Глава 12 - Как да искаме пари

Глава 12 - Как да искаме пари

Прочетох следното "типично" мисионерско писмо в едно християнско списание от Англия, което е един ироничен пример:

„Скъпи братко или сестро,

Моля те, не обръщай внимание на разкривения шрифт и нискокачествената хартия на писмото, но фондовете ни са ограничени, откакто навлязохме в 98 та фаза на проекта ни за изграждане на Универсален евангелски колеж. Както вече знаеш от предишното ни писмо, нуждаем се от 23,5 милиона лири. Досега сме събрали 13,50 лири и е чудесно да виждаме как делото се осъществява.

Много е окуражително, когато човек живее с вяра и вижда, че се задоволяват всичките му нужди. Ядем редовно, като моят ред е да се храня във вторник и четвъртък. Освен това невероятно много дейности могат успешно да се организират в тъмнината.

Онази нощ, когато се опитвах да заспя върху линолеума, ми хрумна нещо. Наистина, политиката никога да не молим за финансова помощ е това, което ни отличава от онези организации, които непрекъснато просят пари за проектите си. Някои от тях дори оспорваха пророчеството, че колежът ни ще бъде построен и цяла Англия ще се обърне към Господа в срок до минала та сряда. Пророчеството не се изпълни, но ние вярваме, че това се дължи на духа на злоба и скъперничество, завладял някои хора извън проекта ни. Ние се молихме за тях миналата нощ, докато четяхме историята за Ананий и Сапфира на светлината на свещта. Ти знаеш ли тази история, приятелю?

Искрено ваш..."

Беше трудно да се разчете разкривеният подпис в края писмото. Вероятно бедното приятелче е страдало и от рахит.

Можем да се научим как да апелираме за финансова помощ, като най-напред се научим как да НЕ го правим. Господ съди за стъпките ни в зависимост от мотивите ни. Поради това е много  важно да имаме правилна мотивировка при даването, както отправянето на молба към дарители.
Как НЕ трябва да събираме пари

1. 
   Не използвайте чувството за вина, когато искате пари.
   

Вината е лош мотив. Бог обича състрадателните дарители, а не виновните. Та нали Бог изпрати Сина Си в света не за да го осъди? Тогава трябва ли ние да го правим?

2. 
   Не апелирайте за финансова подкрепа, като се базирате на събуденото съжаление в другите.
   

Първото шокиращо впечатление на всеки новопристигнал в Калкута, Индия, е множеството просещи бедняци, които ви пресрещат където и да сте  хората ви гледат с умолителен поглед и протегнати ръце. А второто нещо, което ви шокира, е липсата на всякаква реакция от страна на белите хора. Работниците от средната класа прескачат спящите просяци и се спъват в телата, докато се опитват да се качат на автобуса, за да отидат на работа и сякаш изобщо не забелязват страданието наоколо.

Осъзнавам задачата, която е поставена пред всички хора с милосърдно служение. Те се борят, за да запазят човешкия облик на фона на бедността и болката по света. Броят на гладуващите и бездомните е толкова голям, че те трябва да намерят начин да доведат фактите на живота до личностното възприятие на всеки човек и да ни посочат с какво бихме могли да помогнем. 

Но само съжалението не е достатъчно. Господ трябва да ни води, когато решим да направим дарение. Необходимо е да се разговаря с дарителите по начин, който им позволява да питат Бога трябва ли да посрещнат нуждата и по какъв начин. Не бива да се възползваме емоционалното им състояние след обявената нужда.

3. 
   Не насочвай апела си към алчността на хората
   

Божието слово е истинно и често получаваме благословения, дори и когато е налице явно манипулиране на множеството. Но също така много често, когато даваме пари, Бог не ни благославя чрез даване на повече пари, а по друг начин: дава ни радост, откровение за Себе Си, открива ни действията Си, характера Си, дарява ни чувството за принадлежност към Неговото царство, дава ни мир и ни успокоява във всяка ситуация в живота ни.

4. 
   Не се опитвайте да събудите страх у хората
   

Нашата мотивация, когато правим дарение, трябва да произлиза от любовта ни към Бога и от желанието да видим установяването на Царството Му на земята. Освен това горепосочените призиви сякаш ни карат да мислим, че Бог търси да види пропуските в послушанието ни и ако има такива, е готов да стовари купища ужасни неща на главите ни. Всички тези неща разрушават представата за Божия характер. Ние имаме любещ Небесен Баща, Който изпраща нежност както на праведните, така и на грешните дори когато трябва да наказва, Той го прави с много състрадание и милост.

5. 
   Не се опитвайте да се възползвате от гордостта и честолюбието на хората
   

Всяко духовно общество трябва да има за цел да приближи всеки свой член към Бога и след това към останалите. Околните са вашите близки приятели, с които можете да споделите и най съкровените си желания. Това са хората, с които се молите, които ви издържат финансово или пък са вашите незаменими съветници. В крайна сметка обаче, всички те могат да ви напуснат и също да се заемат с мисионерска дейност, което пък ще прекъсне вашата издръжка. Но не забравяйте, че Бог ще ви изпрати други приятели и съмишленици, с помощта на които да довършите започната работа.

Начинаещите мисионери много често споделят, че няма на кого да кажат за нуждите си. Те имат предвид може би това, че членовете на семействата им мразят търсенето на парични средства и дори не вярват в това, с което са се заловили. (Истина е, че има хора, които предпочитат децата им да си останат неспасени, но да спечелят добри пари за семейството си, а чак тогава да вършат щуротии, като например мисионерстване.)

Други твърдят, че няма откъде да получат подкрепа, защото никой от приятелите им не е християнин, или идват от църква, която не отделя средства за мисионери, или пък дава на хора само от собствената си деноминация.

Ако вършите онова, което Бог ви води да извършите, и го извършите по време, определено от Него, то Той вече е подготвил хората и средствата, които ще са ви необходими, за да изпълните волята Му.
Осъществяване на служението дарителство
Преди няколко години говорих пред 55 лидера от нашата мисия. Попитах ги колко от тях са открили някой, който притежава дарбата дарителство и са го насърчили да започне това си служение. От всички 55 души само двама вдигнаха ръце. Защо е това колебание? Сигурно защото дарбата да даряваме не се смята за духовно равнопоставена с всички останали дарби на Святия Дух, изброени в Римляни 12 и 1 Коринтяни 12. А дарителската дарба трябва да се упражнява в същата степен, както и дарбата да се проповядва, изцерява, служи, обучава, ръководи и т.н.

Застанете пред Бога и си запишете имената, които Той ви дава. Кой е проявил доверие към онова, което вие вършите? Кой ви обича и ви вярва? Може да откриете само един човек, а може да попаднете и на няколко. След това се допитайте за какво да ги помолите и как? Чрез писмо? По телефона? Като ги посетите?

Във 2 Коринтяни 5:12 Павел говори за това, да не препоръчва ме себе си. Той препоръчва или по скоро дава мнението си за други хора, като Фива например (Римляни 16:1). Но едновременно с това Павел не се отказва от настоятелните си молби за финансова помощ, когато е необходимо. За това се говори в 1 Коринтяни 9, а във 2 Коринтяни 11 без капка стеснение той отново се връща към същия наболял за него въпрос. Защото, когато някой те хвали, той лично избира кое от делата ти да посочи и по какъв начин да призове желаещите да жертват за делото ви.

Въпреки това принципът, според който един човек препоръчва друг, е добро решение за подпомагане на мисионерите. Ако имате приятел или лидер, който има служение като вашето и желае да ви помогне, може да го направи, като събере други хора, готови да жертват за мисията ви.
Как да постъпим с нехристиянин?
Когато решавате с кого да се свържете, не изключвайте  автоматично хората, които не са новородени християни. Разбира се трябва да сте особено чувствителни и внимателни с начина, по който представяте работата си, както и да се молите Господ да ви помогне в избора. Ако обаче е истина, че когато някой дава съкровището си и сърцето му върви след него, то тогава и невярващият може да се приближи до Божието царство, давайки средства и сили за делото Му.
Подчинението е по важно от парите
Когато споделяте някаква нужда, трябва винаги да насърчавате хората да изпълняват Божията воля за дарението. Ако сме действително убедени, че даването, жертването за Бога е и хваление, а не само нещо земно, което вършим, за да поддържаме духовната дейност, тогава можем да се чувстваме свободни да насърчаваме хората да дават. Дарителството е духовно служение. Подчинението на Божията воля е нашата цел и тя е по-важна от парите.

Когато споделяме новините и нуждите си чрез писма и редове на кореспонденция, ние даваме възможност на хората да отделят за служението ни толкова средства, за колкото имат подбуждение от Святия Дух. Така им осигуряваме голямото предимство да участват в делото, което Бог е започнал някъде по света. Не бива да преувеличаваме, нито пък да проявяваме колебливост, когато твърдим, че Господ действително благославя онези, които дават.

Друго нещо, което трябва да се вземе под внимание, е това, че писмото се изпраща, за да запознае хората със събитията и само за малко, веднъж или накратко, би трябвало в него да се споменат назрелите нужди. Изключение може да се направи само ако сте в голяма криза. Също като в баснята на Езоп за лъжливото овчарче, където малкото момче викало "Вълк! Вълк!", можем да притъпим чувствителността на хората към истинската нужда, ако постоянно пледираме за пари.

И последна бележка, която трябва да отчетете, ако решите да потърсите нечия помощ: не забравяйте да поискате Божието ръководство. Възможно е Бог да ви накара да изпратите 1 2 лични писма или да се наложи да пропътувате няколкостотин километра, за да говорите с някого. Не е изключено Бог да ви напишете писмо и да разпратите голямо количество негови копия, с които да подтикнете хората да се молят за вашата  нужда. Най важното е да бъдете гъвкави, за да отговорите на изискванията във всяка ситуация.

Никога няма да задоволите нуждата от ръководство.

Господ ще ви води не само за да ви посочи с кого да се свържете, но ще ви покаже и начина, по който да го направите. Помнете, че Той е ангажиран с вашето служение толкова, колкото вас  дори повече. Той е и щедър да благослови всички, които жертват. Не се залавяйте да насърчавате духовната дарба на дарителството у хората, без да поискате Божията помощ и ръководство.

Има ли някаква цена, която да заплатите заради отправената от вас молба за пари? Да, разбира се. Трябва да смирите себе си и да дадете на хората да разберат, че се доверявате на Бога да приведе някои от тях, за да ви помогнат в служението. Ще бъдете уязвими, може би уплашени или засрамени. Някои ще се опитват да ви разколебаят и наранят. Както каза Мойсей: "Съберете из помежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа" (Изход 35:5). Мойсей не се тревожеше, че има хора, нежелаещи да откликнат, а насърчи онези, които са готови да "принесат принос за Господа". Направете като Мойсей  послушайте Бога и Му се доверете  резултати ще има.