Глава 13 - Въпросът за изобилието

Глава 13 - Въпросът за изобилието

Гостите са струпани около масата. Домакинята сервира типична, добра новозеландска вечеря от месо и картофи. Но идва време за десерта и чая и тогава жената, наливайки чашите, започва да обяснява:

- Извинете, че чаят е толкова слаб, но го приготвяме така, за да стигне за по дълго време. Нали знаете, че живеем на вяра...

Гостите я уверяват, че за тях това е без значение, но в действителност те, като американци, констатират, че чаят не е толкова силен, колкото обикновено го сервират новозеландците. Но смешното във въпросната ситуация ги застига чак по пътя за вкъщи.

Животът на вяра означава ли, че чаят ви трябва да е слаб? И кое всъщност е слабото нещо  чаят или вярата?

Въпросът за изобилието е емоционален, защото е трудно да от делим чувствата от фактите. Християните тип "благослови ме" проповядват, че ако имате вяра, ще получите и богатство, и ако не живеете заможно, то е защото не упражнявате вярата си.

Християнските привърженици на "трудовата теория" твърдят, че упоритият труд ще доведе до материално благословение. Те казват, че щом нямате пари, значи сте мързеливи. За съжаление тези хора много често са инициативни и работливи, но не проявяват милосърдие и не са склонни да подпомагат мисионери.

Пълна противоположност на тези два типа християни представляват онези, които с недоволство гледат на всички с материал но благосъстояние. Тази група "борци против злото богатство" не са далече от комунистическата идея, че всички болести на човечеството идват от неправилното разпределение на богатствата. Според тези хора, всеки сериозен християнин трябва да живее само с насъщни вещи и средства. И затова много от тях са затънали в бедност, защото смятат, че колкото по малко имаш, толкова по близо си до Бога.              

Каквото и да е мнението ни, повечето от нас изпитват смесица от различни чувства, що се отнася до изобилието, на което се радват някои пълновременни служители. Но каква е Божията намеса във всичко това и съществува ли някаква видима граница на забогатяване, под която трябва да останете, за да задоволите воля та Му?

Съвсем скоро бях благословен по начин, който постави пред нас този въпрос. Преди няколко години, след като дълго време семейството ни беше живяло в малък апартамент в лагера на У\МАМ в Кона, бяхме страшно изненадани от специалното дарение, което получихме от членовете на организацията ни  подариха ни нова кола и къща.

Преживяването беше неописуемо, особено що се касае до усещането за изобилие от любов, изляна върху нас. Къщата е чудесна, но няколко седмици след като се нанесохме, Дарлийн отбеляза: "Имам чувството, че всеки момент истинският собственик ще се прибере и ще ни завари в къщата си!"

И тогава един ден ме спря някакъв човек, който искаше да даде пари лично за мен. Трябваше да реша за какво да ги използвам: да ги отделя за погребението си, да платя с тях на медицинската сестра в случай, че получа удар, или да построя плувен басейн, в който да се упражнявам физически, за да избегна горните две събития.

Разбрах защо приятелят ми ми прави това дарение с толкова определени изисквания за приложението му. Той знаеше, че ще е трудно за мен да се сдобия с басейн, въпреки че при нашия климат такова нещо си беше чисто благословение. Намериха се други приятели, които също отделиха средства за басейна, а един друг мой близък човек направи проектирането му. И сега басейнът непрекъснато ни напомня за Божията любов и мъдростта на приятелите ми.

Бог, желаейки да даде примери за вяра, е направил цял списък от герои в глава 11 от Посланието към евреите. От тях Авраам, Исаак, Яков, Йосиф, Давид и Соломон са били богати мъже. Но има и други  бедни, гонени, хулени, отритнати и дори убити; обличали се с овчи и кози кожи, живели в крайна нищета по пещери и землянки.

Павел ни напомня, че както богатството, така и бедността могат да са от Бога и че е необходимо да се научим бързо да свикваме с промените: "Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната да съм сит и да съм гладен; и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Оногова, Който ме подкрепя " (Филипяни 4:12-13).

За себе си открих, че е по трудно да живееш в изобилие, отколкото в нужда.

Според Бога е опасно да имаш много пари. Исус казва, че е много трудно за богаташа да влезе в Небето, защото гледа към лъжливото богатство. Бог предупреждава хората Си "да внимават да не забравят Господа своя Бог", когато завладеят велики и богати градове, пълни с хубави неща.

В Притчите Соломон балансира нещата: "Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; храни ме с хляба, който ми се пада, да не би да се преситя и се отрека от Тебе, и кажа: "Кой е Господ?" (Притчи 30:8).

Къде са границите? Откъде нататък бедността става прекалено голяма, и откъде нататък богатството става опасно? Границите очертават твърде променлив диапазон, зависещ от 3 неща:

Дори ако Бог има пълно доверие в мен и характера ми, Той знае от какво имам нужда  ни повече, ни по малко  за да изпълня призванието си в моя живот.  

Снабдяването на нуждите ви варира в много широки граници в зависимост от онова, което вършите, и къде ви е изпратил Бог да работите за Него. Имам приятел, който беше в ръководството на една християнска организация. Той имаше висока заплата, караше все нови коли и живееше в красива къща извън града. След няколко години работа, Бог го призова в ситото на Лос Анжелис. Така приятелят ми и цялото му семейство се озовали в квартал, препълнен с барове и крадци. Музиката и виковете не стихвали, а пазаруването ставало в магазини със съмнителна чистота и претъпкани с най-разнообразни стоки. Освен че постоянно се налагало да си купуват дрехи (все ги крадяли), нашите приятели давали голяма част от парите си на хората от църквата, за да могат да си купуват колбаси.

След няколко години такъв живот, Господ отново ги повел към ново място на служение – трябвало да поемат паството в един доста заможен район. Така пасторът и съпругата му започнали да подновяват гардероба си и заживели в хубава къща, подобна на домовете на хората от църквата.

Във всеки един от тези 3 периода от живота им, моите приятели са следвали Божията воля, включително и в разпределението на средствата и в начина на живота, който Господ определял в зависимост от културната среда, в която се намирали.

Колко пари са ни достатъчни и колко са прекалено много? Няма да успеете да определите сумата. Всичко зависи от ситуацията, от призванието ви и от хората, сред които работите. Норман Винсънт Пийл е бил дългогодишен пастор в много богата църква в Манхатън, майка Тереза работила сред най-бедните в Калкута, Индия. И това как всеки един от тях се обличал, живял и пътувал, е зависело от призванието им.

Как можете да разберете дали живеете прекалено охолно? Щом не можем да определим някаква сума, то поне бихме могли да набележим няколко ориентира.

1. Би трябвало да живеете нито много над, нито много под жизнения стандарт на хората, сред които работите.

Сестра ми и зет ми, Джим и Ян Роджърс ми разказаха следната ситуация. Били на посещение на група мисионери в една азиатска страна, обедняла вследствие на политическо напрежение. Поради това незавидно положение на икономиката, много от мисионерите живеели в красиви домове, много по-добри от онези, които биха си позволили в Щатите  само за 60 долара месечен наем.

Една вечер сестра ми и съпругът й били на гости в един от мисионерите, заедно с други чужденци. На вратата се почукало. Бил пасторът. Сестра ми разказва: "Той стоеше в рамката на вратата. Чувстваше се притеснен и сякаш не смееше да влезе вътре. Нашият домакин излезе навън заедно с госта и набързо от говори на въпросите му. Ние не вършехме нищо лошо, но почувствах, че в стаята се настани някакво особено чувство на вина."И така, как ще разберете дали живеете по-охолно (или по бедно) от онези, на които искате да служите? Задайте си въпроса _ Тази кола, къща, начин на живот, помагат ли ми с нещо, или пречат, за да спечеля хората и да ги обучавам в името и на Исус.

2. Пазете се от алчността.       

Библията постоянно предупреждава за това, особено онези, които са на пълновременно служение. Казано е: "Пасете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го не от принуждение, но драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, а с усърдие; нито като господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото"  (1 Петрово 5:2-3) С други думи  стремежът към забогатяване чрез онова, което е необходимо за изпълнение на Божията воля, се осъжда от Библията.

Две неща разяряват днешната общественост: когато проповедниците живеят явно богато и сред лукс и когато политиците забогатяват, докато са на някакъв пост. Питали ли сте се някога за що е така? Аз мисля, че това отношение се дължи на запазената колективна мисъл от Библията. Огромното мнозинство не осъзнава, че тези идеи са взети от Библията, но те са от там.

Господ каза на израилтяните да си изберат водач (или цар), който да не увеличава броя на конете си и да не трупа злато и сребро за себе си, "за да не се надигне сърцето му над братята му" (Второзаконие 17:15-20). По подобен начин трябва да се избира и духовен водач, който да не обича парите (1 Тимотей 3:3).

Никога не използвайте служението си с цел да натрупате богатство. Имало е причина, поради която левитите са били единственото племе, на което не се е позволявало да притежава имоти  тяхното притежание трябвало да бъде сам Господ Бог, а не материалните неща (Числа 18:20).

3. Не завиждайте и бъдете доволни.

Библията не ни учи да бягаме от богатството или от бедността. Казано е само да бъдем доволни от онова, което имаме. Казано е също да не сравняваме съдбата си с тази на другите, нито пък да пожелаваме онова, което имат.

Как можем да се справим с всичко това? Противодействието на завистта е да станем абсолютно подвластни на Божието правосъдие. Препрочитайте стиховете, в които се говори за прав дивостта на Бога. Нека тази истина попие в сърцето ви и оцвети всичко, което виждате. Бог е верен и ще ви благослови .

4. Не спирайте жертвате за Бога според начина, по който Той желае.

Божият подход на разпределение на материалните блага не е прокарването на закони или налози, чрез които насила да се разпредели всичко по равно. Нито пък даването на обет за бедност. Неговата воля е онези, които са благословени от Него, щедро да споделят благословенията с другите като израз на своята свободна воля: "На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчай да не високоумстват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат мъдри, съчувствителни, да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот" (1 Тимотей 6:17-19).