Мая и Къртис уловиха погледа ми, след което и Чарлин вдигна очи. Всички изведнъж бяхме доловили скритият смисъл на тези пророчества. Онези, които предричаха края на времената, всъщност бяха получили прозрение, че пред нас се откриват две ясни алтернативи на бъдещето. Нашият избор беше - или да се предадем на Страха, приемайки, че светът постепенно се превръща в автоматизиран механизъм и върви към социално разложение и в последна сметка крах; или да послед-
ваме другия път, на вярващите, които могат да преодолеят този нихилизъм, и да отворят съзнанието си за висшите енергии на любовта, за да не стигнем до апокалипсис, а да преминем в едно ново измерение, където Духът чрез нас да създаде утопията, която си бе представял пророкът от Писанието.
Вече разбирахме, защо душите от Отвъдното смятаха, че за нас е важно да разберем тези пророчества, за да можем да преодолеем конфронтацията. Решим ли, че в Писанията неизбежно се предрича унищожението на света, неотменно залегнало в Божия план, подобна вяра ще предизвика точно такова развитие.
Ясно бе, че трябва да изберем пътя на любовта и вярата. Както и по-рано бях видял, противопоставянето можеше да се преодолее. От гледна точка на Отвъдното, всяка от страните представляваше страна от истината, която можеше да се интегрира в новия духовен подход към света. По-нататък видях, че този синтез можеше да бъде постигнат естествено, когато се възприемат Откровенията и особено Десетото откровение, и когато по целия свят започнат да се формират духовни групи.
Холограмата се пренесе напред във времето и аз почувствах ново разширение на съзнанието си. Видях как преминаваме на нова степен на съзнание: когато реално да осъзнаем, че ние сме дошли на този свят, за да утвърдим вярата и да осъществим предреченото бъдещо идеално състояние на света. Най-сетне започнахме да си спомняме Визията на света!
Видяхме в началото да се формират групи по цялата планета, които в духа на Десетото откровение се стремяха да се домогнат до съзерцание на Световната визия. Тя бе осъзната от достатъчно количество хора и в нейната светлина противопоставянето постепенно започна да се преодолява и човечеството да се освобождава от Страха. Хората, които управляваха технологическото развитие, постепенно започнаха да осъзнават истинското си предназначение и да се отказват от стремежа си към власт и към манипулация на икономиката.
Осъзнаването на Визията на света предизвика безпрецедентен порив към пробуждане, самоосъзнаване, взаимодействие и лична отговорност и, наистина просветлени, хората започнаха да си припомнят Рождените си визии и да следват вярно своя път, заемайки точното си място в културата, към която принадлежаха.
Сцената се премести към гледката на съсипани градове и изоставени земеделски райони. Видяхме как тук се формираше общо съгласие да се преодолее омагьосания кръг на бедността. Намесата вече не се разбираше само като правителствени програми, образование, осигуряване на работа. Новият подход щеше да бъде дълбоко духовен, защото структурите на образованието вече бяха намерени. Необходимо беше само освобождаване от Страха и преодоляване на всякакви извращения, породени от безпокойството и мизерията.
Хората започваха да проявяват лична съпричастност към всяко семейство, към всяко дете, изпаднали в нужда. Мнозина хора започваха лично да им помагат -търговци, учители, полицаи, министри. Те получаваха доброволна помощ от техните „братя и сестри", от духовните учители - всички тласкани от тяхната интуиция да помагат, всички спомняйки си своето автентично намерение да се отнасят с внимание към всяко едно семейство, към всяко едно дете. Всички носеха в душите си Откровенията, ясното съзнание, че колкото и да е трудна една ситуация, колкото и вкоренени да са самоунищожителните навици, всеки от нас може да пробуди в себе си спомена за вътрешно предназначение и цел.
Когато този вътрешен съюз между хората се разрастваше, случаите на престъпност започваха мистериозно да намаляват в човешкото общество. Защото, как-
то ясно видяхме, корените на насилието са винаги в страха и страстите, и моделите на страха, които дехуманизират своите жертви. Влизайки във връзка с хора, притежаващи по-висше самосъзнание, тези модели на съзнанието започваха да се разграждат.
формираше се ново отношение към престъпността, което съчетаваше традиционните подходи с разбирането за човешките възможности. В началото щяха да бъдат необходими затвори, поставени на нови начала и нови наказателни мерки, тъй като все още те нямаше да отпаднат съвсем - помилването може да тласне престъпниците към това да повторят поведението си. В същото време Откровенията щяха да променят наказателните мерки - хората щяха да започнат да полагат усилия да помогнат на извършилите престъпление да си припомнят автентичните намерения, с които са дошли на Земята.
Когато хората започнеха да познават истинската си същност, милиони хора щяха да работят за предотвратяване конфликтите на всяко ниво в човешката култура, защото щяха да ги разбират по друг начин. Във всяка ситуация, в която един мъж или една жена се вбеси от другия, или някой младеж убие под влияние на разрушителните си страсти, или някой измами или подведе друг - във всички тези ситуации винаги има някой, който е могъл да предотврати насилието, но не е успял.
Около този човек сигурно е имало десетки приятели и познати, които също не са успели да му внушат идеите и познанието, които са можели да му помогнат. Подобен неуспех би могъл да бъде оправдан в миналото, но днес вече не. С все по-пълното разкриване на Десетото откровение, хората започват да разбират, че в своя живот се срещат с души, с които са имали продължителни връзки на протежение на много животи, и които разчитат на тяхната помощ. Така че, ние сме длъжни да бъдем активни, длъжни сме да имаме кураж. Никой не би искал на съвестта му да лежи неспособността да окаже положително въздействие, никой не би искал да преживее мъчителен преглед на живота си, ставайки свидетел на трагическите последици от своята плахост.
Сцените се нижеха пред очите ни и ние станахме свидетели как това зараждащо се самосъзнание започваше да мотивира отношението ни и към други социални проблеми. Аз виждах световните реки и океани, и отново единство между стария и новия подход към тяхното опазване. Правителствената бюрокрация вече допускаше личната инициатива, мотивирана от желание за съхранение на околната среда.
Хората започваха да осъзнават, че както бедността и насилието, така и престъпното замърсяване на природата не търпеше пасивни наблюдатели. Някои хора, които никога съзнателно не биха замърсявали околната среда, се случваше да работят с други, чиито проекти и производства увреждаха биосферата на планетата. Ако такива хора в миналото си бяха мълчали, защото се бяха страхували за работата си или не чувстваха подкрепа, сега те се пробуждаха и осъзнаваха, че са длъжни да предприемат действия, да предизвикат обществена реакция срещу замърсителите - независимо дали това бяха индустриални предприятия, които изхвърляха отпадъците си в океана посреднощ, или петрол се изхвърляше на дъното на морето, или пък се използваха забранени инсектициди в производството на зеленчуци, или се правят опити с нови опасни химикали. Каквото и нарушение да се извършваше, хората вече не бяха безмълвни свидетели, те имаха подкрепата на природозащитните организации и бяха готови да изобличат престъплението.
Даваше се гласност и на отношението на правителствата към околната среда, особено по отношение политиката на използване на обществените земи. Години наред правителствените агенции бяха продавали правата
за рудодобив и дърводобив из най-сакрални места на Земята на ниски цени, заради политически цели и машинации. Величествени, прекрасни гори, които бяха обществена собственост, бяха опустошавани по най-невероятен начин, зад прикритието на грижа за горите - сякаш че залесяването с тераси от млади борове би могло да компенсира унищожението на живота и енергията на дъл-голетни гори, които бяха се развивали векове наред.
С възникването на ново духовно съзнание, щеше най-сетне да се сложи край на това опустошаване. Наблюдавахме как се формира нова коалиция от хората, които ценяха красотата на природата, историческите забележителности и онези, които гледаха на природните кътчета като на сакрални врати към Отвъдното. Тази коалиция щеше да успее да спаси малкото останали девствени гори в Европа и в Северна Америка и да протектира дъждовните гори в тропическите райони на света. Всички щяха да разберат, че всяка красива гледка трябва да бъде съхранена в полза на идните поколения. Култивирани гори щяха да задоволят потребността от дървен материал, а останалите обществени гори да бъдат съхранявани от изсичане, за да могат хората да посещават местата със силна енергия, от които щяха да имат все по-растяща потребност. В същото време интуицията и самосъзнанието щяха да накарат хората от развитите култури да потърсят контакт със затворените племенни общности по света, от които да почерпят нови представи и да ги интегрират в своето разбиране за природния свят.
Холографската картина отново се премести напред и аз видях как духовността все повече прониква във всеки аспект на културата. Както и Чарлин бе предсказвала по-рано, всяка професионална група започваше съзнателно да трансформира обичайната си практика на едно интуитивно идеално ниво, като все повече осъзнаваше духовната си роля, истинските цели, на които да служи.
В медицината личните усилия на лечителите щяха да бъдат насочени към духовнопсихическия произход на болестите и, вместо механично да лекуват симптомите щяха да се полагат усилия за тяхното предотвратяване. Съдебната практика ще се пренасочи към това да разрешава конфликтите в полза: на двете страни и на изясняване на истината. И точно както бе прозрял Къртис, бизнесът щеше да еволюира по посока на един просветлен капитализъм, капитализъм, ориентиран не само към печалбата, но към задоволяване на променящите се потребности на едни духовни същества и все по-голяма достъпност на благата при най-ниските възможни цени. Тази нова бизнесетика щеше да се съобразява с опазването на околната среда и, вследствие на пълната автоматизация, щеше да постигне задоволяване на основните потребности на живота - разкрепостявайки хората и утвърждавайки икономика, в която „десятъкът" ще бъде неотменна част, както е предвидено в Деветото откровение.
Сцените се преместиха още по-напред и ние видяхме как хората започваха да си спомнят своето духовно призвание на все по-ранна възраст. На този етап започваше напълно да се формира ново духовно отношение към света. Още в периода на своето съзряване, хората щяха да започнат да осъзнават себе си като души, които са преминали от едно измерение на съществуването в друго. При прехода на физическо ниво хората щяха да забравят Рождените си визии, но цялото образование щеше да бъде насочено към повторното им спомняне и осмисляне.
Учителите щяха да ръководят младежите да се развиват синхронно в духовния си път. Щяха да ги подтикват да разбират по-добре своята интуиция, за да се ориентират към определени предмети, да посещават опре-
делени места, търсейки винаги висшия смисъл на техните предпочитания. Когато усвоим пълния смисъл на Откровенията, ние ще попаднем в определени групи, които работят по специфични проблеми, постигайки съзнание за цялостната визия, с която сме дошли на Земята. Така най-сетне ще можем да разберем и осъществим предназначението което стои в основата на нашия живот. Ще разберем, че сме дошли тук, за да повишим енергийното ниво на тази планета, да открием и съхраним красотата и енергията на нейната природа, да осигурим достъп на всички хора до специалните енергийни зони, за да можем все повече да повишаваме своята енергия, докато в последна сметка развием културата на Отвъдното измерение тук, на Земята.
Такова отношение към света би променило и нашия подход към останалите хора. Ние ще престанем да гледаме на хората според расовите им признаци и национална принадлежност в този им живот. Ще започнем да гледаме на тях като на наши духовни братя и сестри, които също като нас участват в процеса на пробуждане и духовно преосмисляне на живота на планетата. Ще започнем да разбираме, че душите се раждат в различни географски райони на планетата съвсем не случайно, че всеки народ е всъщност анклав на специфична духовна информация, споделяна и оформена от неговите членове, информация, която трябва да бъде постигната и интегрирана.
Наблюдавайки как пред очите ни се разгръщаше бъдещето, видях как се постига предричалото от толкова много хора политическо единство на света - не чрез насилствено обединяване на народите в единен политически организъм, а чрез дълбинно разбиране за нашето духовно родство при запазване на местна автономия и културни различия. Също както отделните индивиди взаимодействат в рамките на групите, така всеки народ в единното семейство на народите ще получава признание за специфичната истина, която представя на света като цяло. Когато цялата планета бъде обгърната от вълната на припомняне, всички хора ще започнат да разбират, че съответните религии, при пълно зачитане на индивидуалните им доктрини на лично ниво, ще започнат да се разглеждат като допълващи една друга и ще се интегрират в една синтезирана глобална духовност.
Ясно виждахме, че в резултат на този диалог ще се изгради отново грандиозния храм на Йерусалим, в който ще намерят своето място всички големи религии -юдейска, християнска, ислямска, източна, дори секуларният идеализъм, който дефакто също е религия, представен от онези икономически анклави в Китай и Европа, които мислят в понятията на пантеистичната икономическа утопия. Тук ще се обсъжда и дискутира крайната духовна перспектива на човечеството. И в този словесен и енергиен дебат централно място в началото ще заемат ислямската и юдейската гледни точки, след това ще бъде интегрирана християнската перспектива, наред с вътрешната визия на източните религии.
Станахме свидетели на това как човечеството навлизаше в ново ниво на съзнание и общочовешката култура еволюираше от преимуществено икономическо развитие към обмен на духовни истини. Когато започна да става това, някои отделни хора и групи започнаха да достигат нива, близки до Отвъдното измерение, и се изгубваха от погледа на по-голямата част от хората, оставащи на Земята. Тези групи избраници, съзнателно се прехвърляха в другото измерение, но владееха умението да се връщат и да се прехвърлят отново - както е предречено в Деветото откровение и както библейските пророци са прозрели. Когато щеше да започне това Възнасяне, онези, които щяха да останат на Земята, щяха да могат да си дадат ясна сметка за ставащото и да приемат
своята роля да останат на физическо ниво, защото щяха да знаят, че скоро и те ще ги последват.
Тогава щеше да дойде времето, когато и секуларните идеалисти щяха да прокламират своите истини от стъпалата на храма. Първоначално техният енергичен устрем към Йерусалим щеше да тръгне от Европа, при нейната предимно секуларна ориентация. Те щяха да имат един силен водач, който да прокламира духовното значение на проблемите със секуларен характер. Тази перспектива щеше да намери силен отпор сред по-твърдите представители на мюсюлманството и християнството. Но този енергиен конфликт впоследствие щеше да бъде преодолян и синтезиран в нещо единно, посредством духовния акцент на източната перспектива. На този етап вече щяха да бъдат преодолени и последните опити от страна на ламтящите за власт да установят тиранично общество, основано на автомати и насилие, поради това, че човечеството щеше да се е напълно пробудило и самоосъзнало. И този последен синтез щеше да отвори очите на всички за окончателното спускане на Светия дух. Ние ясно видяхме, че посредством тази интеграция на духовно ниво ще се осъществи библейското пророчество по един символичен и вербален начин, като се избегне физическия апокалипсис, който се очаква да настъпи, според онези, които го разбират буквално.
Неочаквано вниманието ни се пренесе в Отвъдното измерение. И тук ние можахме да видим с голяма яснота, че през цялото време предназначението ни е било не само да създадем една нова Земя, но също и едно ново Небе. Станахме свидетели на това как в резултат на припомнянето на Визията на света, се трансформира не само физическото измерение, но също и Отвъдното. По времето, когато определени души се възнасят от земното ниво в Отвъдното, става и обратният процес - духовни групи от Отвъдното се пренасят на физическо ниво, осъществявайки прилив на енергия, в разгърнатото физическо измерение.
С това добиваше пълна яснота смисълът на целия исторически процес. От самото начало на времената с отварянето на съзнанието и припомнянето, енергията и познанието системно са се движили от Отвъдното измерение към физическото. В началото духовните групи в Отвъдното са носили цялата отговорност за осъществяване на тази цел, като са съхранявали съзнанието за перспективата на бъдещето и са ни помагали все повече да осъзнаваме и да си спомняме предназначението, с което сме се раждали, вливайки ни енергия.
По-късно, с развитието на самосъзнанието на Земята и нарастването на населението, балансът на енергията и отговорността постепенно се е пренасочил по посока на физическото измерение, докато в настоящия момент на историческото развитие, когато енергията на физическото ниво достигне достатъчно висока степен и хората си спомнят Визията на света - и когато на тази планета се озоват повече души от всякога - силата и отговорността за осъществяване на предначертаното бъдеще, ще падне върху душите на Земята, върху новооформилите се групи като нас!
На този етап ние сме длъжни да осъществим това предназначение. Ето защо на нас се пада задачата да преодолеем поляризацията и да помогнем на някои хора тук в долината, които са още обхванати от Страха и които още намират оправдание за манипулиране на икономиката за собствени цели и за контрол над бъдещето, да издигнат своето съзнание и да се променят.
В този момент и четиримата се спогледахме едновременно, все още обгърнати от холограмата, духовните ни групи все още бяха слезли зад нас и ярко светеха. Тогава забелязах огромен ястреб, който политна и кацна на един клон на три-четири метра над нас и ни загледа.
Под него, на няколко метра встрани от нас, неочаквано изскочи заек и спря съвсем близо от дясната ми страна, последван само след секунди от рис, който се настани до него. Но какво бе това?
Тогава най-неочаквано усетих тремор в слънчевия сплит; експериментът бе възобновен!
- Вижте отсреща! - внезапно извика Къртис.
На петдесет метра от нас, в светлината на луната, земята едва забележимо се бе пропукала и отворът постепенно се разширяваше в посока към нас, събаряйки храстите и дърветата.
Обърнах поглед към останалите.
- Сега всичко зависи от нас - извика Мая. - Вече знаем достатъчно за Визията на света; можем да ги спрем.
Преди да успеем да направим каквото и да било, земята под нас мощно се разтърси и процепът започна да се отваря по посока към нас. В същото време няколко коли спряха сред храсталаците и в светлината на фенерчетата се очертаха силуетите им, едва очертани сред дърветата и праха. Аз не се уплаших, а съхраних енергията си, и отново съсредоточих внимание върху холограмата.
- Визията ще ги спре! - викна отново Мая. - Не изпускайте Визията от очи! Задръжте я! Задържайки образа на бъдещето в представите си, аз почувствах как цялата група насочи своята енергия към Фейман, сякаш да издигне съвместната ни воля като гигантска стена срещу неговото настъпление, представяйки си, че групата му е отблъсната от нашата енергия и уплашено побягва.
Погледнах процепа който се приближаваше към нас, сигурен че скоро ще спре. Вместо това, дупката се разширяваше все по-бързо. Падна още едно дърво. После още едно. Ямата пред групата се отваряше и аз загубих концентрация и се изтъркалях назад, задушен от прах.
- Все още не става! - чух че извика Къртис. Имах чувството, че всичко се повтаря.
- Насам! - извиках, опитвайки се да различа нещо във внезапно схлупения мрак. Докато бягах, едва различавах силуетите на останалите; те се отдалечаваха от мене на изток.
Покатерих се по скалистия склон от лявата страна на каньона и се спрях едва на сто метра височина. Коленичил зад скалите, започнах да се озъртам в нощта. Не се виждаше нищо да помръдва, но аз чувах хората на Фейман как говореха в устието на каньона. Покатерих се безшумно нагоре по склона, като свърнах в северозападна посока, вглеждайки се внимателно дали няма да открия следа от останалите. Накрая намерих пътека, по която да се спусна отново към подножието на каньона. Все още никакво движение не се забелязваше.
Когато отново се опитах да тръгна на север, някой неочаквано ме сграбчи за ръката отзад.
- Какво... - извиках аз.
- Шшшшт - прошепна един глас. - Тихо. Аз съм Дейвид.
ТРАЙНО ВЪТРЕШНО ВИЖДАНЕ
Обърнах се да го погледна и на лунната светлина видях дългата му коса и белега на лицето му.
- Къде са другите? - прошепна той.
- Разпиляхме се - отвърнах аз. - Видя ли какво стана?
Той приближи лице към мен.
- Да, наблюдавах от хълма. Накъде мислиш, че са тръгнали?
Подвоумих се.
- Сигурно ще поемат към Водопадите. Той ми махна и ние тръгнахме в тази посока. След няколко минути се обърна вървешком и каза:
- Докато седяхте заедно в началото на каньона, енергията ви се издигна и се понесе над цялата долина. Какво правихте?
Опитах се да му обясня, като предадох в общи линии цялата история: как бях намерил Уил и проникнал в другото измерение; как бях видял Уилямс и се бях натъкнал на Джойл и Мая; и особено как се срещнах с Къртис и как се опитахме да постигнем Визията на света и да победим Фейман.
- И Къртис ли е бил заедно с вас в устието на каньона? - попита Дейвид.
- Да, Мая и Чарлин също, макар че трябва общо да бъдем седмина...
Той отново ми хвърли поглед, почти засмян. Цялото напрежение и раздразнителност, които проявяваше в града, бяха изчезнали напълно.
- И ти, значи, си открил, така ли? Аз избързах и се изравних с него.
- Бил си в другото измерение ?
- Да, видях духовната си група и разгръщането на Рождената ми Визия, така както виждам теб. Спомних си всичко, ставало в миналото и разбрах, че сме дошли, за да разгърнем на Земята Визията на света. И тогава -не зная как - докато гледах всички ви долу на лунна светлина, почувствах, че съм част от групата. Видях пред себе си Световната Визия.
Той спря в сянката на огромно дърво, през което не проникваше лунната светлина и лицето му изглеждаше сериозно и замислено.
Обърнах се към него:
- Дейвид, когато нашата група успя да постигне Визията на света, защо все пак това не спря Фейман?
Той се дръпна отново на светло и аз внезапно разпознах в негово лице разгневения вожд, който се бе опълчил срещу Мая. Ала каменно суровото му изражение в миг се промени и той избухна в смях.
- Ключова страна на това видение е не просто да се преживее, макар и това да е доста трудно. Важното е да можем да проектираме визията в бъдещето, трайно да я
предадем на останалата част от човечеството. Това е целият смисъл на Десетото откровение. Вие не успяхте да предадете Визията на Фейман и на неговите сподвижници, така че да им помогнете да се самоосъзнаят - той ме изгледа още миг, след което каза:
- Хайде, трябва да побързаме. След като бяхме вървели поне половин миля, някаква птица изпищя от дясната ми страна и Дейвид рязко спря.
- Какво беше това? - попитах аз. Той вирна глава и се заслуша в крясъка, който отново изпълни нощта.
- Това е сова, която известява на другите, че сме тук.
Аз го погледнах недоумяващо, спомняйки си колко странно се бяха държали всички животни, откакто се появих в тази долина.
- Никой от групата ли не различава сигналите на животните? - попита той.
- Не зная. Може би Къртис?
- Не, той е твърде позитивно настроен.
Внезапно ми дойде наум, че Мая спомена нещо за това, че ни беше намерила в пещерата, следвайки песента на птиците.
Сподели с приятели: |