Десетото откровение Джеймс Редфилд осъзнаване на пътя

Тя посочи последователно всеки от нас.

- Ние постигаме това съзнание, като си го припом­няме в този момент с общи усилия. Същото правят и дру­ги групи като нас, които участват в същия процес на припомняне навсякъде по планетата. Всяка група си припом­ня някоя от страните на всеобщата Визия и когато спо­делим онова, което сме узнали и обединим нашите ду­ховни групи, ще бъдем готови да постигнем със съзна­нието си цялостната картина.

Чарлин бе неочаквано прекъсната от лек трус под пещерата. От тавана се посипа прах. Бумтенето се чу отново, но този път дисонансът бе изчезнал; то звучеше почти хармонично.

- О, Господи - възкликна Къртис. - Та те са успели да го настроят. Трябва веднага да се върнем в бункера.

Той беше готов да скочи, а енергията на групата ряз­ко спадна.

- Почакай - казах аз. - Какво можем да направим там? Нали решихме да почакаме до мръкнало? Има вре­ме дотогава. Предлагам ви да останем тук. Наистина ус­пяхме да постигнем високо ниво на енергия, но още не сме осъществили процеса докрай. Освободихме се от спотаените си чувства и повдигнахме енергийното си ниво, споделихме Рождените си визии, но още не сме раз­брали какъв смисъл е заложен в човешката история. Ако останем тук и се опитаме да продължим, струва ми се, че ще успеем да повлияем повече върху експеримента.

Още докато говорех, си представих как всички бях­ме отново в долината, скупчени в мрака.

- Късно е - каза Къртис. - Експериментът всеки мо­мент ще бъде задействан. Трябва да отидем веднага и да го спрем, ако това изобщо е възможно.

Аз настойчиво го изгледах.

- Сам каза, че са можели да убият Чарлин. Същото ще направят и с нас, ако ни хванат.

Мая обхвана глава с две ръце, а Къртис се загледа настрани, опитвайки се да се отърси от паниката.

- Е, аз отивам - каза накрая Къртис. Чарлин се наведе напред.

- Според мен, трябва да останем заедно.

Мигновено си я представих, облечена като амери­канска туземка, сред девствените гори през деветнайсти век. Видението бързо избледня.

Мая се изправи.

- Чарлин е права - каза тя. - Трябва да останем заедно, може да е от полза да се опитаме да визуализи­раме действията им.

Загледах се към входа на пещерата, обзет от огром­на неохота.

- Ами какво ще правим с онзи...оператор...навън?

- Ще го вкараме в пещерата и ще го оставим тук -каза Къртис. - Можем да изпратим утре сутринта някой за него, ако имаме възможност.

Погледнах към Чарлин и кимнах в знак на съгласие.

ПРИПОМНЯНЕ НА БЪДЕЩЕТО

Застанахме на колене на билото на хълма и пред­пазливо разгледахме подножието на планинската верига. Не забелязах нищо необичайно в спускащия се здрач; ня­маше движение, нямаше охрана. Бумтенето, което се чу­ваше през всичките четирийсет минути, докато вър­вяхме, сега напълно бе изчезнало.

- Сигурен ли си, че това е мястото? - попитах Кър­тис.

- Да - отвърна той. - Виждаш ли четирите големи скали на около петдесет стъпки нагоре по склона. Вхо­дът на бункера е точно под тях, скрит сред храсталаците. Вдясно се вижда проекционното устройство. Изглежда е задействано отново.

- Виждам го - каза Мая.

- А къде е охраната? - попитах Къртис. - Може би са напуснали мястото.

Наблюдавахме входа около час, изчаквайки да за­бележим следи от активност, тъй като не смеехме да се движим, нито да говорим преди да се мръкне. Ненадейно доловихме движение зад гърбовете си. Бяхме осветени от фенерчета и четирима въоръжени мъже се спуснаха и ни заставиха да вдигнем ръце и да се предадем. Пре­търсваха багажа ни десетина минути, щателно претър­сиха и нас самите и ни заставиха да се спуснем надолу към входа на бункера.

Вратата на бункера се отвори и Фейман се провик­на високо и ядосано:

- Тези ли търсехме? Къде ги намерихте?

Един от охраната обясни случилото се, докато Фей­ман поклащаше глава и ни наблюдаваше в светлината на фенерчетата. Сетне приближи към нас и попита:

- Какво правите тук?

- Трябва да попречим на това, което вие правите! -отвърна му Къртис.

Фейман се опитваше да си го спомни.

- Ти кой си?

Охраната насочи фенерчетата към лицето на Къртис.

- Къртис Фаръл... По дяволите - продума Фейман. - Ти си взривил преди устройството, нали?

- Чуй ме - каза Къртис - знаеш, че този генератор е много опасен за работа на тези честоти. Та ти можеш да унищожиш цялата долина!

- Винаги си бил паникьор, Фаръл. Затова те изхвър­лихме от ДелТек. Твърде много усилия ми струва този проект, за да се откажа точно сега. Той ще заработи спо­ред плановете ми.

- Но защо поемаш такъв риск? Заеми се с по-мал­ки единици. Защо се опитваш толкова много да увели­чиш напрежението?

- Това не е твоя работа. Най-добре си затваряй устата. Къртис се приближи към него.

- Искаш да централизираш генерирането на енергия, за да го контролираш сам. Това е несправедливо! Фейман се усмихна.

- Една нова енергийна система ще трябва да може да се утвърди. Смяташ ли, че досегашният енергодобив може да се преустанови безболезнено? Когато изведнъж се окаже, че светът разполага с напълно безплатна енер­гия, това може да доведе до хиперинфлация и масова съпротива, която да ни отхвърли напълно.

- Знаеш, че не е вярно - отвърна Къртис. - Снижа­ването на енергийните разходи ще доведе до огромно увеличаване на ефективността на производството, съз­давайки повече стоки при по-ниски цени. Това ще ком­пенсира загубите при закриването на другите енергодобивни производства. Няма да се стигне до никаква ин­флация. Всичко това правиш заради самия себе си. Ис­каш да централизираш производството, за да упражня­ваш контрол върху него и ти да решаваш цените, неза­висимо до какви поражения може да се стигне.

Той ядно изгледа Къртис.

- Колко си наивен. Мислиш ли, че заинтересовани­те страни от контрол върху цените на енергията ще до­пуснат такова внезапно масово включване в един безп­латен източник? Разбира се, че не! Той трябва да бъде централизиран и компактен, за да работи изобщо. И аз ще съм го постигнал! За това съм призван.

- Не е вярно! - намесих се аз. - Призван си за друго, за да ни помогнеш.

Фейман се извърна, за да ме види по-добре.

- Млъкнете! Чувате ли! Всички да млъкнете! - той за­беляза Чарлин. - Какво стана с онзи, с когото те изпратих? Чарлин отмести поглед, без да отвърне.

- Нямам време за всичко това! - развика се Фейман отново. - В момента най-добре е да се загрижите за соб­ствените си кожи, а не за икономиката - той млъкна и ни изгледа, след което кимна на един от въоръжените мъже. - Задръжте ги тук, докато свършим. Нужен ни е само час. Ако се опитат да бягат, застреляйте ги.

Операторът даде кратка заповед на останалите трима и те ни заобиколиха в периметър от трийсет стъпки.

- Седнете - каза един от тях с чужд акцент.

Ние се спогледахме в мрака. Бяхме напълно изгуби­ли енергията си. Нямаше и следа от духовните ни групи, откакто напуснахме пещерата.

- Как ще правим сега? - попитах Чарлин.

- Нищо не се е променило - прошепна тя. - Трябва отново да повишим нивото на енергията си.

Беше се спуснал пълен мрак, нарушаван само от фе­нерчетата на операторите, които се стрелкаха насам-натам. Едва различавах чертите на останалите, макар че бяхме седнали плътно един до друг.

- Трябва да се опитаме да избягаме - прошепна Къртис. - Мисля, че ще ни убият.

Внезапно ми се яви видение на Рождената визия на Фейман. Представих си го заедно с нас в мрака на гората. Знаех, че има още някакъв ориентир в сцената, но не мо­жах да си спомня какъв.

- Не - казах аз. - Според мен трябва още веднъж да повторим опита си от пещерата тук.

В този момент се надигна отново бумтенето, но мно­го по-хармонично, почти приятно за ухото. Земята под нас отново се разтърси.

- Трябва веднага да повишим енергията си! - про­шепна Мая.

- Не съм сигурен, че мога при тези условия - отвър­на Къртис.

- Налага се! - казах аз.

- Концентрирай се, както преди към всеки от нас поотделно! - добави Мая.

Опитах да се абстрахирам от противното ни обкръжение и да се върна към вътрешното си състояние на любов. Без да обръщам внимание на сенките и блясъка на фенерчетата, загледах се в лицата на приятелите си. Постарах се да доловя израза на висшето Аз на всеки един и сякаш наоколо стана по-светло. Постепенно за­почнах да различавам лицата и израженията им по-ясно, сякаш ги наблюдавах през инфрачервен окуляр.

- Какво трябва да визуализираме? - попита Къртис отчаяно.

- Трябва да си спомним отново своите Рождени визии - каза Мая. - Намеренията, с които сме дошли тук.

Внезапно земята силно се разтърси и тътенът от ек­сперимента стана отново дисонантен и рязък.

- Трябва да визуализираме, че ги спираме! - каза Къртис.

Ние приближихме един до друг и си представихме как оказваме отпор на експеримента. Доловихме, че по някакъв начин ще можем да обединим силите си и да от­блъснем негативните и деструктивни сили, които се стремяха да осъществят този експеримент. Аз дори си представих как Фейман претърпява провал, как съоръ­жението му избухва и изгаря, а хората се разбягват, об­зети от ужас.

Тътенът се усили и отклони вниманието ми; експе­риментът продължаваше. На петдесет стъпки встрани един огромен бор се разцепи наполовина и с трясък се събори на земята. С пронизителен шум и облаци прах, между нас и охраната се отвори ров, пет стъпки широк. Пазачът отскочи назад ужасен и светлината на фенер­чето му заигра в мрака на нощта.

- Експериментът се проваля! - извика Мая.

Още едно дърво се събори на земята вляво в мо­мента, когато тя се пропука и зейна четири-пет метрова дупка, поваляйки ни на земята.

Мая погледна ужасено и скочи на крака.

- Трябва да се махна оттук! - викна тя и хукна на север. Пазачът откъм нея, който бе съборен на земята, пропълзя на колене, насочи фенерчето си подире й и вдигна пушка.

- Не! Почакай! - изкрещях аз.

Докато тичаше, Мая се обърна към пазача, който се в този момент се прицелваше право в нея и се готве­ше да натисне спусъка. Цялата сцена като че ли започ­на да се развива като в забавен кадър и, докато пушката се изпразваше, по лицето й премина сянка на съзнанието, че ще умре. Ала точно когато куршумите щяха да се за­бият в гърба й, пред нея се появи едно бяло лъчение, ко­ето не им позволи да я докоснат. Тя се поколеба за миг, след което изчезна в мрака.

В същото време, възползвайки се от възможността, Чарлин се изправи вдясно от мен и побягна на североиз­ток сред праха, напълно незабелязана от охраната.

Аз също побягнах, но пазачът, който бе стрелял сре­щу Мая, насочи оръжието си към мен. Къртис бързо се протегна и ме дръпна за крака, поваляйки ме на земята.

Бункерът пред нас се отвори, и феймън се спусна към командното табло и трескаво се залови да го нас­тройва. Тътенът постепенно утихна и земните трусове се сведоха до леко потръпване.

- За бога! - извика Къртис насреща му. - Длъжен си веднага на преустановиш всичко това. Лицето на фейман бе цялото в прах.

- Няма такова нещо, което да не може правилно да се настрои - каза Фейман със зловещо спокойствие. Пазачите скочиха на крака, като се отупваха от праха и приближаваха към нас. фейман забеляза, че Мая и Чар­лин ги нямаше, но преди да може да каже нещо, отново се чу оглушителен трясък и земята под нас рязко се из­дигна няколко стъпки, събаряйки всички ни. Едно дър­во се сгромоляса и пазачите побягнаха към бункера.

- Сега е моментът - каза Къртис. - Да бягаме! Аз не можех да се помръдна. Той ме изправи на крака.

- Трябва да се махаме оттук! - кресна той в ухото ми. Най-сетне успях да повдигна крака и ние хукнахме на североизток в посоката, където Мая бе избягала.

Земята се разтресе още няколко пъти под краката ни, след което трусовете и трясъците престанаха. Когато се бяхме отдалечили на няколко мили в тъмната гора, като пътят ни се осветяваше само от лъчите на луната, процеждащи се през листата на дърветата, ние спряхме и се сгушихме в малка елхова горичка.

- Смяташ ли, че са ни проследили? - попитах Къртис.

- Да - каза той. - Няма да допуснат някой от нас да се добере до града. Предполагам, че хората им са завардили пътищата.

Докато говореше, в съзнанието ми изникна ясно представата за Водопадите. Там още беше спокойно. Осъзнах, че падащата вода бе онзи елемент на видени­ето ми на Фейман, който се опитвах да си спомня.

- Трябва да вървим на северозапад към водопадите - казах аз.

Къртис кимна и, колкото се може по-тихо, ние се от­правихме в тази посока, пресякохме потока и се насочих­ме към каньона. Къртис периодично спираше и прикри­ваше следите. По време на една почивка, чухме тихо бум­тене на коли от североизток. След още една миля пред нас се изправиха озарените от луната стени на каньона в далечината. Когато приближихме към скалния проход, Къртис ме преведе през ручея. Внезапно отскочи назад уплашен, защото беше зърнал някой зад дървото вляво. Човекът изохка и се олюля, изгубил равновесие, край са­мия 45ряг на ручея.

- Мая! - извиках аз, щом я разпознах.

Къртис се окопити, спусна се към нея и я издърпа, камъни и пръст се свлякоха към водата.

Тя силно го прегърна и протегна ръка към мен.

- Не зная защо побягнах така. Просто се паникьосах. Единственото, което ми хрумна, бе да бягам към водо­падите, за които си ми казвал. Само се молех някой от вас също да тръгне в тази посока.

Тя се облегна на едно голямо дърво, пое си дълбо­ко дъх и попита:

- Какво стана, когато пазачът стреля по мен? Как така куршумите не ме улучиха? Видях онази странна светлина.

Двамата с Къртис се спогледахме.

- Не зная - казах аз .

- Тя ми вдъхна спокойствие - продължи Мая -... как­вото не съм изпитвала никога преди.

Тримата се спогледахме; никой нищо не каза. Тогава в тишината аз чух отчетливо как някой върви насам.

- Почакайте - обърнах се към останалите. - Там има човек.

Ние се спотаихме долу и зачакахме. Минаха десет минути. Ненадейно откъм дърветата се появи Чарлин и се свлече на колене.

- Слава Богу, намерих ви - промълви тя. - Как ус­пяхте да се измъкнете?

- Събори се едно старо дърво и ние се възползвах­ме от суматохата - споменах аз. Чарлин ме погледна в очите.

- Предположих, че може да тръгнете към водо­падите, затова и се отправих в тази посока, макар че не зная дали щях да ги намеря в тъмното.

Мая ни махна с ръка и всички се отправихме към ед­на полянка, където ручеят навлизаше в устието на каньо­на. Тревата и скалите от двете страни бяха ярко освете­ни от пълната луна.

- Може би трябва да опитаме още веднъж - каза тя

и ни направи знак да седнем с лице един към друг.

- Какво ще правим? - попита Къртис. - Не можем да останем дълго тук. Скоро ще са по петите ни.

Погледнах Мая с намерение да й предложа да оти­дем край водопадите, но тя бе така изпълнена с енергия, че вместо това попитах:

- Къде според теб сбъркахме преди?

- Не зная; може би още сме малко. Нали каза, че се очаква да бъдем седмина. А може би Страхът е прека­лено силен.

Чарлин се наведе към групата.

- Трябва да постигнем енергията, която имахме в пещерата. Необходимо е отново да се свържем на вис­ше ниво.

Няколко минути всички се опитвахме да установим вътрешна връзка с Божественото начало. Най-сетне Мая каза:

- Трябва да си предадем енергия, да открием изра­за на висшето Аз у всеки един.

Аз вдишах няколко пъти и започнах да наблюдавам лицата на останалите. Постепенно те станаха по-краси­ви и озарени и аз успях да доловя техния автентичен ду­ховен израз. Растенията и скалите наоколо станаха още по-светли, сякаш лунната светлина се бе удвоила. Една позната вълна на любов и въодушевление премина през тялото ми и, когато се обърнах, аз различих просветва­щите фигури на моята духовна група зад гърба си.

Щом ги съзрях, аз още повече разширих съзнанието си и долових, че духовните групи и на останалите също се бяха появили, макар че те още не се бяха свързали с тях.

Мая ме погледна в очите. Гледаше ме напълно отк­рито и честно и на мен ми се стори, че в израза на лице­то й се бе запечатала нейната Рождена визия. Тя бе раз­брала коя е и това се излъчваше от цялото й същество.

Нейното предназначение й беше ясно; произходът й бе дал съвършена основа за това.

- Трябва да почувствате как атомите на тялото ви вибрират на по-висше ниво - казваше тя.

Погледнах Чарлин; нейното лице също бе прояснено. Тя бе представител на носителите на информация, успявайки да проникне в жизнените истини, които но­сят отделните хора и човешките групи, и да съдейства за тяхното споделяне.

- Разбирате ли какво става? - попита Чарлин. - Ние започваме да общуваме с истинската си същност, да се възприемаме един друг на висше ниво, без да проекти­раме емоционално някогашните си страхове.

- Аз го долавям - каза Къртис и лицето му се изпъл­ни с енергия и увереност.

Няколко минути всички стояха мълчаливи. Затво­рих очи и почувствах прилив на енергия.

- Погледнете това! - ненадейно каза Чарлин, посоч­вайки духовните групи, които ни бяха наобиколили.

Всяка духовна група започваше да се свързва с оста­налите, също както бе станало в пещерата. Погледнах Чарлин, а после Къртис и Мая. На лицата им се четеше истинската им същност като участници в дълголетното развитие на човешката цивилизация.

- Това е то! - възкликнах аз. - Успяхме да направим следващата крачка - да се домогнем до по-пълна Визия на човешката история.

Неочаквано пред очите ни се яви огромна холограма, представляваща образ на историята, който обхва­щаше всичко от самото начало до далечната и крайна цел. Съсредоточих се и установих, че този образ много наподобяваше картината, която бях наблюдавал с моята духовна група - ала сега всичко започваше много по-рано, от създаването на самата вселена.

Всички станахме свидетели на това, как първична-

та материя се взриви и гравитационно се оформиха звез­ди, които живееха и умираха и поставиха началото на всички елементи, от които в последна сметка бе форми­рана Земята. Тези елементи на свой ред се свързваха по­между си в по-сложни съединения, докато накрая пос­тавиха началото на органичния живот - живот, който на свой ред се разви в по-организирани и осъзнати форми, сякаш се подчиняваше на един всеобхватен план. Много-клетъчните организми преминаха в риби, рибите в зем­новодни, земноводните - във влечуги и птици, и най-сетне в млекопитаещи.

След това пред нас се откри ясна картина на Отвъд­ното и аз мигновено осъзнах, че всички души там като част от цялото човечество, бяха преминали през целия този дълъг и бавен процес на еволюция. Ние бяхме плу­вали като рибите, смело бяхме овладявали земята като амфибиите и се бяхме борили за съществувание като влечугите, птиците и млекопитаещите, извоювайки вся­ка стъпка по пътя, който щеше да ни доведе до човешка форма - и всичко това с определена цел.

Ние знаехме, че едно след друго, поколения наред ще се раждат на физическо ниво и, колкото и дълго да трае това, ние ще се стремим да пробудим своето съз­нание, да се обединим и еволюираме и да осъществим на земята същата духовна култура, която съществува и в Отвъдното. Това пътуване щеше да бъде трудно, дори мъчително. При събуждането на първата ни интуиция, щеше да се надигне Страха ни от самотата и разделе­нието. Въпреки това, нямаше да се върнем към неосъз­натото си състояние; щяхме да се борим да победим Страха, разчитайки на смътната интуиция, че не сме сами, че сме духовни същества с духовна цел на тази планета.

Изследвайки еволюционния си порив, щяхме да за­почнем да се свързваме в по-сложни социални обединения, да диференцираме дейностите си, да преодолява­ме нуждата да побеждаваме и владеем над останалите, докато установим един демократичен процес, чрез кой­то новите идеи да се споделят и усъвършенстват. Посте­пенно щяхме да започнем да откриваме чувството си за сигурност в самите себе си, да изразяваме божествено­то не чрез природни богове, нито чрез представата за единния Бог извън нас самите, а щяхме да започнем да търсим проявлението на Светия Дух в самите себе си.

Свещените текстове щяха да бъдат доловени инту­итивно и написани, давайки искрено почувстван симво­личен израз на нашето отношение към божественото. Визионери от Изтока и Запада щяха да ни дадат ясно просветление за това, че Светия Дух е винаги тук, вина­ги достъпен, и чака само нашата способност да се по-каем, да отворим съзнанието си, да изчистим блокажите, които ни пречат да осъществим пълната си връзка с Него.

В течение на времето щяхме да изпитаме потреб­ност да се обединяваме помежду си, да установяваме по-дълбоки връзки според географското си месторазполо­жение на планетата и в човешкия свят щяха да започнат да се формират политически националните държави, вся­ка със собствен облик. Скоро подир туй щяха се развият производството и търговията. Щеше да се установи на­учен метод за опознаване на света и благодарение на не­говите открития, щеше да се разгърне икономиката и секуларната експанзия, известна като индустриална рево­люция.

След като веднъж развием система от икономичес­ки взаимоотношения навсякъде по Земята, ние щяхме да започнем да пробуждаме съзнанието си и все повече да осъзнаваме цялостната си духовна природа. Открове­нията постепенно щяха да проникнат в човешкото съз­нание и икономиката да еволюира, докато най-сетне се

преодолее и последната поляризация на силите, породе­ни от Страха, и се постигне ново духовно светоусещане на планетата.

В този момент аз хвърлих мигом поглед към остана­лите. По лицата им разбрах, че и на тях се бе открила та­зи Визия на историята на Земята. В едно кратко открове­ние ние бяхме схванали, как е еволюирало човешкото съз­нание от началото на времената до настоящия момент.

Холограмата се фокусира върху поляризацията в по-големи подробности. Всички хора на Земята бързо се разделяха на две конфликтни позиции - едната, която се стремеше към трансформация на съзнанието, и другата, която се съпротивляваше, защото имаше чувството, че съществени ценности на старата култура щяха да бъдат загубени завинаги.

От позицията на Отвъдното се виждаше, че този конфликт е едно от най-големите предизвикателства към навлизането на духовното във физическото измере­ние - особено ако поляризацията достигнеше до край­ност. В такъв случай двете страни щяха ирационално да проектират злото една към друга или, още по-лошо, да повярват на буквалните интерпретации на на пророчес­твата за края на времената и да започнат да мислят, че не могат да предотвратят бъдещето, и да се предадат напълно.

Видяхме, че за да постигнем Визията на света и да преодолеем поляризацията, ние трябва да разберем по-дълбоко истините, заложени в тези пророчества. Както и целите Писания, виденията на Данаил и Откровението са боговдъхновени прозрения, дошли от Отвъдното на физическо ниво, и се представяха на визионерите във формите на собственото им съзнание - в символични образи, също като насън. Тези пророчества са видения за края на човешкия живот на Земята; но „край", който ще бъде за вярващите твърде различен от онзи за невярващите.

Според тях, невярващите ще преживеят края на времената, белязан в началото с големи катастрофи, при­родни бедствия и икономически крах. И тогава, посред страха и хаоса, щеше да се появи един могъщ водач -Антихристът, който щеше да предложи да възстанови реда, но само ако хората се отрекат от свободата си и приемат „печата на звяра" върху телата си, за да участ­ват в една програмирана икономика. Този велик водач щеше да се обяви за бог и да завладее със сила всяка страна, която се опълчи насреща му, обвивайки в нача­лото война срещу силите на исляма, подир туй срещу ев­реите и християните, докато превърне накрая целия свят в един огнен Армагедон.

За вярващите, от друга страна, Библейските проро­ци предричаха много по-приятен край на времената. Оставайки верни на духа, тези вярващи щяха да получат духовни тела и да бъдат въздигнати в едно друго изме­рение, наречено Новият Йерусалим, но ще могат да се спускат до физическото и пак да се издигат. В някакъв момент на войната Бог ще слезе на Земята, за да сложи край на битката, ще възстанови Земята и ще въдвори хилядогодишен мир, през който няма да има болести и смърт и всичко ще се преобрази, дори и животните в света, които ще престанат да се хранят с месо. „Лъвът ще се побратими с агнето".