Дарба на езици и тълкуване на езици

Дарба на езици и тълкуване на езици

Когато дарбата тълкуване действа заедно с дарбата на езици, те двете се равняват на пророкуване. Дарбата на тълкуване може да бъде сравнена с превеждането от чужд на роден език от някого, който знае и двата езика. Това е свръхестествена дарба от Духа и не изисква човекът, който тълкува да има каквото и да било знание за езика, говорен чрез дарбата. Така че, тълкуването не се получава чрез внимателно слушане на думите от човека, който говори езици. Тълкуването се получава чрез фокусиране в Духа върху Господ, Който единствен дава тълкуванието.

Затова думите се получават чрез откровение и ако Духът на Господ е Този, който говори, и Неговият Дух, който тълкува, тогава никога посланието няма да противоречи на Словото на Бог. Той нито ще добави, нито ще отнеме от Библията, но всичко ще бъде в съвършена хармония и Този, на когото е била дадена дарбата на езици или на тълкуване, никога няма да я използва, за да привлече вниманието към себе си. Дарбите ще бъдат използвани за славата на Бог.

Моля ви, нека да ви разкрия сърцето си и моля Господ да ми даде да се изразя така, че да ме разберете. Има много, които се гордеят, че имат някакви дарби на Духа, и с това донасят укор върху нещо изключително свещено и свято. Мое твърдо убеждение и мой личен опит е, че ако Святият Дух е дал на някого дарба, тази дарба и това доверие ще бъдат толкова свещени за него, че той няма да я използва за себе си, няма да се гордее и дори няма да говори за нея. Имала съм духовни преживявания, които са толкова свещени, че никога не съм говорила за тях на никое човешко същество. Човек не се гордее с тези неща и никой светия на Бог, на когото е била дадена дарба, няма да извлича изгода от това. Отново и отново аз срещам онези, които ще кажат: „О, мис Кулман, аз имам дарбата на езици…” Сега ме познавате достатъчно добре, за да осъзнаете, че аз вярвам в говоренето на езици. Аз трябва да го вярвам, защото е написано в Библията. Но когато някой е получил тази свещена дарба, той няма да говори за това, да извлича лична изгода, да я експлоатира неправилно или да я използва, за да привлече вниманието към себе си. Твърде много хора използват езиците за собствената си полза или за да бъдат признати.

Ще спра до тук за момент, докато отново дойдете на себе си! Но все някой трябва да говори за това. Трябва да се върнем при Словото на Бог. Някои от вас са стигнали толкова далеч, че има доста време, откакто за последен път сте взели Словото и сте застанали просто на „така казва Господ”. Твърде много хора ДОБАВЯТ на Библията. Ще се съгласите, че ние с готовност осъждаме тези, които вземат от Библейските истини. Ние осъждаме и наричаме „модернист” човека, който застава на своя амвон и не проповядва изкуплението, не учи за Божествено изцеление или за Божествеността на Исус Христос. Лесно ни е да осъдим и разобличим онзи, който краде от Словото на Бог. И е истина, че има хора, които са виновни за грях поради това „пропускане”. Но в същото време днес има буквално хиляди, които прибавят на Божието Слово. Те слагат думи в устата на Исус, които Той никога не е казвал. Те слагат в Библията неща, които са небиблейски. Ние имаме пълното право днес да виждаме дарбите и плодовете на Духа, действащи в нашите църкви. Няма библейски учен, няма теолог, който да може да ми докаже от Божието Слово, че силата на Бог се е „отдръпнала”, когато Исус се върна при Отец и зае мястото на велик Първосвещеник. Всичко, което се случваше в ранната църква, всичко, което се случваше в служението на Павел, същата сила, изявена чрез Петър и другите апостоли в деня на Петдесятница, би трябвало да бъде в действие и проявление днес в църквата, защото ние все още живеем в диспенсацията на Петдесятница. Но това не означава, че сме свободни да използваме дарбите където и както си поискаме. „Духовете на пророците се покоряват на самите пророци” (І Кор. 14:32). И ако някой е бил надарен от Бог, то той трябва да държи дарбите в подчинение на Господ Исус Христос, а не да направи на Господ да Му дотегне от него. Трябва да се внимава нашият благословен Господ да владее в използването на всички дарби, включително и дарбата на езици. Нека продължа по-нататък по темата. Например, ако Бог ти е дал определена дарба на Духа, това не означава, че трябва да я използваш при всеки удобен случай, но само в подчинение на Господ Исус Христос. Всички дарби трябва да бъдат използвани в пряко подчинение на Господ!

Запомнете нещо и никога не го забравяйте – Святият Дух се дава на вярващия с една единствена цел: за СЛУЖЕНЕ! Някои не са осъзнали целта на тази чудесна опитност, изпълването със Святия Дух, и в резултат на това са използвали неправилно силата на Духа. Святият Дух е за служене, а не за наша лична изгода или удоволствие. Ние като християни, изпълнени със Святия Дух, споделяме отговорността да спечелим изгубените за Христос. Исус каза: „Ще приемете сила, след като Святият Дух слезе върху вас” (Деяния 1:8). Сила за какво? Да свидетелстваме за Него! Няма нужда да питаш някого: „Изпълнен ли съм с Духа?” Вместо това се запитай: „Колко души съм спечелил за Исус след това преживяване?”

Има хора, които питат: „Доказателство ли е говоренето на езици, че човекът е изпълнен с Духа?” Приятелю, има хора, които са говорили на езици, когато са били изпълнени с Духа, но аз твърдя, че БИБЛЕЙСКОТО доказателство идва от устата на Исус, най-големият авторитет на небето и земята, доказателство, което не може да бъде подправено. „…ще приемете сила…” О, тази славна, великолепна, мощна сила, която ще вземе власт над ума, която ще вземе власт над човешките устни; тази сила, която ще изпълни физическото тяло с Неговото помазание! Не може да има имитация на тази сила. То е нещо, за което няма заместител. То е силата да свидетелстваш, силата да печелиш души, силата да водиш мъже и жени при Господ Исус Христос.