Десетото откровение Джеймс Редфилд осъзнаване на пътя

Мая се наведе напред.

- Ние правим точно това - освобождаваме се от чув­ствата и блокажите, които се дължат на миналите ни опитности заедно.

- Ти успя ли да видиш своята Рождена визия? - по­питах аз.

- Да - отвърна Чарлин. - Но не нищо повече. Енер­гията ми не бе достатъчна. Видях само, че на Земята се формират групи, и аз трябва да бъда тук, в долината за­едно с група от седем човека. Къде ли са останалите?

В този момент от север се чу шум на кола и ние на­острихме слух.

- Не можем да останем тук - каза Къртис. - Много сме на открито. Да се върнем в пещерата.

Чарлин се нахрани и ми подаде чинията. Тъй като нямах излишна вода, аз я прибрах мръсна в раницата и седнах отново. Къртис влезе и седна до Мая насреща ни, а тя леко му се усмихна. Чарлин седеше от лявата ми страна. Бяхме оставили оператора вън от пещерата, все още завързан и със запушена уста.

- Всичко наред ли е вън? - попита Чарлин Къртис. Къртис изглеждаше напрегнат.

- Мисля че да, но откъм север се чува още шум и, както изглежда, ще трябва да стоим тук до мръкнало.

Известно време гледахме един към друг, опитвай­ки се да повишим своята енергия.

После аз им разказах какво бях научил за това как да се постигне Световната визия, докато наблюдавах ду­ховната група на Фейман. Когато свърших, обърнах се към Чарлин и попитах:

- Какво друго разбра за този процес на освобожда­ване от миналото?

- Само това, че той не може да се осъществи, дока-

то не се върнем към любовта - отвърна Чарлин.

- Лесно е да се каже - забеляза Къртис. - Проблемът е да се постигне.

Спогледахме се и видях, че енергията се прехвърля към Мая.

- Разковничето е в това, да се разберат спотаените чувства и да се сведат до съзнанието в пълнота. Честно да се споделят, колкото и неловко да се чувстваме при подобни опити. Това ще ни позволи напълно да осъзна­ем онова, което изпитваме един към друг в настоящия момент и да отнесем спотаените си чувства към мина­лото, на което принадлежат. Затова понякога е необхо­дим дълъг процес тези чувства да се споделят открито, да се обсъдят, за да се изчистим от тях и да се върнем към любовта, която е най-върховното чувство.

Известно време всички се гледахме един друг и аз забелязах, че повечето негативни чувства са изчезнали.

- Почакайте за момент - казах аз и се обърнах към Мая - аз зная, че ти имаш чувства от миналото към Чарлин.

- Да - отвърна Мая - но само хубави чувства, изпит­вам благодарност. Тя остана и се опита да ми помогне... - Мая млъкна, загледана в Чарлин. - Ти се опитваше да ми кажеш нещо, нещо, свързано с нашите предци. Но ние не се вслушахме в думите ти.

Наведох се към Чарлин.

- И ти ли си била убита?

- Не, не е била убита - отвърна Мая вместо нея. -Отиде да направи още един опит да убеди войниците.

- Така е. Но кавалеристите вече ги нямаше.

- Друг някой изпитва ли нещо необяснимо към Чарлин? - попита Мая.

- Аз нищо - каза Къртис.

- Ами ти, Чарлин? - попитах аз. - Какво изпитваш ти към нас?

Тя задържа поглед върху всеки от групата.

- Струва ми се, че нямам някакви минали чувства към Къртис - каза тя - и само най-добри чувства към Мая - тя отправи поглед към мене. - Към теб ми се струва, че изпитвам известна резервираност.

- Защо? - попитах аз.

- Защото беше толкова практичен и незаинтере­сован, не искаше да се замесваш и да поемеш отговор­ност своевременно.

- Чарлин - обърнах се към нея аз - вече си бях по­жертвал живота веднъж за тези Откровения като монах. Имах чувството, че е напразно.

Протестът ми изглежда я ядоса и тя се извърна настрани.

Мая протегна ръка и ме докосна.

- Ти правиш опит да се защитиш. Когато реагираш по този начин, на другия му се струва, че е останал нераз­бран. И той задържа спотаените си чувства и продължава да мисли как да те убеди, да те накара да разбереш. Или ги изтласква в подсъзнанието си, което ви кара да изпит­вате неприязън един към друг и блокира енергията по­между ви. И в двата случая чувството си остава проблем и пречка. Предлагам ти да разбереш, как Чарлин се чув­ства в този случай.

Погледнах към Чарлин.

- О, разбирам. Ще ми се да бях помогнал. Може би щях да успея да направя нещо, ако имах повече кураж. Чарлин кимна и се усмихна.

- Ами ти какво чувстваш към Чарлин? - попита Мая и ме погледна.

- Известно чувство на вина - отвърнах аз - не тол­кова заради миналото през войните., а сега. Няколко ме­сеца не ти се обадих. Все си мисля, че ако бях поговорил с теб веднага, след като се върнах от Перу, може би щях­ме да успеем да спрем експеримента по-рано и всичко

това нямаше да се случва сега. Никой не отвърна.

- Има ли други чувства, за които да поговорим? -попита Мая.

Ние само се спогледахме. Тогава под ръководство­то на Мая всеки от нас се постара да се съсредоточи в себе си и да се свърже с Божественото начало, за да по­виши енергията си. Аз насочих вниманието си към кра­сотата наоколо и почувствах прилив на любов. Матовият цвят на пода и стените на пещерата започна да изглеж­да по-ярък и светъл. Лицата на всички се озариха. По гър­ба ми премина хлад.

- А сега - каза Мая - сме готови да разберем с как­во намерение сме дошли в този живот... - тя, изглежда, отново потъна дълбоко в мислите си. - Аз...аз знаех, че ще стане това - каза най-сетне тя. - То бе част от Рож­дената ми визия. Аз трябваше да ръководя процеса на постигане на ново ниво на съзнание. Тъкмо това не умеехме, когато се опитвахме да спрем войната срещу американските туземци.

Докато говореше, аз забелязах някакво раздвижва­не на стената зад нея. Първоначално си помислих, че е светлинен отблясък, но после установих, че е тъмнозе­лена сянка, точно като онази, която бях наблюдавал, ко­гато видях духовната група на Мая. Опитвайки се да се съсредоточа върху светлото петно, аз видях как то се пре­върна в цялостна холографска сцена, разположила се върху цялата стена, изпълнена с неясни човешки фигури. Погледнах към останалите; изглежда никой не вижда­ше образа, освен мене.

Разбрах, че това е духовната група на Мая, и, веднага щом го осъзнах, започнах да получавам поток от инту­итивна информация. Отново Рождената й визия се раз­гърна пред очите ми, висшият промисъл, който я бе на­карал да се роди тъкмо в това семейство, заболяването на майка й, породило интереса и към медицината, и по-специално към връзката между съзнание и тяло. И сега тази среща. Ясно чух, че никоя група не може да постиг­не пълната си творческа сила, докато не се очисти съз­нателно от миналите наслоения, за да повдигне нивото на енергията си.

- Щом веднъж се очисти от спотаените си чувства -говореше Мая в този момент - групата може по-лесно да преодолее борбата за надмощие, властните драми на сво­ите членове и да постигне пълно творческо състояние. Но това трябва да се прави съзнателно, като във всеки човек се търси проявлението на висшето му Аз.

Къртис, изглежда, не разбираше и Мая започна да обяснява по-подробно.

- Осмото откровение разкрива как, когато се вгле­даме в лицето на един човек, отвъд фасадите и защит­ните маски на егото, можем да открием автентичния из­раз на истинското му Аз. Обикновено хората не знаят къде да гледат, когато разговарят с някого, дали в очи­те или в някоя открояваща се черта на лицето му. Всъщ­ност трябва да се съсредоточим върху цялото лице, ко­ето с уникалните си светлосенки и съчетания от черти е нещо като отпечатък на истинската същност на човека. Зад тези черти може да се открие автентичния израз и да просветне душата. Когато го гледаме с любов, сила­та на любовта озарява тази висша същност на човека от­среща и той се променя пред очите ни, разкривайки най-висшето, на което е способен. Всички велики учители, винаги са изпращали такава енергия към своите ученици. Затова и са били велики учители. Но резултатът е още по-голям при групи, в които всички се отнасят по този начин помежду си, така че всеки член се издига на по-високо ниво на познание, тъй като е приел повече енер­гия и тази по-висока енергия се връща обратно към всич­ки останали.

Наблюдавах как постепенно зад изражението на Мая започна да се откроява по-висшата й същност. Тя не изглеждаше вече нито уморена, нито изпълнена с как­вито и да било задръжки. Лицето й изразяваше увереност в себе си и одухотвореност, както никога преди. Пог­леднах останалите и видях, че те също бяха насочили ця­лото си внимание към нея. Отново се обърнах към нея и забелязах, че бе добила зеленикавата отсянка на сво­ята духовна група. Тя не само черпеше от тяхното поз­нание, а бе осъществила съвършена хармония с тях.

Престана да говори и си пое дълбоко дъх. Почувс­твах как енергията се отлива от нея.

- Винаги съм заел, че групите трябва да постигнат високо ниво на функционалност - ненадейно каза Кър­тис, - особено при работни условия. Но никога досега не го бях преживявал... Зная, че съм дошъл на това ниво, за да взема участие в изграждането на нов подход към ра­ботата и творчеството, за да използваме за полезни це­ли новите енергийни източници и да постигнем такава автоматизация на производството, за каквато се говори в Деветото откровение.

Той замълча замислен, после продължи:

- Често бизнесът се свързва с алчни мошеници, за които не съществуват нито спирачки, нито познание. И на времето сигурно наистина е било така. Но аз започ­вам да усещам, че и бизнесът също се преобразува спо­ред една духовна перспектива и че се нуждаем от нова етика в бизнеса.

В този момент зад Къртис също помръдна едно светло петно. След няколко секунди разбрах, че виждам и неговата духовна група. Както и при групата на Мая, когато насочих вниманието си към появяващия се образ, започнах да долавям колективното й познание. Къртис е бил роден по време на бума на индустриалната рево­люция след Втората световна война. Ядреното оръжие бе последния триумф и шокиращата заплаха на матери­алистическата гледна точка към света и той се бе родил с мисията да работи за по-високо съзнание по отноше­ние технологическия напредък.

- Едва сега - говореше Къртис - имаме готовност да разберем как може да еволюира бизнесът и новите технологии да бъдат съзнателно използвани. Разпо­лагаме с всички необходими средства. Неслучайно една от най-важните статистически категории в икономиката е коефициентът на продуктивност, който отчита прино­сът на всеки отделен член на обществото. Производи­телността постоянно нараства поради технологичните открития и по-пълното използване на природните ресур­си и енергия. През годините хората са разгърнали все по­вече творческите си способности.

Докато говореше, ме споходи една мисъл. В нача­лото реших да не я казвам, но след това всички поглед­наха към мене.

- Щетите върху околната среда вследствие на икномическия растеж не водят ли до естествено ограничение на бизнеса? Ние не можем да продължим, както досега, защото околната среда е напълно унищожена. Много от рибите в океаните вече са изтровени и ние не можем да ги използваме за храна. Степента на разрастване на ра­ковите заболявания е все по-голяма. Дори ЕМА препо­ръчва на бременните жени и децата да не консумират парникови зеленчуци поради пестицидите. При това по­ложение можете ли да си представите, какъв свят оста­вяме на своите деца?

Още щом казах това, спомних си думите на Джойл за унищожението на околната среда. Почувствах как енергията ми спадна под влияние на същия Страх.

Изведнъж усетих прилив на енергия, защото всич­ки останали ме гледаха и се опитваха да открият автен­тичното ми изражение. Аз бързо възстанових вътрешна-

та си връзка с божественото.

- Но нашето отношение към този проблем вече за­почва да се променя - каза Къртис - Досега наистина сме развивали технологията като в някаква подсъзнателна тунелна визия, забравяйки че се намираме на органич­на планета, на енергийна планета. Ала една от най-твор­ческите сфери на бизнеса е контролът над замърсяването на околната среда. Проблемът е, че досега сме разчита­ли само на правителствени мерки за опазване на окол­ната среда. Законът отдавна вече забранява някои фор­ми на замърсяване на природата, но правителствените мерки не могат да бъдат достатъчни, за да се предотв­рати незаконното изхвърляне на вредни химикали или среднощното почистване на комините на фабриките. Замърсяването на биосферата няма напълно да спре, до­като извършителите му не бъдат хванати на местопрес­тъплението. Всъщност бизнесът и потребителите тряб­ва да упражняват взаимен конто л.

Мая се наведе напред.

- Виждам друг проблем, свързан с развитието на икономиката. Какво да правят всички хора, които биват изхвърляни от работа поради автоматизацията на иконо­миката, как да оцелеят те? Ние имахме голяма средна класа, ала тя бързо намалява.

Къртис се усмихна и погледът му се озари. Образът на духовната му група зад него се уголеми.

- Тези хора ще оцелеят като се научат да се вслуш­ват в своята интуиция и да разширяват своето съзнание - каза той. - Всички трябва да разберем - връщане на­зад няма. Ние вече живеем в информационната ера. Всеки трябва да получи по-добро образование, да стане специалист в някаква област, за да може да предава опи­та си и да бъде полезен. Колкото повече се автоматизи­ра технологическият процес и колкото повече светът се променя, толкова повече ние се нуждаем от информация, която да получим своевременно точно от когото трябва, формалното образование вече не ни задоволява, а само -една истинска специализация, която човек постига по пъ­тя на самообразованието. Ала за по-оптималното осъ­ществяване на този процес в цялата икономика, целите на бизнеса трябва да бъдат осъзнати на едно по-високо ниво. Когато подходим към бизнеса от еволюционна гледна точка, можем да доловим по-ясно реалните проб­леми. Вместо да се стремим към повече пари, когато ре­шаваме с какво да се заемем, ние започваме да се стре­мим да допринесем за разкрепостяване на човешкия труд, за постигане на нови познания и подобряване със­тоянието на света без да се нарушава екологичното равновесие. Свободното предприемачество трябва да се сдобие с нов етичен кодекс. На което място и да се намираме, ние трябва да се запитаме: какво създаваме и служи ли то на крайната цел на технологическия прог­рес - облекчаване на грижата за ежедневното ни същес­твуване с цел ориентацията на живота не просто върху оцеляването, а върху чисто духовната реализация. Всеки трябва да осъзнае, че ние имаме определена роля в еволюцята към все по-пълното освобождаването на човека от грижата за непосредствената битова страна на живота. Можем да преминем към развитие на капитализъм с духовна организация, ако следваме нова етика в биз­неса, при която цените се съобразяват не само със сво­бодния пазар, но и с духовните цели, на които трябва да служи икономиката. Цените могат да се занижат с оп­ределен процент, което да бъде бизнес еквивалент на „де­сятъка", за който се говори в Деветото откровение.

Чарлин се обърна да го погледне, лицето й бе цяло­то в озарение.

- Разбирам какво искаш да кажеш. Имаш предвид, че ако всичките цени се снижат с десет процента, цени­те на суровините и материалите за бизнеса също ще се

понижат.

- Но нима този процес не се наблюдава понякога в резултат и на пазарните механизми? - попитах аз.

- Да - отвърна той, - разбира се, но това може съз­нателно да се ускори - макар че Деветото откровение предрича, че процесът ще бъде до голяма степен уско­рен от откриването на много евтин източник на енергия. Изглежда Фейман е направил това откритие. Но енер­гията трябва да стане достъпна по възможно най-евти­ния начин, за да има разкрепостяващо въздействие вър­ху икономиката.

Той говореше все по-разпалено. Обърна се и ме пог­ледна в очите.

- Аз съм дошъл да работя тъкмо за тази икономи­ческа идея - каза той. - Никога не съм си я представял така ясно. Затова съм си избрал и жизнените обстоя­телства, които да ме подготвят.

- Смяташ ли, че ще се намерят достатъчно хора да понижат цените, за да се постигне нужният ефект? - по­пита Мая. - Особено ако трябва да дават пари от джоба си? Това е предизвикателство към човешката природа.

Къртис не отговори. Вместо това, се обърна към ме­не заедно с останалите, сякаш аз знаех отговора. Мълчах известно време, усещайки прилив на енергия.

- Къртис е прав - казах накрая аз. - В крайна сметка, това ще стане, дори ако трябва да се откажем от извес­тна печалба в началото. Но ще можем да го направим, едва след като разберем Деветото и Десетото откро­вение. Ако човек вярва, че смисълът на живота се със­тои в личното оцеляване в един по своята същност безсмислен и враждебен свят, тогава е съвършено естест­вено да насочи всичките си сили, за да живее колкото се може по-удобно и да създаде същите условия и за сво­ите деца. Но ако човек осмисли първите Девет откро­вения, и започне да гледа на живота като на духовна еволюция, с духовни отговорности, това напълно проме­ня нашето отношение. А когато започнем да разбираме Десетото откровение, тогава осъзнаваме смисъла на на­шето раждане от перспективата на бъдното и разбира­ме, че сме тук, за да съгласуваме Земното измерение със сферата на Небесното. Освен това, житейските перспек­тиви и успех са нещо много мистично и, ако осъществя­ваме икономическия живот в съгласие с всеобщия план, нашите интереси ще бъдат в синхрон с интересите на ос­таналите хора, а това ни открива неочаквани възможнос­ти за успех.

- Ние ще постигнем това - продължих аз, - защото в индивидуален аспект нататък ни тласка вътрешната ни интуиция и значимите случайности на житейския ни път. Ще си спомним повече страни на своите Рождени визии и ще осъзнаем, че сме се родили, за да допринесем за раз­витието на света. Но най-важното, ще разберем, че ако не бъдем верни на своята интуиция, не само чудотвор­ните случайности и нашата жизненост и вдъхновение ще пресекнат, но и в Отвъдното горчиво ще съжаляваме за своето бездействие. Ще трябва да се изправим пред съз­нанието за това, че сме се провалили, когато пред очите ни премине Панорамата на нашия живот.

Млъкнах внезапно, защото забелязах, че Чарлин и Мая са се загледали с ококорени очи в нещо зад мен. Инстинктивно се обърнах. Зад гърба ми се открояваха смътно очертанията на моята духовна група, десетки индивиди, избледняващи в далечината, сякаш пещерата нямаше стени.

- В какво сте се загледали? - попита Къртис.

- Това е неговата духовна група - каза Чарлин. -Наблюдавах тези духовни групи, когато бях край водо­падите.

- А аз видях група също зад Мая и Къртис - казах аз. Мая се извърна и се загледа зад себе си. Групата, ко­ято се бе явила там, получи съвсем ясни очертания.

- Нищо не виждам - каза Къртис. - Къде са? Мая остана загледана, като явно виждаше цялата група.

- Те ни помагат, нали? Сигурно могат да ни помог­нат да разберем Световната визия.

Щом направи тази забележка, всички групи рязко се отдръпнаха и станаха по-неотчетливи.

- Какво стана? - попита Мая.

- Очакването ти ги отблъсна - казах аз. - Ако се на­дяваш да получиш енергия от тях, вместо посредством вътрешна връзка с Бог, те се отдръпват. Те не допускат да изпаднеш в зависимост. Същото се случи и с мен.

Чарлин ми кимна в знак на съгласие.

- С мен също. Те са като едно семейство. Свързани сме духовно с тях, но трябва да поддържаме своята връз­ка с божественото начало, преди да осъществим връзка­та си с тях и да се домогнем до онова, което знаят и ко­ето е всъщност нашата по-висша памет.

- Значи те съхраняват нашата памет? - попита Мая.

- Да - отвърна Чарлин, загледана в мен. Тя започна да казва още нещо, но се прекъсна и потъна в мислите си. Подир малко продължи:

- Започвам да разбирам онова, което видях в друго­то измерение. В Отвъдното всеки от нас принадлежи към обособена духовна група и всяка от тези групи има една специфична гледна точка към истината, която да предложи на цялото човечество - и тя погледна към мен. - Например ти принадлежиш на групата на просветите­лите, знаеш ли това? Души, които помагат за еволюирането на нашето философско разбиране на смисъла на живота. Всеки, който принадлежи на тази духовна група, винаги се стреми да постигне най-добрия и изчерпате­лен начин да опознае духовната реалност. Вие осмисля­те много сложна и многопосочна информация и, поне­же вибрирате на ниски честоти, доста се затруднявате да я осмислите и предадете по-ясно.

Аз я погледнах, сякаш ми беше отправила упрек и това я накара да се разсмее.

- Това е особен талант - успокои ме тя. После се обърна към Мая:

- А твоята група, Мая, е ориентирана към лекуване­то и благосъстоянието на хората. Вие сте тези, които под­държат физическото измерение, работят за нормалното функциониране на клетките и тяхната енергетичност, за установяване и предотвратяване на емоционалните блокажи преди да са се проявили в болестни състояния.

- Групата на Къртис се стреми да постигне нов под­ход към технологическото развитие, както и към цялос­тното ни отношение към икономиката. В хода на човеш­ката история тази група е работила, за да внуши духов­но разбиране на парите при капиталистическото развитие, да се стигне до една идеална концепция за тях.

Тя замълча и вече започваше да вижда проблясва­щия зад нея светъл образ.

- Ами твоята група, Чарлин? - попитах аз. - С как­во се занимава твоята група?

- Ние сме журналисти, изследователи - отвърна тя - и се стремим да помогнем за взаимния обмен на поз­нание между хората. Същинският смисъл на журналис­тиката е да опознава задълбочено живота на хората и об­ществата и да осмисля техния принос от гледна точка на висшето им предназначение като носители на положи­телно знание в полза на света.

Отново си спомних разговора си с Джойл, неговия

отявлен скептицизъм.

- Не се наблюдава подобен подход в журналистика­та - отбелязах аз.

- Засега не - отвърна Чарлин. - Но това е идеалът, към който трябва да се стреми развитието на профе­сията. Такова е истинското ни предназначение, когато се освободим от стария възглед за света и престанем да се конкурираме. Тъкмо това се обяснява и защо съм по­искала да се родя в моето семейство. Те всички проявя­ваха интерес към света наоколо. Аз възприех тяхното способност да се вълнуват и да търсят знания. Затова толкова дълго бях репортер, а после отидох на работа в проучвателна фирма. Исках да съдействам за утвържда­ването на етика в репортерската професия, а след това се запознах с...

Тя млъкна и отново потъна в мислите си, загледа­на в пода на пещерата. После широко отвори очи и каза:

- Зная как можем да постигнем Визията на света. Когато си спомним нашите Рождени визии и ги свържем в една цялост като група, ние обединяваме енергиите на съответните ни групи в Отвъдното измерение, което ни помага да си припомняме още и още, докато накрая стиг­нем до всеобщата Визия на света.

Всички я гледахме озадачени.

- Вижте как стоят нещата като цяло - обясни тя. -Всеки човек на Земята принадлежи към една духовна група и тези духовни групи представляват различните професионални групи, които съществуват на планетата: медицински работници, юристи, икономисти, компю­търни работници, селскостопански работници и всякак­ви други човешки професии. Когато хората намерят пра­вилно професията си, те работят с други представители на своята духовна група. Когато всеки от нас се пробуди и започне да си спомня своята Рождена визия - наме­рението, с което се е родил - професионалните групи, към които принадлежим, влизат в по-голяма хармония със съответната им духовна група в Отвъдното изме­рение и така се приближават към духовната си цел да служат на човечеството.

Ние продължавахме да я слушаме като омагьосани.

- Другото, което става в Отвъдното, е, че самите гру­пи се синхронизират помежду си. Ето защо Земята е глав­ният фокус на душите в Небето. Те не могат да се съеди­нят помежду си от само себе си. В Отвъдното духовните групи остават разединени и без синхрон помежду си, за­щото живеят в имагинерен свят на идеите, който се про­явява мигновено и изчезва също мигновено, тъй че ре­алността е винаги условна. Липсва природен свят, атом­на структура, както на Земята, която да служи като ста­билна основа, всеобща за всички. Ние също оказваме въздействие върху света, но тук идеите се проявяват мно­го по-бавно и затова ни се налага да постигнем известен консенсус по отношение на бъдещето. Тъкмо този кон­сенсус, това общо съгласие, това единно виждане за бъ­дещето на земята, обединява духовните групи и в Отвъд­ното измерение. Затова Земното измерение е от такова съществено значение. Това е измерението, където ста­ва същинското обединение на душите! Това е процесът, който стои в основата на дългото пътешествие през времето, извършвано от хората. Духовните групи в От­въдното разбират Световната Визия, визията за това как физическият свят може да еволюира и измеренията да се приближат едно към друго, но това може да бъде осъ­ществено само от хора, които са се родили във физическото измерение с надеждата земната реалност с все­общо съгласие да се развива в тази посока, физическата арена е театърът, където се. осъществява еволюцията и на двете измерения, и сега ние я тласкаме към нейната кулминация с това, че успяваме съзнателно да си спом­ним същността на този процес.