Място на счетоводството в управлението на икономическите структури

Стопанската дейност като съвкупност от множество операции и многообразно потребление на ресурси се осъществява в обособени в икономическо, правно и организационно отношение структури, които ще наречем обобщаващо “предприятия”. Те се създават с цел задоволяване на определени потребности, които най-често се оформят чрез потребителското търсене. За това е нужно предприятието да разполага с вътрешна и външна информация за потребностите, за необходимите и наличните ресурси, което от своя страна е свързано с наличието на капитали. Последните се влагат с цел не само за задоволяване на тези потребности, но и за печалби за инвеститорите. Постигането на добър резултат изисква още ресурсите да се използват правилно, целенасочено и целесъобразно, което се постига с ефективно стопанско управление.

При анализирането на тези основни моменти особено ценен е системният подход. Съгласно него всеки обект на анализ може да се разглежда като система, т. е. като съвкупност от взаимосвързани елементи, които функционират единно, като цяло и целенасочено за постигане на определена цел. В този смисъл предприятието е елемент на много по-голяма структура - пазарното стопанство. От своя стана то е по-малка система. В този аспект е съвкупност от елементи, които може да обединим в два основни блока - управляващ и управляван.

Управляваният блок е вътрешна система, свързана с материалния поток. На входа са различните видове ресурси - човешки, материални (материали и оборудване), финансови. Те подлежат на преобразуване, в резултат на което се получава продукт с потребителски качества, предназначен за задоволяване на определени потребности. Управляващият блок е свързан с информационните потоци и управленския цикъл. В него се получава разнообразна информация и резултат от функционирането му е пак информация, но от друго качество.

Между двата блока съществува непрекъсната връзка в две посоки - права и обратна. Чрез първата се определят целите и се предава целевата информация от субекта към обекта на управление. Чрез обратната връзка субектът на управление получава информация за изпълнението на поставените задачи. Отклоненията предизвикват коригиране на конкретните цели и задачи и предаване на коригираща информация към обекта на управление, в най-широк смисъл, чрез правата връзка. По този начин се реализира управленският цикъл, който най-общо обхваща етапите: изработване и поставяне на целта; организиране на изпълнението; отчитане на резултатите; контрол и анализ; регулиране. Резултат се постига само ако всички елементи на системата работят в хармонично единство. То обаче непрекъснато се нарушава под влиянието на различни обективни и субективни фактори.

Управлението е това, което трябва да отстрани нарушението и да възстанови равновесието. По същество управлението е процес на привеждане на системата като цяло или на отделни нейни елементи от едно състояние в друго или поддържане на постигнато вече динамично равновесие с оглед реализирането на определена цел. Освен това управляващият блок получава информация от външната среда и предава към нея. Чрез тези външни входящи и изходящи връзки се обменя информация с околната среда. Предприятието се информира за състоянието на пазарната среда, за новости и постижения, цени, състояние и развитие на отрасъла и конкуренти и контрагенти. В същото време то информира останалите участници в свободното пазарно стопанство за своето състояние и развитие.

Както се вижда управлението е един сложен информационен процес, свързан с богата и разнообразна информация – вътрешна и външна, техническа, нормативна и пр., и особено много икономическа. В икономическата основно място заема счетоводната информация, не само поради голямото й относително тегло, но и поради нейните качества със съществено значение. Счетоводството отразява хода на всички стопански процеси. В него рефлектират всички дейности, действия и събития, дори отношението на околната среда към дейността на предприятието. То е всеобхватно и изчерпателно към онези обекти, за които създава информация. То не създава информация въобще, а я прави конкретна, точно индивидуализирана

Счетоводството отразява цялостно, обективно, текущо, вярно и точно състоянието и развитието на предприятието, влиянието на отделните събития върху него. Регистрирането на стопанските операции е документално обосновано и с доказателствена сила. Основно чрез счетоводството се осъществява обратната връзка между субекта и обекта на управление, както и значителна част от връзките с околната среда. То е и основен източник на данни за статистическата отчетност. Тази информация има отчетен характер и чрез нея се потвърждават или отричат предишни решения. Тя дава възможност и за прогнозиране на бъдещо развитие.

Всичко това прави счетоводството важна и неотменима съставна част на управленската информационна система, елемент на системата на управлението. За да заеме своето заслужено място обаче, информацията трябва да бъде още ясна, прегледна, възприемана по-добре от потребителя; да бъде своевременна, уместна и точна. Необходимостта от такава информационна система е осъзната с развитието на пазарните отношения и това е предизвикало възникването на счетоводството. Първоначално то се е осъществявало изключително на основата на обичаите, възприети от търговците в съответната страна. Постепенно с общественото развитие тези обичаи са прераствали в традиции, които са били обличани в правни норми. Още по-късно традициите са били изяснявани научно чрез систематизиране на счетоводните знания. Така са се създавали счетоводните школи, а едновременно с тях счетоводството в определена степен е било подчинявано на правната система на конкретната страна.

Елементите на счетоводната техника са останали непроменени. Понятия като дебит, кредит, салдо, баланс, инвентаризация, сторно, отписване и т. н., независимо от езика на който се произнасят и от правната система, чрез която са регламентирани, имат същото съдържание, каквото са имали и тогава. Техническите средства също не подменят същността на счетоводните записвания. И дори да си представим, че държавата не регламентира официално счетоводството, това съвсем не означава, че търговците няма да имат свой съвършен способ за отразяване на сделките и на резултатите от тях.

Счетоводството е система за обхващане на данните, отразяващи събитията в процеса на цялостната стопанска дейност на предприятието, за обработването им и за предоставяне на нова информация във вид, позволяващ да се вземе икономическо решение. Следователно, като дейност то има за предмет получена информация и като продукт отново информация, но с ново качество. Обработката на получената външна или вътрешна информация се осъществява с използването на специфичната за счетоводството методология, изразена чрез: сводиране и балансово обобщаване, документиране и инвентаризация, оценка и калкулиране, система от счетоводни сметки и двустранно отразяване. Всяка от двойките елементи има своето място и значение в счетоводството като информационна управленска система.

Сводиране и балансово обобщаване. Данните за възникналите събития и процеси са огромно количество. Те не могат да се обхванат и да се разберат, ако не се сводират и обобщят по някакъв начин. Едва тогава би се получила обозрима информация, която да характеризира развитието и състоянието на предприятието. То се извършва и с помощта на другите методи и средства - счетоводните сметки. Тук по-важното е, че обобщаването е на основата на балансовия принцип. За функционирането на предприятието е необходим капитал, който се въплъщава в различни по вид ресурси. Между тях има и винаги се запазва равенство – балансовото равенство, впоследствие изразено в счетоводния баланс.

Документиране и инвентаризация. Това е особено важен прийом на счетоводството – документално да бъдат обосновани всички регистрирани данни. То е в основата на верността на предоставената информация. Документалната обоснованост се допълва от инвентаризацията на онези факти и явления, които не могат да бъдат обхванати и отразени от текущото отчитане. Такива са например липси, фири и пр.

Оценка и калкулиране. Счетоводството прилага задължително стойностния измерител, независимо от използването и на други. Всеки факт, явление процес биват оценявани. Това се постига чрез обикновената (простата) стойностна оценка или чрез калкулирането като система за оценка на сложни обекти на отчетността. Неоценимите обекти не намират отражение.

Система от счетоводни сметки и двустранно отразяване. Това е особено важен и специфичен метод, който впоследствие разширява своето приложение. Счетоводните сметки са мястото на групиране, систематизиране и обобщаване на счетоводните данни при тяхната обработка. И това може да се осъществява в различни разрези и детайлност, което зависи само от конкретните потребности. Чрез тях се осигурява информация за състоянието на отделните обекти и тяхното изменение. Чрез йерархичната им структура се постига висока степен на синтезираност и от друга страна – пълна аналитичност.

Непосредствено свързано с тях е и двустранното записване. Всяка стопанска операция след оценката й се отразява в най-малко две счетоводни сметки, при което се постига: характеризиране на изменението, което предизвиква отразяваната стопанска операция.

Счетоводството създава най-богатата и най-точната информация за стопанските процеси, протекли през определен отчетен период във всяко предприятие. Източник е на данни за съставяне на годишен финансов отчет. То е в основата на управлението на всяко предприятие, както и на статистическата информация – представя се на Националния статистически институт. Обработвайки информацията за всички предприятия в България, институтът създава показатели, характеризиращи макроикономическото развитие на страната за определен период. На базата на тези показатели администрацията планира развитието на държавата чрез съответните закони и най-важния – за държавния бюджет. В годините на прехода ролята и мястото на счетоводството се принизи до създаване на изкривена информация за протичащите в предприятието процеси, до приоритетно обслужване на държавните институции – най-напред на данъчните органи, структурите на НОИ и по-рядко на другите държавни органи, а собственото обслужване на предприятието с качествена информация беше загърбено.

Държавата започна прехода със създаването на съответните закони, но дали всичко в тях е регламентирано както трябва. Ако нещо не е добре записано в закона – като методика за изпълнение, като санкции, и като ефективното им реализиране, естествено е гражданите да се съпротивляват и да не прилагат правила, които нито са ясни, нито са в техен интерес. Така че за това състояние на професията на счетоводителя вина има и държавата, която в някаква степен позволи да се създава некачествена информация и следователно да се вмъкват и непрофесионалисти.

Основният закон за счетоводителите - Законът за счетоводството - за тези години на преход претърпя много промени. Националните счетоводни стандарти също бяха нееднократно променяни. Дори концепцията за историческата оценка се смени.

Счетоводството е консервативно, но не защото не търпи промените, а защото те трябва предварително добре да се познават – не само от счетоводителите, но и от мениджмънта на предприятието. От тук следва да тръгнат промените в документирането и организацията на стопанските процеси, за да се стигне до промени и в счетоводството. С други думи, трябва да има достатъчно време, за да се направи съответната промяна и в счетоводството. Едва с процесите по присъединяване към ЕС – и по-точно на изискванията му към бизнеса във връзка с финансиранията от европейските фондове, в някои наредби – например 14, 15, 16 на Министерство на Земеделието и горите, се прокараха и изисквания за придобита квалификация и опит към физическите лица и ръководствата на юридическите лица, упражняващи съответната дейност. Ако лицето не притежава три години опит в съответната област, тя да се възложи с договор за управление на друго лице, което отговаря на изискванията.

Финансиращият орган поставя условие средствата да се разходват и отчитат по посочения от него начин, а това зависи преди всичко от органите, които управляват предприятието. Следователно по косвен начин европейските структури подсказват отношението си към отчетността именно чрез изисквания към квалификацията и опита на кандидатите. Останалите закони не предявяват никакви претенции спрямо Квалификацията и опита на ръководителите на предприятията по смисъла на ЗСч (изключение прави Законът за банките). Затова и тяхното отношение към счетоводството е оставено на общата им култура. Затова и счетоводителят в предприятието не заема подобаващото му се място като един от най-важните сред равните в управленския екип. Има собственици на капитала в предприятията – които обикновено и ги управляват – икономически грамотни и поради това с положително отношение към счетоводството. Ясно е, че бавният еволюционен процес не е най-доброто решение, за да се смени това отношение на управлението към счетоводството. Не е добро решение и бавният и мъчителен фалит – резултат и от недобре водено счетоводство.

Не е заведена статистика колко от фалитите на предприятия се дължат на лоша счетоводна отчетност. А тя е следствие от неправилното разбиране на собствениците, че всички парични постъпления са техни, а разходите за създаване на активите, с които е свързан бизнесът, за данъци и други са само една тежест, която пречи на тяхното развитие. По-верният – а и по-безболезненият начин, е във всички закони, свързани с регламентирането на реда за водене на бизнес в страната, да се вмъкнат специални текстове за изисквания за квалификация, професионален опит, за селското стопанство непременно и за възраст на ръководството в т.ч. и при подбора на кадри за счетоводството на съответното предприятие. Например в Търговския закон, Закона за кооперациите и др. в текстовете, свързани с правата и задълженията на съответните ръководни органи. Не е важно дали в Търговския закон е написано, че търговецът трябва да води търговски книги, щом не се казва нищо какво представляват тези книги, кой трябва да ги води, каква информация да се съдържа в тях и, което е най-важно, кой ги контролира. Едва от няколко години във фирменото дело на търговския регистър се изисква да бъде публикуван ГФО, но само на онези дружества, чиито отчети подлежат на задължителна проверка и заверка от регистриран одитор. Разбира се, и за това задължение на бизнеса няма никаква санкция, нито определен срок.

Затова по-важно е ръководството на всяко предприятие да знае, че воденето на счетоводство в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство е част от неговите задължения на търговец. И ако той няма квалификацията за това, да наеме компетентно лице в областта на счетоводството. Без такава норма – и без наказателни санкции при неспазване е, много трудно е да се промени нещо в отношението на бизнеса към счетоводството.

Такава промяна би довела до създаване на вярна и точна счетоводна информация не само за съответното предприятие, но и за държавата като цяло. При желание на органите на изпълнителната власт, имащи отношение към бизнеса и притежаващи съответната законодателна инициатива, това може да се направи лесно и бързо - да се подготвят, приемат и въведат в практиката промени в съответните закони.

Другият въпрос, определящ отношението на държавата към счетоводството, е свързан с данъчната тежест върху бизнеса. Колкото по-висока е тя, толкова повече бизнесът се стреми да заобиколи съответния закон – да създава такава отчетност, която да разрешава плащането на по-малко данъци или въобще да не създава отчетност, за да не плаща никакви данъци. Положителното е, че при преките данъци и такси държавата прави стъпки за намаление на данъчната тежест, но и те са противоречиви. Например по ЗКПО - намалява се ставката, но се увеличава списъкът на непризнатите от този данъчен закон разходи.
ГЛАВА ВТОРА. Роля на счетоводството в управлението на икономическите структури
2.1. Счетоводството като информационна система

Счетоводството като практическа дейност възниква на определен етап от развитието на обществото с цел задоволяване на конкретни, практически потребности. Стоковата размяна, постоянното движение на стоките и непрекъснато разширяващата се стопанска дейност налагат появата на счетоводството като информационна и контролна система. Съвсем не е случаен факта, че първите книги по счетоводство са написани именно за счетоводството на търговските предприятия. Така в края на XVII и началото на XVIII век счетоводните способи и преди всичко способът на двойното записване намират широко приложение в различните отрасли на националната икономика, като промишлеността, търговията, селското стопанство и др.

Един от първите счетоведи, който се опитва да изясни теоретическата същност на счетоводството е Франческо Вилла (1801-1884). Според него счетоводството като наука представлява съвкупност от икономически знания, насочени към изясняване на начина на водене на търговските книги. Целта на счетоводството е осъществяването на контрол върху стопанските средства и отчитане на приходите и разходите на предприятието, реализирани в хода на осъществяваната стопанска дейност.

Д. Маса счита че счетоводството е част от науката за стопанското управление. Целта на счетоводството е отразяване на извършените стопански операции и класифицирането им по едни или други признаци, като по този начин се получава информация, необходима на управляващите за вземането на едни или други решения.

Известният италиански специалист Джузепе Чербони (1827-1917) разглежда счетоводството като съвкупност от четири основни части - те са:

• 
  изследване на осъществяващите се стопански операции, извършвани в рамките на предприятието с цел изучаване на закономерностите, които предопределят  развитието на предприятието;
  
• 
  изучаване структурата на предприятието и организацията на работа в него;
  
• 
  изучаване на приложната математика с цел резултатите от осъществяваната стопанска дейност да могат да бъдат представени в цифрово изражение.
  
• 
  изучаване на логисимографията, като метод или съвкупност от действия, посредством които извършените стопански операции се разглеждат в тяхната взаимна връзка и зависимост като по този начин може да се изследва взаимната връзка и зависимост между отделните отчетни обекти.
  

Известният представител на немската счетоводна школа професор И. Шрот разглежда счетоводството като наука, посредством което се осъществява систематическа регистрация на протеклите стопански факти, явления и събития и осъществяването на контрол върху стопанската дейност.

В началото на XX век в счетоводството се обособяват две основни направления - финансово и управленско счетоводство.

Финансовото счетоводство представя резултатите от дейността на предприятието. Като краен продукт на финансовото счетоводство следва да се разглежда годишният финансов отчет, посредством който информацията става достъпна за определен кръг лица, наричани потребители на информация от финансовите отчети. Чрез финансовото счетоводство на заинтересованите лица се предоставя информация както за имущественото и финансово състояние на предприятието, така и за измененията в капитала и паричните потоци към определен момент или за определен период от време. Обикновено съществуват определени изисквания относно начина на представяне на информацията във финансовите отчети, регламентирани с националното законодателство или счетоводните стандарти.

Управленското счетоводство обхваща цялата отчетна информация, която се обработва, предава и използва за целите на вътрешно-фирменото управление. Изучава класификацията на разходите, отделните елементи на себестойността на готовата продукция (услугите), проблемите при разпределението на непреките разходи, базите за разпределение и т.н. Следователно то изучава процесите на планиране и контрол на разходите за производство, калкулиране себестойността на продукцията и услугите, като създаваната информация е достъпна само за собствениците и управляващите предприятието. Не съществуват нормативни изисквания по отношение на начина и сроковете за представяне на счетоводната информация, като ръководството на всяко предприятие определя собствени правила по отношение на събирането, обработването и представянето на информацията от управленското счетоводство.

В резултат от развитието на теоретичната счетоводна мисъл и практика постепенно се оформят две концепции по отношение на счетоводството и използването на създаваната по счетоводен път информация за целите на данъчното облагане. Първата концепция възниква в края на XIX и началото на XX век и предопределя, че полученият финансов резултат, съгласно счетоводните правила следва да се използва и за нуждите на данъчното облагане. Казано по друг начин, получената счетоводна печалба следва да се разглежда и като данъчна основа за облагането с корпоративни данъци. Тази концепция е в пълно съответствие с интересите на държавата, като нормите за воденето на счетоводството са изцяло подчинени  на интересите на фиска.

Първите опити за формулирането на конкретни правила за изготвяне на финансовите отчети датират от 30-те години на миналия век. Основна причина за тяхната поява са последиците от Великата депресия - 1929-1933 г. Крахът на световните фондови пазари, породен от глобалната икономическа криза до голяма степен се дължи на неадекватното представяне на информацията във финансовите отчети. Последното води до несъпоставимост на данните и не позволява на инвеститорите правилно да оценят ситуацията и да вземат съответните решения.

С приетите през 1933-1934 г. в САЩ нормативни актове (Закона за ценните книжа и др.) се предвижда създаването на специален орган - Комисията по ценните книжа, изпълняващ регулативни функции по отношение на капиталовите пазари. Една от основните задачи на комисията е разработването на правила за изготвяне на финансовите отчети, които са задължителни за всички компании, чиито акции се търгуват на фондовите борси.

Изминалите оттогава повече от 70 години се характеризират с бурно развитие на капиталовите пазари в световен мащаб, огромна концентрация на капитала, появата на множество транснационални корпорации, функциониращи в различни държави, което оказва съществено влияние върху развитието на счетоводството. Всичко това повишава изискванията към информацията, представена в годишните финансови отчети на отделните предприятия и предопределя разработването на стандарти за счетоводно третиране на отделните отчетни обекти. Така възниква необходимостта от хармонизиране на правилата за изготвяне на финансовите отчети между отделните страни. Наблюдава се естествен стремеж за известно унифициране на счетоводните правила, както в световен мащаб, така и в рамките на Европейския съюз. Обикновено се посоча, че унификацията в счетоводството може да се постигне посредством прилагането на два подхода - стандартизация и хармонизация. Тези два подхода са колкото близки, толкова и различни помежду си. Стандартизацията се свързва с първите опити за разработването на счетоводни стандарти в рамките на отделните страни, което датира от 70-те години на миналия век. Хармонизацията следва да се разглежда като съществен етап в развитието на счетоводството, етап, през който счетоводството надхвърля националните рамки, за да отрази и улесни дейността на мултинационалните компании.

Имайки предвид всичко това следва да се посочи, че процесът на стандартизация и хармонизация на отчетността протича по различен начин в отделните държави. От началото на съществуването си Съвета по стандартите за финансово отчитане в САЩ е приел повече от сто стандарта и шест концепции, които в своята съвкупност образуват Общоприетите счетоводни принципи на САЩ (US GAAP). Прилагането на общоприетите счетоводни принципи осигурява съпоставимост, идентичност и разбираемост на информацията, представена във финансовите отчети на отделните компании.

В рамките на отделните страни, членки на Европейския съюз процесът на хармонизиране на отчетността също изминава твърде противоречив път в своето развитие. Началото е поставено през 60-те години на миналия век, когато е създадена изследователска група по проблемите на отчетността. Една от основните задачи на групата е разработването на концепция за развитието на счетоводството в рамките на Европейския съюз. Като резултат от работата на групата се явява публикуването на европейските директиви, сред които с най-съществено значение са: IV директива от 25.07.1978 г., посветена на структурата и съдържанието на годишния финансов отчет, VII директива от 13.07.1983 г., разглеждаща въпросите на консолидираните финансови отчети и VIII директива, отнасяща се до изискванията към лицата, извършващи одиторската проверка и заверка на годишния финансов отчет. Впоследствие основните положения, залегнали в посочените директиви бяха включени в националните законодателства на страните - членки на Европейския съюз, като по този начин се постигна известно хармонизиране на счетоводните правила. По този начин като че ли хармонизацията в рамките на ЕС изпълни своята роля - финансовите отчети на отделните компании да се изготвят по единни правила за оценка и представяне на отчетните обекти.

Едно забележително събитие, изиграло огромна роля в по-нататъшното развитие на процеса на хармонизация на счетоводството безспорно е създаването на Комитета по международни счетоводни стандарти през месец юни 1973 г. Комитетът е основан в резултат на споразумение между професионалните организации на 10 страни и представлява частна организация със седалище в Лондон, обединяваща повече от 140 професионални организации на счетоводителите от над 100 страни. Съгласно устава Комитетът преследва следните основни цели:

- разработване и публикуване на счетоводни стандарти, които следва да бъдат прилагани най-вече при изготвянето на годишните финансови отчети;

- непрекъснато усъвършенстване на счетоводните стандарти и процедурите, свързани с изготвянето на финансовите отчети с цел представянето на достоверна и точна информация, необходима на външните потребители.

Либерализацията на финансовите пазари през 80-те и 90-те години на миналия век, появата на нови финансови инструменти, разрастването на транснационалните корпорации предопредели необходимостта от по-високи изисквания към представената във финансовите отчети информация. Начинът на представяне на информацията във финансовите отчети се превърна във важно условие за стабилизиране на капиталовите пазари и регулиращите органи започнаха да обръщат все повече внимание на този факт. В основата на подобни изисквания за представяне на достоверна информация стоят добре разработени счетоводни стандарти и адекватна методология за нейното оповестяване. Разработването на подобни стандарти води и до намаляване на различията между отделните страни по отношение на правилата за изготвяне на финансовите отчети. Подобни различия се дължат на различни фактори като: начина на финансиране на стопанската дейност (чрез банкови кредити или публична емисия на ценни книжа), намеса на държавата при определянето на счетоводните правила, квалификация и опит на счетоводителите и др.

Друг фактор, играещ съществена роля в процеса на европейската счетоводна хармонизация, е сключеното през 1995 г. споразумение между Комитета по международни счетоводни стандарти и Международната организация на комисиите към фондовите борси (IOSCO) за сътрудничество при разработването на стандарти за финансово отчитане. В резултат на съвместната работа между посочените две организации беше разработен пакет от счетоводни стандарти като МСС 32 Финансови инструменти - представяне и оповестяване, МСС 39 Финансови инструменти - признаване и оценяване и др., съдържащи правила за оценка и представяне във финансовите отчети на различните видове финансови инструменти. По този начин се стигна до историческото решение, обявено през месец юни 2000 г., а именно: от началото на 2005 г. МСС да бъдат използвани при изготвянето на финансовите отчети от всички компании в страните-членки, чиито ценни книжа се търгуват на фондовите борси.

Разбира се, въвеждането на международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) в европейските компании, търгуващи свои акции на световните капиталови пазари, е един сложен и продължителен процес и не следва да се разглежда като еднократен акт.

Всички тези процеси предопределиха и необходимостта от началото на XXI век в историята на счетоводството да стартира един нов процес, който тепърва ще търпи своето развитие. Съвсем не е случаен факта, че този процес се нарича конвергенция в счетоводството. Самият термин “конвергенция” е употребен в смисъл на приближаване и постигане на известно сходство в счетоводните правила на отделните страни. Има се предвид идеята за постигане на известно сходство и изглаждане на съществуващите различия между хармонизираните европейски търговски и счетоводни законодателства и регламентите на МСФО и общоприетите принципи на САЩ. Конвергенцията в счетоводството не следва да се разглежда само като процес, свързан с преодоляването на различията между националните счетоводни бази по отношение на изготвянето на годишните финансови отчети. Смисълът на конвергирането е по-дълбок и е насочен към преодоляване на несъответствията, които съществуват както по отношение на текущото, така и по отношение на периодичното счетоводно отчитане. По този начин ще отпадне необходимостта от извършването на преизчисления при преминаване от една счетоводна база към друга. Именно в това се състои и смисъла промяната в самото наименование на международните стандарти. От 2003 година то е променено от международни счетоводни стандарти на международни стандарти за финансово отчитане, които целят регламентиране на относително еднакви правила за осъществяване на целия, единен счетоводно-отчетен процес, включително и на крайния му продукт - финансовите отчети.

Капиталовложителите (инвеститорите) и другите потребители на финансовите отчети при вземането на икономически решения се опират на счетоводната информация, която предоставят компаниите (предприятията) - настоящи и потенциални обекти на инвестиции. Повишаването на качеството на създаваната информация от финансовото счетоводство и осигуряването на гарантиран достъп до нея на всички потребители на финансовите отчети е задължение и отговорност на ръководствата на предприятията и грижа на държавата и обществото като цяло. Освен балансираността на основните качествени характеристики на финансовите отчети (разбираемост, уместност, надеждност и сравнимост) и съобразяването с другите ограничения върху уместната и надеждна информация (своевременност и равновесие между полза и разходи), с особена острата днес изпъква финансовата прозрачност.

Езикът на информацията от финансовите отчети на отчитащите се предприятия трябва да бъде достатъчно ясен (разбираем), а формата да облекчава нейната интерпретация. На инвеститорите (настоящи и бъдещи) и на другите нейни потребители е нужна увереност, че информацията, която се предоставя от предприятията, е надеждна и заслужаваща доверие. Събитията в различни части на света в началото на ХХІ век обаче накара обществото да се усъмни в качеството на предоставяната информация. Банкрутите (фалитите) на големи компании и свързаните с тях счетоводни скандали подринаха сериозно доверието в тези, които отговарят за изготвянето, представянето и одита на финансовите отчети. Известни са причините, последствията и мерките, които се предприемат в САЩ, в страните от ЕС и от международните неправителствени организации. Адекватен отговор от съответните органи и организации се очаква и у нас.

Потребността от по-пълна и качествена информация, която сега става все по-необходима поради липсата на достатъчно доверие, извежда на преден план изискването за повишаване на прозрачността. Прозрачността се определя като съвкупност (система) от условия, при които информацията за съществуващи ситуации, приети решения и действия се оказва достъпна, разбираема за всички участници на пазара; разкриването на информацията се основава на коректна методика на нейното изготвяне и представяне и на своевременното оповестяване на стратегическите решения, приети от предприятията.

Инвеститорите очакват по-голяма прозрачност не само от ръководствата на предприятията, но и във взаимоотношенията на независимите финансови одитори с техните клиенти и за потенциалните конфликти на интереси. Лицата, предоставящи рисков капитал, се нуждаят от повече информация и за възнагражденията на независимите аналитици, за това как последните изпълняват своята работа. Повече яснота собствениците на акции очакват и от службите по стандартизация и регулаторните органи, т. е. да научат как нормите и правилата се създават и прилагат на практика. Към стремежа за осигуряване на по-голяма прозрачност се добавя и потребността от подобряване подотчетността на всички групи и индивидуални участници на пазара. Отговорност за всичко това носят както участниците на пазара, така и органите на държавната власт, които са задължени да обосновават своите действия и провежданата политика, като отговарят пред обществото за резултатите от нея.

Финансовата прозрачност е еднакво необходима и за ръководствата на отчитащите се предприятия, и за инвеститорите, и за другите потребители на информацията (кредитори, доставчици, клиенти, персонала, различни неправителствени организации и т. н.). Тя позволява привличането на повече дългосрочни инвестиции, облекчава достъпът до нови капитали, укрепва доверието в ръководството и повишава неговата отговорност и цената на акциите на предприятието. Разбира се, по-високият курс на акциите е изгоден за акционерите, ако цената е в резултат от повишаване на реалната стойност, а не от манипулирани очаквани доходи и отчетни показатели.

Прозрачността на информацията е нужна за осъществяване на концепцията за отговорност на основните групи участници на пазара. Тя способства за повишаване надеждността на решенията, приети от стопанските субекти, и съдейства за укрепване на отговорността, дисциплината и управлението. Когато действията и взетите решения са ясни, това намалява разходите по техния мониторинг и създава по-добри възможности на обществото да контролира работата по управление на предприятията. Следователно прозрачността и отговорността са взаимносвързани категории. Първата повишава отговорността посредством мониторинга. Отговорността пък повишава прозрачността чрез подтикване на различните участници на пазара към разкриването на мотивите и аргументите, обясняващи техните действия. Към тези категории трябва да се прибави и почтеността. Заедно, прозрачността, отговорността и почтеността формират дисциплина, която издига равнището на взетите решения и спомага за разработването на по-ефективна политика.

За да работят ефективно и успешно финансовите пазари, цялата верига от участници в корпоративната отчетност трябва да заслужава доверие. Веригата на корпоративна отчетност представлява ролята и взаимната връзка на различните групи и лица, занимаващи се с подготовката, обработката, обмена и използването на информация от корпоративното счетоводство. Първите две звена – ръководителите на отчитащите се предприятия и съветите на директорите, носят отговорността за изготвянето и представянето на финансовите отчети. Участието на независимите одитори се изразява в независимото одиторско мнение (заключение) за достоверното представяне във всички аспекти на същественост на информацията във финансовите отчети на предприятието въз основа на извършен от тях одит.

Дистрибуторите на информация са доставчиците на данни. Те събират финансовата информация и я разпространяват сред потребителите. В тази група се включват също така средствата за масова информация, уеб-сайтовете и други системи, които подготвят обобщени информационни продукти за дейността на предприятието.

Независимите аналитици са лицата, които на основата на информацията, предоставена от предприятията и други данни и сведения, оценяват резултатите от дейността им и перспективите за развитието им. Най-често това са финансовите консултанти и инвестиционните посредници, които анализират финансовите отчети и дават съответни препоръки.

Инвеститорите и другите заинтересовани страни са крайните потребители на корпоративната финансова информация. В числото на инвеститорите се включват юридически и физически лица, които притежават и желаят да придобият акции и дялове. Към заинтересованите страни се отнасят всички останали потребители на финансова информация: заемодатели, доставчици и други търговски кредитори, клиенти, персонала на предприятието и т. н.

Службите по стандартизация са отговорни за създаването на стандарти за финансови отчети и одит. Това са организации, професионални обединения и търговско-промишлени групи, които имат принос в разработката на стандартите и определянето на критериите за оценка на дейността на предприятията.

Регулиращите органи са правителствени, териториални и международни органи и организации, които установяват и осъществяват правилата и процедурите на корпоративната отчетност. Разбира се, важна роля тук играят законодателните органи.

Поддържащи технологии са преди всичко интернет-технологиите, които осигуряват разпространението и ползването на финансовата информация както в самите предприятия, така и извън тях. Към тях се включват също така и хардуерните и софтуерни системи за събиране и анализиране на информацията.

Всяка от посочените групи преследва собствени цели и следи за възможните пътища за подобряване на ситуацията. На пазара обаче е необходима обединена структура, която да концентрира усилията за достигане целта на финансовите отчети – предоставяне на полезна информация, задоволяваща общите нужди на повечето потребители при вземане на икономически решения. Такава структура съществува и тя е описана в литературата като модел за осигуряване на прозрачност на компанията.

Моделът за осигуряване на прозрачност на предприятието се представя на три равнища:³² първо равнище – глобални стандарти за финансово отчитане (Global GAAP); второ равнище – отраслови стандарти за оценка на дейността и отчетността, разработени и приети за конкретни отрасли на икономиката; трето равнище – специфична за всяко предприятие информация за стратегии, планове и подходи за управление на риска, политика в областта на заплащане на труда, корпоративното управление и критерии за оценка на дейността и т. н. Информацията от третото равнище се явява фундамент за бъдещото успешно управление. Тя е уникална за всяко предприятие и въпросът за нейното създаване и представяне се възлага на ръководството на отчитащото се предприятие. Второто равнище е свързано с отраслови стандарти, тъй като използването на глобалните стандарти не е достатъчна база за извършване на сравнения.

Инвеститорите се нуждаят и от нефинансова информация (например удовлетвореност на клиентите, екологична чистота на производството и т. н.). Методологията за оценка в различните отрасли силно се различават. Например банките оценяват удовлетвореността на клиентите по съвършено различен начин от болничните заведения. Потребността от съпоставимост на резултатите от дейността на различните предприятия възниква не само за глобалните инвеститори, но и за ръководителите на тези предприятия с цел да се направи оценка на конкурентната среда. Независимо че стандартите от второто равнище имат отраслов характер, не се изключва преход на някои от тях в първото равнище.

С последните изменения и допълнения на Закона за счетоводството (ЗСч) българските предприятия ще изготвят своите финансови отчети за периодите, започващи на и след 1.І.2005 г., в съответствие със следните счетоводни бази:

• 
  малките и средните предприятия (МСП) – на базата на новоприетите Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП).
  

• 
  бюджетните предприятия – на базата на счетоводните стандарти за публичния сектор, изготвени от МФ и утвърдени от министъра на финансите.
  

• 
  всички останали предприятия (които не са бюджетни и не попадат в групата на малките и средните предприятия) – на основата на Международните стандарти за финансови отчети (МСФО или МСС), приети от Комисията на Европейския съюз.
  

При разглеждането на модела за осигуряване на прозрачността, важно значение има и формата, в която информацията се предоставя, а след това се използва от аналитиците и от другите заинтересовани страни. Доскоро изборът на формат не представляваше особен интерес – дали да е на хартиен носител или в електронна версия, която е близка до хартиения вариант по своята функционалност. Днес предприятията имат възможност да публикуват информацията на базата на Интернет-платформа чрез значително по-функционалния език XBRL (Extensible Business Reporting Language – разширен език за финансова отчетност). XBRL е разновидност на XML – разширен език за маркиране на документи, който е част от веригата на корпоративна отчетност в групата на поддържащите технологии.С прехода към тази нова технология се премахва трудоемкият ръчен труд, свързан с подготовката, публикуването и анализирането на Интернет-информацията. Целта е да се постигне пълна интеграция на Интернет с офисприложенията и така да се автоматизира и оптимизира използването на информацията.

Като цяло XML създава фундамент за следващата фаза на глобалната информационна революция. Мащабите на неговото използване за търговски и частни цели бързо расте в целия свят. За повечето участници във веригата на корпоративна отчетност не е нужно да знаят как се “чете или пише” на XBRL. Достатъчно е да знаят, че той помага да се решат компютърните проблеми на съдържанието и автентичността, а също да се използва връзката между съдържанието и формата за осигуряване на пълнотата на информацията, нейното качество и бързината на получаване. Областта на приложение на езика XBRL не ограничава финансовата информация до първото равнище на модела за осигуряване на прозрачността. Той позволява да се разгледа практически всякаква информация, включително нефинансова, специфична за отделни отрасли или предприятия, която се отнася за второто или третото равнище на същия модел. Освен това този език облекчава събирането на информация не само вътре в предприятието, но и извън неговите граници. XBRL дава възможност на потребителите да търсят свързана информация по цялата мрежа на нейната обработка в програмите, подпомагащи вземането на вътрешни управленски решения или решения от инвеститорите.

Възможността за събиране на съдържателно свързана информация извън пределите на предприятието носи непостижими досега изгоди за цялата верига на корпоративната отчетност. Информацията се събира еднократно и след това се използва многократно, без предприятието да се грижи за нейното обновяване. Всичко това значително ускорява процеса на отчитането и осигурява аналитична гъвкавост, непостижима досега.

Условията на единния европейски пазар и очаквания конкурентен натиск налагат значителни промени в работата на българските предприятия още през периода на подготовката на страната за пълноправно членство в ЕС. Те не могат да устоят на конкуренцията и да развиват успешно своята дейност без да си осигурят ефективно управление, адекватно на спецификата, сложността и динамиката на новата бизнессреда. В тези условия изключително важен фактор и ресурс е икономическата информация, в това число осигуряваната от счетоводството. Съществена предпоставка за успешното управление и за просперитета на всяко предприятие е способността му да организира информацията си като свой основен ресурс и да я използва като важно конкурентно предимство.

Всичко това недвусмислено показва, че е нужна преоценка на ролята и значението на счетоводната информация в светлината на глобалните, технологичните, икономическите и социалните предизвикателства, пред които са изправени българските предприятия в процеса на присъединяване към ЕС. Безспорна е потребността от внасяне на значителни подобрения в организацията на процесите по създаването и използването на счетоводната информация в днешната динамична реалност. Особено важно е счетоводната информационна система на предприятието да бъде поставена в съответствие с нарастващите информационни потребности на съвременния управленски процес.

Счетоводната информация е потребна за вземане на ефективни управленски решения, свързани с регулирането на дейността на предприятието в една или друга посока. По-конкретно използването й е наложително при разработването на прогнози, чрез които се очертават основните насоки на развитието. В процеса на изпълнението им възникват положителни и отрицателни отклонения, които могат да бъдат оценявани и анализирани чрез създадената счетоводна информация. Така тя, от една страна, служи като основа за нови решения, а от друга – за оценка на степента на изпълнение на прогнозите.

За да протичат безпрепятствено и нормално процесите планиране, анализиране и контролиране, насочени към вземане на управленски решения, счетоводната информационна система на предприятието трябва да отговаря на определени изисквания. Изключително важно е при нейното организиране и функциониране да е изпълнено едно основно изискване – да се създава подходяща информация, която да се предоставя на подходящите хора в подходящото време. В изложението по-нататък ще спрем вниманието си на проблемите, възникващи във връзка с практическата реализация на това изискване.

Необходимо е в предприятието да се установи каква информация е потребна за вземането на определени решения и как ще се организира нейното създаване. Мениджърите се нуждаят от подходящата информация, която да използват за контрол върху тяхната сфера на дейност и тя да им дава възможност да концентрират вниманието си върху ключовите данни, от които зависят решенията им.

Информацията, създадена от счетоводната система, в редица случаи трябва да бъде преосмислена, представена в друга форма и преобразувана така, че да стане приложима към дейността на съответните мениджъри. Например на отделните маркетинг-мениджъри, отговарящи за реализацията на различните видове стоки, е необходима информация за състоянието на продажбите. Не би било особено полезно те да получават твърде подробна отчетна информация, която да подлагат на селекция, за да извършат необходимите анализи. Много по-ценни за тях биха били вътрешни справки и отчети за периодичните продажби, класифицирани по определени критерии като например по групи купувачи, по географски райони, по дистрибуционни канали и други.

Такава информация може да бъде осигурена в резултат на селекция на първичните данни, генерирани от счетоводната система на предприятието. Важно е също така тези отчети и справки да бъдат изготвени по начин, който да позволява съпоставимост с плановите показатели за съответните продажби. Всичко това може да се осъществи на практика чрез използване на съвременните модерни компютърни системи и счетоводен софтуер.

Дори създаването на подходящата информация да е организирано добре, използването й ще бъде ефективно само ако се предоставя на подходящите мениджъри, които са оторизирани да вземат нужните за сферата им управленски решения. Ако това не е изпълнено, връзката между мениджърите, които трябва да контролират съответните дейности за постигане на определени планови цели и счетоводната информационна система не е подходящо установена и правилно организирана. Например в някои български предприятия системите за счетоводна информация генерират прекалено много детайлизирана информация за високите нива в йерархията на управление и недостатъчно подробна за по-ниските. А това затруднява изключително много процесите на вземане на решения.

След като в предприятието вече е изяснено каква информация ще се осигурява на отделните мениджъри, трябва да се решат още два главни въпроса, засягащи бързината и за честотата на предоставянето й. Решаването и на двата въпроса принципно се свежда до това, че информацията трябва да бъде осигурявана толкова бързо и толкова често, колкото се изисква от характера на управленските решения, за които тя ще бъде използвана. Много от регулярно вземаните решения могат да бъдат обслужвани от редовно предоставяни вътрешни отчети и справки, създавани от счетоводната система по подходящ график. Но в съвременната динамична икономическа реалност предприятията често са изправени пред необходимостта да вземат адекватни решения и да предприемат бързи стъпки за преодоляване на проблеми, възникнали по силата на непредвидени обстоятелства. Това изисква готовност за предоставяне на нужната информация от счетоводната система.

В подобни случаи е важно получената информация да бъде преди всичко навременна, вместо да бъде прецизно точна и подробна, но закъсняла. Безсмислено е да се получи прецизна, детайлизирана информация, когато вече е твърде късно да се използва и да окаже влияние при вземането на дадено решение.

Ето защо счетоводната информационна система трябва да бъде изградена така, че да притежава висока степен на гъвкавост. Този проблем съществува в много от съвременните български предприятия. Нерядко в процеса на управлението мениджърите получават информация, която не могат да използват, а не такава, от която се нуждаят, или получават важна информация твърде късно. За преодоляването на тези трудности се налага да бъдат вложени значителни усилия, насочени към подобряване на съдържанието и скоростта на информационните потоци между функционалните отдели в предприятието.

В организацията на дейността на тези отдели често възникват проблеми, свързани със стремежа им да осъществяват преди всичко своите конкретни цели, а не непременно целите на предприятието като цяло, и между тях трудно се установява ефективно сътрудничество. За успешното разрешаване на тези проблеми би било полезно българските предприятия да използват положителния опит в тази насока на съвременните проспериращи компании по света. Характерно за тях е, че гледат на предприятието не като на сбор от отдели, а като на система за управление на ключови бизнесдейности. Те все повече фокусират вниманието си върху необходимостта да управляват процеси, а не отдели. За целта създават взаимодействащи екипи за управление на отделните бизнеспроцеси, изхождайки от това, че всеки процес се състои от няколко стъпки и изисква усилията на няколко отдела. Така в тези компании счетоводният персонал все по-активно работи съвместно с персонала от отделите по маркетинг, логистика, научно-изследователска и развойна дейност и др., като комуникационните връзки между тях непрекъснато се усъвършенстват чрез използването на съвременните информационни технологии. В този контекст проличава изключително ясно все по-нарастващата необходимост от успешно управление на счетоводните информационни процеси в предприятието.

Важен въпрос, който не бива да се забравя при изграждането и функционирането на счетоводната информационна система, е необходимостта предприятието да бъде сигурно, че ползата от информацията превишава разходите по създаването й. Оказва се, че на практика е доста трудно да се оцени обективно икономическата целесъобразност и ползата от създадената информация чрез използване на анализа “разходи-ползи”. Главното в тази насока е да се съобразят потенциалните загуби, които би могло да понесе предприятието, ако не е осигурена определена информация. Необходимо е да се създава оптимално количество информация, която без излишни разходи на труд и време да може да задоволява в максимална степен информационните потребности на вътрешните и външните потребители на информация.

Световната икономика днес се намира под влиянието на две мощни сили - глобализацията и информационните технологии, чрез които настъпи нова ера в условията за информационен обмен и бизнес. Необратими са процесите на интернационализация на стопанската дейност, глобализация на пазарите и нарастваща мултинационална структура на бизнеса, които се улесняват от бързото развитие на комуникационните технологии. При осъществяването на тези динамични промени ролята на изключително важен фактор и ресурс играе икономическата информация, в това число тази, която се осигурява от счетоводството. Неоспорим факт е все по-нарастващата є значимост в условията на новата информационна епоха. Едно красноречиво потвърждение на това е становището на световноизвестния теоретик на мениджмънта Питър Дракър: “Пазарът за информация е налице. Както и предлагането, макар и все още дезорганизирано. През следващите няколко години - но не повече от десет - двадесет, те ще се слеят в едно. Именно това ще е истинската нова информационна революция - водена не от ИТ-специалисти, а от счетоводители и издатели. Тогава и организациите, и отделните личности ще трябва да открият от каква информация се нуждаят и по какъв начин ще я получават. Те ще трябва да се научат да организират информацията си като свой основен ресурс.” Показателно в същата насока е и мнението на един от водещите световни умове в сферата на маркетинга - Филип Котлър: “Съвременният маркетинг е битка, която разчита по-скоро на притежаването на информация, отколкото на други ресурси. ...Основното конкурентно предимство на една компания е информационният й ресурс.”

Повишените изисквания към счетоводното представяне на информацията и насоките на нейния анализ в съвременната конкурентна среда, новите форми, способи и методи на инвестиране на капитала създават условия и възможности за подобряване на тяхната дейност посредством системния анализ на икономическите показатели, разкриващи тяхното финансово състояние, в т.ч. тяхната ликвидност, платежоспособност и финансова стабилност. Формирането на балансирана система от методи за изследване, диагностициране и бюджетиране, определянето на ключови показатели и разработването на процедури за анализ с цел да се подобрят съпоставимостта, вярното и точното представяне на счетоводната информация за управлението не могат да бъдат обект на проучване само на един изследовател. Нужни са усилията на много професионалисти в областта на теорията и практиката на счетоводство, за да се усъвършенстват моделите на счетоводно отразяване и управление и да се приведат в съответствие със съвременните изисквания на анализа и оценките на новата икономическа среда у нас в синхрон с процесите на окрупняване на капитала вследствие на интеграцията и глобализацията в световен аспект.

Известно е, че една от насоките на усъвършенстване на управлението е в пряка зависимост от усъвършенстването на счетоводното осигуряване с необходимите за финансово - счетоводния анализ информационни масиви. Този факт поставя управлението му на едно от ключовите места и определя основното му значение не само за дейността на предприятието на микроикономическо равнище, но и в макроикономически аспект за развитието на българската и международната дейност в условията на пазарна икономика.

Информационните потребности на управлението определят значението и изискванията към счетоводно - информационното му осигуряване, което обуславя своевременното, обективното, вярното и точното представяне на финансовото състояние на предприятието, финансовите резултати от дейността му и определя възможностите за инвестиране и управление на неговия капитал в интерес на потребителите на счетоводна информация, вземащи икономическите решения въз основа на нейния анализ.

Счетоводството е специфичен вид дейност, която създава конкретен продукт на труда – счетоводната информация, чието предназначение е да служи на управлението на предприятието за извеждане на управленски решения и за контролиране на тяхното изпълнение. На тази основа изискванията на управлението се развиват в две посоки: изисквания към качеството на счетоводството като дейност и изисквания за качеството на счетоводната информация.

Счетоводството като особен вид дейност се характеризира с това, че се осъществява във времето и в изградена структурна организация, т.е. в пространството. В тази насока изискванията към качеството на счетоводната информационна система са следните:

• 
  срочност – това е определящо изискване и е водещо при взаимодействието с другите изисквания; обуславя навременността в създаването на счетоводната информация и използването от органите на управлението; има важно значение за вземането на навременни и ефективни управленски решения;
  
• 
  бързина и оперативност – тези изисквания за свързани и си взаимодействат със срочността. Те произтичат от необходимостта управленските органи да контролират промените, които настъпват в процесите и операциите от кръгооборота на активите и пасивите на предприятието;
  
• 
  гъвкавост – изразява се в способността и възможността на счетоводството да се променя, обновява, преобразува организационно и технологично в съответствие в информационните потребности на управлението на предприятието.