 
Комуникации
Икономика
Духовна сфера
Други области
N…N…N…N…N….
Ïðàâíà îáëàñò
Правни норми
(социална необходимост
от правно регулиране)
Правотворчество
(социални параметри на законодателния процес)
Правно съзнание
(механизъм на правната социализация)
Правни дейности
(социално значим резултат)
Правнорелевантно поведение
(правен конформизъм,
социална девиация)
Правни институции
(социални параметри
на решенията)
Както се вижда самата правна област на обществения живот има своя специфична структура, която включва следните основни елементи:
-
социалната потребност от правно регулиране на определени обществени отношения в дадено общество на определен етап от развитието му;
-
системата от действащи правни правила за поведение със съдържащите се в тях права и задължения на гражданите, длъжностните лица и институциите;
-
правното съзнание като единство от рационални, психологически и волеви елементи;
-
правната дейност като специфична система от правотворческа, правоприлагаща, правозащитна и правновъзпитателна дейност;
-
правните институции (публични и частни, които играят определена роля в сложния механизъм на създаване и реализиране на правото.
Определянето на структурата и основните елементи на правната област на обществения живот е изходното начало за очертаване на предмета и обхвата на правото като наука. Същевременно, структурирането на правната област на обществения живот и отделянето й от останалите основни елементи в социологическата структура на обществото, определят и обхвата на различните науки за правото, в т. ч. и на конституционното право (конституционноправните науки).
2. Социологията на правото и конституционното право.
Внимателното вглеждане в представената по-горе схема показва, че класическото разбиране за предмета и обхвата на правната наука ( в т. ч. и конституционноправната наука) следва да бъде преосмислено. Колкото и тази наука да разширява обхвата на своите изследвания, тя остава “затворена” в рамките на онова, което най-общо може да бъде представено като тълкуване и анализ на действащите правни разпоредби (макар и отчитайки в известна степен някои извънюридически фактори като политика, морал, обичай и т.н.) и изясняване на юридическия механизъм на действие на правото. Всяко излизане извън тези рамки не е нищо друго освен социологически анализ на определени зависимости между основните елементи на действащата правна система. Щом това е така, обаче, излиза, че самата правна наука (отделните нейни отрасли) се “вмества” в общата рамка на правно-социологическото познание. И това е напълно естествено, след като всички обществени науки, включително и правната наука, не могат и не бива да скъсват корена си с изначалното социологическо интерпретиране на основните правни институти.
Всичко това ни дава основания да заключим, че както правната наука, така и социологията на правото имат за основен предмет на своите изследвания правната област на обществения живот. Естествено възниква въпросът коя е точната разграничителна линия между социологията на правото и останалите науки за правото , след като тези научни области имат за предмет правната област на обществения живот или отделни нейни елементи. Отговорът не е толкова сложен. Дори напротив - именно чрез конструирането на модела за правната област на обществения живот по-ясни стават и критериите за разграничаването не само между отделните науки, но и между юридико-нормативисткия подход и социологическия подход при анализа на правната област и нейните основни елементи.
Правната наука изследва закономерните взаимодействия между основните елементи на тази област само вътре в рамките на тази област, т.е тя се занимава с чистото юридическо действие на правото– правни норми, възникване на правоотношенията, правни субекти, правни институции и т.н. По този начин и нейният обхват е по-тесен от обхвата на социологията на правото, различни са и методите на правното познание.
Социологията на правото има за свой предмет изследването, разкриването и изучаването както на взаимодействията вътре в рамките на правната област на обществения живот, така и специфичните взаимодействия на цялата правна област с останалите области, които също са основни елементи в социологическата структура на обществото.
Независимо от различията, които съществуват между даваните от отделните автори определения за предмета и съдържанието на социологията на правото, безспорно е съгласието между тях, че съвременната юриспруденция несъмнено има по-ограничен обхват от социологията на правото и те двете не бива да се противопоставят, а да търсят взаимно допирните си точки с конституционното
Становището, че правно-социологическото познание постепенно преодоля юридическия позитивизъм отдавна не подлежи на съмнение. Споровете се концентрират по-скоро около дилемата дали правото (правната наука) не е част от общосоциологическото познание, доколкото тази наука има универсален характер27
Втората основна разграничителна характеристика на социологията на правото от правната наука е специфичният метод на изследване – това е комплекс от специфични методи за събиране и обработка на емпирична информация, който се нарича емпирично правно-социологическо изследване.
Разбира се, имаше и за съжаление все още има крайни становища, според които социологията на правото не може да бъде разглеждана като самостоятелна наука в рамките на различните науки за правото. Това отрицание е свързано по-скоро с господстващото дълго време, особено в някои от бившите комунистически страни становище, че социологията е буржоазна наука и всички останали нейни производни отраслови теории също са плод на ненаучната буржоазна мисъл. В никакъв случай, обаче, не бива да се мисли, че обществознанието в развитите демократични страни също така се е развивало еднозначно и винаги с отчитане на достиженията и в по-малко развитите страни. Неслучайно именно социологията на правото получи най-бързи темпове на утвърждаване и развитие там където достиженията на световната наука получаваха признание, а учените и от едната, и от другата страна на желязната завеса се опитваха да намерят общи допирни точки и да тласнат развитието на обществото напред. Не е случайно, че поляк и американец са в основата на институционализирането и на съвременната социология на правото. И днес полската правно-социологическа школа се смята за една от водещите, и днес социолозите на правото в Полша отново не приемат безрезервно всяка промяна в правната система, независимо, че върху нея е наложена щампата “демократична”. Същото се отнася и за водещите социологически школи както в Европа, така и в САЩ, които в самия си зародиш се основават на разбирането, че от времето на Аристотел нищо ново не е вложено в общата рамка на правото, разбирано като въплъщение на принципите на справедливостта, а не на наложения отвън “ред чрез правото”. Най-видните представители на Франфуртската школа никога не са били изучавани или долюбвани от юристите, затова защото те подлагат на жестока критика целия правов ред, наложен и реализиран от Хитлер (а по-късно от Сталин), а концепцията им за етноцентризма и култа към фюрера днес придобива особена актуалност.
Именно поради нихилистичното отношение на представителите на правната наука и по-конкретно на правната догматика, към социологията и към социологията на правото, за определен период от време точно сред социолозите на правото, в противовес на това отрицание, се утвърди и разбиране, че социологията на правото е науката, която следва да замести общата теория на правото. Това становище се споделяше от голяма част от представителите на френската, полската, американската правно-социологическа школа 28 .
Поддържайки становището, че социологията на правото заема адекватно място в общото семейство на науките за правото, не бива да поставяме рязка разграничителна линия между нея и останалите правни науки. Съвременното развитие на научното знание, както вече нееднократно беше посочено, води до взаимно проникване и взаимодействие на различни научни области, до необходимостта от разглеждане на социалните явления, процеси и взаимодействия от различни гледни точки, до съчетаване на различни методи на изследване. Това с особена сила важи за правото като специфично социално явление и по-специално за правната област на обществения живот, елемент от която е действащото право в тесен смисъл на думата.
Очертаването на границите на правно-социологическото познание (обхвата на социологията на правото) изисква по-прецизно установяване на точното й съдържание, т.е. на кръга от проблеми, с които тя се занимава. Най-общо въпросите, които влизат в нейния предмет могат да се класифицират по следния начин:
На първо място, социологията на правото изследва социалната обусловеност на правото. Тук се включват въпросите, отнасящи се както до критериите за институционализиране на онези отношения, които изискват правна уредба, така също и конкретните механизми на зараждане на социалните норми и превръщането им в особени правила за поведение, скрепени с държавна санкция.
На второ, място социологията на правото изследва съотношението между правото като нормативна система и останалите нормативни системи – религия, морал, обичаи.
На трето място, социологията на правото изучава механизма на социалното действие на правото и основните негови компоненти- правното информиране, психологическото въздействие на правото и реализацията на правото и постигането на социалнозначими резултати, изразяващи се в ефективност, съответно неефективност на правното действие.
На четвърто място, социологията на правото изследва емпиричните характеристики на механизма на правната социализация и ролята на социалните групи в този процес. Тук спадат и въпросите, свързани с ролята на групите за формиране на правнорелевантното поведение.
На пето място, социологията на правото изследва проблемите на социалната девиация, в която се включва не само престъпността като специфичнто социално явление, но също така наркоманията, проституцията, алкохолизма, организираната престъпност.
На шесто място – социологията на правото изследва правното съзнание на равнището на отделните социални групи, както и индивидуалното правосъзнание и неговите три основни компонента- рационален, психологически и волеви.
На седмо място, социологията на правото изследва спецификата на законодателния процес и неговите социални параметри. Тук се отнасят въпросите за ефективността на законодателството и постигането на социално полезни цели.
На осмо място – социологията на правото изследва ефективността както на правното регулиране, така и на прилагането на правото. Постоянна нейна характеристика е проучването на общественото мнение по въпросите на престижа на правната професия, мястото на правото в ценностната система на индивида, социалните групи, обществото като цяло.
Посочените най-общи параметри в съдържанието на социологията на правото в никакъв случай не изчерпват богатството и разнообразието на нейните изследвания. Безспорно е обаче едно – без излизане извън тесните рамки на правната догматика и най-съвършеният юридически механизъм на действие на правото не би задоволил обществото и не би оправдал неговите очаквания. Блез Паскал преди повече от 300 години прави своето жестоко предупреждение: “ Добре би било да се подчиняваме на законите и на обичаите само защото са закони; да знаем, че не можем да измислим нито един истински справедлив закон, тъй като сме безпомощни в тази област. Само че народът не е склонен да приеме тази доктрина; той вярва, че истината е постижима и че лежи в основата на законите…и затова вярва в тях и счита дълголетното им приложение за доказателство на тяхната истинност. Ето защо им се подчинява; докажат ли му, че установените закони…не струват нищо, той ще се разбунтува, а няма закон…, който да не изглежда безсмислен в известно отношение” 29.
Подобно на структурното деление между обща социология и отраслови социологически теории, а също така – на делението между обща теория на правото и отделни правни отрасли, социологията на правото също така има своя специфична структура. Съществува най-напред деление между обща социология на правото и отделни правно-социологически теории, съответстващи на отделните правни отрасли. Доколкото обаче, “роенето” на тези правни отрасли е един непрекъснат и неизвестно колко дълъг процес, то трудно може да се каже, че в системата на действащото право има точно определен и неизменен брой отрасли (клонове) на правото. Класически пример в това отношение е формирането като самостоятелен отрасъл на екологичното право - науката екология много преди правния отрасъл се формира като самостоятелна, но колцина юристи си задават въпроса, дали самото екологично право обхваща всички въпроси, свързани с опазването и възпроизводството на околна среда. По подобен начин се поставя въпросът и за такива на пръв поглед класически правни отрасли каквото е конституционното право. Тук наистина може доста да се спори с привържениците на правната догматика дали такива институти като конституционализъм, основни права на човека, избори и избирателни права, политическа система, законодателен процес и т.н. са “чисто” правни или много преди юристите да ги поставят в отделни отрасли на правото, те са били изследвани, анализирани и поставяни в определени по-широки рамки на познанието и практическото им приложение. Това е един сериозен аргумент, че социологията на правото (пък и не само тя, но също така и общата социология, психологията на правото, социалната психология, политологията и т.н. ) разполагат с много по-богати възможности, позволяващи им в общата структура на собствените си изследвания да очертаят и рамките на правното тълкуване. Отрасловите социологически теории изследват отделните социални явления в рамките на социологическата структура на обществото. Те създават свой собствен понятиен апарат, който много пъти е неразбираем или неприемлив за юристите. Той обаче е по-правилен, защото е дедуктивен, а не индуктивен. Само иронична усмивка може да предизвика у социолози и криминолози определянето на престъпността като сбор от престъпления (наистина все по-рядко се среща, но е достатъчно да отгърнем учебници и монографии от не много далечно време, когато и криминологията беше отричана като необходима за юристите наука). Същото се отнася за понятието корупция – социологията на правото я разглежда като специфично социално явление, докато наказателноправната наука не е в състояние да даде определение (едва ли даването и получаването на подкуп като престъпно деяние е корупция и това е азбучна истина в съвременните правно-социологически изследвания). Примери от този род могат да бъдат дадени много, още повече, че сегашният процес на хармонизиране на вътрешното ни законодателство все повече ще ни изправя пред сложната дилема на отстояване или разчупване на застинали правни конструкции.
Най-общо структурата на социологията на правото включва следните структурообразуващи клонове или дялове: Обща социология на правото; Социология на отделните правни отрасли; Социология на законодателството (вж. Схема 2).
Ñ õ å ì à 2 Ñîöèîëîãèÿ íà ïðàâîòî
Отраслови правно – социологически теории
Отрасли на публичното право
Отрасли на частното право
Социология на законодателството
 
Социология на законодателството по отрасли
Законодателен процес
Общата социология на правото разработва понятийния апарат, свързан с изследването на правната област в социологическата структура на обществото. Освен това тя разработва и прилага собствени концепции, както за социалната обусловеност на правото, така и за механизма на социалното действие на правото. Неразделна част от нейните изследвания са въпросите, свързани с правната социализация, правното съзнание, оценките и психологическите нагласи към правото и практиката по неговото прилагане, проблемите на социалната девиация.
Отрасловите дялове вътре в рамките на общата социология на правото съответстват на клоновете (отраслите) на правната наука. Такива дялове са: социология на конституционното право, социология на наказателното право, социология на семейното право, социология на трудовото право, социология на административното право и т.н. Отрасловите правно-социологически теории анализират взаимодействието между различните елементи, съставляващи неразделна част от структурата на отделните правни отрасли. Доколкото всеки правен отрасъл съдържа както материалноправни, така и процесуалноправни норми, то съответно на това деление също могат да бъдат обособени различни дялове в рамките на социологията на отделните правни отрасли. Тази класификация на отрасловите правно-социологически теории не бива да се абсолютизира,т.е. да се твърди, че има адекватно съответствие между правните отрасли и съответствуващите им клонове в социологията на правото. Съществува деликатна разлика, на която сполучливо обръща внимание Карбоние, посочвайки, че правните отрасли не могат да бъдат априорно определени, тъй като тяхното “роене” не зависи нито от чисто юридически критерии и методи за тяхното разграничаване (те се появяват post faсtum , а се обуславят от общите процеси, произтичащи в сложната социална система – икономически, политически, психологически и т.н.
Èçâåñòíî å, ÷å íà âñåêè îòðàñúë îò ïðàâíàòà íàóêà ñúîòâåòñòâà è îïðåäåëåí îòðàñúë îò çàêîíîäàòåëñòâîòî. Òîâà å îñíîâàíèå çà îáîñîáÿâàíå íà ðàçëè÷íè äÿëîâå âúòðå â ðàìêèòå íà ñîöèîëîãèÿòà íà çàêîíîäàòåëñòâîòî.  òîçè ñìèñúë êîíñòèòóöèîííîòî ïðàâî è çàêîíîäàòåëíèÿò ïðîöåñ êàòî ðåãëàìåíòèðàíà â Êîíñòèòóöèÿòà äåéíîñò ñà ñàìî ÷àñò îò ïî-îáùîòî ó÷åíèå çà ïðàâîòâîð÷åñòâîòî. Íà ñâîé ðåä ñîöèîëîãèÿòà íà çàêîíîäàòåëíèÿ ïðîöåñ âêëþ÷âà â ñâîÿ îáõâàò è îíàçè ÷àñò îò òîçè ïðîöåñ, êîéòî ïî ïðàâèëî ñå âêëþ÷âà â êîíñòèòóöèîííîòî ïðàâî.
Âñè÷êî ïîñî÷åíî äî òóê ïîêàçâà, ÷å îñíîâíàòà òåíäåíöèÿ â ñúâðåìåííàòà òåîðèÿ è ïðàêòèêà íà êîíñòèòóöèîííîòî ïðàâî å, ÷å îò òåêñòóàëíàòà äîãìàòè÷íà èíòåðïðåòàöèÿ ñå âúðâè êúì èçñëåäâàíå íà îñíîâíèòå êîíñòèòóöèîííè èíñòèòóòè â êîíòåêñòà íà ñîöèîëîãèÿòà íà ïðàâîòî, ïîëèòîëîãèÿòà è ñðàâíèòåëíîïðàâíèÿ àíàëèç.
Ключови думи и тезиси
Източници на конституционното право
Конституционноправни норми и конституционноправни отношения
Социология на правото
ВЪПРОСИ ЗА ДИСКУСИЯ И ПРОВЕРКА НА ЗНАНИЯТА
-
Кои са трите смислови значения на понятието “конституционно право?
-
Кой е основният източник на конституционното право ?
-
Какви научни области се открояват при хоризонталната и вертикалната диференциация на конституционноправната наука ?
-
Какво е мястото на правната област в социологическата структура на обществото ?
-
Каква съпоставка можете да направите между социология на правото и конституционно право ?
-
Кои са основните тенденции в съвременната теория и практика на конституционното право ?
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА
Цели: След усвояване на материала по тази тема Вие ще можете:
-
да посочите каква е структурата на обществото;
-
да разграничите отделните елементи на политическата система;
-
да дадете определение за държава;
-
да определите основните характеристики и елементи на гражданското общество;
-
да направите анализ на принципите на народния суверенитет, разделението на властите и политическия плурализъм.
I. ÏÎÍßÒÈÅ ÇÀ ÏÎËÈÒÈ×ÅÑÊÀ ÑÈÑÒÅÌÀ
1. Îáùåñòâåíà ñòðóêòóðà
Îáùåñòâîòî êàòî ñèñòåìà âêëþ÷âà íÿêîëêî îñíîâíè ñòðóêòóðè è ñòðóêòóðîîáðàçóâàùè åëåìåíòè:
1/. Èêîíîìè÷åñêà ñèñòåìà – òîâà ñà ôîðìèòå íà ñîáñòâåíîñò è ïðèíöèïèòå çà ôóíêöèîíèðàíå íà èêîíîìèêàòà.
2/. Ïîëèòè÷åñêà ñèñòåìà
à) äúðæàâà
á) ïîëèòè÷åñêè ïàðòèè
3/. Ñòàòóñ íà ãðàæäàíèíà – òîâà ñà îñíîâíèòå ïðàâà, ñâîáîäè è çàäúëæåíèÿ íà ãðàæäàíèíà, êàêòî è ãàðàíöèèòå çà òÿõíîòî ðåàëíî îñúùåñòâÿâàíå.
4/. Ñîöèàëíî-êëàñîâà ñòðóêòóðà – âçàèìîîòíîøåíèÿòà ìåæäó ðàçëè÷íèòå ñîöèàëíè ñèëè.
.
2. Ïîëèòè÷åñêà ñèñòåìà
Ïîëèòè÷åñêàòà ñèñòåìà âêëþ÷âà ïîëèòè÷åñêèòå ñòðóêòóðè è âçàèìîîòíîøåíèÿòà ìåæäó òÿõ. Êîíñòèòóöèÿòà óñòàíîâÿâà îñíîâèòå íà ïðàâíîòî ïîëîæåíèå íà îñíîâíèòå ñóáåêòè íà ïîëèòè÷åñêàòà ñèñòåìà - äúðæàâàòà è ïîëèòè÷åñêèòå ïàðòèè.
Âúòðåøíàòà îðãàíèçàöèÿ è äåéíîñò íà íåäúðæàâíèòå ïîëèòè÷åñêè ôîðìèðîâàíèÿ ñå ðåãóëèðà îò íåþðèäè÷åñêè íîðìè, ñúäúðæàùè ñå â òåõíèòå óñòàâè, è äðóãè íîðìàòèâíè àêòîâå.
Âñÿêà ïîëèòè÷åñêà ñèñòåìà ñå õàðàêòåðèçèðà è ñ òîâà, ÷å ñúùåñòâóâà â îïðåäåëåíà ñîöèàëíà ñðåäà. Îïðåäåëÿù ôàêòîð çà ïîëèòè÷åñêàòà ñèñòåìà å ðåàëíîòî ñúîòíîøåíèå íà ïîëèòè÷åñêèòå ñèëè, â ñúîòâåòñòâèå ñ õàðàêòåðà íà ñîöèàëíèòå ãðóïè, êîèòî ñòîÿò çàä òÿõ.
Ñòðóêòóðèòå íà ïîëèòè÷åñêàòà ñèñòåìà, êàêòî áå ïîñî÷åíî ïî-ãîðå, ñà:
À/. Äúðæàâàòà
Äúðæàâàòà å îñíîâíàòà ñòðóêòóðà íà ïîëèòè÷åñêàòà ñèñòåìà, êîÿòî ÷ðåç ñèñòåìà îò îðãàíè îñúùåñòâÿâà ïóáëè÷íàòà âëàñò, äúðæàâíîòî ðúêîâîäñòâî íà îáùåñòâîòî. Äåìîêðàòè÷íàòà äúðæàâà ñå èçãðàæäà è ôóíêöèîíèðà íà îñíîâàòà íà ïðèíöèïà çà ðàçäåëåíèå íà âëàñòèòå è íà íàðîäíèÿ ñóâåðåíèòåò.
Á/. Ïîëèòè÷åñêèòå ïàðòèè è äðóãè îáùåñòâåíî-ïîëèòè÷åñêè ôîðìèðîâàíèÿ (äâèæåíèÿ, ñúþçè) – òå ó÷àñòâàò èëè ñå ñòðåìÿò äà âçåìàò ó÷àñòèå â óïðàæíÿâàíåòî íà äúðæàâíàòà âëàñò.
Ïîëèòè÷åñêèòå ïàðòèè ñà ëåãèòèìíî îðãàíèçèðàíè ôîðìèðîâàíèÿ, êîèòî ñè ïîñòàâÿò ïîëèòè÷åñêè öåëè – äà çàâëàäåÿò èëè ó÷àñòâàò â îñúùåñòâÿâàíåòî íà äúðæàâíàòà âëàñò.
Äâèæåíèÿòà ñå îòëè÷àâàò îò ïàðòèèòå ïî òîâà, ÷å ïðè òÿõ ïî ïðèíöèï îòñúñòâàò ñòàáèëíè îðãàíèçàöèîííè ñòðóêòóðè è ïî ïðèíöèï èìàò íåïîëèòè÷åñêè öåëè – çàùèòà ïðàâàòà íà ÷îâåêà, èíòåðåñèòå íà æåíèòå, ïðèðîäàòà è äð. Íî ó íàñ ñå ñúçäàäîõà äâèæåíèÿ, êîèòî ïî ñâîÿòà îðãàíèçèðàíîñò è öåëè ñà âñúùíîñò ïîëèòè÷åñêè ïàðòèè - íàïðèìåð, Ñúþçúò íà äåìîêðàòè÷íèòå ñèëè - ÑÄÑ, âúçíèêíàë ïðåç 1990 ã. è ïðèäîáèë ãðàæäàíñòâåíîñò êàòî ñúþç íà äåìîêðàòè÷íè ïàðòèè è îðãàíèçàöèè, ïðåìèíàë â äâèæåíèå /ÑÄÑ-äâèæåíèå - 1991 ã./ è ïðåðàñíàë â ïàðòèÿ /ïàðòèÿ Ñúþç íà äåìîêðàòè÷íèòå ñèëè - 1997 ã./.
Çàêîíúò ïîçâîëÿâà îðãàíèçàöèè è äâèæåíèÿ, êîèòî íå ñà ïàðòèè, äà ó÷àñòâàò â èçáîðèòå ïî ðåäà, ïðåäâèäåí çà ïàðòèèòå.
Ïîëèòè÷åñêèÿò ïëóðàëèçúì å çíàêîâ ìîìåíò çà äåìîêðàòè÷íîòî îáùåñòâî. Äåéñòâàùàòà Êîíñòèòóöèÿ âúçñòàíîâè â îñíîâíèÿ çàêîí íà ñòðàíàòà ìíîãîïàðòèéíàòà ñòðóêòóðà íà îáùåñòâîòî.
×ë. 11/Ê: àë. (1) “Ïîëèòè÷åñêèÿò æèâîò â Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ ñå îñíîâàâà âúðõó ïðèíöèïà íà ïîëèòè÷åñêèÿ ïëóðàëèçúì.
àë. (2) Íèòî åäíà ïîëèòè÷åñêà ïàðòèÿ èëè èäåîëîãèÿ íå ìîæå äà ñå îáÿâÿâà èëè óòâúðæäàâà çà äúðæàâíà.
àë. (3) Ïàðòèèòå ñúäåéñòâàò çà ôîðìèðàíå è èçðàçÿâàíå íà ïîëèòè÷åñêàòà âîëÿ íà ãðàæäàíèòå…
àë. (4) Íå ìîãàò äà ñå îáðàçóâàò ïîëèòè÷åñêè ïàðòèè íà åòíè÷åñêà, ðàñîâà èëè âåðñêà îñíîâà, êàêòî è ïàðòèè, êîèòî ñè ïîñòàâÿò çà öåë íàñèëñòâåíî çàâçåìàíå íà äúðæàâíàòà âëàñò”.
Êîíêðåòíàòà óðåäáà íà ñòàòóñà íà ïîëèòè÷åñêèòå ïàðòèè ñå ñúäúðæà â Çàêîíà çà ïîëèòè÷åñêèòå ïàðòèè îò. Äåéíîñòòà èì òðÿáâà äà å çàêîííà è ÿâíà. Íå ìîãàò äà ñå ñúçäàâàò ïàðòèè, íàñî÷åíè ñðåùó ñóâåðåíèòåòà è òåðèòîðèàëíàòà öÿëîñò íà ñòðàíàòà, ñðåùó åäèíñòâîòî íà íàöèÿòà è ïðàâàòà è ñâîáîäèòå íà ãðàæäàíèòå è äð.
Ïðîèçâîäñòâî ïî ðåãèñòðàöèÿ íà ïîëèòè÷åñêèòå ïàðòèè è äâèæåíèÿ
Ñúçäàâàíåòî íà ïîëèòè÷åñêè ïàðòèè è äâèæåíèÿ å êîíñòèòóöèîííî ñóáåêòèâíî ïðàâî íà ãðàæäàíèòå - ãàðàíòèðàíîòî îò Êîíñòèòóöèÿòà ïðàâî íà ñäðóæàâàíå.
Çàêîíúò çà ïîëèòè÷åñêèòå ïàðòèè ñúçäàâà òâúðäå ëèáåðàëåí ðåæèì çà îáðàçóâàíå íà ïîëèòè÷åñêè ôîðìèðîâàíèÿ. Ìèíèìàëíèÿò áðîé ÷ëåíîâå çà ó÷ðåäÿâàíå íà ïîëèòè÷åñêà ïàðòèÿ å 50 äóøè. Òå òðÿáâà äà ñà äååñïîñîáíè - äà ñà íàâúðøèëè 18 ãîäèíè, äà ïðèòåæàâàò èçáèðàòåëíè ïðàâà. Íà ñâîå ó÷ðåäèòåëíî ñúáðàíèå òðÿáâà äà ïðèåìàò óñòàâ è äà èçáåðàò ðúêîâîäñòâî íà ïàðòèÿòà.
Ñúãëàñíî çàêîíà, ïîëèòè÷åñêèòå ïàðòèè òðÿáâà äà ñå ðåãèñòðèðàò â ñúäà.
Ïðîèçâîäñòâîòî çà ðåãèñòðèðàíå íà ïîëèòè÷åñêèòå ïàðòèè å â Ñîôèéñêèÿ ãðàäñêè ñúä, êîéòî ñå ïðîèçíàñÿ íà îòêðèòî çàñåäàíèå ïî îáùèÿ ðåä íà Ãðàæäàíñêî-ïðîöåñóàëíèÿ êîäåêñ /ÃÏÊ/ ñ ó÷àñòèå íà ïðîêóðîð. Àêî âñè÷êè èçèñêâàíèÿ íà çàêîíà ñà ñïàçåíè, ïàðòèÿòà ñå âïèñâà â ñïåöèàëåí Ðåãèñòúð íà ñúäà. Ðåøåíèåòî çà ðåãèñòðàöèÿ ñå îáíàðîäâà â Äúðæàâåí âåñòíèê è îò òîçè ìîìåíò ïîëèòè÷åñêàòà ïàðòèÿ ïðèäîáèâà êà÷åñòâî íà þðèäè÷åñêî ëèöå è ñòàâà ïúëíîïðàâåí ñóáåêò â ïîëèòè÷åñêèÿ æèâîò.
Çàêîíúò çàáðàíÿâà îáùåñòâåíè îðãàíèçàöèè, êîèòî íå ñà ðåãèñòðèðàíè êàòî ïîëèòè÷åñêè ïàðòèè, äà îñúùåñòâÿâàò ïîëèòè÷åñêà äåéíîñò.
Органите на съдебната власт, МВР, армията и някои други ведомства са деполитизирани – техните служители нямат право да членуват в политически партии.
II. ÃÐÀÆÄÀÍÑÊÎ ÎÁÙÅÑÒÂÎ
1. Êðàòêà èñòîðèÿ íà èäåÿòà çà ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî.
Èäåÿòà çà ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî òðÿáâà äà òúðñèì îùå â Äðåâíà Ãúðöèÿ. Òåðìèíúò å èçïîëçâàí çà ïúðâè ïúò îò Àðèñòîòåë â òåîðèÿòà ìó çà äðåâíîãðúöêèÿ ïîëèñ êàòî ïîëèòè÷åñêà îáùíîñò, êîÿòî ñúäúðæà â ñåáå ñè âñè÷êè îñòàíàëè îáùíîñòè - ñåìåéñòâî, ðîä è äð. Ïîëèñúò å è ïîëèòè÷åñêà îáùíîñò, è ãðàæäàíñêà îáùíîñò.  ó÷åíèåòî íà Öèöåðîí ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî ñúîòâåòñòâà íà äúðæàâàòà. Âñåêè ÷ëåí íà ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî å è ÷ëåí íà äúðæàâàòà - òîé ñïàçâà íåéíèòå çàêîíè. Òîâà ðàçáèðàíå å âîäåùî äî âòîðàòà ïîëîâèíà íà 18-è âåê. Ïîíÿòèÿòà ñîáñòâåíîñò è âëàñò íå ñà ÿñíî ðàçãðàíè÷åíè. Çàòîâà è ïîíÿòèÿòà èêîíîìèêà è ïîëèòèêà ñå ïðèåìàò êàòî åäèííî öÿëî. Òîâà âîäè äî ñëèâàíå íà ïîíÿòèÿòà äúðæàâà è ãðàæäàíñêî îáùåñòâî.
Ïî-íàòàòúøíîòî ðàçâèòèå íà èäåÿòà çà ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî ñå ñâúðçâà ñ ðàçâèòèåòî íà êàïèòàëèçìà è ïàçàðíèòå îòíîøåíèÿ. Îñåçàåìîòî ðàçãðàíè÷àâàíå íà ïîëèòèêàòà îò èêîíîìèêàòà âîäè è äî ðàçãðàíè÷àâàíå íà äúðæàâàòà îò ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî. Ñ ðàçâèòèå íà êàïèòàëèñòè÷åñêèòå îòíîøåíèÿ èäâà íåîáõîäèìîñòòà çà çàùèòà íà ïðàâîòî íà ÷àñòíàòà ñîáñòâåíîñò. Èêîíîìè÷åñêèòå ïðàâà íà õîðàòà òðÿáâà äà áúäàò ãàðàíòèðàíè îò äúðæàâàòà. Ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî å ñôåðàòà íà ñâîáîäàòà è ÷àñòíàòà ñîáñòâåíîñò. Ïîëèòèêàòà è èêîíîìèêàòà íà òîçè åòàï ñà ðàçãðàíè÷åíè è òîâà âîäè äî ðàçãðàíè÷àâàíå íà äúðæàâàòà îò ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî.
Ñúâðåìåííèÿò åòàï îò ðàçâèòèåòî íà èäåÿòà çà ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî ñå ñâúðçâà êàòî èñòîðè÷åñêè ïåðèîä ñ âòîðàòà ïîëîâèíà íà 20-è âåê. Ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî çàïî÷âà äà ñå ðàçáèðà êàòî íåùî ðàçëè÷íî íå ñàìî îò äúðæàâàòà, íî è îò èêîíîìè÷åñêàòà é ñòðóêòóðà. Ïîíÿòèåòî ãðàæäàíñêî îáùåñòâî çàïî÷âà äà ñå ñâúðçâà ñ ðàçëè÷íè îðãàíèçàöèè íà ãðàæäàíèòå.
2. Ñúùíîñò è åëåìåíòè íà ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî.
Îïèòúò çà îïðåäåëåíèå íà ïîíÿòèåòî ãðàæäàíñêî îáùåñòâî òðÿáâà äà àêöåíòèðà íà ñúâðåìåííîòî çâó÷åíå íà òîâà ïîíÿòèå.
Ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî å ñàìîðåãóëèðàùà ñå îáùåñòâåíà ñôåðà, íåçàâèñèìà îò äúðæàâàòà, â êîÿòî ñôåðà ôóíêöèîíèðàò íåïðàâèòåëñòâåíè îðãàíèçàöèè è èíñòèòóòè, ïîäïîìàãàùè óñèëèÿòà íà äúðæàâàòà äà áúäå ãàðàíò íà çàêîííèòå èíòåðåñè íà ãðàæäàíèòå, êàòî ñúùåâðåìåííî ÿ âúçïðåïÿòñòâàò äà óïðàæíÿâà ãîñïîäñòâî íàä îáùåñòâîòî.
Îáùåñòâîòî êàòî ñëîæíà ñèñòåìà îò ðàçëè÷íè ñîöèàëíè ñòðóêòóðè, åëåìåíòè è ôàêòîðè, êîèòî ñà â ìíîãîñòðàííè âçàèìîîòíîøåíèÿ ïîìåæäó ñè, ñå íàìèðà ïðè îïðåäåëåíè èñòîðè÷åñêè óñëîâèÿ. Êîíñòèòóöèÿòà íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ - ãëàâà ïúðâà “Îñíîâíè íà÷àëà”, óñòàíîâÿâà îñíîâíèòå ïðèíöèïè, âúç îñíîâà íà êîèòî ñå èçãðàæäà è ôóíêöèîíèðà îáùåñòâåíàòà ñèñòåìà.
Êîíñòèòóöèÿòà ðàçïîðåæäà â ÷ë. 4, àë. 2 ñúçäàâàíå íà óñëîâèÿ â äúðæàâàòà çà ðàçâèòèå íà ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî. Òîâà îáùåñòâî å àíòèïîä íà ñúñëîâíîòî îáùåñòâî è â îñíîâàòà ìó ñòîè ëè÷íîñòòà ñ íåéíèòå íàäåæäíî ãàðàíòèðàíè ïðàâà è çàêîííè èíòåðåñè.
Åëåìåíòèòå íà ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî ìîæåì äà ñâåäåì äî íÿêîëêî íàé-çíà÷èìè, êîèòî èãðàÿò ñúùåñòâåíà ðîëÿ â îáùåñòâåíîòî ïðîñòðàíñòâî:
1/. Íåïðàâèòåëñòâåíè îðãàíèçàöèè - â Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ ïðàâíèÿò ðåæèì çà ðåãèñòðàöèÿ è äåéíîñò íà íåïðàâèòåëñòâåíèòå îðãàíèçàöèè å ðåãëàìåíòèðàí â Çàêîíà çà þðèäè÷åñêèòå ëèöà ñ íåñòîïàíñêà öåë, âëÿçúë â ñèëà îò 1 ÿíóàðè 2001 ã.  íåãî ñå óðåæäàò îòíîøåíèÿòà íà äâà îñíîâíè âèäà íåñòîïàíñêè îðãàíèçàöèè ñ èäåàëíà öåë - â îáùåñòâåíà ïîëçà è â ÷àñòíà ïîëçà. Òåçè îðãàíèçàöèè, íàðå÷åíè íàé-îáùî ñäðóæåíèÿ, ìîãàò äà áúäàò ôîíäàöèè, àñîöèàöèè, àãåíöèè, êëóáîâå, èíñòèòóòè è äð.
2/. Íåçàâèñèìè èíñòèòóöèè - òîâà ñà ñàìîóïðàâëÿâàùè ñå èíñòèòóöèè, ÷èÿòî èçäðúæêà ìîæå è äà çàâèñè ÷àñòè÷íî îò äúðæàâàòà. Òàêèâà ìîãàò äà áúäàò àêàäåìèè, óíèâåðñèòåòè, öúðêâàòà.
3/. Ñâîáîäíè ìåäèè.
4/. Ìåñòíîòî ñàìîóïðàâëåíèå.
5/. Ïîëèòè÷åñêè ïàðòèè - òÿõíàòà ïðàâíà ðåãëàìåíòàöèÿ å óðåäåíà â çàêîí.
6/. Íåçàâèñèìè èíòåëåêòóàëöè - òå ñà êîðåêòèâúò íà âñÿêî óïðàâëåíèå.
7/. Àêòèâíè ãðàæäàíè - õîðà ñ îòãîâîðíà ïîçèöèÿ çà ïðîáëåìèòå íà îáùåñòâîòî.
Ðîëÿòà íà ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî ìîæå äà áúäå èçÿñíåíà ñàìî âúâ âçàèìîâðúçêà ñ äúðæàâàòà. Äúðæàâíèòå èíñòèòóöèè îïðåäåëÿò îôèöèàëíàòà ïîëèòèêà íà ñòðàíàòà, äîêàòî íåôîðìàëíèòå ãðàæäàíñêè îðãàíèçàöèè ïðîÿâÿâàò íåçàâèñèìî ìèñëåíå è ïîçèöèÿ. Äúðæàâàòà ðàçïîëàãà ñ âëàñòíè÷åñêè ïðàâîìîùèÿ çà îñúùåñòâÿâàíåòî íà ñâîÿòà ïîëèòèêà, äîêàòî ãðàæäàíñêèòå ñäðóæåíèÿ ôóíêöèîíèðàò íà ïðèíöèïà íà ðàâíîïîñòàâåíîñòòà. Òåçè îñíîâíè ðàçëè÷èÿ î÷åðòàâàò äî ãîëÿìà ñòåïåí è ðîëÿòà íà ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî êàòî ñúâêóïíî ïîíÿòèå â ñúâðåìåííàòà äúðæàâà. Ãðàæäàíñêîòî îáùåñòâî å ïðîòèâîòåæåñò çà âñÿêàêâè êðàéíè äåéñòâèÿ íà óïðàâëÿâàùèòå ïî îòíîøåíèå íà ãðàæäàíèòå íà ñòðàíàòà. Òî å äîáðà ïðåäïàçíà ìÿðêà çà âñåâëàñòèå è òîòàëèòàðíè òåíäåíöèè â äúðæàâíîòî óïðàâëåíèå.
III. ÏÐÈÍÖÈÏÈÒÅ ÍÀ ÍÀÐÎÄÅÍ ÑÓÂÅÐÅÍÈÒÅÒ, ÐÀÇÄÅËÅÍÈÅ ÍÀ ÂËÀÑÒÈÒÅ, ÏÎËÈÒÈ×ÅÑÊÈ ÏËÓÐÀËÈÇÚÌ
Êàêòî âå÷å ñòàíà ÿñíî, äåìîêðàòè÷íàòà äúðæàâà ñå èçãðàæäà íà ïðèíöèïèòå íà íàðîäíèÿ ñóâåðåíèòåò è ðàçäåëåíèåòî íà âëàñòèòå. Òÿ ôóíêöèîíèðà â åäíà ïîëèòè÷åñêà ñèñòåìà, ïîëèòè÷åñêèÿò æèâîò â êîÿòî ñå îñíîâàâà íà ïðèíöèïà íà ïîëèòè÷åñêèÿ ïëóðàëèçúì.
1. Íàðîäåí ñóâåðåíèòåò.
Суверенитетът е една от най-сложните конституционноправни категории. Той може да се определи най-общо като независимост и възрховенство на социални общности, обособени в народ, и на неговата държавна организация.
Народоният суверенинет е основно свойство на държавната власт. Още през ХVІ век френският политик и теоретик формулира идеята за суверенитета в смисъл, че той е основен белег на държавата и това е власт абсолютна и постоянна, несвързана с никакви ограничения. Идеята за суверенитета получава по-нататъшно развитие, като се обособяват категориите народен и държавен суверенитет.
Народният суверенитет се изразява във върховенството на народната власт. Носител на тази власт е целият народ. Конституцията в чл. 1, ал. 3 постановява, че “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”1
Държавният суверенитет се разбира като независимост на държавата и на нейната власт от всяка друга вътрешна или външна власт. Интеграционните процеси, които се осъществяват между държавите в Европа и другаде, създаването на Европейския съюз, на Европейски парламент, единна валута на страните от Европейския съюз, води до фактически отношения между държавите, които се отразяват върху класическите разбирания за държавния суверенитет.
Източник и субект на властта в държавата е народът - това е сърцевината на принципа на народния суверенитет. Този принцип е провъзгласен в чл. 1 ал. 2 и ал. 3 на Конституцията - “Цялата власт произтича от народа”, “Тя /държавната власт/ се осъществява от него /народа/ непосредствено или чрез органите, предвидени в тази Конституция”. Държавата е изразител, но не и носител на народния суверенитет. Върховенството на народа е същността на принципа на народния суверенитет. Никой субект не може да стои над народа.
Народният суверенитет е неотменим. - “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет” - чл. 3 от Конституцията.
2. Разделение на държавната власт.
В чл. 8 от Конституцията на Република България се постановява, че държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Още Аристотел разкрива в системата на управлението три части. Според него едната от тях е предназначена да разисква и решава публичните въпроси: втората – упражнява различните длъжности, които са установени, като се определи и как да се избират съответните длъжностни лица; третата е тази част, която раздава правосъдие. През ХVІІ век Джон Лок в Англия създава цялостно учение за разделението на държавната власт. Най-авторитетната, меродавна и досега теория на разделението на държавната власт се създава от френския мислител Шарл дьо Монтескьо. В своя труд “За духа на законите” (1748 г.) той очертава три власти, разпределени между различни органи, а именно законодателна, изпълнителна и съдебна. Съществено за теорията на Монтескьо е, че за да се осигури умерено управление, трите власти трябва да се комбинират, взаимно да се регулират, да се свеждат към умереност. Това според него може да се постигне като “Властта трябва да възпира властта”.
Разделението на държавната власт не трябва да се схваща като механичен акт. Според Ст. Баламезов: “В държавата има само една неделима власт, държавната. В стремежа си към постигане на държавните задачи, тази власт се проявява в три вида материални функции, т.е. в три насоки на държавната дейност: законодателство, изпълнение и съд.
Упражняването на тези функции е възложено на висши органи, титуляри…”1.
Според френският автор Пиер Пакте, при теорията на Монтескьо става дума по-малко за разделение на властите, отколкото за равновесие на властите и по-специално на двете политически власти – законодателна и изпълнителна. Проблемът е прост и Монтескьо ясно го е определил: “За да не може да се злоупотребява с властта, трябва нещата да се подредят така, че властта да възпира властта”2.
Търновската конституция провъзгласи принципа на разделението на властите. Двете социалиистически конституции го отхвърлиха и го замениха с принципа на единство на властта. Действащата българска конституция възстанови принципа на разделението на властите, което се счита за една от гаранциите за демокрацията, свободата на личността и ефективното функциониране на демократичната държава.
3. Ïîëèòè÷åñêè ïëóðàëèçúì
Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ áå âúçïðèåëà ïðèíöèïà íà ïîëèòè÷åñêèÿ ïëóðàëèçúì. Êîíñòèòóöèÿòà îò 1971 ã. çà ïúðâè ïúò â ïîëèòè÷åñêàòà èñòîðèÿ íà ñòðàíàòà êîíñòèòóöèîííî çàêðåïè ðúêîâîäíàòà ðîëÿ íà åäíà ïîëèòè÷åñêà ïàðòèÿ - Áúëãàðñêàòà êîìóíèñòè÷åñêà ïàðòèÿ. Òîâà ïðåâúðíà òàçè ïàðòèÿ îò ïîëèòè÷åñêà ïàðòèÿ â ïàðòèÿ-äúðæàâà è ïðåäîïðåäåëè â çíà÷èòåëíà ñòåïåí òîòàëèòàðíîòî óïðàâëåíèå â Áúëãàðèÿ ïðåç 70-òå è 80-òå ãîäèíè íà 20-è âåê. Íåñëó÷àéíî ïúðâèòå îïîçèöèîííè ìèòèíãè íåïîñðåäñòâåíî ñëåä äåìîêðàòè÷íèòå ïðîìåíè îò 10 íîåìâðè 1989 ã. áÿõà çà îòìÿíà íà ÷ë. 1 íà äåéñòâàùàòà òîãàâà Êîíñòèòóöèÿ îò 1971 ã. Ïîä çíà÷èòåëíèÿ îáùåñòâåí íàòèñê â ñòðàíàòà ÷ëåí 1 îò Êîíñòèòóöèÿ /1971 ã. / áå îòìåíåí ïðåç ìåñåö ÿíóàðè 1990 ã.
 äåéñòâàùàòà áúëãàðñêà Êîíñòèòóöèÿ îò 1991 ã. å âúçïðèåò ïðèíöèïà íà ïîëèòè÷åñêèÿ ïëóðàëèçúì. Âåäíàãà ñëåä ïðîìåíèòå â êðàÿ íà 1989 ã. ñâîÿòà ïîëèòè÷åñêà äåéíîñò âúçñòàíîâèõà äåñåòêè, äîðè ñòîòèöè ïàðòèè è ïîëèòè÷åñêè îðãàíèçàöèè, êîèòî áÿõà ïðåêðàòèëè ñâîåòî ñúùåñòâóâàíå îò äåñåòèëåòèÿ. Òàçè ñúùåñòâåíà ïðîìÿíà â îáùåñòâåíèòå îòíîøåíèÿ íàìåðè ñâîÿ þðèäè÷åñêè èçðàç â îñíîâíèÿ çàêîí íà ñòðàíàòà - Êîíñòèòóöèÿòà. Êîíñòèòóöèÿòà íà êîíñåíñóñà, êàêòî ìíîçèíà íàðåêîõà Êîíñòèòóöèÿòà îò 1991 ã., ìîæå áè íàé-ÿðêî èçðàçÿâà òîâà ñâîå îïðåäåëåíèå èìåííî â óòâúðæäàâàíå íà ïðèíöèïà íà ïîëèòè÷åñêèÿ ïëóðàëèçúì. Òîé áåçñïîðíî áå âúçïðèåò ñ êîíñóíñóñ îò âñè÷êè ïîëèòè÷åñêè ñèëè, ó÷àñòâàëè â èçðàáîòâàíåòî è ïðèåìàíåòî íà ñåãà äåéñòâàùàòà áúëãàðñêà Êîíñòèòóöèÿ.
“Ïîëèòè÷åñêèÿò æèâîò â Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ ñå îñíîâàâà âúðõó ïðèíöèïà íà ïîëèòè÷åñêèÿ ïëóðàëèçúì - ÷ë. 11, àë. 1 îò Êîíñòèòóöèÿòà.
“Íèòî åäíà ïîëèòè÷åñêà ïàðòèÿ èëè èäåîëîãèÿ íå ìîæå äà ñå îáÿâÿâà èëè óòâúðæäàâà çà äúðæàâíà” - ÷ë. 11, àë. 2 îò Êîíñòèòóöèÿòà.
Ìíîãîïàðòèéíàòà ïîëèòè÷åñêà ñèñòåìà, îñíîâàíà íà ïðèíöèïà íà ïîëèòè÷åñêèÿ ïëóðàëèçúì, äàâà âúçìîæíîñò çà åôåêòèâíî ôóíêöèîíèðàíå íà ìîäåðíàòà äåìîêðàòè÷íà äúðæàâà.
Ключови думи и тезиси
Държава
Политически парти
Гражданско общесетво
Принципи на народен суверенитет, разделение на властите, политически плурализъм
ВЪПРОСИ ЗА ДИСКУСИЯ И ПРОВЕРКА НА ЗНАНИЯТА
-
Кое разграничава държавата от политическите партии като елементи на политическата система ?
-
Кога възниква идеята за гражданско общество ?
-
Кои са основните елементи на гражданското общество ?
-
Кой е източникът и кой е субектът на властта в държавата ?
-
Как се разделя държавната власт съгласно Конституцията ?
-
Каква е сърцевината на принципа на политическия плурализъм ?
ПЕТА ГЛАВА
КОНСТИТУЦИОННИ ОСНОВИ НА ПРАВНИЯ СТАТУС НА ГРАЖДАНИТЕ
Цели: След усвояване на материала по тази тема Вие ще можете:
-
да посочите принципите на конституционния статус на гражданите;
-
да определите двата правни института на гражданския статус;
-
да дадете определение за гражданство;
-
да посочите как се придобива и как се изгубва българското гражданство;
-
да дискутирате по проблемите на основните права и задължения на гражданит
Сподели с приятели: | 
