Да видиш невидимото
Изтегляне 4.03 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
- Навигация на страницата:
- Римляни 7:7)
- (1 Йоаново 1:9) Павел отива и по далече като изяснява една важна истина, че “.... гдето няма закон, там няма нито престъпление .” (Римляни 4:15)
- Изход 20:8-11)
- Освещаване”
- (Битие 2:1-3)
- ( Исая 58:13,14)
- (Марко 2:27,28)
- Исая 56:2-7)
| (Яков 2:10,11)
Забележете, че който наруши една заповед, нарушава целия закон! На достъпен и разбираем за всеки човек език, Яков изразява истината за цялостта и непроменимостта на Божия закон. За мен е неразбираемо поведението на много християни днес, които непрекъснато повтарят, че Божият закон бил прикован на кръстта от Христос т.е. вече е невалиден. Интересно! Ако законът е прикован на кръста, тогава за какъв закон се говори в тези стихове? Кой закон съм длъжен да пазя? Целия закон? И ако наруша само една заповед ще съм обвинен в нарушаването на всички заповеди, на целия закон? Обвинен от кого и виновен в какво? Отговорът отново е наивно простичък. Обвинен съм от Този, Който е рекъл:”Не убивай”, рекъл е и :“Не прелюбодействай”, изрекъл е и още осем кратки, но ясни заповеди, съставляващи целия закон. Обвинен съм от самия Бог. А когато съгреша, т.е. наруша независимо коя да е от десетте заповеди, Аз съм обвинен лично от Законодателя в нарушаването на закона Му. И тук има нещо абсолютно неразбираемо. Ако законът не съществува, тогава как мога да бъда обвинен, виновен в нарушаването, престъпването на нещо, което не съществува?! Какъв е този странен абсурд, който днес се проповядва в една голяма част от християнския свят? Нали ако няма закон, тогава изобщо е невъзможно да се констатира кое е престъпление и грях и кое не “Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал:”Не пожелавай” (Римляни 7:7) Ние бихме били напълно объркани, без да знаем своята вина. Ако не можем да разпознаем греха /което става единствено чрез закона/, тогава не бихме могли и да го изповядаме, следователно не може да ни бъде и простено. А това би ни обрекло на сигурна гибел, защото “ заплатата на греха е смърт” (Римляни 6:23) .Единственият ни изход е: “ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.” (1 Йоаново 1:9) Павел отива и по далече като изяснява една важна истина, че “.... гдето няма закон, там няма нито престъпление.” (Римляни 4:15) Не е ли ясен апостолът в своето недвусмислено изказване за целите и валидността на Божия закон? Ако нямаше закон, ни казва ап.Павел,тогава ние не бихме могли да бъдем обвинени в извършване на някакво престъпление и следовотелно сме без нужда от Спасител. Но това са безсмислици. Всички ние грешим и това разбираме точно от Божия закон. Затова стои и той, за да ни покаже нашата вина и да ни изпрати при Христос, Който да ни прости тази вина и да ни оправдае. Без закон,който да ни покаже нашата вина, това просто е невъзможно. Христос с Неговата жертва също стават безсмислени. А кой би приел такава християнска философия, която игнорира кръста и Голгота? Какво става в такъв случай с християнството изобщо? Има и още нещо. Ако законът наистина е прикован на кръста от Христос, тогава излиза, че Той лъже.Та нали в стиховете, които прочетохме по-горе, сам Той заявява, че докато земята и небето съществуват (а те все още са пред очите ни), е невъзможно дори и най- незначителната точка или запетая от закона да бъде променена. Ако Христос след това е направил нещо друго, тогава Той просто е един долен лъжец, Който казва едно, а върши нещо съвсем друго. Кое в края на краищата да приемем за истина? Или Исус лъже и законът е прикован на кръста и вече е невалиден, или не лъже и законът продължава да стои като вечно мерило за правда и истина. Отговорът отново е наивно простичък.Тъй като Христос е абсолютно невъзможно да лъже, то тогава всички, които проповядват невалидността на Божия закон са в ужасна грешка. Някои пък твърдят, че Исус не бил отменил закона, но го видоизменил. Това е също толкова абсурдно, както и първото твърдение. Не Христос и апостолите промениха Божия закон, а папството (малкият рог) точно така, както предсказваше пророчеството. Въпреки кристално ясните думи на Исус, въпреки ясните декларации и на апостолите, папството дръзва да направи и това. В своята безподобна гордост, римската църква се издигна дотам, че посмя да пипне дори Божия закон, като по този начин се постави дори по-високо от Твореца! Бог видя това и заповяда да се запише. Стотици години по-късно историята потвърди всяка една дума на Божественото предсказание. Има още един особен момент, върху който пророчеството ни обръща внимание. Казва ни се, че малкият рог “ще замисли да промени времена и закони”. За промяната на Божия закон вече говорихме, но кое време малкият рог ще промени? Този израз можем да го разгледаме в два аспекта. Първо: Има само едно време, за което Бог претендира като лично Свое и което нарича свято. “Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.” (Изход 20:8-11) Бог ясно декларира, че седмият ден /събота/ е Негов. Следователно никой няма право да прави каквото и да е с това време по собствено усмотрение, защото то е лична собственост на Твореца.То е запазена територия, която Господ пази зорко от човешко посегателство като за целта заповядва седмият ден /събота/ да се освещава. Забележете, че Бог ясно посочва кой е седмият ден, който човеците трябва да освещават, като няколко пъти в стиховете изразът “седмият ден” е заменен със “събота”. А какво означава да се освещава този ден? “Освещаване”- означава да се извади един предмет от неговата светска употреба и отношение /да се отдели/ и да се постави в служба на Бога / така както скинията и свещениците бяха отделени от другите и служеха за святи цели /Изход 29:44/ Следователно седмият ден /събота/ трябва да се освободи от всякакви светски дела, да се отдели от другите шест дни и да се посвети в свята служба на Бога. Това е Божие изискване, заповед към всички хора в този свят от времето на Адам до края на човешката история. За да подчертае тази истина, Бог постави това изискване като четвърта от десетте заповеди, които изразяват Божията особена воля, валидна за цялото човечество, непроменима и вечна като самия Бог. А защо трябва да се прави това? В самата заповед ни се посочва и причината. Бог си е почивал в този ден, в края на творческото Си дело. След това е благословил и осветил този ден. “Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата ,които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.” (Битие 2:1-3) Стиховете ни пренасят в началото на създаването на нашия свят.След като сътвори земята с всичките й красоти в шест буквални дни,текстът ни казва, че в седмия ден Бог си почива.Защо? Да не би да се е уморил? Не...Творецът не познава това състояние (Исая 40:28).Той си почива не поради умора, но за да покаже, че не е една сляпа, непрекъснато действаща природна сила, но е Бог, който действа като Творец в независима свобода и затова си почива, когато пожелае. В своята независимост Владетелят на Вселената избира седмия ден за Своя почивка. Това води до особеното качество на всяка минута от това специално двадесет и четири часово време-то е “благословено и осветено”. Забележете, че за нито един от другите шест дни не е казано подобно нещо. Въпреки че по право цялото време му принадлежи, Бог има единствено претенции към седмия ден. Божието благословение е свързано единствено с този ден. Обърнете внимание, че Бог не благослови самата почивка, а благослови точно определен ден. Ако целият свят почива в избран от него ден, то този ден няма да се превърне от това в тържествена събота. Онова, което прави съботата особен ден, е фактът, че точно в този ден Бог си е починал, а после благословил и осветил. Хората нямат никакво право да променят онова, което Бог е осветил. Така човекът, който се покланя на Бога в това специално време, приема и Неговото благословение.Творецът сякаш ни казва: ”Деца Мои, седмият ден /събота/ е времето на нашата лична среща. В този ден Аз прекратявам обикновената Си работа и го отделям специално за една лична среща с вас. Това трябва да правите и вие. Така в този ден ние ще бъдем заедно в най-тясно общение, а това от своя страна ще ви носи радост и благословения.”Ето тази истина, казана вече много по-ясно и с конкретните думи на самия Небесен Владетел: “Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден. И наречеш съботата наслада, свята на Господа, почитаема, и Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа...” ( Исая 58:13,14) Христос също говореше за предназначението на седмия ден, наречен “събота”. “И каза им:Съботата е направена за човека, а не човек за съботата; така щото Човешкия Син е господар и на съботата” (Марко 2:27,28) Забележете, че говорейки за предназначението на съботата, Христос не визира никаква народност! Тя е създадена от Твореца да носи благословение на всеки един човек. Това е изключително ценна истина, която Исус желае да доведе до познание на целия свят. Неговото изказване е забележително и пълно с дълбок смисъл. Днес има много християни, които определено смятат, че съботата /седмият ден/ има отношение единствено към еврейския народ. Така погледнато излиза, че евреите единствени са създадени да се ползват от благословенията на седмия ден. Но думите на Христос говорят точно обратното. Съботата няма национален характер, а общочовешки. Това беше Неговата мисъл, изразена в стиха, който прочетохме по-горе. Съботата е направена за човека, т.е. за всички хора, а не специално някаква определена народност е създадена за съботата. Простичкият пример, който бих предложил като пояснение, е: дрехата се ушива за човека, а не обратно.Съботата е направена за всички хора, а не евреите са създадени за съботата. Това лесно се разбира и от самия произход на съботата. Когато Бог учреди този празник непосредствено след сътворението, не съществуваше никаква нация. Адам и Ева, на които Бог подари съботата още в рая, не принадлежаха към никаква народност. В Стария завет също има ясно указание, че освещението на съботата е задължително не само за евреите, но и за всеки езичник, който приеме правата вяра в живия Бог.“Блажен оня човек, който прави това, и оня човешки син, който се държи за него, който пази съботата да я не оскверни и въздържа ръката си да не стори никакво зло...Също и чужденците, които се прилепват към Господа, за да Му служат, да обичат името на Господа и да бъдат Негови слуги-всеки от тях, който пази съботата да я не оскверни и държи завета Ми,и тях ще доведа в святия Си хълм и ще ги зарадвам в Моя молитвен дом...Защото домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките племена. “ (Исая 56:2-7) Става ясно, че съботата в никакъв случай не касае само еврейския народ.Тя беше поставена в края на творческата седмица като заключителна, връхна точка, като велик паметник на сътворението и няма нищо общо с еврейския народ, със Стария завет или с греха. Ако приемем, че съботата е само за евреите, тогава трябва да приемем, че и раят е само за евреите, истината за сътворението се отнася само за тях, а и бракът, който също беше установен в рая. Тогава трябва да приемем, че и Христос е само за евреите, защото изрично каза, че е единственият Господар на съботата. Но това са абсурди! Съботата /седмият ден от седмицата/ има отношение единствено със сътворението на нашия свят и е вменена за свято време от Твореца, валидно за всички хора, за всички времена. Христос каза, че докато земята и небето съществуват и заповедта за освещаването на седмия ден ще стои. И понеже небето и земята са пред очите ни, а Христос не може да лъже, тогава решително и сериозно трябва да ревизираме позициите си по този въпрос, ако те противоречат на ясните декларации на Бога. Чрез Библията ние стигаме до още по-вълнуващото и впечатляващо откритие-съботата ще продължи да се празнува като свят ден и на новата земя- през цялата вечност! Това наистина е знаменателно откритие.“Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред мене,казва Господ, така ще пребъде родът ви и името ви. И от новолуние до новолуние и от събота до събота ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ.” Изтегляне 4.03 Mb. Сподели с приятели:
|