Дарбите на Святия Дух Кетрин Кулман

Други езици

„И когато настана денят на Петдесятница, те всички бяха единодушно на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. Явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седнаха по един на всеки един от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят” (Деяния 2:1-4).

Исус беше обещал, че Святият Дух ще дойде. Той беше казал на Своите ученици да останат и да чакат за Святия Дух. И Той дойде точно, както Исус каза, че ще дойде. Те чакаха и Исус спази Своето Слово, Святият Дух дойде и те започнаха да говорят други езици, „според както Духът им даваше”. Святият Дух го направи и аз съм изцяло за, когато Святият Дух върши нещо. Аз мога да кажа „Амин” за всичко, което Той прави, и аз ще го приема, но трябва да бъда абсолютно сигурна, че Той е, Който го прави. И това беше Духът, защото „те започнаха да говорят според както Духът им даваше да говорят. А в Ерусалим се намираха юдеи, благочестиви мъже от всеки народ под небето. И като се чу този шум, събра се навалица и се смутиха, защото всеки ги слушаше да говорят на собствения му език” (Деяния 2:4-6).

Това не беше просто духовно общуване, а те буквално общуваха с всеки един на собствения му език. „И те всички смаяни и учудени си говореха помежду си: Ето, тия всички, които говорят, не са ли галилеяни?” (Деяния 2:7-8). Чрез Духа на Бог на тях им беше дадена сила да говорят на езици, непознати за тях! Всеки човек чу някой да говори на собствения му език.

Затова „говоренето на други езици” е способността да се проповядва Евангелието на език, който човек никога не е учил, позволявайки на проповедника, детето на Бог, в силата на Духа, да стане и да свидетелства, да учи и да говори на езика на този, който го слуша, без да го е учил някога. Аз не знам как го прави Святият Дух, но знам, че е Библейско!

Плодовете на Духа

Всички ние сме виждали хора, които викат силно, но не притежават никаква сила в техния християнски живот – никакъв плод, само шум – така че, нека да разгледаме подробно някои от плодовете на Святия Дух в живота на вярващите, изброени от Павел в тази „глава на любовта”.

„Любовта дълго търпи…” Има една прибързаност. Ти казваш, че си изпълнен с Духа, че твоето тяло е съд на Святия Дух – какво ще кажеш тогава за това нетърпение в твоя живот?

„Любовта не завижда…” Понякога идва една ревност, а има ли ревност в нечий живот и сърце, ти няма да намериш там постоянното присъствие на Святия Дух. Понякога ми се струва, че един от най-разпространените грехове сред християните, е грехът на ревност и завист, и все пак Библията учи, че любовта не завижда.

„Любовта не се превъзнася…” Няма никакво гордост!

„Любовта не е надута…” Понякога идва гордост. Ако наистина си бил изпълнен с Духа, ти няма да гледаш някого презрително, изпълнен с дух на фанатизъм, с духовна гордост и с отношение „по-добър съм от теб”, като че ли искаш да кажеш: „Аз имам повече духовност, отколкото ти притежаваш!” Аз не вярвам, че някой може да бъде истински изпълнен със Святия Дух и този съд да бъде свят храм, докато в същото време в своя живот има духовен фанатизъм. Най-голямата благодат за християнина е смирението и все пак авторката на писмото, което цитирах, ни казва за човек, който претендира да е изпълнен със Святия Дух, а е надут с духовна гордост. Онази жена, която казва, че е изпълнена с Духа, заради това преживяване чувства, че Той ще бъде към нея малко по-мек, че тя заема специално място, понеже Той й е дал разрешително, така да се каже, да прави всичко, което иска, и да живее, както си иска. Тук отново си спомням старата поговорка: „Нещата, които правиш, викат толкова силно, че не мога да чуя какво казваш!” Ако не живееш този живот, не го изповядвай! Чрез твоите действия ти си станал камък за препъване на другите. Най-големият комплимент за мен като християнин е, когато един невярващ каже: „Не го разбирам, самият аз не съм духовен, обаче имам доверие в това, което ти вярваш, защото го живееш.” Отново ще кажа, ако не го живееш, не го изповядвай. Ти само вредиш на работата на Господ Исус Христос.

Много пъти единственият Христос, който неспасеният човек в света днес вижда, е християнинът. ТИ може да си единственият жив Христос, който твоите колеги или съседи ще видят. Може би единствената Библия, която неспасеният мъж или жена ще прочетат някога, е животът на човека, който изповядва, че е новороден. Това е, което казва Библията: „За мен да живея… (за теб да живееш… за нас да живеем днес…) е Христос”. Ние представяме Него, а Той е любов и ние трябва да изявяваме Неговата любов чрез нашия живот и Святият Дух е Този, който ни дава силата и ни позволява да бъдем свидетели, да представляваме Него, да изявяваме Неговата любов. Ето това означава да си изпълнен със Святия Дух. Ние имане нужда да осъзнаем какво точно означава да си християнин. Нашата отговорност е огромна.

„Любовта не безобразничи, не търси своето си, не се раздразнява лесно, не мисли зло, не се радва на неправдата, но се радва в истината…” Има една себичност, намиране на грешки и недостатъци, клевети и злоба.

„Любовта понася всички неща…” Няма повече оплакване.

„Любовта на всичко се надява, всичко търпи”. Безпокойството, тревогата и отчаянието си заминават. В заключение можем да кажем, че всички плодове на Духа се съдържат в една единствена дума – ЛЮБОВ. „За мен да живея е Христос” (Филипяни 1:21), а Христос е Любов.

Това е истинското свидетелство, че Святият Дух живее в някого и се проявява в неговия живот. Ти можеш чрез любовта си да вкараш някого в Божието царство, ти можеш да спечелиш член на твоето семейство за Христос чрез любов. Където и да намериш постоянното присъствие на Святия Дух, ти ще намериш и ЛЮБОВ. ЛЮБОВТА ПОБЕЖДАВА ВСИЧКО.