III. ÞÐÈÄÈ×ÅÑÊÈ ÕÀÐÀÊÒÅÐÈÑÒÈÊÈ ÍÀ ÊÎÍÑÒÈÒÓÖÈßÒÀ

III. ÞÐÈÄÈ×ÅÑÊÈ ÕÀÐÀÊÒÅÐÈÑÒÈÊÈ ÍÀ ÊÎÍÑÒÈÒÓÖÈßÒÀ

В конституционноправната наука са получили признание условно наречени дарувани (откроирани) конституции и конституции договори.

Дарувани са конституциите, които суверенът в държавата – абсолютният монарх, “дарява” конституция на своите поданици. В никакъв случай тези конституции не са резултат от добрата воля на монарха, те са историческа необходимост. Такива са конституциите на Япония от 1889 г., на Монако от 1911 г., на Югославия от 1931 г., на Кувейт от 1963 г. и др.

Дарувани конституции се създават и в авторитарни републики. Те се утвърждават от държавния глава без участието на парламента (конституцията на Пакистан от 1962 г. и др.).

Конституциите договори се приемат въз основа на “договаряне” между монарха и общодържавния представителен орган. Условно се приема, че те са израз на волята на монарха и на народа. По-важно е обаче, че тези конституции на практика съдействат за осъществяване на прехода от абсолютна към ограничена (конституционна) монархия. От този тип са конституциите на Белгия от 1831 г., на Сърбия от 1888 г. и др.

 Åâðîïà òåðìèíúò “êîíñòèòóöèÿ” å èçïîëçâàí íàé-íàïðåä â § 16 íà Äåêëàðàöèÿòà çà ïðàâàòà íà ÷îâåêà è ãðàæäàíèíà îò 1789 ã., â êîÿòî ñå êàçâà, ÷å îáùåñòâî, â êîåòî íå ñà îñèãóðåíè ïðàâàòà íà ãðàæäàíèòå è íå å óñòàíîâåíî ðàçäåëåíèåòî íà âëàñòèòå “íÿìà êîíñòèòóöèÿ”. Ñåãà òîçè òåðìèí å øèðîêî ðàçïðîñòðàíåí.  íÿêîè ñòðàíè îáà÷å, çà îçíà÷àâàíå íà ñúùèòå àêòîâå ñå èçïîëçâàò è òåðìèíè îò íàöèîíàëíèÿ åçèêîâ ôîíä. Íàïðèìåð â Èòàëèÿ ñå èçïîëçâà òåðìèíúò Statuto, â íÿêîè ñëàâÿíñêè ñòðàíè – òåðìèíúò “Óñòàâ”.  Áúëãàðèÿ íàèìåíîâàíèåòî “Êîíñòèòóöèÿ” å âúçïðèåòî îò Ó÷ðàäèòåëíîòî ñúáðàíèå ïðåç 1879 ã. ïðè ñúçäàâàíåòî íà Òúðíîâñêàòà êîíñòèòóöèÿ.

Основните юридически характеристики на конституцията са в следните насоки:

а/ Конституцията като върховен закон. Конституцията е сложна и многопланова институция. Към нея може да се подхожда от различни позиции и по този начин да се разкрият различни нейни страни. Съществува разбиране, че тя е форма на обществен договор (Ж.Ж. Русо). Това е привлекателна позиция, която обаче е проява на юридически романтизъм. Според италианския теоретик Джорджио дел Векио “Установяването на правния ред в държавата, чрез нейните основни институции е това, което в широкия смисъл на думата се нарича конституция”¹.

Конституцията на Република България в чл. 5, ал. 1 съдържа разпоредба, която може да послужи като изходна позиция при решаването на поставения въпрос. Според тази разпоредба “Конституцията е основен закон…”. Това означава на първо място, че тя е закон. Всеки закон е нормативен юридически акт. Неговото съдържание разкрива система от правни правила за поведение, а по формата си той се характеризира с това, че се приема по определен законодателен акт от законодателния орган – Народното събрание.

Конституционните норми са първични. Те уреждат първично основни обществени отношения. Освен това те се характеризират със своята висша степен на абстрактност и с относителна стабилност (трайност).

Конституцията обаче не е само закон, тя е “върховен закон”. Тази характеристика се изяснява в първата алинея на чл.5 от нейния текст с израза: “другите закони не могат да й противоречат” в смисъл, че те не трябва да й противоречат. С това обаче не се изчерпва въпросът за нейното върховенство. Към него трябва да се прибави още и това, че всеки орган на държавата и общините – Народно събрание, президент, правителство, министри, всяко длъжностно лице, юридическите лица и гражданите трябва да действат в пълно съответствие с Конституцията.

Върховенството на Конституцията се обяснява в теорията с различни аргументи, например с това, че тя е плодът на учредителна власт или че е над останалите нормативни актове в степенувания строеж на правната система. Би могло обаче да се приеме, че върховенството й се дължи на обстоятелството, че конституционните норми разкриват най-висока степен на правна абстракция, което води до конкретизиране на нейните разпоредби с правни актове от по-ниска степен.

б/. Конституцията като основен закон. Освен като върховен, конституцията се характеризира и като основен закон. Тези две характеристики не се противопоставят, а се допълват взаимно. В известен смисъл конституцията е основен закон, защото е върховен и е върховен закон – защото е основен.

За конституцията като основен закон е съществено това, че тя е правната основа за живота на обществото. Освен това тя е и основата на цялата правна система в съответната държава. Във всяка държава се пораждат и развиват обществени отношения, които са основни, толкова съществени, че не могат да бъдат уредени от обикновения законодател. Поради това те се подлагат на специална правна уредба от един основен закон, какъвто е конституцията.

Като основен закон конституцията разкрива още една особеност – нейните норми са в най-голяма степен общи. Те уреждат принципно, общо съответните обществени отношения. Само в някои случаи, например, когато нейните разпоредби се отнасят до осъществяването на държавната власт, те уреждат относително по-цялостно тази материя.

Конституцията е основен закон не само на държавата, но и на обществото. Нейните разпоредби надхвърлят държавната сфера и навлизат в сферата на гражданското общество. В чл. 4,, ал. 2 от действащата Конституция се постановява, че “Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество”.

в/. Конституцията като състояние на държавното и общественото устройство. Етимологията на термина “конституция” насочва към разбирането, че конституцията дава израз на състоянието на държавното и общественото устройство. Според германският конституционалист Х.Емке, тя е “ограничениеи рационализация на властта и гарантиране на свободния политически живот”. Това напомня и за Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г., според която общество, в което не са осигурени правата на гражданите и не е установено разделение на властите, няма конституция.

Схващането за конституцията като състояние на държавното и общественото устройство създава по-цялостна представа за нейното значение за живота на хората и техните колективи. То се свързва с представата за свободата и демокрацията. В политическата история на България това намира израз още при създаването на Търновската конституция. В едно от своите изказвания П. Р. Славейков отбелязва: “Монархия, която да управлява нашия нов и неопитен народ, това разбирам, но конституция консервативна, не разбирам. То прилича като да казва някой “леща на кебап”. Така още в най-ранните моменти на българския конституционализъм представата за конституцията се свързва с демократизма и отхвърля консерватизма.

г/. Непосредствено дейставие на конституционните разпоредби. В чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България се постановява, че “Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено дейставие”. По този начин, тези разпоредби се включват в системата на действащото право и произвеждат непосредствено правни последици, както това правят и останалите норми на действащото законодателство.

Не всички разпоредби на Конституцията обаче имат непосредствено действие. В някои случаи самата Конституция изисква, за да се поставят в действие нейните разпоредби, да бъде издадена допълнителна правна норма. Така например, според чл. 42, ал. 1 на българските граждани се предоставят избирателни права. Във втората алинея на този текст обаче се постановява, че “Организацията и редът за произвеждане на избори се определят със закон”. Има и такива разпоредби на Конституцията, при които поради съдържанието и смисълът им въобще не може да се поставя въпросът за непосредственото им действие. Те или констатират определени обстоятелства или определят съответните положения. Така например, според чл.63 от Конституцията, Народното събрание се състои от 240 народни представители. Тази разпоредба е от посочения вид.

Непосредственото действие на конституционните разпоредби има още една особеност. То има отменителен ефект по отношение на заварени от конституцията правни норми, които й противоречат. Това изрично е установено в текста на параграф 3, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията. Според този текст: “В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила Народното събрание отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото дейставие на чл. 5, ал. 2 на Конституцията”. Следователно, в тези случаи конституционните разпоредби са упражнили посочения отменителен ефект.

Òàçè ðàçïîðåäáà íà êîíñòèòóöèÿòà ñå îêàçà òðóäíî èçïúëíèìà ïðåç èçìèíàëèÿ ïåðèîä íà íåéíîòî ïðèëàãàíå. Ìîãàò äà ñå ïîñî÷àò ðåäèöà ïðèìåðè, äîêàçâàùè, ÷å è íàé-ñúâúðøåíèÿò îò þðèäè÷åñêà ãëåäíà òî÷êà íîðìàòèâåí àêò íå áè ìîãúë äà áúäå ïðèëîæåí, àêî íå ñà íàëèöå íåîáõîäèìèòå ñîöèàëíè óñëîâèÿ.

Îñîáåíî ïîêàçàòåëåí â òîâà îòíîøåíèå å âúçíèêíàëèÿò ïðåç 1996 ã. êàçóñ¹ ïî ïðèëàãàíåòî íà ÷ë. 25 îò Êîíñòèòóöèÿòà (íåïîñðåäñòâåíîòî äåéñòâèå íà òàçè êîíñòèòóöèîííîïðàâíà íîðìà, äàâàùà ëåãàëíà äåôèíèöèÿ íà ïîíÿòèåòî “áúëãàðñêè ãðàæäàíèí” ) âúâ âðúçêà ñ èçèñêâàíåòî íà ÷ë. 93, àë.2 îò Êîíñòèòóöèÿòà êàíäèäàòúò çà ïðåçèäåíò äà å áúëãàðñêè ãðàæäàíèí ïî ðîæäåíèå. Íà ïðàêòèêà ñå ïîëó÷è òàêà, ÷å ïîðàäè íåèçïúëíåíèå îòñòðàíà íà Íàðîäíîòî ñúáðàíèå íà èçèñêâàíåòî íà § 3 îò Ïðåõîäíèòå è çàêëþ÷èòåëíèòå ðàçïîðåäáè íà Êîíñòèòóöèÿòà â åäíîãîäèøåí ñðîê çàâàðåíèòå çàêîíè äà áúäàò ïðèâåäåíè â ñúîòâåòñòâèå ñ êîíñòèòóöèÿòà ( â ñëó÷àÿ – Çàêîíà çà áúëãàðñêîòî ãðàæäàíñòâî), áåøå çàäâèæåíà åäíà ñëîæíà þðèäè÷åñêà ìàøèíà ( îòêàç íà ÖÈÊ äà ðåãèñòðèðà åäèí îò êàíäèäàòèòå, ðåøåíèå íà ÂÀÑ è íàêðàÿ – òúëêóâàòåëíî ðåøåíèå íà Êîíñòèòóöèîííèÿ ñúä).

Ключови думи и тезиси

Конституция

Конституционализъм

Юридически характеристики на Конституцията

Отменителен ефект

ВЪПРОСИ ЗА ДИСКУСИЯ И ПРОВЕРКА НА ЗНАНИЯТА

1. 
   В резултат на кои обществено-икономически и исторически предпостави възниква конституционализмът ?
   
2. 
   Коя е първата конституция в света ?
   
3. 
   Коя е първата конституция в Европа ?
   
4. 
   Коя е първата българска конституция ?
   
5. 
   Кои са юридическите характеристики на Конституцията на Република България?
   
6. 
   Защо непосредственото действие има отменителен ефект ?
   

ÃËÀÂÀ ÂÒÎÐÀ

Изтегляне 3.13 Mb.

Сподели с приятели: