|
Въз основа на проведеното изследване за участието на България във външнотърговската политика в условията на глобална икономическа криза, достигнах до следните изводи:
-
Интернационализирането на стопанската дейност има водещата тенденция в световната икономика през последните десетилетия, а със сигурност тази тенденция нараства още повече в началото на ХХI век. Активизирането на външнотърговския бизнес се превръща в едно от условията за оцеляването, стабилизирането и просперитета на всяка фирма. Анализът на международния пазар помага на фирмите по-бързо да се адаптират към динамичните процеси на деловата среда, за да обновяват и разширяват своята дейност.
-
Повечето страни в Източна Европа се радват на благоприятните последствия от своята реинтеграция към световната търговска система, но за оптимално използване на предимствата на повишената либерализация е необходимо тези държави да ускорят реформите на своята територия.
-
Болшинството от новите държави членки на ЕС по-успешно са се интегрирали в глобалната икономика днес, отколкото когато и да било от времето на Руската революция. За последните пет години обемът на износа е нараснал три пъти, на вноса - два пъти и половина, а темпът на нарастване на търговията е по-висок, в сравнение с всеки друг регион в световен мащаб.
-
Отворената търговия е мощен фактор, стимулиращ развитието в региона, както и навсякъде по света, но различните страни в различна степен използват максималния потенциал, заложен в търговския обмен. Държавите, постигнали най-голямо благосъстояние, намират начини да превърнат международната интеграция в ускорен растеж, като на реформите, либерализиращи търговията, отговарят със съответстващите допълващи структурни и институционални реформи. Полша и Унгария, например, утвърждават мерки за поощряване на конкуренцията сред предприятията, за подобряване на управлението и стимулиране на преките чужди инвестиции, с цел включването на местните фирми към световните производствени мрежи.
-
Анализът на българския стокообмен за периода 2005-2009 г, показа, че вносът и за петте анализирани години превишава износа, което води и до отрицателно търговско салдо. Обнадеждаващ е факта, че за 2009 г. отрицателното търговско салдо е най-малко число, което показва, че външнотърговската ни политика се е адаптирала към промените, наложени от глобалната икономическа криза.
-
Най-критична за външнотърговския ни стокообмен е била 2008 г., когато салдото ни е показвало отрицателна стойност близо 2 пъти по-висока от базовата 2005 г. Обяснение на този факт можем да търсим в параметрите на финансовата и икономическа криза в света. Това показва, че нашата икономика не е изолирана, а е част от световните пазари.
Наблюдава се възникването на двуполюсен модел в региона. Едната група клони към търговия с напредналите държави от Западна Европа и се радва на сравнително високи доходи. Другата група е значително по-бедна и с тенденция за възстановяване на ориентацията към сферата с център Русия. Болшинството от икономиките във втората група все още се характеризират предимно с търговия на суровини и основни продукти и рискуват да пропуснат предимствата, свързани с участието в модерната световна система на разделение на труда.
Предвид множеството различия сред страните в региона, границите на двата блока не са твърдо установени. Много от страните от Югоизточна Европа представляват „междинна територия” между двата полюса. Наистина държави като Хърватска, Румъния и България, макар и въвели политики, насочени към либерализация на търговията, с по-бавен темп осъществяват дейности за поощряване на конкуренцията на местните пазари, укрепване на управлението и прилагането на други реформи, свързани с търговията. В сравнение с растящия обем на вноса и износа за тези държави, увеличението на производителността и националните доходи следва по-бавни темпове.
Литература
-
Боева, Б., “Международен маркетинг”, Унив. Изд-во “Стопанство”, София, 1996 г.
-
Дамянов, А., К. Тодоров, Ив. Марчевски, Експортен маркетингов мениджмънт, СА “Д.А.Ценов”, Свищов, 2000 г.
-
Даскалов, П., С. Масларов, Външна търговия - Техника на плащанията, Принцепс, Варна, 2002 г.
-
Каракашева, Лилия, “Фирмен външнотърговски бизнес”, изд. Къща “Призма”, София, 1999 г.
-
Узунова, Юл., Международен маркетинг. Унив. издателство Иконом.университет – Варна, 1988.
-
"Дългосрочната цел е баланс във външната търговия на България" -списание "Икономика" бр. 1, 2005.
-
"Трудният път на българските стоки към Европа" – списание “Икономика”, бр. 2, 2003г., стр. 14
-
"Интегрирането на националните пазари в условията на пълноправно членство в ЕС" списание "Външна търговия" бр. 6, 2006г., стр. 29
-
"Правилата на стандартизация в ЕС" списание "Мениджър" бр. 3, 2007 г„ стр.98
-
"Голямото разширяване на ЕС и "малкото присъединяване" списание "Икономика" бр. 1, 2004г., стр. 32
-
"Икономически ефекти от Либеризацията на търговията" списание Мениджър”, бр. 3/2007 г.
-
“Външната търговия - растеж чрез упадък" вестник “Икономически живот" бр. 39, 2004г.
-
"Търговски аспекти на присъединяването на България към ЕС" бр. 6,2006г. списание "Външна търговия"
-
"Дефицитът - ахилесовата пета на Външната търговия" бр. 21, 2003г. вестник "Икономически живот"
-
"Политика на конкуренция в ЕС" вестник "Икономически живот" бр. 51,2004г.
-
"Конкуренцията е основен принцип в ЕС" вестник "Икономически живот" бр. 26, 2004г.
-
"Принципи на пазара на ЕС" вестник "Икономически живот" бр. 41,2004г.
-
"Създаването на конкурентната среда е сред най-тежките ни" бр.З,2003г.
-
DILLER H., Preispolitik, Kohlhammer GmbH: Stuttgart usw. 1985.
-
Henry George, Protection or Free Trade (1886, reprinted edition, New York: Robert Schalkenbach Foundation, 1980).
-
Jacques Pelkmans European Integration- Methods and Economic Analysis, Longman, 1997.
-
Kotler, Ph. and G. Armstrong, Principles of Marketing, Fourth Edition, Prentice-Hall, Inc: New Jersey, 1987.
-
Lipsey, R. C. and D. D. Purvis, economics. Fifth Edition, Harper & Row, Publishers: New York, 1985.
-
McCarthy, E. J. and W. D. Pereault, Basic Marketing, Ninth Edition, IRWIN Inc.: Illinois 1987.
-
Meffert H., Marketing: Grundlagen der Absatzpolitik, 1 Aufl., Gabler Gmbh: Wiesbaden, 1986.
-
Pelkmans and Carzaniga 1996, The Trade Policy Review of the EU, Special Edition on Global Trade Policy.
-
Ritter, B., Rawlinson “EEC Competition Law”, Monopoly as Dominat Position, 1993.
-
Ross, F., Principles of antitrust law, Westbury, N.Y., 1993.
-
Simon, H. Preismanagement, Gabler GmbH: Wiesbaden, 1982.
-
www.nsi.bg
-
www.stat.bg
-
www.bgpage.info
-
http://www.chinaembassy.bg/bjly/jmwl/t164062.htm
-
http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/vPages/S_FT?OpenDocument&BG
Приложение
Приложение 1
Сектори на SITC
0
|
ХРАНИ И ЖИВИ ЖИВОТНИ
|
00
|
ЖИВИ ЖИВОТНИ, РАЗЛИЧНИ ОТ РИБАТА
|
01
|
МЕСО И МЕСНИ ПРОДУКТИ
|
02
|
МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ И ПТИЧИ ЯЙЦА
|
03
|
РИБА (ИЗКЛ. МОРСКИТЕ БОЗАЙНИЦИ), РАКООБРАЗНИ, МЕКОТЕЛИ И ДРУГИ ВОДНИ БЕЗГРЪБНАЧНИ, И ПРИГОТВЕНИ ХРАНИ ОТ ТЯХ
|
04
|
ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ И МЕЛНИЧАРСКИ ПРОДУКТИ
|
05
|
ЗЕЛЕНЧУЦИ И ПЛОДОВЕ
|
06
|
ЗАХАР, ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ И ПЧЕЛЕН МЕД
|
07
|
КАФЕ, ЧАЙ, КАКАО, ПОДПРАВКИ И ПРОДУКТИ ОТ ТЯХ
|
08
|
ГОТОВИ ХРАНИ ЗА ЖИВОТНИ (ИЗКЛ. НЕСМЛЕНИ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ)
|
09
|
РАЗНООБРАЗНИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ И ПРЕПАРАТИ, ГОДНИ ЗА КОНСУМАЦИЯ
|
1
|
БЕЗАЛКОХОЛНИ И АЛКОХОЛНИ НАПИТКИ И ТЮТЮН
|
11
|
БЕЗАЛКОХОЛНИ И АЛКОХОЛНИ НАПИТКИ
|
12
|
ТЮТЮН И ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ
|
2
|
НЕОБРАБОТЕНИ (СУРОВИ) МАТЕРИАЛИ, НЕГОДНИ ЗА КОНСУМАЦИЯ (ИЗКЛ. ГОРИВАТА)
|
21
|
СУРОВИ КОЖИ
|
22
|
МАСЛОДАЙНИ СЕМЕНА И ПЛОДОВЕ
|
23
|
СУРОВ КАУЧУК (ВКЛ. СИНТЕТИЧЕН И РЕГЕНЕРИРАН)
|
24
|
КОРК И ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ
|
25
|
ДЪРВЕСНА МАСА И ХАРТИЯ ИЛИ КАРТОН ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ
|
26
|
ТЕКСТИЛНИ ВЛАКНА И ТЕХНИТЕ ОТПАДЪЦИ
|
27
|
ЕСТЕСТВЕНИ ТОРОВЕ И ТОРОВЕ ОТ ЖИВОТИНСКИ ИЛИ РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД И НЕМЕТАЛНИ МАТЕРИАЛИ И СУРОВИНИ (ИЗКЛ. ВЪГЛИЩА, НЕФТ И СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ)
|
28
|
МЕТАЛНИ РУДИ И МЕТАЛНИ ОТПАДЪЦИ
|
29
|
ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ И РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД, Н.Д.
|
3
|
МИНЕРАЛНИ ГОРИВА, МАСЛА И ПОДОБНИ ПРОДУКТИ
|
32
|
ВЪГЛИЩА, КОКС И БРИКЕТИ
|
33
|
СУРОВ НЕФТ И РАФИНИРАНИ НЕФТОПРОДУКТИ
|
34
|
ГАЗ, ПРИРОДЕН И ПРОМИШЛЕН
|
35
|
ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ
|
4
|
МАЗНИНИ, МАСЛА И ВОСЪЦИ ОТ ЖИВОТИНСКИ И РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД
|
41
|
МАЗНИНИ И МАСЛА ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД
|
42
|
МАСЛА И ТЕХНИТЕ ФРАКЦИИ, СУРОВИ ИЛИ РАФИНИРАНИ, ОТ РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД
|
43
|
МАЗНИНИ И МАСЛА ОТ ЖИВОТИНСКИ ИЛИ РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД, ПРЕРАБОТЕНИ; ВОСЪЦИ ОТ ЖИВОТИНСКИ И РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД; НЕГОДНИ ЗА КОНСУМАЦИЯ СМЕСИ ИЛИ ПРЕПАРАТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ИЛИ РАСТИТЕЛНИ МАЗНИНИ ИЛИ МАСЛА, Н.Д.
|
5
|
ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА И ПРОДУКТИ
|
51
|
ОРГАНИЧНИ ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА
|
52
|
НЕОРГАНИЧНИ ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА
|
53
|
БАГРИЛА И ПИГМЕНТИ
|
54
|
ЛЕКАРСТВЕНИ ВЕЩЕСТВА И ПРОДУКТИ
|
55
|
ЕТЕРИЧНИ МАСЛА, РЕЗИНОИДИ И ПАРФЮМИ; ТОАЛЕТНИ, ПОЧИСТВАЩИ И ПОЛИРАЩИ ПРЕПАРАТИ
|
56
|
МИНЕРАЛНИ ИЛИ ХИМИЧНИ ТОРОВЕ
|
57
|
ПЛАСТМАСИ (ПОЛИМЕРИ) В ПЪРВИЧНИ ФОРМИ
|
58
|
ЛИСТА, ПЛОЧИ, ТРЪБИ И ПРОФИЛИ ОТ ПЛАСТМАСА
|
59
|
ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА И ПРОДУКТИ, Н.Д.
|
6
|
АРТИКУЛИ, КЛАСИФИЦИРАНИ ГЛАВНО СПОРЕД ВИДА НА МАТЕРИАЛА
|
61
|
ОБРАБОТЕНИ КОЖИ И АРТИКУЛИ ОТ ТЯХ, Н.Д.
|
62
|
АРТИКУЛИ ОТ КАУЧУК
|
63
|
АРТИКУЛИ ОТ КОРК И ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ (ИЗКЛ. МЕБЕЛИ)
|
64
|
ХАРТИЯ, КАРТОН И АРТИКУЛИ ОТ ХАРТИЯ И КАРТОН
|
65
|
ТЕКСТИЛ И АРТИКУЛИ ОТ ТЕКСТИЛ (ИЗКЛ. ОБЛЕКЛО)
|
66
|
ПРОДУКТИ ОТ ДРУГИ НЕМЕТАЛНИ МИНЕРАЛНИ СУРОВИНИ
|
67
|
ЧУГУН И СТОМАНА
|
68
|
БЛАГОРОДНИ И ЦВЕТНИ МЕТАЛИ
|
69
|
ДРУГИ АРТИКУЛИ ОТ МЕТАЛ
|
7
|
МАШИНИ, ОБОРУДВАНЕ И ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА
|
71
|
МАШИНИ И ОБОРУДВАНЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЕНЕРГИЯ
|
72
|
МАШИНИ СЪС СПЕЦИАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
|
73
|
МЕТАЛООБРАБОТВАЩИ МАШИНИ
|
74
|
МАШИНИ И ОБОРУДВАНЕ С ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ЧАСТИ ЗА ТЯХ, Н.Д.
|
75
|
КАНЦЕЛАРСКА И ЕЛЕКТРОННОИЗЧИСЛИТЕЛНА ТЕХНИКА
|
76
|
РАДИО-, ТЕЛЕВИЗИОННА И ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНА ТЕХНИКА
|
77
|
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МАШИНИ, АПАРАТИ И УСТРОЙСТВА, Н.Д., ЧАСТИ ЗА ТЯХ
|
78
|
АВТОМОБИЛИ, МОТОЦИКЛEТИ, ВЕЛОСИПЕДИ, РЕМАРКЕТА И ПОЛУРЕМАРКЕТА
|
79
|
ПЛАВАТЕЛНИ СЪДОВЕ, ЛОКОМОТИВИ, МОТРИСИ И ВАГОНИ, ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ И КОСМИЧЕСКИ СРЕДСТВА
|
8
|
РАЗНООБРАЗНИ ГОТОВИ ПРОДУКТИ, Н.Д.
|
81
|
СГЛОБЯЕМИ КОНСТРУКЦИИ; ОСВЕТИТЕЛИ, САНИТАРНИ АРТИКУЛИ, КОТЛИ И РАДИАТОРИ ЗА ОТОПЛЕНИЕ, Н.Д.
|
82
|
МЕБЕЛИ И ТЕХНИТЕ ЧАСТИ; МЕДИЦИНСКА И ХИРУРГИЧЕСКА МЕБЕЛИРОВКА; СПАЛНИ АРТИКУЛИ И ДРУГИ ПОДОБНИ
|
83
|
ПЪТНИЧЕСКИ АРТИКУЛИ, РЪЧНИ ЧАНТИ И ДРУГИ ПОДОБНИ
|
84
|
ОБЛЕКЛО И ДОПЪЛНЕНИЯ ЗА ОБЛЕКЛО
|
85
|
ОБУВКИ
|
87
|
МЕДИЦИНСКИ, ПРЕЦИЗНИ, ОПТИЧНИ И КОНТРОЛНИ УРЕДИ И АПАРАТИ, Н.Д.
|
88
|
ФОТОГРАФСКИ И КИНЕМАТОГРАФСКИ АПАРАТИ, ОБОРУДВАНЕ И ПРОДУКТИ; ДРУГИ ОПТИЧНИ СТОКИ; ЧАСОВНИЦИ И ЧАСОВНИКОВИ МЕХАНИЗМИ
|
89
|
ДРУГИ РАЗНООБРАЗНИ ГОТОВИ ПРОДУКТИ, Н.Д.
|
9
|
СТОКИ И СДЕЛКИ, Н.Д.
|
91
|
ПОЩЕНСКИ ПРАТКИ, НЕКЛАСИФИЦИРАНИ СПОРЕД ВИДА
|
93
|
СПЕЦИАЛНИ СДЕЛКИ И СТОКИ, НЕКЛАСИФИЦИРАНИ СПОРЕД ВИДА
|
96
|
МОНЕТИ (ИЗКЛ. ЗЛАТНИТЕ), НЯМАЩИ ОФИЦИАЛЕН КУРС
|
97
|
ЗЛАТО ЗА НЕМОНЕТНО ПРИЛОЖЕНИЕ (ИЗКЛ. ЗЛАТНИТЕ РУДИ И ТЕХНИТЕ КОНЦЕНТРАТИ)
|
Сподели с приятели: |
