Глава 6. Господството на Христос

Глава 6. Господството на Христос

Всяка религия, която не изповядва, че Исус Христос е Бог, всяка религия, която отрича изкупващата роля на кръвта на Сина на Живия Бог, не е християнска, а антихристиянска. Най-важното нещо в света е, какво ще направиш с Исус Христос, Сина на Живия Бог. Християнството и само християнството издига Исус Христос като Самия Син на Бог и приема Неговата Божественост. Други организации отричат Неговото господство и Го смятат за проклет и това е така, защото единствено чрез Святия Дух ние разпознаваме господството на Исус.

Чели ли сте някога посланието на апостол Павел към коринтяните, за да откриете, колко пъти той използва думата „Господ”, имайки предвид нашия чудесен Спасител? Това наистина е посланието на господството на Христос и в него Павел ни призовава да признаем Неговото господство, Неговата абсолютна власт над нашите сърца и нашия живот. При всички обстоятелства помнете, че Святият Дух разпознава господството на Исус, и ти и аз като части от Неговото тяло също трябва да разпознаем Неговата абсолютна власт над нашите сърца, над нашите умове и над нашия живот. Това също е вярно и за дарбите на Духа. Преди всичко ние трябва да помним, че целта, за която идват дарбите, е проповядването на Евангелието и изграждане на Църквата. Второ, ние винаги трябва да признаваме Божията власт над всяка от дарбите, които Той е дал. Ние сме слуги на Всевишния Бог и Той е наш Господар, но от начина, по който някои християни действат, може да се помисли, че те са господарите, а Той слугата. Не казвам това, за да нараня някого, нито искам да звучи оскърбително, но е истина. Била съм свидетел на толкова много фанатизъм в някои религиозни организации, видяла съм толкова много духовна гордост в живота на някои християни, че можеш да си помислиш, че те държат властта, че те управляват, че те държат нещата в своите ръце, а Господ Исус е слугата. Понякога си мисля така, като гледам как някои хора се молят и как заповядват на Бог. Плаша се и треперя. Приятелю, ние сме само немощни творения от пръст, зависими от Бог за всяка глътка въздух, зависими от Него за следващия удар на сърцето ни. Как смеем да Му заповядваме на Него да направи нещо! Как смее едно човешко същество да заповяда на Бог да направи нещо! Той е Всемогъщият Бог и ние никога не трябва да забравяме това!

Глава 7. Дарбата слово на мъдрост

Има други, които понеже не притежават някаква естествена мъдрост, чувстват, че имат тази чудесна дарба на мъдрост, предполагайки, че словото на мъдрост е способността да говориш мъдро, да бъдеш изкусен, да кажеш думата „на място”, да помагаш на онези, които имат нужда от съвет и напътствия. Ако това беше правилното значение на словото на мъдрост, тогава тази дарба се среща много по-често, отколкото сме предполагали. Има изключително много хора, много от скъпите деца на Бог, които са способни да помогнат със слово на други. Всъщност, всички ние като християни би трябвало да помагаме на онези, които имат проблеми или трудности.

Но внимавайте! Словото на мъдрост е божествено, свръхестествено откровение на ума за целта на Бог, предадено чрез Святия Дух. Има само Един, Който е съвършена мъдрост, само Един. Това е Всемогъщият Бог и включва всяка личност от Троицата: Бог Отец, Исус Христос Синът и личността на Святия Дух. Никой човек не притежава съвършена мъдрост. Дори и Соломон не можеше да твърди това.

Прочетете внимателно как Библията обявява тази дарба, наречена СЛОВО на мъдрост. Това е Божията мъдрост, дадена на човека. Тя може да се определи като дарба на словото на Божията мъдрост. Когато Бог разкрие Своята цел на някой човек, Той вече притежава слово на Божията съвършена мъдрост. Много по-различно от тази свръхестествена дарба на Святия Дух Бог желае да направлява вярващите в техните ежедневни работи, да им дава мъдрост, от която те се нуждаят в каквато и да е ситуация. Всеки ден от моя живот аз се моля за Божествена мъдрост. Но има дарба, която Святият Дух дава на някои хора, където това е буквално Мъдростта на Бог, дадена на човек, когато Бог му открива Своята цел. Това е свръхестествена дарба от Бог, а не прослава на естествената мъдрост или способностите на даден човек.