, оставили инициалите си върху парчета от вехтории, са помогнали на Университета да обучи самите тях за мисионери. Само си представете младеж на тяхната възраст, който седи зад чина в класната стая и се пита къде ли се намира онази малка, назъбена дъсчица с неговия надпис отгоре!
Даряване на хлябове и риби
Друг път се нуждаехме от 250 000 долара, за да завършим строежа на крилото за обучение към Университета на нациите в Хавай. Събрахме се общо 12 ръководители и Бог насочи вниманието ни към онзи момент, когато Христос нахранил 5000 души само с 5 хляба и 2 риби. Бяхме поставени в не по-лесно положение от това, в което се намирали апостолите. Аз почувствах, че Бог иска ние да постъпим също като момчето, дало обяда си – така и ние да дадем каквото имаме, а Той ще го умножи.

И така, в молитва попитахме Бога какво количество трябва даде лично всеки един от нас, като вярвахме, че Той ще увеличи  сумата чрез дарение от по голяма група.        

По онова време част от ръководството в Кона бяха Алън  и Фей Уилямс. Въпреки че не разполагали с никакви средства почувствали как Бог им казва да Му се доверят и че ще разполагат с 1000 долара съвсем скоро. Те не споменали на никого за това, а само почнали да се молят. След няколко седмици те получиха 1000 та долара по пощата. Д-р Брус Томпсън пък усетил, че Бог го кара да се обади на някакъв негов познат и да поиска 2000 долара. Така и Брус даде своята част от дарението ни.

След като събрахме приблизително 25000 долара, свикахме няколкостотинте души студенти и персонал, и им оповестихме намерението си да организираме вечеря и дарение "Хляб и риби" По онова време между отделните сгради имаше голяма поляна, на която насядахме. Обяснихме каква е нуждата ни  а тя беше доста голяма  трябваше да съберем 250 000 долара от около 700 души. Повечето младежи бяха изненадани, но имаше и такива, в чиито очи прозираше вълнение. Накрая аз прочетох известната история за петте хиляди нахранени от Исус хора. След това лидерите тръгнаха между студентите с кошници, пълни с френски франзели и сушена риба. Докато всички ядяха, питаха Бога трябва ли да направят някакво дарение и какво трябва да бъде то. Хвалебната полинезийска група "Островен бриз" водеше хвалението, а лидерите събираха парите във вече празните кошници. Когато Мартин Ридигер, човекът, който броеше събраните до момента пари, ми донесе първата вноска, аз прекъснах пеенето и отбелязах: "И така, събрахме 1200 долара от необходимите 250 000!" Настъпи тишина сред насядалите по поляната младежи. Тишина на падащи духом хора.

Въпреки това продължихме пеенето и хвалението и тук там някой подписваше чек или бъркаше в джоба си за пари. След известно време Мартин дойде с втори резултат  още 6000 долара бяха събрани за строежа.

Въпросната служба продължи почти 2 часа, като сумата нарастваше от 6000 на 14 000 долара, след това на 32 000, 47000 и накрая стигна числото от 100 000 долара. За много от студентите това не беше въпрос на решение, да дадат онова, с което вече разполагат, а да жертват сума, за която нямат представа откъде ще се вземе – също като Алън и Фей Уилямс.

Започна да пада мрак, свечеряваше се. Тогава едно семейство от Минесота написа нещо на едно листче и го пусна в кошницата. Те бяха изгубили сина си след автомобилна катастрофа в началото на годината.Момчето завършваше гимназия и имаше намерение да учи в нашия технологически отдел. Оказа се, че тези хора са решили да дарят няколко декара земя, която трябвало да наследи синът им. Цената й, прибавена към общата сума, събрана от нас допълни доларите до 250 000.

Когато Мартин оповести новината, всички избухнаха в аплодисменти, като славихме Бога за пътя, по който ни изведе от нуждата, в която бяхме изпаднали.

Божият промисъл е осъществим във всички случаи, но хората, от които зависи той, трябва да се подчинят на Бога. Ако Го слуша ме и вършим онова, което Той иска от нас, всички нужди ще бъдат задоволени чрез дарения, защото Бог вече е осигурил необходимите средства и хората, които са готови да посрещнат чудото в послушание.

Хвърляне на пари върху одеяло
Веднъж, докато пътувах към Питсбърг, където трябваше да говоря на една конференция, Господ ми проговори: "Искам да събереш средства за новата телевизионна станция, която смятам да построя в града". Бях напълно изненадан, защото изобщо не знаех дали някой има намерение да организира християнски телевизионен канал. Веднага след като пристигнах, съобщих на домакините за това, което ми даде Господ. Рус Бикслър, председателстващият на конференцията, застана като вкопан срещу мен, с отворена уста и втренчен поглед. Най накрая успя да проговори:

- Лоурън, аз организирам телевизионна станция, но ти трябва да разкажеш всичко това пред целия комитет, защото някои от хората не са убедени, че идеята е от Бога.

По късно се срещнах с групата, която смяташе, че проектът е по Божията воля, и те предложиха аз да събера даренията. Прибрах се в стаята си и в молитва попитах Бога как да организирам дискоса. Той ме насочи към Гедеон, който постлал дрехата си и по молил хората да хвърлят върху нея златото. Придържайки се към този пример, взех едно одеяло от хотела и същата вечер призовах всички присъстващи да хвърлят онова, което са решили да дадат, върху одеялото. Залата беше огромна, с високи балкони. Хората се устремиха към подиума и хвърляха пари. Онези, които седяха на балкона, само се надвесваха над перила и хвърляха пари долу върху одеялото. През цялото време всички пееха и екзалтирано хвалеха Бога, казвайки, че са се подчинили на волята Му. Някои дори хвърляха бижутата си и така ситуацията съвсем заприличваше на историята с Гедеон. Но най голямото вълнение настана, когато се оказа, че събраната сума възлиза на 25 000 долара, т.е. точно толкова, колкото е дадена в Съдии 8:26

Така телевизионната станция беше построена. Междувременно Рус Бикслър съобщи, че разполагат вече с 5 такива станции.

Това преживяване в Питсбърг не беше единичен случай. Имаше едно подобно боговдъхновено жертване в Англия, по време на Библейската конференция, когато хората струпаха всичко, което бяха решили да дадат, а след това пяха и танцуваха в огромно хоро. На пасторската конференция в Ероухед Спринг, Калифорния, трябваше да следваме примера от Деяния 4:37 и да положим парите "в краката на апостолите"  в случая, в краката на библейските учители. Методите биваха различни, но обикновено бяха драматични и пълни с действие, защото даренията изискват раздвижване от страна на хората  те излизат отпред пред всички и дават, а не си стоят пасивно на столовете в очакване край тях да мине дискоса.

Ако сме чувствителни към Святия Дух и ръководството Му, даренията ще станат най съществената част от живота ни. Често и ще получаваме в замяна на онова, което даваме. Както се обещава в Словото Божие: "Давайте, и ще ви се дава. Добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена, ще ви дават в пазухата, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмеря " (Лука 6:38).