Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

седнал да ми плещи какво желае неговата фирма. Ха! Ако само знаеше какво впечатление оставяше писмото му, би напуснал рекламната дейност и би започнал да произвежда дезинфекционни разтвори.)
Рекламните проекти на нашата агенция създадоха на практика първата на практика
национална мрежа. Нашите реклами в ефир поддържат висок рейтинга ни сред другите агенции от
години.
(Ти си голям и богат на върха, така ли? И какво от това? Пет пари не давам, дори да си голям като „Дженерал Мотърс”, Дженерал Електрик” и Пентагона взети заедно. Ако имаше мозък колкото на едно посредствено колибри, щеше да знаеш, че мен ме интересува колко голям съм аз, не колко си голям ти. И всички тези приказки за огромният ти успех ме карат да се чувствам дребен и маловажен.)
Искаме да предлагаме на нашите клиенти по радиото информацията по последната дума на
рекламната стратегия.
(Искаш! Искал, представяте ли си. Ама, че глупак! Въобще не ме интересува какво искаш ти, нито иска президентът на Съединените щати. Повтарям ти за последен път, че ме интересува това, което аз искам – а ти още не си казал и дума по този въпрос в високопарното си писмо.)
Затова, бихте ли включили фирмата в преференциалния си списък за седмична информация
– всички подробности, които биха били от полза на агенцията, която умее да ангажира рекламното
си време.
(„Преференциален списък”! Ама, че нахалник! Караш ме да се чувствам незначителен с надутите си приказки за своята фирма, след което искаш да те включа в „преференциален” списък и дори не знаеш да кажеш едно „моля”)
Незабавното потвърждение за получаването на настоящето писмо, придружено от
информация за дейността Ви в последно време, ще бъде от взаимна полза.
(Глупак! Пращаш ми евтино стандартно писмо – тиражирано и пръснато като есенни листа, и имаш наглостта да искаш от мен, който съм притеснен за застраховката, за ружите, за кръвно си, да седна и да продиктувам отговор, потвърждаващ получаването му. При това „незабавно”. Какво значи
„незабавно”? Не знаеш ли, че аз съм не по-малко зает от теб – или поне ми харесва да мисля, че съм.
И като става дума за това, кой ти дава правото да се разпореждаш? Щяло да бъде „от взаимна полза”.
Най-сетне си помислил и за мен. Но е твърде неясно каква ще бъде изгодата за мен.)
Най-искрено Ваш
Джон Доу
Директор на отдел „Радио”
P.S. Приложеното копие на новия брой на списание „Бленкфийлд” може би ще представлява
интерес за Вас и може би ще пожелаете да излъчите информация за него по Вашата
радиостанция.
( А, най-сетне в послеписа споменаваш нещо, което може да ми е от полза. Защо не започна с това? Всеки, който се занимава с реклама и може да сътвори безсмислици като тези, които са ми изпратил, трябва да страда от някакъв вид мозъчна недостатъчност. Не ми е притрябвало писмо за дейността ни в последно време. Това, което ти трябва е една доза йод за щитовидната ти жлеза.)
Е, ако хората, които посвещават живота си на рекламата като професия и които се представят като специалисти, способни да влияят върху другите – и това да ги накараш да купуват, - ако те си позволят да напишат подобно писмо, както можем да очакваме от някой месар, хлебар или автомонтьор?
Ето едно друго писмо, написано от ръководителя на голям товаро-разпределителен терминал до един от нашите курсисти. Едуард Върмилен. Какво въздействие оказва то върху човека, до когото е адресирано? Прочетете го и после ще ви разкажа.
А. Зарегас Сън Инкорпоретед
„Фронт Стрийт” 28

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: