Чудеса в деня на Петдесятница

Глава 10. Езици

„Аз пропуснах вашето радиопредаване, когато говорехте за езиците. Бих искала да знам каква е вашата вяра относно този предмет. Хората от това движение изглежда чувстват, че те имат нещо, което ние, останалите християни, нямаме. Ако това е от Бог, защо се чувствам толкова объркана и отвратена, когато чуя някой да говори на езици? Преди време група от тях ме посетиха в болницата и бях поставена в изключително неудобно положение. Една жена, която аз познавам, гледа презрително на мен, защото тя говори на езици, а аз – не. Тя преподава в неделно училище и е много активна в средите на вярващите, молитвените групи и т. н., но тя вярва, че може да живее, както си поиска, да прави каквото си поиска, защото нейната вяра в Христос и нейното говорене на езици я разграничават от законите на Бог, които започват с „ти не трябва”. Аз не искам да обсъждам когото и да било за неща, които не разбирам и не съм изпитала, но моля ви, помогнете ми и отговорете на моя въпрос. Аз пропуснах вашите думи по този въпрос, защото имаше ужасни смущения и преплитане на близки станции.”

Преди всичко нека да кажа, аз искрено вярвам, че липсата на знания по този въпрос е причината, поради която толкова много упреци са отправени към тази чудесна духовна опитност. Затова аз ще говоря по този предмет възможно най-просто, защото днес са жизненоважни добри, правилни доктринални учения относно опитността на изпълване със Святия Дух. Ще изучаваме това, което казва Словото на Бог, защото никой не може да спори с Божието Слово. То е най-големият авторитет на небето и земята и без значение какво човек е поучавал, без значение е каквато и да е теология; ако нещо е срещу Божието Слово, не може да има никакво обсъждане: БОЖИЕТО СЛОВО ВИНАГИ Е ПРАВО! Всичко, което ви моля, като разглеждаме този предмет, е, да позволите вашият ум да бъде отворен за Святия Дух.

В отговор на жената на този сенатор, аз ще започна с нещо, което на пръв поглед може да изглежда далеч от темата, и със сигурност някой ще попита: „Кое е общото между І Кор. 13 гл. и Деяния 2:4?” Моят отговор към теб е ВСИЧКО! Разглеждаме същата Личност – Святия Дух, и помнете, че Святият Дух е Личност. Когато се спомене за Святия Дух, някои хора Го свързват с едно единствено нещо: „езици, говорене на езици”. Те никога не са се запознали със силата на Троицата и служението на дарбите, които Той дава. Искам да разберете служението на Неговите дарби. Искам вие да видите дарбите на Духа и щом Той дава дарби, със сигурност ще има плодове от Неговите дарби, плодове на Духа, свидетелство, чрез което ние знаем, че това, което някой притежава, е истинско и реално. Матей 7:20 заявява: „По плодовете ще ги познаете.” Каквато и опитност да получаваме от Господ, тази опитност е лична и засяга единствено човека и Учителя.

Действителната среща не може да бъде видяна от друг, колкото и близко да стои той. Тази духовна среща ще бъде доказана чрез действията на човека и живота, който той живее, чрез външни свидетелства на това, което се е случило вътре. Що се отнася до нечие спасение, външната промяна няма да остави никакво съмнение дали даденият човек е бил новороден, и по абсолютно същия начин плодовете на Духа ще се проявяват и в живота на този, който е бил изпълнен с Духа. Тази чудесна опитност, когато буквално Святият Дух влиза в тялото и го прави храм на Себе Си, е нещо изключително свято. Неговото присъствие предизвиква външни свидетелства, които не могат да бъдат подправени, и тези външни доказателства са плодовете на Духа.