Счетоводството като контролна система

На 17 декември 2002 г. Комисията на Европейските общности прие съобщение относно модернизацията на счетоводната система на Европейските общности³³. През януари 2005 г. бе въведена счетоводна отчетност на основата на текущо начисляване и отчетите за 2005 г. бяха изготвени в съответствие с международно приетите счетоводни стандарти, като бяха спазени сроковете съгласно Финансовия регламент.

Преходът към нова счетоводна система предоставя на Европейската комисия по-голям текущ контрол над нейните финанси и по-добра финансова информация. Сметната палата даде положително становище относно отчетите за 2005 г. с изключение на две резерви, а органът, който приема отчета на бюджета, приветства усилията, направени от Комисията за приемане на отчетите за финансовата година в рамките на съкратените срокове за изготвяне на финансовите отчети съгласно Финансовия регламент.

Работата по модернизирането на счетоводната система все още не е приключила. Постигането на пълно съответствие с всички счетоводни стандарти и изграждането на по-пълно интегрирана информационна система е процес, който изисква време. Разработването на счетоводната отчетност на основата на текущо начисляване протичаше през цялата 2006 г. и ще продължи през 2007 и 2008 г.

Планът за развиване и подобряване на информационната система беше осъвременен и удължен до 2008 г. Той включва интегриране на Европейския фонд за развитие и на агенциите в информационната система ABAC, изграждане на единен „склад за данни“ (Single Data Warehouse), по-добро интегриране на информационните системи, както и подобряване на средата за счетоводен контрол и средствата за управленска отчетност.

По отношение на качеството на счетоводните данни бе постигнат напредък в подобряването на контролната среда. Счетоводният контрол бе засилен, като всички генерални дирекции и служби положиха значителни усилия и помогнаха за изготвяне на отчетите за 2006 г., за проверка на данните, нанасяне на необходимите корекции и определяне на начислените разходи към края на финансовата година по съгласуван и последователен начин. В своя доклад за утвърждаване на локалните системи през 2006 г. счетоводителят отбеляза, че като цяло службите са предприели необходимите мерки за справяне с важните, но не фундаментални проблеми, посочени в неговия предишен доклад, и подчерта значителния напредък на двете генерални дирекции, чието утвърждаване е било суспендирано през 2005 г. Освен това, службите на Комисията дадоха най-голям приоритет на задачата да преодолеят недостатъците, посочени от Съда в годишния доклад от 2005 г. Предварителните годишни отчети за 2006 г. бяха предадени на Европейската сметна палата и на бюджетния орган до законния краен срок 31 март 2007 г.

Значителен напредък бе постигнат в развитието на информационната система ABAC. Както беше планирано, през януари 2007 г. авансовите сметки на делегациите бяха напълно включени в системата ABAC. Две институции и шест агенции също преминаха към системата ABAC през годината. Изготвен беше актуализиран проектен план за прехвърляне на отчетите на ЕФР към ABAC, а службите на Комисията работят за осъществяването му през януари 2008 г. Работата по единния „склад за данни“ напредна достатъчно, за да може той да се използва като основа за годишното отчитане на бюджета за 2006 г. за Комисията и за някои финансови отчети, необходими за изчисляване на прогнозите в края на годината. Службите на Комисията продължиха работата си по пълното интегриране на информационните системи чрез проект „Система за бюджетен контрол“ (Budget Control System) и проект „Активи II“ (Assets II).

Първите предварителни годишни отчети на ЕО, основани на новите правила за текущо начисляване, бяха представени на Сметната палата на 31 март 2006 г. в съответствие с Финансовия регламент. След това палатата проведе своя одит и анализ на отчетите. Окончателните отчети бяха приети от Комисията на 20 юли 2006 г. Сметната палата излезе с положително становище относно надеждността на тези отчети, като заяви, че отчетите представят вярно, във всички материални аспекти, финансовото състояние и резултати на ЕО за 2005 г., макар и с направени резерви.

Предварителните годишни отчети на ЕО за 2006 г. бяха предадени на Сметната палата на 30 март 2007 г. Тези отчети подлежат на одит преди да бъдат одобрени от Комисията през юли 2007 г. Поуките, извлечени от проблемите и закъсненията по време на първите две години на счетоводна отчетност на основата на текущо начисляване, ще дадат възможност на Комисията да осигури приемливо качество на финансовата информация. В годишните отчети за дейността за 2006 г. никой от генералните директори или ръководителите на служби не е направил счетоводни резерви.

ЕО предприе постепенно подобряване на качеството на данните, съдържащи се в отчетите, както и на формата и яснотата на самите отчети. В отчетите за 2006 г. ЕО предоставя повече информация за възстановяването на разходите и за финансовите корекции, с цел да направи отчетите по-полезни за заинтересованите страни и другите читатели.

В резултат на приемането на новата счетоводна рамка от всяка генерална дирекция и служба се изисква да гарантира, че счетоводните процедури са достатъчно добре организирани за постигане на високо качество на счетоводните данни.

За отчетите за 2006 г. сътрудниците на счетоводителя извършиха проверки на качеството на счетоводните данни и организираха срещи със счетоводните кореспонденти от всички генерални дирекции с цел обсъждане на проверките, които да се предприемат, и приключване на процедурите по закриване. На генералните дирекции бяха връчени и обяснени списъци с показатели, които трябва да бъдат подложени на проверка.

За подобряване на счетоводната среда в средносрочен план във всяка генерална дирекция през 2006 г. беше разработен план за „качество на счетоводната отчетност“. Целта на този проект е да разясни на упълномощаващите служби какви инструменти са предоставени на тяхно разположение, както и мерките за контрол, които ще им позволят да гарантират качеството на отчетите за управляваните от тях операции. Определени са отговорностите и ролите на основните финансови участници, и по-специално тези на счетоводния кореспондент. Проектът беше представен на висшия ръководен състав на всички генерални дирекции и длъжността на счетоводния кореспондент сега е официално включена във вътрешната организация на всяка генерална дирекция. ГД „Бюджет“ разработи някои указания и практическа помощ за останалите генерални дирекции. В практическата помощ бяха включени списъците с показатели и проверките, използвани за приключване на отчетите за 2006 г.

След изпробване в няколко генерални дирекции през март проектът за качество на счетоводната отчетност бе приложен във всички генерални дирекции, с цел осъществяване на необходимите действия през 2007 г. Значително препятствие за успеха на проекта е недостигът на квалифициран счетоводен персонал. Комисията продължава да търси решение на проблема, като организира специализирани конкурси.

Качеството на данните, въведени в счетоводната система директно или чрез локалните информационни системи, зависи от контролната среда, създадена от всеки оправомощен разпоредител с бюджетни кредити. Екипът за утвърждаване от ГД „Бюджет“ наблюдава тези проверки в отделните генерални дирекции и служби, за да гарантира спазването на установените критерии за качество.

През 2006 г. екипът предприе програма за задълбочени проверки на девет системи, определени от разпоредителите с бюджетни кредити, за предоставяне или обосноваване на счетоводна информация в съответствие с член 61, параграф 1, буква д) от Финансовия регламент. Така броят на службите, подложени на тези проверки, възлиза на 22 за периода 2005-2006 г. и обхваща общата сума на разходите на Комисията.

Освен това бяха проведени проверки на качеството на данните за закриването (които са от съществено значение за изготвяне на отчетите на основата на текущо начисляване), получени от някои ключови служби, за да се гарантира надеждността и точността на информацията. На 1 юни 2006 г. влезе в сила процедура за предварително уведомяване за предложени изменения в локалните (информационни и административни) системи, която позволява на счетоводителя да прецени внимателно преди въвеждане на предложенията дали те отговарят на критериите за утвърждаване.

Екипът за утвърждаване приключи цялата планирана работа в генералните дирекции за 2006 г. Докладът за напредъка, който обхваща периода до края на юни 2006 г., отбелязва, че като цяло службите са взели необходимите мерки за справяне с важните, но не фундаментални проблеми, посочени миналата година. Окончателният доклад за 2006 г., приет на 20 март 2007 г., потвърди това гледище и отбеляза значителния напредък, постигнат от двете генерални дирекции (Служба за сътрудничество EuropeAid и ГД „Образование и култура“), чието утвърждаване е било суспендирано през 2005 г. Поради необходимия по-дълъг срок за осъществяване на съответните изменение в техните локални информационни системи, счетоводителят не успя да утвърди тези системи за финансовата 2006 година, но и двете системи вероятно ще бъдат утвърдени през 2007 г. По отношение на ГД „Външни отношения“ през 2007 г. започна осъществяването на информационния проект ABAC „Делегации“, който трябва да разреши набелязаните през 2005 г. проблеми.

Счетоводната контролна система е част от цялата система за вътрешен контрол, която се отнася до осъществяването на целите на счетоводното отчитане в организацията. Това включва съответствие със счетоводните и финансовите политики и процедури, които гарантират опазването на ресурсите на организацията и изготвянето на достоверни финансови отчети. Работните стандарти изискват одиторът, при определяне на размера и обхвата на одита, да проучи и оцени надеждността на вътрешния контрол.

Проучването и оценката на вътрешния контрол трябва да се извършват в съответствие с вида одит. При одит за правилност (финансов одит), проучването и оценката се правят главно на контролни дейности, които подпомагат опазването на активите и ресурсите и осигуряват точността и пълнотата на счетоводните записвания. При одит за правилност (съответствие), проучването и оценката се правят предимно на контролни дейности, които подпомагат управлението в съответствие със законите и подзаконовите нормативни актове. При одита на изпълнението те се правят основно на контролни дейности, които подпомагат управлението на одитирания обект по икономичен, ефективен и ефикасен начин и гарантират спазването на управленските политики и изготвянето на своевременна и надеждна финансова и управленска информация.

Обхватът на проучването и оценката на вътрешния контрол зависи от целите на одита и от степента на очакваната надеждност. Там, където счетоводната и другите информационни системи са компютъризирани, одиторът трябва да определи дали вътрешните контролни дейности са функционирали правилно, за да осигурят точността, надеждността и пълнотата на данните.
2.3. Счетоводството като технология

Процесът на счетоводно отчитане започва с първично обхващане на отчетните обекти и регистриране на информацията за състоянието и измененията им, което се осъществява посредством способа на документирането. Протичащите стопански факти, явления и събития се “улавят” посредством съставянето на документи, които се разглеждат като първични носители на информация. Въз основа на тези документи по-нататък се извършват записванията по счетоводните сметки. Следователно документирането като елемент на метода на счетоводството представлява способ за първично обхващане и отразяване на протичащите стопански факти, явления и процеси посредством регистрирането им върху съответни информационни носители. Последните могат да съществуват както под формата на книжни бланки, така и под формата на електронни документи, оптични документи и пр.

Счетоводното отчитане дейността на предприятието се организира така, че получаваната икономическа информация да бъде максимално точна и достоверна. Независимо от това не всички стопански операции могат да бъдат обхванати, посредством счетоводните документи. Естествените загуби, причинени от климатичните условия (изветряне, изпаряване, изсъхване), неточностите при заприходяване и отпускане на материалите, грешките, които се допускат при организацията на отчитане, съществуващите злоупотреби и разхищения на материални активи води до отклонения между фактическите наличности от съответните активи и счетоводните данни. Всичко това предопределя необходимостта от прилагането на специален способ с помощта на който да могат да се установят именно тези изменения в отчетните обекти и да се осигури своевременното привеждане в съответствие на фактическите наличности с данните, отразени в системата на счетоводството. Това се постига чрез използването на инвентаризацията. С помощта на този способ се установяват фактическите наличности на активите и пасивите на предприятието към определен момент, извършва се съпоставяне със счетоводните данни, като на тази база се документират и отразяват счетоводно констатираните различия между тях. По този начин, чрез прилагането на двата способа (документиране и инвентаризиране) могат да бъдат обхванати напълно всички протичащи изменения в активите и пасивите на предприятието. В този смисъл инвентаризацията се разглежда и като способ, който допълва документирането.

За да се обхване и документира дадено изменение в активите и пасивите на предприятието, обектите на счетоводството следва да бъдат измервани (оценявани) като се използва паричния измерител. Затова се използват двата елемента на метода на счетоводството - оценката и калкулацията.

Оценяването на активите и пасивите е съществен елемент от счетоводната политика на всяко предприятие. По своята същност, то представлява преобразуване на информацията за осъществените сделки и събития от натурални в стойностни измерители. Редица отчетни обекти могат да бъдат оценени направо, без особени затруднения и допълнителни пресмятания. Обикновено оценката на даден обект се базира върху цената, по която той е придобит, която включва най-вече разходите по неговата доставка или производство.

Други отчетни обекти получават парична оценка чрез т.нар. калкулация. Етимологически терминът “калкулация” произлиза от латинската дума calculatio - пресмятане, изчисляване. Нейната сфера на приложение са стопанските процеси, при които отделните отчетни обекти не могат да получат непосредствено стойностна оценка. Следователно калкулацията може да се определи като способ, при който се извършва обобщаване и систематизиране на разнородни разходи в единен паричен измерител, групирането на последните по отделни видове изделия, работи и услуги, с цел получаване на информация за себестойността на произвежданата продукция (или услуги).

Както вече беше посочено документирането е способ за първично обхващане и отразяване на обектите на счетоводството. Отразената в първичните документи информация не разкрива съществуващите връзки, тенденции и закономерности между осъществените стопански операции. За целите на управлението е необходима цялостна и обобщена представа за състоянието и измененията, които настъпват в обектите на отчитане, в резултат на стопанските операции. Такава информация може да се получи, посредством използването на счетоводните сметки и способа на двойното записване. По своята същност счетоводните сметки са способ при който се постига икономическо групиране, систематизиране и обобщаване на данните, отразени в първичните счетоводни документи, в резултат на което се получава икономическа информация, необходима за вземането на управленски решения, както и за осъществяване на контрол върху дейността на предприятието.

Съществена особеност на протичащите стопански операции е, че засягат най-малко два обекта на отчитане. Двойнственият характер на стопанските операции предопределя и необходимостта от прилагането на специфичен способ известен като двойно записване по сметките. Неговата същност се изразява във взаимно свързаното отразяване в системата на счетоводните сметки на противоположните изменения в активите и пасивите на предприятието, предизвикани от стопанските операции. Този способ дава възможност да се получи информация, разкриваща вътрешната връзка и зависимост между отделните явления и процеси, тяхната икономическа същност и значение.

Двойственото отразяване по сметките дори се приема за еквивалент на самата счетоводна система. Така например втората глава на книгата си „Счетоводство на кредитните кооперации“ (1925) Д. Добрев е озаглавил именно „Систематично (двойно) счетоводство”.³⁴ Той приема значението на метода на двойственото отразяване на операциите като базов, но според него в качеството му на „аритметичен метод на заверо-задължението” сам по себе си не води до изграждането на счетоводната система. Заверо-задължението (дебитно-кредитното отразяване) е специфичният първоначален икономически анализ чрез основните аритметични действия на изходните балансови изменения – увеличенията и намаленията, на отчетните обекти. За съжаление счетоводната теория е допуснала омаловажаването на икономическия, респ. теоретико-стойностния смисъл на „аритметичния метод на заверо-задължението“ за сметка на неговото квалифициране като рутинна регистрационна техника. По-специално Д. Добрев пише: „Изнамирането на формално принципния аритметиченъ метод на заверо-задължението не е билъ още достатъчна основа за образуване системата на счетоводството.”³⁵

Според него за целта е трябвало да има изградена икономическа хипотеза за същността на изучаваните обекти, респ. за стойностното съдържание на предмета на счетоводното проучване, за да възникне потребността от изнамирането на посочения аритметичен метод.

Посредством счетоводните сметки може да се получи както синтезирана, така и максимално детайлирана информация, в зависимост от информационните потребности на управлението. Същевременно тази информация съвсем не е достатъчна за цялостно характеризиране дейността на предприятието. Управленските органи се нуждаят периодично от по-обобщени данни, даващи възможност да се направят определени изводи за функционирането на предприятието през определен период от време. Това налага периодично да се извършва обобщаване на информацията, намерила отражение в системата на счетоводните сметки. За целта се съставя счетоводен баланс. Счетоводният баланс се характеризира с равенство между общата сума на активите и пасивите на предприятието. Това равенство произтича от обстоятелството, че в баланса се отразява имуществото на предприятието веднъж като активи (средства по конкретен състав) и втори път като пасиви (източници на образуване). Счетоводният баланс включва балансова и задбалансова част и се съставя в двустранна или едностранна форма, определена в счетоводни стандарти. Балансовата част съдържа систематизирана счетоводна информация по раздели и групи:

 1. активи - в следните раздели:

а) дълготрайни (дългосрочни) активи, групирани като материални, нематериални, финансови, репутация, разходи за бъдещи периоди;

б) краткотрайни (краткосрочни) активи, групирани като материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи, парични средства и разходи за бъдещи периоди;

2. собствен капитал - като раздел със следните групи:

а) основен, в това число невнесен капитал;

б) премии от емисия;

в) резерв от последващи оценки на активите и пасивите;

г) целеви резерви;

д) финансов резултат;

3. пасиви - в следните раздели:

а) дългосрочни пасиви, групирани като дългосрочни задължения, приходи за бъдещи периоди и финансирания;

б) краткосрочни пасиви, групирани като краткосрочни задължения, приходи за бъдещи периоди и финансирания.

Активите и пасивите се подреждат в групите от всеки раздел на счетоводния баланс по степен на същественост. Компенсации между активи и пасиви не се допускат. Задбалансовата част съдържа условни активи и условни пасиви, признати и оценени съгласно счетоводните стандарти.

Не на последно място по значение към елементите на метода на счетоводството следва да се отнесе и способа сводка на отчетните данни. Този способ представлява обработка на информацията, получена непосредствено от първичните документи и счетоводните сметки. По този начин, в резултат от прилагането на способа се получават обобщени показатели, характеризиращи отделни страни от дейността на предприятието.

Документирането е способ за непрекъснато и пълно обхващане и първично отразяване на стопанските операции. Този способ се състои в съставянето на документи, в които в писмена форма се дава информация и сведения за извършените стопански операции. Документирането е в основата на организацията и технологията на отчетния процес. Чрез него се обхващат и отчитат разнообразните по време и място на съществуване обекти. Благодарение на този способ се осигурява юридическа и доказателствена сила на счетоводната информация.

Документирането като основен метод на счетоводството изпълнява следните задачи:

• 
  отразява непрекъснатостта на стопанските процеси и отделните стопански операции по време и място на възникването им и произтичащата от тях материална отговорност;
  
• 
  обхваща цялостно големия брой стопански операции в тяхното многообразие;
  
• 
  осигурява данни за ефективно осъществяване на предварителния, текущия и последващ контрол върху стопанските операции.
  

Класифицирането на счетоводните документи се налага поради голямото им многообразие. То се извършва на основата на различни признаци:

1. Съгласно чл. 6 ал. 1 от Закона за счетоводството счетоводните документи биват: първични, вторични, счетоводни регистри.

а) първични документи – носители на информация за регистрирани за първи път стопански операции. В чл. 7 т Закона за счетоводството се съдържат задължителните реквизити, които трябва да притежават документите, за да имат доказателствена сила;

б) вторични документи – носители на вече преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, която се получава от първичните счетоводни документи;

в) счетоводни регистри – носители на хронологично систематизирана информация за стопанските операции от първичните или вторичните счетоводни документи.

Електронният документ представлява “електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано” (съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис).³⁶

Съгласно Закона за счетоводството първичните и вторичните счетоводни документи и регистрите могат да се съставят и под формата на електронни документи. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1). Счита се, че при съставянето на електронния документ е спазена писмената форма. Всеки електронен документ трябва да съдържа всички реквизити на съответния хартиен документ. Достоверността на съдържанието на счетоводния документ се удостоверява от лицето, което го е съставило и подписало. Електронният документ се подписва с електронен подпис.

Според чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация, свързана с електронното изявление по начин, съгласуван между автора и адресата, достатъчно сигурен с оглед нуждите на оборота, който : разкрива самоличността на автора; разкрива съгласието на автора с електронното изявление; защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени. Съгласно чл. 11 от Закона за счетоводството лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и технически информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях.

2. В зависимост от мястото на издаването им документите биват:

а) външни – документи, които се издават от други предприятия, юридически и физически лица, но засягат имущественото състояние на предприятието и са свързани с неговата дейност;

б) вътрешни – първични счетоводни носители, които се съставят в самото предприятие. Част от тях са свързани със стопански операции, засягащи имуществото на предприятието и не предизвикват сметни отношения с трети лица, а друга част пораждат сметни взаимоотношения с трети лица.

3. Според предназначението им счетоводните документи се разделят на:

а) разпоредителни – първични документи, с които ръководството разпорежда извършването на дадена стопанска операция или изпълнението на определена задача. Някои от тях не съдържат информация за извършени стопански операции, поради което не са предназначени пряко за счетоводно отразяване, а други подлежат на по-нататъшно счетоводно оформяне;

б) изпълнителни – чрез тях се отразяват действително извършени стопански операции, поради което те се наричат още “оправдателни”. Тези документи служат за доказване на извършеното или неизвършеното и обикновено съдържат и съответната материална отговорност;

в) документи за счетоводно оформяне – съставят се на основата на разпоредителните и изпълнителните документи и имат междинен характер. Не отразяват извършването на някаква стопанска операция;

г) комбинирани – обединяват характерните черти на предходните три вида документи – разпореждане, изпълнение и счетоводно оформяне.

4. Според икономическото съдържание на отразяваните в тях стопански операции счетоводните документи биват свързани с:

а) дълготрайните активи и разходите за създаването им;

б) материалите;

в) труда и работната заплата;

г) разходите за производство, експлоатацията, обръщението, издръжката и др.;

д) продукцията, стоките, услугите и тяхната реализация;

е) паричните средства.

5. Според физическия вид на носителя на информация, счетоводните документи биват:

а) документи на хартиен носител;

б) документи на магнитен носител.

Документооборотът обхваща движението на счетоводните документи от момента на съставянето им или получаването им в предприятието до момента на предаването им в постоянния счетоводен архив за съхранение. В албума на първичните счетоводни документи са посочени основните изисквания към документооборота. Етапите на документооборота в предприятието са: съставяне и приемане на документите; подготовка за обработване на документите; обработване на документите; съхраняване на документите в счетоводния архив.³⁷

За да е налице необходимата за движението на документите в предприятието организация, е целесъобразно да се разработи правилник (план) за документооборота. Чрез него трябва да бъдат обхванати всички етапи на движение на документите от процеса на съставянето им, използването им до тяхното съхранение. Този план трябва да е основан на задълбочено проучване и анализ на конкретните особености на организацията и структурата на отделното предприятие, на управленския опит на кадрите и на редица други фактори като предмет на дейност на предприятието, възприета счетоводна форма и други.

План-графикът за документооборота заема важно място в правилника. В него се посочва пътя, по който преминава всеки документ от неговото съставяне, регистрация, предварителен контрол, обработка, отчитане и архивиране. План-графикът за документооборота се оформя като таблица или схема, указваща движението на счетоводните документи.

Обектите на счетоводно отчитане във всяко предприятие непрекъснато се променят в резултат на осъществяването на стопанската дейност. Стопанските операции е необходимо да се систематизират, групират и обобщават. Едновременно с това нуждите на управлението е необходима подробна информация за настъпилите изменения в отчетните обекти и за състоянието им към определен момент.

Тези потребности на обобщени данни и едновременно детайлизирани данни за състоянието и изменението на отчетните обекти се удовлетворяват от системата на счетоводните сметки. Тя е един от основните способи за счетоводството, който се прилага още с възникването му и е в основата на счетоводната теория и практика. Счетоводните сметки са средство, с помощта на което се постига класифициране на отчетните обекти в еднородни групи и отразяване на тяхното състояние и изменение, заедно с факторите, допринесли за това.

Според степента на обобщаване на отчетните данни счетоводните сметки се делят на синтетични и аналитични. Синтетичните “осигуряват информация за група еднородни отчетни обекти, обединени на база на преобладаващи свойства – икономическа същност, функционална роля, произход, целево предназначение и др.”³⁸ Чрез тях се получава синтезирана и обобщена информация. Аналитичните счетоводни сметки “служат за осигуряване на подробна детайлна информация за състоянието и настъпилите изменения в конкретните обекти на счетоводната отчетност”.³⁹

Системата от използваните сметки формира така наречения сметкоплан. Всяко предприятие съставя и използва при счетоводно отчитане на дейността си индивидуален сметкоплан, представляващ систематизиран списък на счетоводните сметки. Всяка сметка от сметкоплана има няколко основни елемента⁴⁰: шифър; наименование; характеристика; допълнителни данни.

При съставянето на индивидуалния сметкоплан може да се използват три системи за класификация на сметките:

а) разгърната – включва раздели, групи сметки и синтетични сметки с три-, четири- и петцифрен шифър;

б) базова - включва раздели, групи сметки и синтетични сметки с трицифрена номерация;

в) съкратена - включва раздели и групи;

Отчетният процес в счетоводството протича в определена последователност. Задължителните етапи при счетоводното отчитане са два: текущо и периодично счетоводно отчитане.

Текущото счетоводно отчитане се изразява в непрекъснато и непосредствено отразяване на измененията от протеклите стопански операции и обектите на отчитане. То се реализира чрез използването на счетоводните способи документиране, счетоводни сметки и двойно отразяване на измененията от стопанските операции по сметките, оценката и калкулацията. Периодичното счетоводно отчитане е свързано с формиране на обобщени, сводни показатели за количествено и качествено характеризиране на счетоводната дейност. То се реализира посредством прилагането на способите инвентаризиране, балансово обобщаване и сводка на отчетните данни.

Текущото счетоводно отчитане обхваща хронологическо и систематическо счетоводно отчитане.

Хронологическото счетоводно отчитане на практика реализира едно от изискванията към организацията на счетоводството, а именно задължителна регистрация на извършените стопански операции по време на тяхното възникване. С регистрацията на всички стопански операции се цели да се осъществи контрол върху пълното счетоводно отразяване на измененията, които са възникнали в счетоводните обекти в резултат на протеклите стопански операции. За нуждите на хронологическото счетоводно отчитане се използват съответните регистри – дневници, регистрационни журнали, специални листове, картони и др. в зависимост от възприетата счетоводна форма в предприятието. Хронологическото записване има преди всичко контролна, справочна и спомагателна роля и по-ограничена отчетна роля.

Систематичното счетоводно отчитане представлява групиране на информацията за протеклите стопански операции и измененията, които те предизвикват в обектите на счетоводно отчитане по еднородни признаци. Непрекъснатите промени, които настъпват в счетоводните обекти, намират израз в първичните счетоводни документи. Натрупаната в първичните счетоводни документи информация не може да бъде директно използвана от управленските органи, тъй като не е обработена. За да стане използваема е необходимо да бъде класифицирана. Това се осъществява чрез системата на счетоводните сметки. Самото групиране става според потребностите на стопанското управление, т.е. в зависимост от това дали то се нуждае от систематизирана или детайлна информация за обектите на счетоводната отчетност. Осигуряването на такава информация се постига чрез разделяне на систематичното счетоводно отчитане на два подетапа: синтетично и аналитично счетоводно отчитане.

Синтетичното счетоводно отчитане дава обобщена и синтезирана информация за състоянието и измененията в отчетните обекти. Тази информация се извлича на основата на синтетичните сметки. Записванията по тези сметки се извършват само по стойност.

Аналитичното счетоводно отчитане дава конкретна и детайлна информация за състоянието и измененията в отчетните обекти. При този вид счетоводно отчитане може да се използва не само стойностния измерител, но и натурални и трудови измерители в зависимост от характера на обекта. Аналитичните сметки се разглеждат като средство за по-нататъшно задълбочаване и разширяване детайлизирането на информацията, съдържаща се в дадена синтетична сметка. Това показва, че съществува непосредствена връзка между синтетичните и аналитичните сметки. Тази връзка се изразява в следните факти: сумата от началните салда по аналитичните сметки към дадена синтетична сметка следва да е равна на началното салдо на самата синтетична сметка; сборът от оборотите (дебитни или кредитни) по аналитичните сметки към дадена синтетична сметка следва да е равен на оборота (дебитен или кредитен) на самата синтетична сметка; сумата от сборовете (дебитни или кредитни) по аналитичните сметки към дадена синтетична сметка следва да е равна на дебитния или кредитния сбор на синтетичната сметка; сборът от крайните салда по аналитичните сметки към дадена синтетична сметка следва да е равен на крайното салдо на самата синтетична сметка.

Синтетичното и аналитичното счетоводно отчитане е важно да се осъществят едновременно и информацията да се натрупва успоредно в синтетичните и аналитичните сметки. Те трябва да дават възможност за извършване на задълбочен анализ и контрол върху дейността на предприятието.

Чрез системата на счетоводните сметки се създава разнообразна по вид и характер счетоводна информация, която в края на всеки отчетен период бива обобщавана. Чрез обобщаването на информацията се осъществява контрол и се извършва проверка за правилното и коректно двустранно отразяване на стопанските операции по счетоводните сметки. Това се постига с помощта на оборотните ведомости, които се явяват техническо средство за обобщаване и проверка на данните от текущото систематично счетоводно отчитане. Оборотните ведомости биват оборотни ведомости по синтетичните сметки и оборотни ведомости по аналитичните сметки в зависимост от това на каква база са изведени те – на база синтетично или на база аналитично счетоводно отчитане.

Формата на счетоводството е друг важен елемент на организацията на счетоводството. Тя определя вида на счетоводните регистри и начина на тяхното водене и етапите на последователното обобщаване на систематизираната в тях информация до създаването на крайния информационен продукт. С навлизането на техническите средства в създаването на счетоводната информация възниква така наречената автоматизирана форма. Предприятията сами избират формата на счетоводството, когато счетоводната информация се създава от техен счетоводен екип.

Благодарение на счетоводната форма първичните счетоводни данни не само се групират и обобщават на основата на различни принципи, но и се запазват дълго време. По този начин се осигурява оптимална възможност за контрол върху счетоводната и цялостната дейност на предприятието. Със създаването и използването на дадена счетоводна форма се цели да се осигурят максимални възможности за получаване на оптимални резултати за управлението при вземане на решения. Прилагането на рационална счетоводна форма води до повишаване надеждността на отчетните данни, своевременно получаване на отчетните показатели, понижаване на разходите, свързани с отчетния процес.

Счетоводната форма се утвърждава от ръководителя на предприятието съгласно чл. 12 от Закона за счетоводството. Тя следва да осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане.

Счетоводната форма като един от основните елементи на организацията на счетоводството се развива и с течение на времето се създават все по-съвършени счетоводни форми. Това се дължи на непрекъснато настъпващите изменения в икономическите условия и заобикалящата ни среда.

Първата възникнала счетоводна форма е старата едножурнална счетоводна форма с три основни регистъра: мемориал, журнал, тетрадка.

Появата на новата едножурнална счетоводна форма е свързана с развитието на производството и на стопанската дейност, като основна разлика с предишната форма е, че се налага аналитичното отчитане да се води в отделен регистър наречен спомагателна книга.

Мемориално-ордерната форма притежава редица предимства в сравнение с използваните преди нея форми. Тя предполага голямо разпределение на труда на счетоводния персонал, което води до специализация на счетоводните дейности и по-голяма производителност на труда. Значителна част от използваните регистри не се подвързват, а представляват отделни листи и картони, това дава възможност за по-широко използване на изчислителна техника и се намалява броя на допусканите грешки.

Журнално-ордерната е още по-развита счетоводна форма. При нея по-голямата част от счетоводната работа може да се механизира и автоматизира. Недостатък на тази форма, както и на мемориално-ордерната е, че са ръчни, изчислителната работа е обемна, а дори трудна за счетоводен персонал без необходимата подготовка и практика.

Компютърната счетоводна форма се появява през последните години в резултат на навлизането на компютърната техника и високите технологии в областта на счетоводството. При нея съставяните регистри са нематериални, защото представляват компютърни файлове. При компютърната обработка на информацията синтетичните и аналитичните сметки се завеждат и приключват автоматично. Всички счетоводни регистри се създават автоматично от програмния продукт и са във вид, който напълно удовлетворява нуждите на счетоводството и управлението при контролирането и анализа на счетоводната информация. Автоматизираната обработка на данните дава много възможности, които да улеснят счетоводната работа и да намалят броя на счетоводните работници.

• 
  осигурява се терминологично и идентифициращо единство на показателите и реквизитите, използвани при счетоводно отчитане на отделните обекти, както и организация на информационните връзки на всеки обект с останалите обекти;
  
• 
  счетоводната информация се класифицира и кодира, като се осигуряват: пълен обхват на всички класификационни обекти; възможност за включване на нови класификационни групи и обекти без да се нарушава структурата на системата за класифициране; автоматизирано получаване на всички необходими отчетни показатели поотделно или групирани по определен признак; използване на общоприети обозначения и системи за кодиране;
  
• 
  индивидуалният сметкоплан е основа за класификация при автоматизирана обработка на счетоводната информация;
  
• 
  документирането на стопанските операции се осъществява при спазването на реда, определен със Закона за счетоводството;
  
• 
  входящата информация, записана върху технически носители или предавана по канали за връзка от автоматично регистриращи устройства, трябва да съдържа данни, които идентифицират субекта, отговорен за изправността на каналите, както и длъжностните лица, отговарящи за достоверността на предаваната информация;
  
• 
  всички счетоводни документи преди въвеждането на данните от тях в компютърната система се контират и подреждат в предварително номерирана папка (класификатор), като в горния десен ъгъл се вписва поредния номер на класирането;
  
• 
  въведената върху технически носители информация от първични и други счетоводни документи формира информационната база, необходима за функционирането на системата. За всяка счетоводна сметка се осигурява едновременно аналитична и синтетична информация;
  
• 
  в резултат на автоматизираната обработка се осигурява счетоводна информация във вид на машинограми и видеограми;
  
• 
  системата за автоматизирана обработка на счетоводната информация трябва да гарантира възможности за евентуален контрол. Салдото на всяка сметка трябва да може да бъде обяснено чрез въведените операции;
  
• 
  задължително се осигурява връзка между всяка въведена в компютърната система стопанска операция и съответния идентифициращ счетоводен документ.
  

На българския пазар съществува голямо разнообразие от програмни продукти за автоматизация на счетоводната дейност. Някои от тях работят в DOS–среда. Такива са Ажур-L, Strand и други. По-съвременните софтуерни продукти се разработват под Windows – Микроинвест, Бизнеснавигатор, Конто, Плюс-минус и други.

С осъществяването на стопанската дейност настъпват непрекъснати промени в средствата на предприятията и източниците на тяхното формиране. Счетоводството с помощта на специфичните си методи и средства измерва и регистрира възникващите промени вследствие на протеклите стопански операции. Това се извършва непрекъснато и всеобхватно в текущия отчетен процес. През определени периоди от време е необходимо всички отразени в системата на счетоводните сметки многобройни и разнообразни записвания да бъдат обобщени чрез определени показатели, характеризиращи имущественото и финансовото състояние на предприятието и резултатите от неговата дейност. Този процес на обобщаване на натрупаните отчетни данни е завършващ и се нарича периодично счетоводно отчитане. Той е свързан основно с прилагането на един от основните методи на счетоводството, а именно сводката на счетоводните данни.

“Сводката на отчетните данни, като един от елементите на счетоводния метод, по своята същност представлява способ за обобщаване на данните от текущото счетоводно отчитане с цел да се получат обобщени показатели за нуждите на управлението както на микро-, така и на макроравнище”.⁴² Сводката на отчетните данни се осъществява още в процеса на текущото счетоводно отчитане. Получените обобщени показатели са разпръснати в различни регистри и затова се налага отчетните показатели периодично да бъдат обобщавани и представяни в удобна за ползване форма. Това се постига чрез периодичното счетоводно приключване и изготвянето на годишни финансови отчети. Това обобщаване на данните позволява да се прави и проверка на правилността и пълнотата на записванията по счетоводните сметки.

Счетоводното приключване бива периодично и годишно в зависимост от периодите, за които се обобщава информация. Периодичното приключване от своя страна се разделя на месечно, тримесечно, шестмесечно и деветмесечно.

Периодичното счетоводно приключване има значително информационно, контролно, аналитично и управленско значение. Информационното му значение се изразява основно в осигуряването на отчетна информация, формирана от разнообразни икономически показатели. Показателите, получени в резултат на периодичната сводка на отчетните данни, дават възможност за съпоставка с фактическото състояние на активите и пасивите и упражняването на последващ контрол върху тези обекти. Информацията в годишния финансов отчет, която е продукт на периодичното счетоводно отчитане и показана в стойностен измерител, е предназначена за анализ на цялостната дейност на предприятието и на постигнатите резултати. Информацията, получена на основата на периодичното счетоводно отчитане, е определяща за вземането на конкретни управленски решения, в което се изразява и управленското й значение.

Годишното счетоводно отчитане представлява завършващ етап на счетоводната дейност за годината. Работата, свързана с него, е доста обемна. Тя се изразява в осъществяването на комплекс от взаимносвързани и последователно изпълнявани отчетно-изчислителни процедури. Годишното счетоводно приключване завършва със съставянето на годишния финансов отчет в изискуемата от счетоводната нормативна уредба форма. По своята същност годишният финансов отчет представлява система от обобщени показатели, които характеризират дейността на предприятието, неговото имуществено и финансово състояние към края на отчетния период.

Информацията в годишния финансов отчет трябва да отговаря на следните изисквания, съгласно чл. 25 от Закона за счетоводството:

1. разбираемост - да е полезна за потребителите при вземането на икономически решения;

2. уместност - да дава възможност на потребителите да оценяват минали, настоящи или бъдещи събития и да потвърждават или коригират свои предишни оценки при вземането на икономически решения;

3. надеждност - да не съдържа съществени грешки или пристрастност;

4. сравнимост - да дава възможност за сравняване на информацията на предприятието от различни години, както и с информация от други предприятия, за да се оценят ефективността, финансовото състояние и промените в него.

Годишното счетоводно приключване е процес, който започва след изтичането на отчетния период и трябва да приключи в сроковете, предвидени в Закона за счетоводството. Негов завършващ етап е съставянето и представянето на годишния финансов отчет. Това е много отговорна и сложна дейност, която ангажира целия счетоводен персонал на предприятието за определен период от време.

За да бъде годишното счетоводно приключване извършено правилно, в съответствие с нормативните изисквания и в срок, е необходимо да бъдат изпълнени следните няколко процедури:

• 
  разработване на вътрешен план-график за годишното счетоводно приключване. В него се посочват етапите на годишното приключване, сроковете, служителите, които ще осъществяват приключването, отчетите, които ще бъдат изготвени и които ще представляват съставните елементи на годишния счетоводен отчет;
  
• 
  определяне на задачите, които трябва да бъдат изпълнени и провеждане на инструктаж на лицата, ангажирани с приключването;
  
• 
  привеждане на подлежащата на осчетоводяване първична счетоводна информация в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството;
  
• 
  предприемане на мерки за пълна съгласуваност в работата като цяло и по отделни етапи на приключването с начина на обработка на счетоводната информация.
  

1. 
   инвентаризация на активите и пасивите на предприятието при спазване на изискванията на глава четвърта от Закона за счетоводството;
   
2. 
   установяване и осчетоводяване на разликите от преоценките на активите и пасивите;
   
3. 
   разпределяне и отнасяне по предназначение на разходите по икономически елементи, отчитани по сметки от група 60, ако е възприета практиката на тяхното натрупване през отчетния период;
   
4. 
   установяване на салдата по сметка 303 Продукция, сметка 611 Разходи за основна дейност и 612 Разходи за спомагателна дейност. Салдата се сравняват със салдата в началото на отчетния период, за да се установят увеличенията и намаленията;
   
5. 
   установяване на оборотите по сметка 614 Административни разходи и 615 Разходи за продажба на продукция и разпределението им по направление според възприетата от предприятието методика;
   
6. 
   обобщаване на разходите за дейностите и калкулиране на фактическата себестойност на продукцията, работите, услугите;
   
7. 
   заприходяване на продукцията по фактическа себестойност, ако е възприета практиката продукцията и услугите през отчетния период да се оценяват при заприходяване по ориентировъчна оценка;
   
8. 
   приключване на сметки от група 70 Приходи от продажби и установяване на финансовия резултат от реализацията на продукцията, работите и услугите;;
   
9. 
   приключване на сметки от група 72 Финансови приходи и група 79 Извънредни приходи;
   
10. 
    установяване на размера на печалбата или загубата за отчетната година от продажбата на продукция, стоки, услуги и други, съответно и влиянието върху нея на финансовите и извънредните приходи и разходи;
    
11. 
    установяване оборотите и салдата по сметките и съставяне на предварителна оборотна ведомост за синтетичните счетоводни сметки;
    
12. 
    съставяне на отчет за приходите и разходите за отчетната година;
    
13. 
    съставяне на годишна данъчна декларация за данъчно облагане на печалбата съгласно ЗКПО. Осчетоводяване на начислените данъци върху печалбата и разнасяне по съответните сметки;
    
14. 
    съставяне на окончателна оборотна ведомост, в която са отразени промените, настъпили вследствие окончателното разпределение на печалбата;
    
15. 
    съставяне на счетоводен баланс за отчетната година;
    
16. 
    съставяне на отчет за паричния поток;
    
17. 
    съставяне на отчет за собствения капитал;
    
18. 
    съставяне на приложение към годишния финансов отчет съгласно СС 1, където в т. 19.2 са посочени елементите на приложението;
    
19. 
    съставяне на отчет за нуждите на управлението съгласно чл. 33 от Закона за счетоводството, съответно финансов преглед (съгласно т. 3.2 от СС 1), ако такива отчети са предвидени за съставяне и представяне от ръководството на предприятието;
    
20. 
    проверка, заверка, представяне и публикуване на годишния финансов отчет, ако публикуването се изисква от Закона за счетоводството;
    
21. 
    обсъждане на годишния финансов отчет на предприятието с ръководния му орган и вземане на решения по него. Съставяне на произтичащите от взетите решения статии по осчетоводяване разпределението на печалбата на предприятието.
    

физическото лице, което:

а) е съставило финансовия отчет - в случаите, когато финансовият отчет е съставен пряко от физическо лице, или

б) управлява и представлява предприятието, което е съставител на финансовия отчет - в случаите, когато финансовият отчет е съставен от специализирано счетоводно предприятие.

Във финансовия отчет се посочват/поставят и: името и фамилията на лицата; печатът на предприятието; печатът на специализираното счетоводно предприятие. В случаите, когато финансовият отчет се съставя пряко от физическо лице, то трябва да бъде в трудовоправно, служебно или облигационно правоотношение със съответното предприятие.

Определят се и професионалните и квалификационните изисквания към лицата-съставители. Последните отговарят за организацията на счетоводната дейност в предприятието.

В чл. 23, ал. 1 от Закона за счетоводството е регламентирано, че предприятията съставят годишен финансов отчет към 31 декември, в хиляди левове.

Финансовият отчет трябва да представя вярно и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал.

Съгласно чл. 37, ал. 1 на същия закон Предприятията изготвят годишен финансов отчет до 31 март на следващата година.

База за представяне на финансовите отчети са стандартите, определени в чл. 22а - предприятията в Република България, с изключение на предприятията по чл. 22б, изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти. Предприятията по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 задължително изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти. Предприятие, което през един отчетен период е изготвило и представило годишния си финансов отчет на базата на Международните счетоводни стандарти, не може да прилага Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.

Съставните части на годишния финансов отчет са: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение съгласно чл. 26, ал. 1.

Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит, съставят и годишен доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация:

1. преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено;

2. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет;

3. вероятното бъдещо развитие на предприятието;

4. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност;

5. информацията, изисквана по реда на чл. 187д и 247 от Търговския закон;

6. наличието на клонове на предприятието;

7. използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват:

а) целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането, и

б) експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.

Прегледът по ал. 1, т. 1 представлява балансиран и изчерпателен анализ на развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и на неговото състояние в съответствие с големината и сложността на дейността. Анализът включва финансови, а когато е подходящо - и нефинансови показатели, относими към съответната дейност, включително информация, свързана с околната среда и персонала, до необходимата степен за разбиране на развитието, резултатите от дейността или състоянието на предприятието. Когато е подходящо, прегледът включва препратки към и допълнителни обяснения относно суми, представени в годишния финансов отчет.

Предприятията, които изготвят и представят консолидирани финансови отчети, съставят и годишен консолидиран доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация:

1. преглед, който представя вярно и честно развитието, резултатите от дейностите и състоянието на предприятията, включени при консолидирането като цяло (предприятията от групата), заедно с описание на основните рискове, пред които те са изправени;

2. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен консолидираният финансов отчет;

3. вероятното бъдещо развитие на предприятията от групата като цяло;

4. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност на предприятията от групата като цяло;

5. брой и номинална стойност на акциите или дяловете на предприятието майка, притежавани от него, от негово дъщерно предприятие или лице, което действа от свое име, но за сметка на тези предприятия;

6. използваните от предприятията от групата финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват:

а) целите и политиката на предприятията по управление на финансовия риск, включително политиката им на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането, и

б) експозицията на предприятията от групата по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.

Прегледът по ал. 3, т. 1 представлява балансиран и изчерпателен анализ на развитието и резултатите от дейностите на предприятията от групата, както и тяхното състояние като цяло в съответствие с големината и сложността на извършваните от тях дейности. Анализът включва финансови, а когато е подходящо - и нефинансови показатели, относими към съответната дейност, включително информация, свързана с околната среда и персонала, до необходимата степен за разбиране на развитието, резултатите от дейността или състоянието на предприятията. Когато е подходящо, прегледът включва препратки към и допълнителни обяснения относно суми, представени в консолидирания финансов отчет.

Годишният доклад за дейността и годишният консолидиран доклад за дейността могат да се изготвят и представят като едно цяло. В този случай, когато е подходящо, трябва да се обърне внимание на въпросите, които са значими за предприятията от групата като цяло.

Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия се консолидират в Министерството на финансите въз основа на представени оборотни ведомости и друга информация от бюджетните предприятия при условия, в срокове, периодичност и по ред, определени от министъра на финансите.

В срок до 30 юни следващата година предприятията публикуват годишния си финансов отчет и консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите или от съответния орган, както следва:

1. търговците по смисъла на Търговския закон - чрез заявяване и представяне за обявяването им в Търговския регистър;

2. юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност - чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

3. останалите предприятия - чрез икономическо издание или чрез Интернет.

По реда на ал. 1 предприятията по чл. 38 публикуват:

1. финансовите си отчети - във вида, в който са заверени от регистриран одитор;

2. годишните си доклади за дейността - във вида, на базата на който регистрираният одитор е изразил одиторското си мнение;

3. одиторския доклад по отношение на отчетите и докладите по т. 1 и 2.

Заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година. Годишният финансов отчет на предприятие, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата, заедно с годишните доклади за дейността към тях. Когато отчетите и докладите на предприятията по ал. 1, т. 3 се публикуват в Интернет, до тях трябва да бъде осигурен свободен неплатен достъп за период не по-кратък от три години след датата на публикуването им.

Предприятията по ал. 1, т. 3 при поискване предоставят информация за мястото, където са публикувани техните отчети и доклади. Извън случаите по ал. 1 и 2, когато предприятие публикува съкратен финансов отчет, задължително се оповестява, че отчетът е съкратен, като се посочва и мястото, където е публикуван финансовият отчет по реда на ал. 1. Когато финансовият отчет все още не е публикуван по реда на ал. 1, този факт също се оповестява. Когато е публикуван съкратен финансов отчет, одиторският доклад не може да придружава тази публикация, но задължително се оповестява изразеното одиторско мнение - неквалифицирано, квалифицирано или отрицателно, или отказът от изразяване на одиторско мнение, както и включените в одиторския доклад въпроси, на които е обърнато внимание, без да е квалифицирано одиторското мнение.

Формата, съдържанието и периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието се определят от неговия изпълнителен орган.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Развитието на търговията и стоково-паричните отношения през вековете, налагат потребност от водене на сметките по търговски начин. Това изисква познаване същността на метода на двойното счетоводно записване. Пръв го описва през 1494 г. Лука Пачиоли, а неговият труд „Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и съотношенията" е първата в света книга за счетоводството.

Днес ролята на счетоводството е не само да отчита, но и да информира. Да дава пълна, точна и навременна информация за финансовото състояние и резултатите от стопанската дейност на предприятието. Тази информация е основна база за вземане на правилни бизнес решения. Счетоводната информация се основава на формираната през годините българска и чуждестранна нормативна уредба - Закона за счетоводството, Националния сметкоплан, Националните и Международните счетоводни стандарти и др.

Счетоводството е система за количествено отразяване и качествено характеризиране на явленията, процесите и фактите в предприятието. То има различни форми на проявление – информационна система, система за анализ, контролна система, система за управление.

Организацията на счетоводството е подчинена на общата организация на дейността на предприятието. Добре организираната счетоводна система е предпоставка за ефективна организация на цялостната дейност и за ефективното и управление. Организацията на счетоводството е подчинена на изискванията на нормативните актове, на технологичната структура на предприятието, на икономическите условия. Всички тези фактори имат конкретни измерения и решаващо значение.

Съвременните условия и навлизането на компютърните техника и технология предизвикаха изменения в организацията на счетоводството, в неговите функции и структурата на счетоводния персонал. Постига се оптимизиране на времето за обработване на информацията, на разходите, свързани със счетоводната дейност, на организационната структура на счетоводството като цяло. Непрекъснато променящите се икономически условия поставят изисквания за задълбочени познания в областта на икономическата и счетоводната теория и практика, детайлно познаване на действащите нормативни актове, на които се подчинява счетоводната дейност.

Техническата работа по обработване на първичните счетоводни документи и получаването на обобщени финансово - икономически показатели се извършва автоматизирано и това налага счетоводния персонал да притежава компютърна грамотност. Тази технология на работа ускорява отчетния процес и подобрява качеството и ефективността на счетоводната информация.

Всички посочени дотук изисквания към създаваната организация на счетоводството са породени от непрекъснато повтарящи се икономически условия и имат за цел да предоставят на счетоводителите подход, възможности за решения и да ги подтикват към самостоятелно мислене и самостоятелно вземане на решения за възникващите в процеса на работа счетоводни въпроси и проблеми.

Счетоводната информация представлява голяма част от необходимата информация. Затова задача на счетоводството е свързана най-вече с осигуряването и анализирането на необходимата информация, като за целта то използва редица методи и способи доказали своите качества и ефективност в богатата история на счетоводството като практика и теория. В този аспект следва да се засили ролята на счетоводството при анализа на дейността на предприятията и упражняването на контрол и по-пълното обвързване между счетоводната теория и практика.

1. 
   Аверкович, Е. Счетоводна политика на финансовите предприятия. Свищов, АИ “Ценов”, 2004.
   
2. 
   Албум на първичните счетоводни документи. София, ФорКом, 2003.
   
3. 
   Божков, В. , Л. Петров, Г. Илиев. Счетоводство. Свищов, 2004.
   
4. 
   Генов, Г., Т. Тошев, Д. Спасов и др., Обща теория на счетоводството. Варна, ИК “Галактика”, 1991.
   
5. 
   Гукасьян, Г. М., Экономическая теория: ключевые вопросы. Москва, ИНФРА, 1999.
   
6. 
   Димитров, М. Управленски мотиви в счетоводството, Варна, 1988.
   
7. 
   Дамянов, Д. и др. Методика за разработване и защита на дипломна работа по счетоводство. Свищов, 2004.
   
8. 
   Дурин, С. и Д. Желязков, Ив. Златков. Справочник по счетоводство. София, 2004.
   
9. 
   Душанов Ив. Обща теория на счетоводството. София, 1998
   
10. 
    Душанов, Ив. и М. Димитров. Курс по счетоводство на предприятието. Ромина, София, 2003.
    
11. 
    Закон за електронния документ и електронния подпис, ДВ бр. 34/2001 г., посл. изм. и доп. бр. 38/2007 г.
    
12. 
    Закон за малките и средни предприятия, ДВ бр. 84/1999 г., посл. изм. и доп. бр. 59/2006 г.
    
13. 
    Закон за счетоводството, ДВ бр. 98/2001 г., посл. изм. и доп. бр. 57/2007 г.
    
14. 
    Илиев, И. Корпоративно счетоводство. Свищов, АИ “Ценов”, 2006.
    
15. 
    Милчев, Ц., Теория на пазарното стопанство. София, ТУ, 1996.
    
16. 
    Миркович, К. Основи на моделирането на икономическите процеси. София, 1980.
    
17. 
    Международни счетоводни стандарти. ФорКом, София, 2006.
    
18. 
    Национални стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия, ДВ бр. 30/2005 г.
    
19. 
    Национално счетоводни стандарти. Национален сметкоплан за стопанската дейност. Закон за счетоводството. Закон за независимия финансов одит. София, ФорКом, 2002.
    
20. 
    Петров, Л. Основи на счетоводството. София, Мартилен, 2000.
    
21. 
    Спасов, Д. и Ст. Обретенов. Счетоводна отчетност в системата на икономическата информация. Варна, 1974.
    
22. 
    Спасов, Д., и др., Обща теория на счетоводната отчетност. Свищов, 1982.
    
23. 
    Тотев, Т. и др. Обща теория на счетоводството. Варна, 1995.
    
24. 
    Узунов, А., Обща теория на икономиката, част първа. София, Булвест, 2000.
    
25. 
    В. “Делова седмица” 2001-2007 г.
    
26. 
    Сп. “Български счетоводител” 2000-2007 г.
    
27. 
    Сп. “Счетоводство плюс” 2002 – 2007 г.