Глава 11. Дарбата пророкуване

Глава 11. Дарбата пророкуване

Не позволявайте на никой да ви измами, когато става въпрос за нещата на Духа. „На друг се дава чрез Духа пророкуване”. Какво представлява дарбата пророкуване? Това е много просто и ясно обяснено в І Коринтяни 14:3 „Който пророкува, говори на хората за назидание, увещание и успокоение”. Откровението не се споменава. Пророчеството в своя новозаветен смисъл не е предсказване, а изказване на Божието Слово и на Евангелието на Исус Христос.

Понякога си мисля, че ние много се объркваме, когато стане дума за тази дарба на пророкуване. Има някои, които си въобразяват, че им е дадена някаква дарба да пророкуват извън това, което е Божието Слово, и точно тук се появява фанатизмът. Възлюбени, Святият Дух никога няма да даде на някого, Той няма да даде на мъж или жена повече от това, което е написано в Словото на Бог. Ето защо, ако някой казва, че има дарбата пророкуване, и изговори нещо, което противоречи на Божието Слово или прибавя на Божието Слово, този човек върши наистина голям грях и Святият Дух няма никакъв пръст в това, което се пророкува.

Фалшивите доктрини и фалшивите култове се раждат от такива учения и ние сме предупредени в Откровение 22:18 да не се заблуждаваме: „Ако някой прибави на тези думи, Бог ще му прибави язвите, написани в тази книга”. Не може да има някакво съмнение относно това, какво се има предвид под „дарбата пророкуване” и най-простият начина, по който мога да обясня тази дарба, е да кажа, че това е дарба на общуване.

О, да бъдеш съдът на Святия Дух, когато Той говори чрез едни устни от глина, като взема контрол над ума и съобщава на другите истинското значение на Божието Слово! Заедно с дарбата слово на знание и слово на мъдрост, аз лично копнея за тази дарба на пророкуване, където мога да застана под помазанието на Святия Дух и чрез Него да предам Словото на Живия Бог, така че то да стане живот за тези, които чуват моя глас, и да донесе духовно разбиране и приемане на Исус като Спасител и Господар, така че чрез разбирането на Божето Слово този човек да потърси изпълването със Святия Дух, Библията да стане жива за него, и да му се открият нейните истини. Исус имаше тази чудесна дарба на Святия Дух. Никой никога не стоя в Неговото присъствие, без напълно да разбере всичко, което Той казваше. Това, което Той говореше, беше казано толкова просто, че дори децата го схващаха, и все пак по своята същност Божието Слово е толкова дълбоко, че дори най-интелигентният човек не може да го проумее, без да има разбиране. Библията е различна от всички книги в света. Само Святият Дух може да открие Божието Слово.

„Плът и кръв не са ти открили това, а Моят Баща, Който е на Небето” (Мат. 16:17). Чрез дарбата пророкуване Святият Дух дава на човека сила да общува и в резултат слушателят получава разбиране на Божието Слово и расте духовно, като навлиза дълбоко в нещата на Господ.

Чудесно е да видиш болни тела, изцелени от силата на Бог, но има нещо далеч по-велико от материалното чудо. Най-голямото вълнение за мен е да чуя някой да казва: „Когато те слушах да говориш своето послание от Божието Слово, аз получих разбиране върху Библията, откровение за любовта и дълбоката милост на Бог Отец, като видях характера на Исус Христос такъв, какъвто никога преди не съм го знаел или разбирал”. Това е дарбата, която идва единствено от Святия Дух – дарбата на пророкуване.

Глава 12. Дарбата разпознаване на духовете

Нека да започна нашето изучаване на тази дарба, като кажа, че някои си мислят, че като че ли има противоречие в Божието Слово, конфликт между дарбата „разпознаване на духовете” и „изпитването на духовете”, споменато в І Йоан 4:1. Това не са еднакви неща. Има ясна разлика между двете. Когато Йоан каза да „изпитваме духовете”, той не говореше за същото, което Павел нарече в І Коринтяни 12:10 „разпознаване на духовете”. Вярващите са инструктирани да „изпитват” или да „опитват” духовете, за да разберат дали това е Духът на Бог (Духът на Христос, или Святият Дух), или пък духът на дявола (демонична сила, или някой зъл дух). Как да изпитваме духовете? Ние ги изпитваме чрез писаното, открито, вдъхновено Божие Слово. Всеки дух, който действа в противоречие с Божието Слово, не е от Бог. Това е една от причините, поради които е жизненоважно да знаем какво казва Библията. Някои толкова са се отдалечили от Библията, толкова са се отделили от учението на Христос, че едвам разпознават Писанията, когато ги чуят да се поучават. Върнете се към Библията! Независимо в каква деноминация си или на каква църква си член, човечеството има нужда да се върне към „Така казва Господ” и към Словото на Бог. Когато говореше за „изпитването на духовете”, Йоан предупреждаваше вярващите да подлагат духовете на изпитване чрез писаното, открито, Боговдъхновено Слово.

От друга страна тази дарба, която Святият Дух дава, тази чудесна дарба „разпознаване на духовете”, която е спомената в 12 глава на І Коринтяни е нещо съвсем различно от „изпитване на духовете”. Както всяка друга духовна дарба, дарбата разпознаване на духовете не е естествено съдене. Някои хора се раждат с естествена чувствителност: те са чувствителни, отзивчиви и разположени към определени неща посредством естествена интуиция. Но това, за което се говори в Божието Слово тук – разпознаване на духовете – не е естествена преценка, която някои хора притежават. Тя не е просто да имаш някаква предполагаема способност да забелязваш демонични сили в даден човек, на което би трябвало да е способен новороден, изпълнен с Духа човек особено, когато е чувствителен към Святия Дух. Не, не това се включва в разпознаването на духовете.

Като погледна назад, се сещам за онези, които бяха абсолютно сигурни, че имат дарбата на разпознаване на духовете, когато всичко, което те притежаваха, беше духът на преценяване. Те преценяваха своите съседи и всеки в своята църква. Вие също ги имате във вашата собствена църква, във вашето собствено събрание – тези, които могат да ви кажат какво не е наред с който и да било. Забравете го! Това не е от Святия Дух! Какво представлява тази дарба на разпознаване на духовете? Как да дадем определение на тази дарба? Разпознаването на духовете е дарба на Святия Дух, чрез която този, който я притежава, може да вижда в духовния свят.

На мен ангелите са ми реални и когато Давид каза: „Той ще изпрати ангелите си, за да те пазят”, той имаше предвид точно това. Аз вярвам, че точно в този час има милиони ангели, които пазят Божия народ, разположени по фронта на битката със силите на злото.

Най-великата сила, която Бог е дал на човека, е силата на молитвата. Той има буквално десетки хиляди по хиляди ангели, които пазят стража около нас, предпазват и се грижат за децата на Бог. Аз не мога да знам и ти не можеш да знаеш колко близка е била опасността и ако не беше протекцията от ангела на господ, ние щяхме да страдаме. Това е според Писанията. И все пак, аз не мога да кажа, че съм виждала ангел. Когато ангел се появи под формата на дух в присъствието на неколцина от Божиите хора, само тези, които имат дарбата разпознаване на духовете, ще видят ангела. Езекил видя преливащото откровение за славата на Господ и херувима под Трона. Никой друг не го видя. По-късно, докато Езекил стоеше в къщата си и старейшините на Израел бяха пред него, той беше отнесен в Духа в Ерусалим и видя неща, които се случваха в града. Святият Дух му беше дал дарба, чрез която той можеше да види нещата, които се случваха в този град.

Прочетете го в Езекил 37 глава. Убиването на Стефан с камъни е друг велик пример за това, което се опитвам да обясня, и най-добре ще бъде да оставя Божието Слово да говори за Себе Си. Обърнете на Деяния 7:54-58 „Когато чуха тези неща, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби на него. Но той, изпълнен със Святия Дух…” Запомнете нещо, това е ПРЕДИ измъчването на Стефан. Той стоеше пред съда, а не на улицата, на която беше убит с камъни. В този момент той не умираше, както някои биха ви накарали да си помислите. Той не беше в кома. Той имаше всичките си чувства и сетива. „…погледна нагоре към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бог, и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкият Син, стоящ отдясно на Бог. Тогава те извикаха със силен глас, и си запушиха ушите, и единодушно се спуснаха върху него. И го изхвърлиха от града, и го замерваха с камъни”.

Бог даде на Стефан славна дарба на откровение – да погледне в духовния свят – преди той да бъде изведен на улицата и после извън града, преди камък да беше докосвал тялото му. Аз не вярвам да е имало дори един в този свят – нито един старейшина или книжник, който да видя това, което Стефан видя. Дори този, който стоеше най-близко до него, не видя това, което той видя. Нека отново да задам въпроса и да отговоря: „Как да определим дарбата разпознаване на духовете?” Разпознаването на духовете е дарбата на Святия Дух, чрез която този, който я притежава, може да вижда в духовния свят.