Да откриете историческите корени на конституционализма

Ìîëáàòà íà ëèöå, êîåòî îòãîâàðÿ íà óñëîâèÿòà çà ïðèäîáèâàíå íà áúëãàðñêî ãðàæäàíñòâî ïî íàòóðàëèçàöèÿ ñå îòõâúðëÿ, àêî ñ îãëåä íà ïîâåäåíèåòî ìó ñúùåñòâóâàò ñåðèîçíè ïðè÷èíè äà ñå ñìÿòà, ÷å ìîëèòåëÿò ïðåäñòàâëÿâà çàïëàõà çà îáùåñòâåíèÿ ðåä, îáùåñòâåíèÿ ìîðàë, îáùåñòâåíîòî çäðàâå èëè çà íàöèîíàëíàòà ñèãóðíîñò.

à) ÷ðåç îñâîáîæäàâàíå îò áúëãàðñêî ãðàæäàíñòâî (÷ë. 20 îò çáã) – ïî èñêàíå íà ëèöåòî, àêî ëèöåòî ïîñòîÿííî æèâåå â ÷óæáèíà è å ïðèäîáèëî ÷óæäî ãðàæäàíñòâî èëè ïîíå å îòêðèòà ïðîöåäóðà çà òîâà. îñâîáîæäàâàíåòî íà ðîäèòåëèòå îò áúëãàðñêî ãðàæäàíñòâî îñâîáîæäàâà îò áúëãàðñêî ãðàæäàíñòâî è íåíàâúðøèëèòå 14-ãîäèøíà âúçðàñò òåõíè äåöà ñàìî àêî å íàïðàâåíî èñêàíå è çà òÿõ. çà îñâîáîæäàâàíå íà äåöàòà îò 14- äî 18-ãîäèøíà âúçðàñò ñå èçèñêâà è òÿõíîòî ñúãëàñèå. ïðè îòêàç îò áúëãàðñêî ãðàæäàíñòâî ñàìî íà åäèíèÿ ðîäèòåë, äåöàòà ìîãàò äà áúäàò îñâîáîäåíè îò áúëãàðñêî ãðàæäàíñòâî ñàìî àêî è äðóãèÿò ðîäèòåë å äàë ñúãëàñèåòî ñè.

б) чрез отмяна на натурализацията – натурализацията може да бъде отменена, ако лицето си е послужило с неверни данни или факти, които са станали основание за придобиване на българско гражданство (неверността трябва да бъде установена по съдебен ред), или е укрило факти, които биха били основание за отказ /чл. 22, ал.1 от ЗБГ/. Отмяната е допустима само до изтичане на 10 години от придобиването на българското гражданство /чл. 22, ал. 2 от ЗБГ/. Отмяната на натурализацията на единия съпруг не отменя натурализацията на другия съпруг и на децата, освен ако те са получили българското гражданство въз основа на същите неверни или укрити данни или факти.

в) чрез лишаване от българско гражданство – може да бъде отнето българското гражданство само на лице, получило го по натурализация, в случай че това лице е осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление против републиката, при условие, че се намира в чужбина и не остава без гражданство /чл. 24 от ЗБГ/. Лишаването от гражданство на единия съпруг не променя гражданството на другия съпруг и на децата.

4. Възстановяване на българското гражданство

Гражданството на лице, освободено от българско гражданство, може да бъде възстановено по негова молба /чл. 26 от ЗБГ/. Това може да стане, ако:

- не е осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление в държавата, в която живее;

- не представлява заплаха за обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност

- преди не по-малко от три години към датата на подаване на молбата за възстановяване има разрешение за постоянно пребиваване в Република България.

Последното изискване не е необходимо при възстановяване на гражданството на лицата от български произход.

Когато лицето е било лишено от българско гражданство, то може да възстанови гражданството си , ако се установи, че не е имало основание за лишаване или ако основанието е изгубило своето значение /чл. 27 от ЗБГ/.

При възстановяване на българското гражданство на родителите български граждани стават и децата им, ненавършили 14-годишна възраст. Децата от 14- до 18-годишна възраст стават български граждани, ако и те са поискали това /чл. 28, ал.1 от ЗБГ/.

При възстановяване на българското гражданство само на единия родител, децата могат да придобият българско гражданство, само ако и другият родител е дал съгласието си, освен ако той не е лишен от родителски права.

5. 
   Производство във връзка с българското гражданство
   

Придобиването на българско гражданство по натурализация, освобождаване от българско гражданство и възстановяване на българско гражданство се извършва:

• 
  по молба на лицето -
  
• 
  по предложение на главния прокурор - за отмяна на натурализация или за лишаване от българско гражданство.
  

Министерството на правосъдието. Съветът по гражданството се състои от: Председател - заместник-министър на правосъдието, и членове - по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването и на агенциите за българите в чужбина и за бежанците.

Министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализацията.

Придобиването на българско гражданство по натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и лишаването от гражданство и отмяната на натурализацията се извършват с указ на Президента на Република България. Указът влиза в сила от деня на издаването му.

IV.ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИНА

1. Обща характеристика

Идеята за основните неотменими човешки права за пръв път е прогласена от школата на естественото право. Сега тези права са закрепени в конституциите на държавите и в редица международни актове. Така се защитават най-важните ценности – живот, свобода и т.н.

Основните права и свободи на гражданите според най-разпространената класификация са три групи:

- лични: те очертават ограниченията за вмешателството на държавата в личния живот на гражданите. Значителна част от тях са заимствани от Всеобщата декларация за правата на човека и други международни актове. Към тази група се отнасят правото на живот, лична свобода и неприкосновеност, свобода и тайна на кореспонденцията и други съобщения, правото на свободен избор на местожителство, свободно напускане на пределите на страната и завръщане в нея, свобода на мисълта, на съвестта, свобода на избор на вероизповедание и др.

- политически: те създават правна възможност на гражданите да участват в политическия живот и преди всичко в осъществяването на държавната власт. Част от тях са формулирани в съответствие с Пакта за гражданските и политическите права. Към тази група се отнасят правото на пълнолетните граждани на Република България да избират и да бъдат избирани в местни и държавни органи, свободата на печата и другите средства за масова информация, правото на гражданите свободно да се сдружават и др.

- социално-икономически: създават възможност за задоволяване на материалните и духовните потребности на гражданите. Те са съобразени с Всеобщата декларация за правата на човека и с Пакта за икономическите, социалните и културните права. Към тях се отнасят и гарантиране и защита на частната собственост и правото на наследяване, правото на труд, свободния избор на професия и място на работа, съобразно образование, способности и желание, право на сдружаване в синдикални организации и съюзи и др.

2. Лични права и свободи (чл. 28-41 от Конституцията):

1/ Право на живот – това е най-значимото право, посегателството върху него се наказва като най-тежко престъпление (чл.28 от Конституцията).

2/ Права на лична свобода и неприкосновеност (чл. 30 от Конституцията):

а) Никой не може да бъде подлаган на:

• 
  мъчение и жестоко, безчовечно или унижаващо отношение;
  
• 
  насилствена асимилация;
  
• 
  медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие (чл. 29 от Конституцията);
  

Изключения – при условията и по реда, определени със закон (т.е. при спазване на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс - НПК). В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт, които до определен в закона срок се произнасят по законосъобразността на задържането.

в) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем. Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена. Адвокатът носи отговорност, ако наруши тази тайна.

г) Всеки обвинен в престъпление трябва да бъде предаден на съдебната власт в законноопределения срок.

Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.

Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда (презумпция за невинност).

Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.

На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата. Наказанието лишаване от свобода се изтърпява единствено в местата, определени със закон (чл. 31 от Конституцията).

3/. Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото знание или въпреки изричното му несъгласие.

Ограничения – в предвидените в закона случаи. (чл. 32 от Конституцията).

4/. Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него.

Ограничения – в случаите, изрично посочени в закона, както и за предотвратяване престъпление или залавяне на извършителя, или при крайна необходимост. (чл.33 от Конституцията).

5/. Свободата и тайната на кореспонденцията са неприкосновени. Изключения – само с разрешение на съдебната власт, за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. (чл. 34 от Конституцията).

6/. Свобода на придвижване – всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната, да напуска нейните предели.

Ограничения – само в случаите, определени със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

Всеки български гражданин има право да се завръща в страната – това право не може да се ограничава (чл. 35 от Конституцията).

7/. Свободата на съвестта и на мисълта, изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.

Ограничения – те не могат да бъдат насочени срещу националната сигурност,, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани (чл.37 от Конституцията)

8/. Свобода на убежденията – никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения (чл. 38 от Конституцията).

9/. Свобода на мнението – всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово.

Ограничения – при накърняване на правата и доброто име на другиго, за призоваване към насилствена промяна на Конституцията, установения ред, към извършване на престъпления, разпалване на вражда или към насилие над личността (чл. 39 от Конституцията).

10/. Право на информация – всеки има право да търси, получава и разпространява информация.

Ограничения – не може това право да бъде насочено срещу правата и доброто име на другиго, срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е тайна (държавна или друга защитена от закона) или не засяга чужди права. (чл. 41 от Конституцията).

3. Основни политически права на гражданите

Ïîëèòè÷åñêèòå ïðàâà è ñâîáîäè ñúçäàâàò óñëîâèÿ çà ó÷àñòèå íà ãðàæäàíèòå â ïîëèòè÷åñêèÿ æèâîò è ïðåäè âñè÷êî â îñúùåñòâÿâàíåòî íà ïóáëè÷íàòà âëàñò. Êîíñòèòóöèîííèòå ðàçïîðåäáè ñà â äóõà íà Ïàêòà çà ãðàæäàíñêèòå è ïîëèòè÷åñêèòå ïðàâà.

1/. Избирателно право – това е основното политическо право на гражданите. То дава възможност за участие във формирането на държавните и други изборни органи. Чрез избирателното право гражданите конституират политическото представителство – упълномощават определени лица да осъществяват държавната власт от тяхно име и в техен интерес. Чрез референдуми те пряко решават държавни или местни въпроси.

Гражданите, навършили 18 г., имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.

Îãðàíè÷åíèå – îò òîâà ïðàâî ñà ëèøåíè ëèöàòà, ïîñòàâåíè ïîä çàïðåùåíèå, è èçòúðïÿâàùèòå íàêàçàíèå ëèøàâàíå îò ñâîáîäà (÷ë. 42 îò Êîíñòèòóöèÿòà).

2/. Свобода на печата и другите средства за масова информация – те не подлежат на цензура (чл. 40 от Конституцията)

Îãðàíè÷åíèÿ – ñïèðàíå è êîíôèñêàöèÿ íà ïå÷àòíî èçäàíèå èëè äðóã íîñèòåë íà èíôîðìàöèÿ ñå äîïóñêàò ñàìî âúç îñíîâà íà àêò íà ñúäåáíàòà âëàñò, êîãàòî ñå íàêúðíÿâàò äîáðèòå íðàâè èëè ñå ñúäúðæàò ïðèçèâè çà íàñèëñòâåíà ïðîìÿíà íà êîíñòèòóöèîííî óñòàíîâåíèÿ ðåä, çà èçâúðøâàíå íà ïðåñòúïëåíèå èëè çà íàñèëèå íàä ëè÷íîñòòà.

Ñïèðàíåòî îçíà÷àâà, ÷å ñúñ ñúäåáåí àêò ñå ïðåêðàòÿâà èçäàâàíåòî íà åäèí ïå÷àòåí ïðîäóêò. Êîíôèñêàöèÿòà å îòíåìàíå ïî ðåøåíèå íà ñúäåáíàòà âëàñò, íàïðèìåð íà åäèí èëè ïîâå÷å áðîåâå íà åäíî èçäàíèå, áåç äà ñå ñïèðà òî. Àêî å ñïðÿíî, íî äî 24 ÷àñà íå ïîñëåäâà êîíôèñêàöèÿ, ñïèðàíåòî ïðåóñòàíîâÿâà äåéñòâèåòî ñè, ò.å. àêòúò çà ñïèðàíå ñå ñ÷èòà çà àíóëèðàí.

3/. Ïðàâî íà ñúáðàíèÿ è ìàíèôåñòàöèè – ìèðíî, áåç îðúæèå. Çà ñúáðàíèÿ íà çàêðèòî íå ñå èçèñêâà ðàçðåøåíèå. (÷ë. 43 îò Êîíñòèòóöèÿòà).

Ñúñ ñïåöèàëåí çàêîí ñå ðåãëàìåíòèðà ðåäà çà ñúáðàíèÿòà, ìèòèíãèòå è ìàíèôåñòàöèèòå . Âñåêè å ñâîáîäåí äà ó÷àñòâà â òåçè ìåðîïðèÿòèÿ, îñâåí ëèöà â íåòðåçâî ñúñòîÿíèå, ñ îðúæèå è äð. Èìà óâåäîìèòåëåí ðåæèì (êîãàòî ñà íà îòêðèòî) – îðãàíèçàòîðèòå òðÿáâà äà óâåäîìÿò ïèñìåíî êìåòà èëè Îáùèíñêèÿ ñúâåò /ÎáÑ/ íàé-ìàëêî 48 ÷àñà ïðåäâàðèòåëíî çà ñúáðàíèÿ è ìèòèíãè è 5 äíè çà ìàíèôåñòàöèè.

ÎáÑ èëè êìåòúò ìîæå äà çàáðàíè ïðîâåæäàíåòî íà ìàñîâè ìåðîïðèÿòèÿ, êîãàòî èìà äàííè, ÷å ñà íàñî÷åíè êúì íàñèëñòâåíî èçìåíåíèå íà êîíñòèòóöèîííèÿ ñòðîé, ñðåùó òåðèòîðèàëíàòà öÿëîñò íà ñòðàíàòà, çàñòðàøàâàò îáùåñòâåíèÿ ðåä è íàðîäíîòî çäðàâå èëè ñà íàñî÷åíè ñðåùó ïðàâàòà è ñâîáîäèòå íà äðóãèòå ãðàæäàíè. Êìåòúò ìîæå äà ïðåêðàòè ìåðîïðèÿòèåòî, àêî ñå íàðóøàâà çàêîíúò.

Ãàðàíöèè: Íàêàçàòåëíèÿò êîäåêñ ïðåäâèæäà íàêàçàòåëíà îòãîâîðíîñò – ëèøàâàíå îò ñâîáîäà äî 2 ã çà ëèöà, êîèòî ñ íàñèëèå, èçìàìà, çàïëàøâàíå èëè ïî äðóã íåçàêîíåí íà÷èí ðàçòóðÿò èëè ïðå÷àò äà ñå ïðîâåäå ñúáðàíèå, ìèòèíã èëè ìàíèôåñòàöèÿ. Îðãàíèçàòîðèòå, êîèòî íàðóøàò çàêîíà, ìîãàò äà áúäàò íàêàçàíè ñ ëèøàâàíå îò ñâîáîäà äî 1 ã.

4/. Ïðàâî íà ñâîáîäíî ñäðóæàâàíå (÷ë. 44 îò Êîíñòèòóöèÿòà ) – ñâúðçàíî å ñ ïðèíöèïà íà ïîëèòè÷åñêèÿ ïëóðàëèçúì (÷ë. 11 îò Êîíñòèòóöèÿòà). Çàáðàíÿâàò ñå îðãàíèçàöèè, ÷èÿòî äåéíîñò å íàñî÷åíà ñðåùó ñóâåðåíèòåòà, òåðèòîðèàëíàòà öÿëîñò íà ñòðàíàòà è åäèíñòâîòî íà íàöèÿòà, êúì ðàçïàëâàíå íà ðàñîâà, íàöèîíàëíà, åòíè÷åñêà èëè ðåëèãèîçíà âðàæäà, êúì íàðóøàâàíå íà ïðàâàòà è ñâîáîäèòå íà ãðàæäàíèòå, êàêòî è îðãàíèçàöèè, êîèòî ñúçäàâàò âîåíèçèðàíè ñòðóêòóðè èëè ñå ñòðåìÿò äà ïîñòèãíàò öåëèòå ñè ñ íàñèëèå.

4. Ñîöèàëíî-èêîíîìè÷åñêè ïðàâà

1/. Право на жалби, предложения и петиции – В Народното събрание има постоянна Комисия за жалбите, предложенията и петициите на гражданите.

2/. Отглеждането и възпитанието на децата е под закрилата на държавата. С особена закрила на държавата се ползва жената майка. Децата, родени извън брак се ползват с равни права с родените в брак. Децата, останали без грижи на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото. Със закон се определя редът и условията за ограничаване на родителските права.

3/. Право на труд - държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право /чл. 48, ал.1 от Конституцията/.

4/. Право на свободен избор на професия и място на работа - всеки сам избира своята професия според собственото си желание и възможности /чл. 48, ал. 3 от Конституцията/.

5/. Право на здравословни и безопасни условия на труд - в законови и подзаконови актове се регламентират конкретните изисквания за безопасност на труда на работното място /чл. 48, ал. 5 от Конституцията/.

6/. Право на минимално трудово възнаграждение и заплащане, съответстващо на извършената работа /чл. 48, ал.5 от Конституцията/.

7/. Право на почивка и отпуска - правото на почивка и отпуска се регламентират със закон - Кодекса на труда.

8/. Право на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното подпомагане /чл. 50, ал. 1 от Конституцията/.

9/. Право на обществено осигуряване и социално подпомагане - правната материя относно социалното осигуряване и подпомагане са уредени със закон. Останалите без близки възрастни хора, които нямат собствена възможност за издръжка, се намират под особената закрила на държавата.

10/. Право на здравно осигуряване - то трябва да гарантира на гражданите достъпна медицинска помощ, безплатно ползване на медицинското обслужване при условия и ред, определини със закон /чл. 52, ал. 1 от Конституцията/. Държавата закриля здравето на гражданите, насърчава спорта и туризма.

11/. Право на образование - всеки има право на образование /чл. 53, ал. 1 от Конституцията/:

- училищното обучение до 16-годишна възраст е безплатно /чл. 53, ал. 2/;

- основното и средното образование в държавните и общински училища е безплатно /чл. 53, ал.2, изр. 1 от Конституцията/;

- при определени от закона условия образованието във висшите училища е безплатно /чл. 53, ал. 2, изр. 2 от Конституцията/;

- висшите училища се ползват с академична автономия /чл.53, ал. 4 от Конституцията/;

Държавата насърчава образованието, създава условия за професионално обучение и преквалификация.

12/. Право на всеки гражданин да се ползва от националните и общочовешки културни ценности /чл. 54, ал.1 от Конституцията/ ;

13/. Право на свобода на художественото , научното и техническо творчество - това право се признава и гарантира със закон /чл. 54, ал. 2 от Конституцията/;

14/. Право на закрила на изобретателските, авторските и сродните им права - това право се закриля от закон /чл. 54, ал. 3 от Конституцията/;

15/. Право на здравословна и благоприятна околна среда - тя трябва да съответства на установените стандарти и нормативи /чл. 55 от Конституцията/

Основните права на гражданите са неотменими!

5. Основни задължения на гражданите

Наред с правата българските граждани са носители и на задължения. Правата и задълженията на гражданите са взаимно обвързани.

Основните конституционни задължения на гражданите са уредени в глава втора на Конституцията. Чрез тези задължения се защитават държавни и обществени интереси.

Основните задължения на гражданите са:

1/. Да спазват Конституцията и законите на страната /чл. 58 от Конституцията/;

2/. Да защитават отечеството, което е дълг и чест на всеки български гражданин /чл. 59, ал. 1 от Конституцията/;

3/. Да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество /чл. 60 от Конституцията/;

4/. Да опазват околната среда /чл. 55 от Конституцията/.

Ключови думи и тезиси

Правен статус

Българско гражданство

Права и задължения на гражданите

Отменителен ефект

ВЪПРОСИ ЗА ДИСКУСИЯ И ПРОВЕРКА НА ЗНАНИЯТА

1. 
   От какви правни институти се състои конституционният статус на гражданите ?
   
2. 
   Къде се съдържа правната уредба на българското гражданство ?
   
3. 
   Как се придобива и как се загубва българско гражданство ?
   
4. 
   В кои законови и подзаконови актове е уредбата във връзка с българското гражданство ?
   
5. 
   Кои основните права и свободи на гражданите?
   
6. 
   Какви са основните задължения на гражданите ?
   

1. Посочете:

а/ първата конституция в света ……………………………………………

б/ първата конституция в Европа ………………………………………….

в/ първата конституция в България ……………………………………….

2. Защо Конституцията е:

а/ основен закон ……………………………………………………………

б/ върховен закон ……………………………………………………………

3. Търновската Конституция:

а/ установява принципа на разделението на властите

б/ установява републиканска форма на управление

в/ установява принципа на единство на властта

4. 
   Основните принципи на действащата Конституция са:
   

…………………………………………………………………………………

5. Елементи на политическата система са:

а/ гражданските сдружения и фондациите

б/ държавата и политическите партии

в/ икономическите формирования и нестопанските организации с идеална цел

6. Български гражданин е всеки:

а/ на когото поне единият от родителите е български гражданин

б/ който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход

в/ който е роден на територията на република България

7. Правната регламентация относно придобиване на българско гражданство е в:

……………………………………………………………………………………….

……………………………………………………………………………………….

8. 
   Сред личните права и свободи на гражданите съгласно Конституцията са :
   

б/ право на събрания и манифестации и право на свободно сдружаване

в/ право на живот и право на информация

9. Сред основните политически права на гражданите съгласно Конституцията са:

а/ свобода на убежденията и свобода на мнението

б/ избирателно право и право на свободно сдружаване

в/ право на свободен избор на професия и място на работа

10. Сред основните социално-икономически права на гражданите са:

а/ право на труд и право на почивка и отпуска

б/ право на информация и право на адвокатска защита

в/ право на събрания и манифестации и право на свободно сдружава

ÃËÀÂÀ ØÅÑÒÀ

ÄÚÐÆÀÂÍÀ ÂËÀÑÒ Â ÐÅÏÓÁËÈÊÀ ÁÚËÃÀÐÈß

Öåëè: Ñлед усвояване на материала по тази тема Вие ще можете:

• 
  да дадете определение на категорията държавна власт;
  
• 
  да определите източника и субекта на властта;
  
• 
  да разкриете свойствата на властта;
  
• 
  да посочите формата на държавно устройство и формата на държавно управление на Република България;
  
• 
  да дискутирате по въпросите за ефективността на пряката и непряка демокрация.
  

I. ÄÚÐÆÀÂÍÀ ÂËÀÑÒ.

1. Ïîíÿòèå çà äúðæàâíà âëàñò.

Äúðæàâíàòà âëàñò å ñëîæíà ïðàâíî-ïîëèòè÷åñêà êàòåãîðèÿ. Òÿ å ïðåäìåò íà èçó÷àâàíå ïðåäè âñè÷êî îò òåîðèÿòà íà äúðæàâàòà è ñëåä òîâà îò êîíñòèòóöèîííîòî ïðàâî â ïðåäåëèòå íà êîíñòèòóöèîííàòà óðåäáà íà ñóáåêòèòå íà âëàñòòà, òåõíèòå ïðàâîìîùèÿ, ôîðìèòå è ìåòîäèòå íà íåéíîòî îñúùåñòâÿâàíå.

Ñïîðåä ÷ë.1, àë.2 îò Êîíñòèòóöèÿòà “Öÿëàòà äúðæàâíà âëàñò ïðîèçòè÷à îò íàðîäà”. Âëàñò ñúùåñòâóâà âúâ âñÿêà îáùåñòâåíà ñòðóêòóðà – â ñåìåéñòâîòî, â îðãàíèçàöèèòå è åñòåñòâåíî – â äúðæàâàòà. Äúðæàâíàòà âëàñò èìà ïîëèòè÷åñêè õàðàêòåð, à ñàìàòà äúðæàâà å ïîëèòè÷åñêà îðãàíèçàöèÿ. Íå âñÿêà ïîëèòè÷åñêà âëàñò îáà÷å å äúðæàâíà. Âëàñòòà â ïîëèòè÷åñêèòå ïàðòèè è äâèæåíèÿ, ìàêàð ÷å èìà ïîëèòè÷åñêè õàðàêòåð, íå å òúæäåñòâåíà ñ äúðæàâíàòà, êîÿòî ñå õàðàêòåðèçèðà ÷ðåç ïðèñúùè íà íåÿ áåëåçè. Çà òàêèâà áåëåçè ñå ïîñî÷âàò ïðèíóäèòåëíàòà ñèëà è âúðõîâíàòà âîëÿ.

А. Принудителната сила се проявява като целенасочена организираност на обществото или на някоя негова фракция, която се използва за постигането на определени цели. Тази сила е принудителна, но в демократическите общества не е произволна и не трябва да се изражда в насилие. Гаранция за това е правото, което определя формите и степента на държавната принуда, както и условията, при които тя може да бъде поставена в действие и съответно ограничавана.

Б. Върховната воля - тя също е елемент на публичната власт. В случая се има предвид обществената воля, която се проявява при избори на съответни държавни и общински органи, при референдуми и други форми на пряка демокрация. На практика, както казва Леон Дюги “Волята на управляващите е публичната власт”¹

2. Източник и субект на държавната власт.

Държавната власт има определен източник и субект, установени с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Конституцията. В първата алинея на този текст се постановява, че цялата държавна власт произтича от народа и по този начин определя източника на властта. Това е народът. В случая понятието “народ” означава всички български граждани, независимо от тяхната национална принадлежност и от вероизповеданието им, както и независимо от местожителството им. То може да бъде и в чужбина. Конституцията в чл. 26, ал. 1 постановява, че гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

Във второто изречение на чл. 1, ал. 2, народът се определя и като субект на държавната власт с разпоредбата: Тя (т.е. държавната власт – б.а.) се осъществява от него (т.е. от народа – б.а.) непосредствено и чрез органите предвидени в тази Конституция”. В този случай обаче “народ” са вече не всички български граждани, а онези, които имат избирателни права, с други думи избирателното тяло.

3. Свойства на държавната власт.

Държавната власт е всеобхватна, суверенна и единна. Държавната власт обединява всички правни субекти, прониква във всички структура на обществената система. Тя има върховенство по отношение на другите недържавни власти. Държавната власт въпреки разделението на властите осигурява единната политика на държавата.

Основно свойство на държавната власт е нейният суверенитет. Още през ХVІ век френският политик и теоретик формулира идеята за суверенитета в смисъл, че той е основен белег на държавата и това е власт абсолютна и постоянна, несвързана с никакви ограничения. Идеята за суверенитета получава по-нататъшно развитие, като се обособяват категориите народен и държавен суверенитет.

Народният суверенитет се изразява във върховенството на народната власт. Носител на тази власт е целият народ. Конституцията в чл. 1, ал. 3 постановява, че “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”¹

Държавният суверенитет се разбира като независимост на държавата и на нейната власт от всяка друга вътрешна или външна власт. Интеграционните процеси, които се осъществяват между държавите в Европа и другаде, създаването на Европейския съюз, на Европейски парламент, единна валута на страните от Европейския съюз, Европейсйка конституция води до промяна във фактически отношения между държавите, които се отразяват върху класическите разбирания за държавния суверенитет.

4. Разделение на държавната власт. В чл. 8 от Конституцията на Република България се постановява, че държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Още Аристотел разкрива в системата на управлението три части. Според него едната от тях е предназначена да разисква и решава публичните въпроси: втората – упражнява различните длъжности, които са установени, като се определи и как да се избират съответните длъжностни лица; третата е тази част, която раздава правосъдие. През ХVІІ век Джон Лок в Англия създава цялостно учение за разделението на държавната власт. Най-авторитетната, меродавна и досега теория на разделението на държавната власт се създава от френския мислител Шарл дьо Монтескьо. В своя труд “За духа на законите” (1748 г.) той очертава три власти, разпределени между различни органи, а именно законодателна, изпълнителна и съдебна. Съществено за теорията на Монтескьо е, че за да се осигури умерено управление, трите власти трябва да се комбинират, взаимно да се регулират, да се свеждат към умереност. Това според него може да се постигне като “Властта трябва да възпира властта”.

Разделението на държавната власт не трябва да се схваща като механичен акт. Според Ст. Баламезов: “В държавата има само една неделима власт, държавната. В стремежа си към постигане на държавните задачи, тази власт се проявява в три вида материални функции, т.е. в три насоки на държавната дейност: законодателство, изпълнение и съд.

Упражняването на тези функции е възложено на висши органи, титуляри…”¹.

Според френския автор Пиер Пакте при теорията на Монтескьо става дума предимно за равновесие на властите и по-специално на двете политически власти – законодателна и изпълнителна. Монтескьо ясно е определил проболема: “За да не може да се злоупотребява с властта, трябва нещата да се подредят така, че властта да възпира властта”².

II. ÔÎÐÌÀ – ÍÀ ÄÚÐÆÀÂÍÎ ÓÏÐÀÂËÅÍÈÅ È ÔÎÐÌÀ ÍÀ ÄÚÐÆÀÂÍÎ ÓÑÒÐÎÉÑÒÂÎ

1. Ôîðìà íà äúðæàâíî óïðàâëåíèå.

Ïðîáëåìúò çà êðèòåðèèòå ïðè îïðåäåëÿíå ôîðìàòà íà äúðæàâíî óïðàâëåíèå å äèñêóñèîííåí. Âîäåùîòî ñòàíîâèùå å ñâúðçàíî ñ êðèòåðèÿ õàðàêòåð íà äúðæàâíèòå îðãàíè è âçàèìîîòíîøåíèÿòà ìåæäó òÿõ.

Îñíîâíèòå ôîðìè íà äúðæàâíî óïðàâëåíèå ñà äâå: ðåïóáëèêàíñêà ôîðìà íà äúðæàâíî óïðàâëåíèå è ìîíàðõè÷åñêà ôîðìà íà äúðæàâíî óïðàâëåíèå. Ìåæäó òåçè äâå ôîðìè èìà ìíîæåñòâî ðàçíîâèäíîñòè.

1/ Ïðè ìîíàðõèÿòà äúðæàâíèÿò ãëàâà - êíÿç, êðàë, öàð è äð. , å íàñëåäñòâåí è ïîæèçíåí. Èìà íÿêîëêî âàðèàíòà íà óïðàæíÿâàíå íà ìîíàðõè÷åñêàòà ôîðìà íà äúðæàâíî óïðàâëåíèå:

- àáñîëþòíàòà ìîíàðõèÿ - ïðè íåÿ öÿëàòà äúðæàâíà âëàñò å ñúñðåäîòî÷åíà â ðúöåòå íà ìîíàðõà.

- êîíñòèòóöèîííàòà ìîíàðõèÿ - ïðè íåÿ âëàñòòà íà ìîíàðõà å îãðàíè÷åíà è áàëàíñèðàíà íà îñíîâàòà íà êîíñòèòóöèîííè ïðèíöèïè.

- ïàðëàìåíòàðíàòà ìîíàðõèÿ - ïðè íåÿ íàðîäúò ÷ðåç ñâîèòå ïðåäñòàâèòåëè â ïàðëàìåíòà ó÷àñòâà â ðåøàâàùèòå ñôåðè íà äúðæàâíàòà âëàñò. Ìîíàðõúò ïðèòåæàâà ïðàâîìîùèÿ íà äúðæàâåí ãëàâà, íî òå ñà íåóòðàëèçèðàíè ñ ïðàâîìîùèÿòà íà äðóãè êîíñòèòóöèîííè îðãàíè - çàêîíîäàòåëíàòà âëàñò ñå îñúùåñòâÿâà îò ïàðëàìåíòà, èçïúëíèòåëíàòà âëàñò ñå îñúùåñòâÿâà îò ïðàâèòåëñòâîòî.

2/ Ïðè ðåïóáëèêàíñêàòà ôîðìà íà óïðàâëåíèå äúðæàâíèÿò ãëàâà å èçáîðåí è ñ îïðåäåëåí ìàíäàò.

Ñúãëàñíî ÷ë.1, àë.1 îò Êîíñòèòóöèÿòà, Áúëãàðèÿ å ðåïóáëèêà ñ ïàðëàìåíòàðíî óïðàâëåíèå..  Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ äúðæàâíèÿò ãëàâà ñå òèòóëóâà “ïðåçèäåíò” è ñå èçáèðà çà 5 ãîäèíè, ñ ïðàâîòî äà ñå ïðåèçáèðà çà îùå åäèí ìàíäàò.

Íî ôîðìàòà íà äúðæàâíî óïðàâëåíèå â Áúëãàðèÿ ñå îïðåäåëÿ íå ñàìî êàòî ðåïóáëèêà. Êîíñòèòóöèÿòà ïîñî÷âà, ÷å ðåïóáëèêàòà å ñ ïàðëàìåíòàðíî óïðàâëåíèå. Çà äà èìà ïàðëàìåíòàðíî óïðàâëåíèå – òðÿáâà äà ñúùåñòâóâà ïàðëàìåíò, êàêúâòî â Áúëãàðèÿ å Íàðîäíîòî ñúáðàíèå. Òîâà îáà÷å íå å äîñòàòú÷íî. Õàðàêòåðíàòà îñîáåíîñò íà ïàðëàìåíòàðíàòà ðåïóáëèêà å, ÷å ïàðëàìåíòúò (Íàðîäíîòî ñúáðàíèå) óïðàæíÿâà ïàðëàìåíòàðåí êîíòðîë âúðõó èçïúëíèòåëíàòà âëàñò è ïî-êîíêðåòíî âúðõó íåéíèÿ òèòóëÿð – ïðàâèòåëñòîâòî è íàä ìèíèñòúð-ïðåäñåäàòåëÿ.

2. Ôîðìà íà äúðæàâíîòî óñòðîéñòâî. Ñïîðåä ÷ë.2, àë.1 îò Êîíñòèòóöèÿòà, Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ å åäèííà (óíèòàðíà) äúðæàâà ñ ìåñòíî ñàìîóïðàâëåíèå.  íåÿ íå ñå äîïóñêàò àâòîíîìíè òåðèòîðèàëíè îáðàçóâàíèÿ. Äúðæàâèòå ñà åäèííè (óíèòàðíè), êîãàòî òÿõíàòà ñòðóêòóðà ðàçêðèâà ñàìî åäíî äúðæàâíî îáðàçóâàíèå è åäíà ñèñòåìà îò âèñøè äúðæàâíè îðãàíè (Íàðîäíî ñúáðàèå, ïðåçèäåíò, ïðàâèòåëñòâî). Òàêàâà å ñòðóêòóðàòà è íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ, ïîðàäè êîåòî íåéíàòà ôîðìà íà äúðæàâíî óñòðîéñòâî ñå îïðåäåëÿ êàòî åäèííà (óíèòàðíà) äúðæàâà. Õàðàêòåðíî çà ôîðìàòà íà äúðæàâíî óñòðîéñòâî íà Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ å, ÷å ñúùåñòâóâà ìåñòíî ñàìîóïðàâëåíèå.  îáùèíèòå, êîèòî ñà îñíîâíè àäìèíèñòðàòèâíî-òåðèòîðèàëíè åäèíèöè ñå îñúùåñòâÿâà îáùèíñêî (ìåñòíî) ñàìîóïðàâëåíèå, êîåòî ñå èçðàçÿâà â àâòîíîìèÿ è íåçàâèñèìîñò ïðè ðåøàâàíåòî íà âúïðîñèòå îò ìåñòåí õàðàêòåð. Îñâåí òîâà ìåñòíîòî ñàìîóïðàâîëåíèå ñå èçðàçÿâà è â ðåøàâàùîòî ó÷àñòèå íà íàñåëåíèåòî ïðè ðåøàâàíåòî íà îáùèíñêèòå çàäà÷è. Âúïðîñèòå íà ìåñòíîòî ñàìîóïðàâîëåíèå, îñâåí ñ Êîíñòèòóöèÿòà, ñå óðåæäàò è îò ñïåöèàëíî çàêîíîäàòåëñòâî (Çàêîí çà ìåñòíîòî ñàìîóïðàâëåíèå è ìåñòíàòà àäìèíèñòðàöèÿ è äð.). Ñúùåñòâóâà è Åâðîïåéñêà õàðòà çà ìåñòíîòî ñàìîóïðàâëåíèå, êîÿòî å ðàòèôèöèðàíà îò Ðåïóáëèêà Áúëãàðèÿ è å âêëþ÷åíà â ñèñòåìàòà íà äåéñòâàùîòî çàêîíîäàòåëñòâî.

III. ФОРМИ НА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ

Две са основните форми за осъществяване на държавната власт от народа - чрез органите предвидени в Конституцията и непосредствено /чрез пряка демокрация/.

1. Осъществяване на държавната власт чрез органите, предвидени в Конституцията - Конституцията на Република България определя народът като източник и субект на държавната власт. Конституцията на Република България в чл. 1, ал. 2 установява два способа за осъществяване на държавната власт от народа: непосредствено и чрез органите, предвидени в нейния текст. Такива органи са не само предвидени в Конституцията, но тя определя и техния юридически статус (правното им положение). Една част от тях – по-голямата, са държавни органи, а останалата са общински. Както едните, така и другите участват чрез определени форми на държавна дейност и в рамките на установена компетентност в осъществяването на държавната власт на територията на цялата държава или в отделни териториални единици.

2.Непосредствено осъществяване на държавната власт от народа

а. Форми на непосредствено осъществяване на държавната власт. Връщайки се отново към разпоредбата на Конституцията на Република България в чл. 1, ал. 2, която установява два способа за осъществяване на държавната власт от народа: непосредствено и чрез органите, предвидени в нейния текст, ще разгледаме формите на пряка демокрация /непосредствено осъществяване на държавната власт от народа/. Формите и редът за непосредственото осъществяване на държавната власт се определят освен от Конституцията, още и от Закона за допитване до народа (ДВ бр. 100/1996 г.). Според чл. 2 на посочения закон “Прякото участие на гражданите в управлението на държавата и общините се осъществява чрез национален референдум, местен референдум, общо събрание на населението и подписка”.

Референдумът е класическа форма на пряката демокрация. Според българското законодателство той бива два вида: национален и местен.

1/ Националният референдум се произвежда на цялата територия на страната с участието на избирателното тяло в неговата цялост. Само Народното събрание може да взема решение за произвеждане на национален референдум. С решението си Народното събрание определя и въпросите, които трябва да се решат от народа. Датата, на която трябва да се произведе референдумът, се определя от Президента на Републиката.

Чрез национален референдум непосредствено се решават въпроси, които са от компетенцията на Народното събрание. Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетенцията на Великото народно събрание, на Конституционния съд и на съдебните органи, както и въпроси за допълнение и изменение на Конституцията, за държавния бюджет и данъчното облагане и други въпроси, за които със закон е предвиден специален ред.

2/ Местният референдум се произвежда по въпроси от местно значение на територията на община, район, кметство или населено място. Решение за произвеждане на местен референдум взема съответният общински съвет. Кметът на общината насрочва и организира произвеждането на местния референдум.

Местен референдум се провежда само по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на местно самоуправление и за които това изрично е предвидено в закон. Чрез местен референдум не може не могат да се решават въпроси на общинския бюджет и данъчното облагане по Закона за местните данъци и такси, както и въпроси, за които със закон е предвиден специален ред.

Според техния юридически ефект референдумите биват решаващи (дефинитивни), съвещателни (консултативни) и последващи (народно вето). При решаващия референдум участващите в допитването решават поставения пред тях въпрос, като гласуват със съответна бюлетина “за” или “против” (евентуално с “да” или “не”). Тяхното решение е суверенно, окончателно и с юридическа сила. При консултативния референдум участващите в допитването, изказват мнение и правят предложение по поставен въпрос, но решението се взема от компетентния орган.

Допълнителният референдум (народното вето) е от местен характер. Изразява се в това, че решения на общинския съвет, по определени със закона въпроси, по искане на не по-малко от една четвърт от избирателите, могат да бъдат поставени на одобрение от съответното избирателно тяло. Ако гражданите гласуват положителен, решението се поставя в действие. Ако вотът на избирателите е отрицателен, решението на общинския съвет се отменя.

3/ Общо събрание на населението. Според чл. 38 от Закона за допитване до народа, Общото събрание на населението се използва за непосредственото участие на гражданите при решаване на местни въпроси в общини, райони, кметства, населени места и квартали на населени места. То се състои от всички избиратели, населяващи мястото, където се провежда. В чл. 40 на Закона за допитване до народа са посочени въпросите, по които Общото събрание на населението може да взема решения, но се допуска кръгът от тези въпроси да бъде разширен с акт на общинския съвет, както и на кмета.

Ñïîðåä ÷ë. 40, àë. 3 íà ÇÄÍ. Îáùîòî ñúáðàíèå íà íàñåëåíèåòî ìîæå äà ïðèåìå ðåøåíèå, ñ êîåòî äà çàäúëæè âñåêè ðàáîòîñïîñîáåí ãðàæäàíèí íà âúçðàñò îò 18 äî 60 ã. äà ñå âêëþ÷è ñ òðóäîâî ó÷àñòèå â áëàãîóñòðîéñòâåíè äåéíîñòè èëè äà çàïëàòè ïàðè÷íàòà ðàâíîñòîéíîñò íà òðóäà. Àêî êìåòúò íà îáùèíàòà ñìåòíå, ÷å îïðåäåëåíî ðåøåíèå íà Îáùîòî ñúáðàíèå íà íàñåëåíèåòî íå å â èíòåðåñ íà îáùèíàòà, òîé ìîæå äà ñïðå íåãîâîòî èçïúëíåíèå è äà îòíåñå âúïðîñà äî îáùèíñêèÿ ñúâåò, êîéòî ìîæå äà îòìåíè èëè äà ïîòâúðäè ñïðÿíîòî ðåøåíèå.

4/ Подписка. Законът за допитване до народа предвиди една нова форма за непосредствено участие на гражданите в осъществяването на държавната власт по места, каквато е подписката. Тази форма е колективно предложение до общинския съвет по въпроси от неговата компетентност. Общинският съвет обсъжда направените в писмена форма предложения и взема по тях решения.

Ключови думи и тезиси

Принудителна сила

Върховна воля

Държавно устройство

Държавно управление

Пряка демокрация

ВЪПРОСИ ЗА ДИСКУСИЯ И ПРОВЕРКА НА ЗНАНИЯТА

1. 
   Кой е субектът на властта?
   
2. 
   Кой е източникът на властта ?
   
3. 
   Каква е формата на държавно устройство на Република България ?
   
4. 
   Каква е формата на държавно управление на Република България?
   
5. 
   Къде се съдържа правната уредба за провеждане на референдуми?
   
6. 
   Кои са формите на пряка демокрация ?
   

ÃËÀÂÀ ÑÅÄÌÀ

ÄÚÐÆÀÂÍÈ È ÎÁÙÈÍÑÊÈ ÎÐÃÀÍÈ

Öåëè: Ñлед усвояване на материала по тази тема Вие ще можете:

• 
  да разкриете основните характеристики на държавния орган;
  
• 
  да определите видовете държавни органи;
  
• 
  да отграничите понятието администрация на държавните органи;
  
• 
  да посочите къде се съдържа правната уредба на въпросите, свързани с държавните иобщински органи;
  
• 
  да направите сравнение между държавни и общински органи.
  

Конституцията на Република България в чл. 1, ал. 2, второто изречение, постановява, че държавната власт се осъществява от народа чрез два способа. Единият от тях е, както вече беше показан, чрез формите на пряката демокрация или непосредствено. Вторият е “чрез органите предвидени в тази конституция”. Такива органи са не само предвидени в Конституцията, но тя определя и техния юридически статус (правното им положение). Една част от тях – по-голямата, са държавни органи, а останалата са общински. Както едните, така и другите участват чрез определени форми на държавна дейност и в рамките на установена компетентност в осъществяването на държавната власт на територията на цялата държава или в отделни териториални единици.

II. ÏÎÍßÒÈÅ ÇÀ ÄÚÐÆÀÂÅÍ ÎÐÃÀÍ

Държавният орган е структурна единица на държавата. Той е институция, която притежава властнически правомощия. В това си качество той приема или издава юридически актове, с които подлага на правна уредба определени обществени отношения или прилага правни норми, като по този начин поражда права и задължения за правните субекти. Всеки държавен орган действа от името на държавата и я ангажира със своята дейност. На това основание държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица (чл. 7 от Конституцията).

Държавните органи се характеризират и с това, че са овластени с определена компетентност. Това са установени от правото предели за служебна дейност, които се определят за всеки орган по вид (материя), обем и териториални предели. В рамките на свята компетентност органът осъществява дейност за решаването на задачи, които са му възложени от държавата.

Държавните органи са отделни или образуващи колективи лица, оправомощени от правото да правят волеизявления с правно-задължителна сила от името и в интерес на държавата, в рамките на установена компетентност.

III. ВИДОВЕ ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ.

Държавните органи са многобройни и различни по вид, компетентност, структура и сфера на дейност. Те могат да бъдат разграничени и обособени в отделни класификационни групи:

1. Органи, според тяхното образуване:

- една част от държавните органи са установени от Конституцията - Народното събрание, президентът, правителството са предвидени изрично от конституцията. Това са основните държавни органи, на които се възлага да осъществяват основните държавни функции. Обстоятелството, че те са учредени от Конституцията определя тяхната стабилност.

- друга част от държавните органи се създават от оправомощени с такова право органи. Тази категория държавни органи, които се създават от други органи, имат вторично значение. Такива са например специализираните съдилища. В чл. 119, ал. 2 се предвижда, че със закон може да се създават специализирани съдилища. Министерският съвет също има конституиращи правомощия. Той може да създава с постановления държавни комисии, които са колективни органи към Министерския съвет или към определени министри.

2. органи, според осъществяваната от тях държавна функция (власт): те се създават в съответствие с трипартитното деление на държавната власт според чл. 8 от Конституцията. Тези органи са:

- законодателни (Народното събрание),

- изпълнителни (Министерския съвет, министър-председател, министри и др.) и

- съдебни (съдилища, прокуратура, следователи).

3. Органи, според техния състав - биват два вида:

- еднолични - състоят се от едно лице - президент, министър, кмет и др.

- колективни - състоят се от група лица, които в своята съвкупност образуват съответния орган – например Народно събрание, Министерски съвет, Конституционен съд и др.

Колективните органи, в зависимост от реда, по който приемат решенията си, могат да бъдат колегиални. Те са колегиални, когато вземат решенията си с вишегласие, при което всеки член на органа има еднакви права с всеки останал член на колектива. Ако органът има председател, той е само пръв между равни, но гласът му при вземането на решенията е равен на гласа на останалите членове на органа:

4. Органи, според териториалния обсег на дейността им:

- централни - органи, които осъществяват своите правомощия върху цялата територия на страната. Такива са например, Народното събрание, президентът на републиката, Министерският съвет и др.

- местни - органи, които действат върху определена част от територията на страната – област или друго териториално образование, определено от компетентен орган, например - районните съдилища.

Централните органи имат свето седалище в административния център на държавата - столицата.

Държавните органи се обслужват от съответна администрация. Например, министерството е администрация, която обслужва министъра; държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет, за изпълнение на дейности, които не се осъществяват от министерството. Видът, структурата и съставът на администрацията се уреждат със Закона за администрацията (ДВ бр. 130/1998 г.).

IV. ОБЩИНСКИ ОРГАНИ

Освен държавни, Конституцията предвижда и общински органи, които участват в осъществяването на държавната власт. Някои от тях са от категорията на органите на местното (общинското) самоуправление и не са включени в системата на държавния апарат, но заедно с държавните органи участват в осъществяването на народната власт.

Ключови думи и тезиси

Властнически правомощия

Едноличен държавен орган

Централни и местни държавни органи

ВЪПРОСИ ЗА ДИСКУСИЯ И ПРОВЕРКА НА ЗНАНИЯТА

1. 
   Какъв способ за осъществяване на държавната власт е формирането на държавни и общински органи?
   
2. 
   Какво е съдържанието на понятието властнически правомощия ?
   
3. 
   Кой е едноличен държавен орган ?
   
4. 
   Кои са видовете държавни органи според осъществяваната от тях държавна функция?
   
5. 
   Какво съдържа понятието администрация?
   
6. 
   Кои са органите на местно самоуправление?
   

Изтегляне 3.13 Mb.

Сподели с приятели: