Раздел 8 от Наредбата не допуска участието на нелицензирани фирми

Предстои в най-скоро време правителството да внесе в Народното събрание проектозакон за изменение и допълнение на Закона за външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба /1996г./, с цел засилването на националните механизми в тази област. Предложените промени са насочени към усъвършенстване на администрирането на лицензионните и разрешителните режими, както и ефективното прилагане на международните ангажименти на страната в тази област. Подобрява се контролът върху неосезаемите трансфери на технологии, както и върху посредническата дейност, свързана с външнотърговска дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, чрез въвеждане на режим на регистриране и лицензиране на фирмите, извършващи посредническа дейност.

От особено значение за сигурността на Р България е защитата на АЕЦ “Козлодуй” от несанкционирано посегателство върху ядрения материал по време на неговото използване, съхранение и транспортиране и извършването на саботаж срещу ядрените съоръжения и материал. За целта е създадена концепция за физическа защита на базата на заплахата за АЕЦ, определена от Националната служба за сигурност и категорията на ядрения материал. Системата за физическа защита на АЕЦ “Козлодуй” е организирана на базата на изискванията на Наредба №6/06.08.1993 г. и INF CIRC/225/REV 4 на МААЕ и предвижда административни и технически мероприятия.

С цел предотвратяване на извършването на терористични актове, включително чрез отправяне на ранни предупреждения към други държави чрез размяна на информация, от компетентните органи в министерствата и ведомствата, имащи отношение към този процес, са разработени конкретни мерки в тази връзка. В системата на Министерството на вътрешните работи е изграден оперативен щаб за бързо реагиране при получаване на сигнали за заплаха от терористични актове.

Беше подобрено взаимодействието между компетентните служби на МВР за придобиване на изпреварваща информация за подготовка и извършване на терористични актове върху особено важни обекти в т.ч. и дипломатически представителства. В обектите от особено значение охраната е от органи на МВР и лицензирани охранителни фирми.

Беше подобрен обменът на информация с аналогични звена от страните членки на НАТО и държавите от антитерористичната коалиция по отношение на борбата с тероризма. Утвърдени са инструкции за действия на дежурните при извънредни и критични ситуации и начина за взаимодействие и информиране на органите на МВР, Гражданска защита, Пожарна и аварийна безопасност. Провеждат се ежедневни инструктажи за работа, с цел недопускане на случаи, граничещи с елементи на тероризъм, които биха довели до подготовка и извършване на действия свързани със сигурността на железопътната инфраструктура и безопасността на пътници и товари.

В гражданското въздухоплаване е изградена система от мерки за сигурност на гражданското въздухоплаване, съответстваща на Стандартите и Препоръките на Анекс 17 от Конвенцията на Международната организация на гражданската авиация /ИКАО/. Системата е регламентирана чрез Закона за МВР, Закона за гражданското въздухоплаване, Наредба № 17/99г. Предвижда се и засилване на мерките за сигурност при повишаване на вероятността от възникване на акт на незаконна намеса. Действия в тази посока бяха предприети още на 11.09.2001г. в съответствие с Анекс “Л” от Документ 30 “Сигурност” на ЕСАС.

Държавна агенция “Гражданска защита” участва в изградената автоматизирана система за радиационен мониторинг, предназначена за ранно предупреждаване при ядрени аварии и при трансгранични замърсявания с радиоактивни вещества.

В рамките на Процеса за Гражданско-военно аварийно планиране за страните от Югоизточна Европа е изготвено Споразумение за създаване на Съвет на началниците на институциите,, отговорни за защитата на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Към настоящия момент Споразумението е подписано от България, Хърватска, Словения и Македония. Освен страните, подписали споразумението, в тестовете, провеждани с цел съкращаване времето за реакция на съответните страни, участват Албания, Румъния, Гърция и Турция.

Предстои ратифицирането от българска страна на Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за правна помощ по наказателни дела, които предвижда ранни предупреждения към други държави чрез обмен на информация.

(с) Отказ на представяне на убежище на терористи

Република България, чрез своята правна система и предприетите практически мерки, не допуска даване на убежище на лица, които финансират, планират, подпомагат или извършват терористични актове или предоставят убежище на такива лица.

Съгласно действащия Закон за бежанците, статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има основания да се предполага, че извършва или подстрекава към действия, противоречащи на целите и принципите на ООН, каквито безспорно са терористичните актове (чл.13, т.3 във връзка с чл. 1F на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.). Тази, както и други разпоредби на Закона за бежанците по чл.13 се прилагат ефективно, за да бъде отказвано убежище на лица, които финансират, планират, подпомагат или извършват терористични актове.

При постъпване на искане за екстрадиция, Министерството на правосъдието, като централен орган по Европейската конвенция за екстрадиция, изпраща съобщение до Агенцията за бежанците с цел предотвратяване предоставянето на статут на бежанец на лице, планирало, подпомогнало или участвало в извършването на терористични актове.

Заедно с това, Допълнителният протокол към Европейската конвенция за екстрадиция, раздел І, чл. 1а изключва престъпленията срещу човечеството като основание за отказ от екстрадиция на политическо основание.

(d) Предотвратяване на дейности на терористи на територията на Република България

Чрез предприемане на законодателни и практически мерки българската държава осъществява ефективен контрол срещу използването на територията й от тези, които се стремят да финансират, планират, подпомагат или извършват терористични актове, за такива цели, срещу други държави или техните граждани.

Българският Наказателен закон съдържа специални разпоредби, инкриминиращи използването на територията на страната за подготовка или извършване на терористични актове срещу други държави (чл. 356б на Наказателния кодекс). Освен това, в чл.10, ал.1, т.4 от Закона за чужденците в Република България е предвидено недопускане на територията на страната на чужди граждани, за които има данни, че се готвят да извършат терористични действия.

(е) Предприети стъпки за обявяване на терористичните действия за сериозно криминално престъпление

Според българското законодателство /Наказателен кодекс/ субект на терористични действия могат да бъдат както отделни лица, така и групи или организации. В най-широк смисъл законът обхваща всички хипотези на терористични действия, предвидени в международните актове. Те се отнасят до престъпления, извършени на борда на самолети, до предотвратяване на нарушения, застрашаващи сигурността на въздушния трафик, срещу вземане на заложници, защита на ядрения материал, екстрадиция на лица, извършили терористични актове. Криминализирано е приготовлението към, или създаването на група или организация на българска територия, за извършване на престъпление в чужбина с използване на експлозиви, вземане на заложници, застрашаване безопасността на гражданската авиация, общоопасно замърсяване на околната среда.

Българската държава предприема необходимите законодателни и практически мерки така, че всяко лице, което участва във финансирането, планирането, подготовката или извършването на терористични актове или в подкрепата към терористични актове, отговаря пред органите на правосъдието, и гарантират, че в допълнение към всички други мерки срещу тях, такива терористични актове се третират като тежки криминални престъпления от вътрешното законодателство и разпоредби и че наказанията надлежно отразяват тежестта на такива терористични актове.

Наказателният кодекс е определил престъпни състави и наказания за деянията, които съставляват терористични актове по съответните конвенции на ООН, и действащата наказателноправна уредба на тези престъпни актове в голяма степен е съобразена с международните стандарти. Състави на различни престъпления, които могат да се определят като терористични актове, се съдържат в особената част на Наказателния кодекс, а именно в Глава първа “Престъпления против Републиката”, Глава втора “Престъпления против личността” и Глава единадесета “Общоопасни престъпления”. Повечето от тези престъпления са тежки по смисъла на чл.93, т.7 от Наказателния кодекс, т.е. се наказват с лишаване от свобода повече от пет години.

Състави на престъпления по българския Наказателен кодекс, които съставляват терористични актове са:

- лишаване от живот и тежката телесна повреда на държавен или обществен деятел, както и причиняването на смърт на едно или повече лица (чл. 96);

- лишаване от живот и тежка телесна повреда на представител на чужда държава (чл.99);

- унищожаване и повреждане на обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество (чл.106);

- убийство на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, или на лице, ползващо се с международна защита, както и убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина (чл.116, ал.1, т.1 и 6);

- палеж на сграда, или друго имущество със значителна стойност, с квалифициран състав, включително повреждане или унищожаване на обектите по чл.330 чрез взрив (чл.333);

- причиняване на наводнение, с което се излага на опасност животът или имотът на другиго (чл.334);

- повреждане на подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, както и на кораб, с което се създава опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот (чл.340, ал.1);

- разрушаване на въздухоплавателно средство в експлоатация или причиняване на повреда, която го прави негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет (чл.340, ал.2);

- поставяне във въздухоплавателно средство на устройство или вещество, което може да го разруши или да му причини повреда, която го прави негодно за полет или създава опасност за сигурността му в полет (чл.341а, ал.1);

- застрашаване сигурността на въздухоплавателно средство в полет (чл.341а, ал.2);

- извършване на насилие спрямо лице на въздухоплавателно средство в полет, ако деянието е от естество да застраши сигурността на въздухоплавателното средство (чл.341а, ал.3);

- незаконно завладяване на въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или установяване на контрол върху такова средство (чл.341б);

- умишлено причиняване на смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина и нарушаване правилата за движение (чл.342, ал.3);

- премахване или преместване на знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, както и поставяне или даване на лъжлив знак (чл.344);

- умишлено поставяне или примесване на опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползване, откъдето или с което се черпи вода за пиене (чл.349, ал.1);

- разпространяване на причинители на епидемично заболяване с цел да се заразят хора (чл.349, ал.3);

- изготвяне на хранителни продукти или питиета, предназначени за общо ползване, по такъв начин, че в тях се създават или попадат опасни за здравето вещества, както и продажбата, предлагането или пускането в обръщение на такива хранителни продукти или питиета (чл.350);

- замърсяване или допускане да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени, териториални и вътрешни морски води, почвата и въздуха, с което те стават опасни за хората, животните и растенията или негодни за използването им (чл.352, ал.1);

- придобиване, държане, отчуждаване или предаване другиму, без разрешение, на силно действащо или отровно вещество, различно от наркотично вещество под разрешителен режим, както и нарушаване на правила за производството, придобиването, пазенето, отчитането, отпускането, превозването или пренасянето на такива вещества (чл.354).

В най-скоро време ще бъде ратифицирана Конвенцията за борба с финансирането на тероризма. На 6.12.2001 г. Правителството на Република България прие решение, с което се предлага на Народното събрание да бъде ратифицирана тази Конвенция.

(f) Подпомагане на други страни в разследването или съдопроизводството срещу криминални престъпления, свързани с финансирането или подкрепата на терористични действия

Борбата с проявите на тероризма не може да бъде дело на една отделна държава. Противодействието срещу това негативно явление може да се осъществява единствено чрез съвместните усилия на всички страни. Във връзка с това е особено важна размяната на информация в съответствие с международното и вътрешно законодателство, както и сътрудничеството между държавите по административни и съдебни въпроси с цел превенция на извършването на терористични актове.

Мерките за осъществяване на съдебно сътрудничество за превенция на терористични актове и предприемането на действия срещу техните извършители се осъществяват и понастоящем както на основата на действащите двустранни и многостранни международни договори, така и при условията на взаимност.

По отношение на възможностите за правна помощ и съдействие по разкриването и осъждането на лица, участвали в подготовката и осъществяването на терористични актове, Република България е ратифицирала конвенциите на Съвета на Европа за правна помощ по наказателни дела и екстрадиция, както и Конвенцията за борба с тероризма. Ето защо не съществуват проблеми при осъществяване на съдебното сътрудничество и оказването на помощ при разследването или съдопроизводството срещу криминални престъпления, свързани с финансирането или подпомагането на терористични актове, включително съдействие при предоставяне на доказателства, с които България разполага, ако те са необходими на компетентните власти на други държави.

Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) съдържа отделни раздели за екстрадиция и правна помощ по наказателни дела, чиито разпоредби са съобразени с международните стандарти в областта на съдебното сътрудничество. Тези правила се прилагат, когато в международен договор, по който Република България е страна, не е предвидено друго. Освен при наличие на международен договор, екстрадицията и правната помощ могат да се осъществяват и при условията на взаимност, ако няма сключен такъв договор (чл. 439а, ал.1 и чл. 461, ал.1 на НПК).

Във връзка с възможностите за реализиране на съдебното сътрудничество в областта на борбата с организираната престъпност, измамите, корупцията, прането на пари и тероризма следва да се отбележи, че Конституцията на Република България обявява ратифицираните, обнародвани и влезли в сила международни договори за част от вътрешното право на страната и закрепва тяхното предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Посочената наказателна и наказателно-процесуална регламентация и установеното преимуществено положение на международните договори създават необходимите условия за ефективно противодействие на организираната престъпност, измамите, корупцията, прането на пари и тероризма и за пълноценно съдебно сътрудничество с останалите страни членки в тази област.

С оглед опростяване на процедурите, прилагани по линия на правната помощ, както и с оглед на ускоряването на размяната на информация, Министерството на финансите /Агенция ”Бюро за финансово разузнаване”/ използва законовите възможности, свързани със съмнение за изпиране на пари. В такива случаи Законът за мерките срещу изпирането на пари овластява Агенцията ”Бюро за финансово разузнаване” да разменя без ограничения информация на основата на двустранни или международни договори или на основата на реципрочността, вкл. информация, съдържаща банкова тайна.

Предвижда се в системата за наблюдение на финансовите потоци с оглед предотвратяването на финансиране на терористични актове (виж 1 (е) да бъде включена и международната размяна на информация. Текстът на новия закон ще бъде аналогичен на разпоредбата от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Пример за прилагане на практика е осъщественото непосредствено взаимодействие и размяна на информация между Министерството на финансите /Агенция ”Бюро за финансово разузнаване”/ и Посолството на САЩ в София, US Secret Service, US FinCEN /виж т. 1 (а) и 1 (d)/.

(g) Предотвратяване движението на терористи или терористични групи чрез ефективен граничен контрол и чрез други мерки

Характерното географско положение на Република България предполага потенциален риск от използването й като транзитен и снабдителен пункт от лица и групи, имащи за своя идеология тероризма. Ето защо българската държава полага много големи усилия да предотвратява движението на терористите или терористичните групи чрез ефективен граничен контрол и контрол при издаване на документи за самоличност и пътуване и чрез мерки за предотвратяване на подправянето, фалшифицирането или неправомерното използване на документи за самоличност и пътуване. Засилен е контролът и върху “зелена” и “синя” граница.

Съгласно българското законодателство всички лица /български граждани и чужденци/, преминаващи през ГКПП подлежат на 100% граничен паспортен контрол и проверка /в реално време/ в автоматизираните информационни фондове, в това число и в информационната система на Визовия център на Министерство на външните работи. 100% контрол се извършва и на преминаващите през ГКПП моторни превозни средства.

Чрез Автоматизираната информационна система “Граничен контрол” /АИС ,,ГК”/ се регистрират излизанията и влизанията в Република България на всички български граждани и чужденци, използваните от тях документи и транспортните средства с които пътуват. Тази регистрация дава възможност в зоната на ГКПП да бъдат установени лица и МПС, обекти на оперативни задачи.

Граничните органи осъществяват контрол върху вноса и износа на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, заедно с документите за тях – разрешителни за носене, за извършване на дейности, лицензи за търговия, разрешение за транзитен превоз, внос и износ, в които се определят и митнически пунктове, маршрут, срок за преминаване, както и контрол по отношение на административните нарушения.

В ход е процес на сертифициране на граничните полицаи, извършващи проверки за сигурност в гражданското въздухоплаване, съгласно изискванията на ИКАО и Препоръка за обучение по национални програми за сигурност на ЕКГА. В момента се създават условия за въвеждане 100% контрол на чекирания /непридружаван/ багаж.

Осъществява се и активно взаимодействие с другите държавни органи, имащи отношение към сигурността в гражданското въздухоплаване.

Съгласно Закона за гражданското въздухоплаване и Наредба №17 компетентния орган, отговарящ за сигурността на полетите е Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” (ГД”ГВА”) при Министерство на транспорта, в която е създаден отдел “Сигурност и защита и опростяване на процедурите”.

На територията на всеки летищен комплекс е създадена и функционира Служба за сигурност и защита, чиято дейност се ръководи от съответната летищна администрация.

Охраната на обществените зони, периметъра на летищата и предгаровите пространства е възложена на съответните териториални полицейски служби.

На ГКПП тип летища, след 11.09.2001 г. са изпратени указания за засилване мерките за охрана на комплексите, съвместно с другите компетентни служби.

Същевременно страната ни участва в инициативата на Европейската конференция на гражданската авиация /ЕСАС/ за обмен на информация за движението на лица и групи с подправени, или фалшифицирани документи /ECFALIS/.

В ежедневната си дейност органите на Национална служба “Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи използват много и разнообразни технически средства за контрол на преминаващите лица, превозни средства и техните документи, някои от които дават възможност за документиране на извършените подправяния в документите за самоличност на чуждестранни и български граждани /ДОКУТЕСТ и ДОКУБОКС/, както и технически средства за проверка на вложените UV защити при проверка на документите за самоличност.

Други технически средства за проверка на документи, използвани от граничните органи, са:

- Видеоспектрален компаратор /VSC/ - система за проверка на документи, която позволява използването на различни видове светлина и филтри. Тя е свързана с персонален компютър /позволява едновременно разглеждане, сравняване и наслагване на елементи от подозирания документ и оригинален документ от същото издание/, камера, микроскоп и печатащо устройство;

- HIT лещи за контрол на скрити изображения.

В ежедневната си дейност се използват, също така, прибори за откриване на укрити хора, като газанализатори за откриване на укрити лица в МПС и биорадари за установяване наличието на живи организми /хора/ в затворени пространства.

Използват се и прибори за откриване на взривни вещества и наркотици, като полеви наркотестове и полеви тестове за взривни вещества, както и апарати за откриване на оръжие и опасни метални предмети, като ръчни металдетектори за личен преглед на пътници /за АГ/, металдетекторни рамки за проверка на преминаващи пътници /за АГ/ и рентгени за проверка на личния багаж.

1. Система AFIS за проверка и идентификация на лица по дактилоскопни отпечатъци. Притежава възможност за портретна /визуална/ идентификация.

(ДНСП) Особено значение за контролиране потоците от чужди граждани, преминаващи и /или/ пребиваващи в Р България, имат три фактора:

- надеждна физическа охрана на границата;

- строг разрешителен режим за пребиваване на чужденците;

- надеждно защитени документи и съответстващи информационни системи, както и въвеждането на добре защитени визи при първоначално влизане на територията на страната.

Република България е сред водещите страни - кандидатки за членство в ЕС по отношение на защитените документи, хардуерното и софтуерното осигуряване на разрешителния режим и документите, а също и на издаването на визи за влизане в страната.

За да се предотвратяват престъпления, свързани с документни измами, в новите български документи за самоличност са вградени десетки защити, които ги правят практически невъзможни за успешно подправяне или фалшифициране. Всеки опит в това отношение оставя следи, които могат да се открият от съответните експерти.

Една от законово определените дейности на МВР е контролът върху режима за пребиваване на чужденците. Съгласно Закона за чужденците в Република България всеки чужденец, влязъл на територията на Р България, е длъжен в срок до 48 часа след влизането си в страната да декларира писмено адреса, на който пребивава.

С цел оптимизиране на системата за контрол на пребиваването на чужденци в Р България, в ход е разработка на автоматизирана информационна система за “Адресна регистрация на чужденци” /АРЧ/. Съществуващата Автоматизирана информационна система за административно обслужване на чужди граждани обхваща данни само за дългосрочно пребиваващи чужденци. За разлика от нея, новата АИС “Адресна регистрация на чужденци” е предназначена да събира, обработва и съхранява информация за адресна регистрация на краткосрочно пребиваващи в Р България чужденци /до 90 дни/.