Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

Влязох в неговия голям, внушителен кабинет, решен да не питам направо за работа. Той седеше зад голямо резбовано писалище и прогърмя строго насреща ми: „Е, млади човече, какво има? Аз заговорих: „Господин Фънкхаузър, смятам, че мога да спечеля пари за вас.” Той веднага стана и ме покани да седна на един от големите тапицирани столове. Аз му изложих идеите си и споменах, че квалификацията, която притежавам, ще ми позволи да ги осъществя, както и с какво тяхната реализация би допринесла за личния му успех и за този на фирмата.
Р. Дж., както по-късно го наричах, ме нае веднага. Кариерата ми в неговите предприятия продължава вече повече от двайсет години и двамата наистина спечелихме много пари.
Когато говорите за това, което интересува другия, и двете страни печелят. Хауърд З. Херцинг, капацитет в областта на човешките ресурси, винаги е следвал този принцип. Когато го питат как е бил възнаграден, той отвръща, че не само е получил своеобразна награда от всеки отделен човек, но и като цяло наградата е била, че животът му е ставал по-богат всеки път, когато е разговарял с някого.
ПРИНЦИП № 5
Говорете за онова, което интересува другия
6
Как да накарате хората да ви харесат веднага
Веднъж чаках на опашка да си пусна препоръчано писмо в пощата на Трийсет и трета улица и
Осмо Авеню в Ню Йорк. Забелязах, че служителят беше отегчен от работата си – да мери препоръчани писма, да издава разписки – все една и съща монотонна работа години наред. Тогава си казах: „Ще направя така, че този чиновник да ме хареса. Очевидно, за да го накарам да ме хареса, трябва да му кажа нещо приятно, и то не за себе си, а за него.” Зададох си въпроса” „Има ли в него нещо, на което мога искрено да се възхитя?” На този въпрос понякога трудно се намира отговор, особено при непознати хора, но в този случай беше лесно. Веднага забелязах нещо, което предизвика безкрайното ми възхищение.
Докато теглеше моето писмо, аз отбелязах възторжено: „Как ми се иска да имах коса като вашата.”
Той вдигна поглед, изненадано, лицето му грейна в усмивка. „Е не е като някога, рече скромно.
Аз го уверих, че може и да е позагубила от някогашното си великолепие, но въпреки това е страхотна.
Той беше невероятно доволен. Поговорихме си приятно, и последното, което той ми каза, беше:
„Много хора са се възхищавали от косата ми.”
Обзалагам се, че този ден човекът е летял над земята, тръгвайки на обяд. Обзалагам се, вечерта се е прибрал и разказал тази случка на жена си. Обзалагам се, че се е погледнал в огледалото и си е казал: „Хубава коса, наистина.”
Веднъж разказах тази история пред много хора и един от тях после ме попита: „Какво искахте да получите от този човек?”
Какво съм искал да получа от него!!! Какво съм искал да получа!!!
Ако сме такива презрени егоисти, че да не можем да дадем малко щастие, и малко искрено възхищение, без да се опитваме да получим нещо в замяна – ако сърцата ни не са по-големи от кисели диви ябълки, ще се провалим, както определено ни се пада.
О, да, аз наистина исках нещо от този човек. Исках нещо безценно. И го получих. Получих усещането, че съм направил нещо за него, без той да може да направи за мен каквото и да било в замяна. Това е усещане, което звъни в паметта ви дълго, след като случката е останала в миналото.
Има един важен закон на човешкото поведение. Ако го спазваме, почти никога няма да имаме неприятности. Всъщност, ако го спазваме, този закон ще ни дари с безброй приятели и неизмеримо щастие. Но в мига, в който го нарушим, ще се забъркаме в безкрайни неприятности. Този закон гласи:
„Винаги прави така, че другия да се чувства значим”. Джон Дюи, както вече отбелязахме, твърди, че желанието да се чувстваш значим е най-силната двигателна сила на човешката природа, а Уилям
Джеймс казва: „Най-дълбокия принцип, заложен в човешката природа, е жаждата да бъдеш оценен”.

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: