Да-спечелим-приятели-и-да-влияем-на-другите

посредством кампания от аргументи, насмешки и обиди. Води злостната си кампания месеци, години наред. Всъщност той написва брутална, саркастична и пълна с лични нападки статия вечерта, когато
Бут застрелва Линкълн.
Дали тази яростна кампания накара Линкълн да се съгласи с Грийли? Нищо подобно.
Подигравките и обидите са безполезни.
Ако искате няколко отлични съвети за това как да общувате с хората, да се владеете и да се самоусъвършенствате, прочетете автобиографията на Бенджамин Франклин – една от най- увлекателните биографични книги, написани някога, класическа творба в американската литература.
Бен Франклин разказва как преодолял порочния навик да спори и се превърнал в един от най- способните, изискани и дипломатични мъже в американската история.
Веднъж, когато Бен Франклин бил още младеж, който правел грешка след грешка, един стар приятел квакер го дръпва настрана и му стоварва няколко неприятни истини, нещо от рода на:
„Бен, ти си невъзможен. Думите ти са плесница за всички, които не са съгласни с теб. Те са
толкова неоснователно обидни, че никой не им обръща внимание. Собствените ти приятели се
чувстват по-добре, когато те няма. Такъв всезнайко се извъди, че човек нищо не може да ти каже.
Всъщност никой няма и да се опита, защото усилието ще му причини само неприятности. Затова
едва ли някога ще научиш повече, отколкото знаеш сега, а то е твърде малко.”
Едно от най-хубавите неща, които знам за Бен Франклин, е начинът, по който приема този болезнен упрек. Той е достатъчно голям и мъдър, за да осъзнае, че това е истина, да усети, че го чака провал и катастрофа. Затова прави кръгом и незабавно се заема да промени наглото си и самоуверено поведение.
„Стана ми правило – казва Франклин – да се въздържам от пряко противоречие на мнението на другите и от твърдо отстояване на собственото ми. Забравих си дори да употребявам думи, които показват непоклатимо убеждение, като „категорично”, „несъмнено” и т.н., и на тяхно място въведох
„мисля”, „доколкото разбирам”, „смятам”, че ...” или пък „в момента ми се струва че...” Когато друг отстоява някаква позиция, която според мен е погрешна, се лишавам от удоволствието да му възразя рязко или да докажа незабавно абсурдността на твърдението. Отговорът ми започва с това, че при определени обстоятелства мнението му би било правилно, но в този случай на мен ми се струва, че нещата стоят по-различно, и така нататък. Скоро усетих предимствата на тази промяна в поведението.
Разговорите, в които участвах, протичаха по-приятно. Скромността, с която представях мнението си, помагаше то да се приема с повече готовност и с по-малко противоречия. По-малко бе унижението ми, когато не се оказвах прав, и по-лесно убеждавах другите да се отрекат от заблужденията си и да вземат моята страна, когато се оказвах прав.
Този маниер, който отначало си наложих с известно насилие над природната си склонност, ми стана в крайна сметка толкова привичен, че сигурно са изминали петдесет години никой не е чул от устата ми да излязат догматични слова. Според мен, наред с почтения си характер, на този именно навик дължа най-вече извоюваната тежест на собственото ми мнение в очите на съгражданите ми, когато прегледах учредяването на нови институции или промени в старите, както и влиянието си в обществените съвети, на които ставах член, защото аз бях лош оратор, не можех да се похваля с особено красноречие, бях колеблив в избора си на думи, едва ли безпогрешен в езиково отношение, но в повечето случаи успявах да придам същината на мислите си.”
Как действат методите на Бен Франклин в света на бизнеса? Да вземем два примера.
Катрин А. Олред от Кингс Маутън, Северна Каролина, е техничарски ръководител в голямо предприятие за прежди. Тя разказа пред един от курсовете ни как подходила към деликатен проблем преди и след обучението:
„Част от моята работа се състои в това да изградя и поддържам система от стимули и норми за нашите работници, така че те да могат да печелят повече, когато произвеждат повече прежда.
Използваната от нас система работеше добре, докато правехме само два-три типа прежда, но неотдавна разширихме асортимента и оборудването си за производство на повече от дванайсет различни типа. Съществуващата система вече не беше ефективна, за да получават работниците справедливо заплащане за свършената работа и не можеше да служи като стимул за увеличаване на

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: