Мерки за защита на търговията в европейския съюз

4. Мерки за защита на търговията в европейския съюз

Създаването на митнически съюз между държавите-членки на ЕО през 1968г. обхваща във вътрешен план премахването на митата, количествените ограничения и други пречки с равностоен ефект  в търговията между тях  и във  външен план въвеждането на обща митническа тарифа и осъществяването на обща външнотърговска политика /ОВТП/. Необходимостта от обща външнотърговска  политика произтича от осъществяването на целта на ЕО за изграждане на общ пазар. Ако държавите-членки имат различни митнически тарифи, то страните извън интеграционната група биха изнасяли главно в страните-членки с по-ниски вносни мита. Достигнали до пазара на държава-членка с по-ниски мита, вносните стоки биха могли свободно да се придвижат към държавите с по-високи мита.

Естествено, при тези условия някои от държавите-членки биха се съблазнили от въвеждане на ограничения за вноса от държавите-членки на ЕО с ниски мита. Това на практика би унищожило цялата концепция за изграждането и функционирането на единния пазар. Следователно, създаването на общ пазар  и провеждането на ОВТП са взаимно свързани. ОВТП  придава и по-голяма тежест на ЕС в преговорите с търговските партньори в световен мащаб. Това е много важно особено за малките държави-членки, които биха били много по-уязвими при самостоятелно участие в световните търговски преговори  на натиска на по-големите страни.⁹

ОВТП е регламентирана в чл. 131-136 на ДЕИО. В член 131 се съдържат основните принципи на ОВТП.  Според него “чрез създаването на митнически съюз помежду си, държавите-членки имат за цел да допринесат в името на общия интерес за хармонично развитие на световната търговия, постепенната отмяна на ограниченията върху международната търговия и намаляването на митническите бариери. Общата търговска политика отчита благоприятния ефект, който премахването на митата между държавите-членки би могло да има за увеличаване на конкурентноспособността на предприятията на тези държави.

В съответствие с член 133 ОВТП “се основава на единни принципи, в частност що се отнася до промените в размера на митата, сключването на търговски и митнически споразумения, постигането на единство по отношение на мерките на либерализация, експортната политика и мерките за търговска защита, като например, онези които се предприемат в случаи на дъмпинг или на субсидиране”. ОВТП функционира на основата на  вземане на решения с квалифицирано мнозинство от Съвета на министрите. След решението на Съвета, ЕК е упълномощена да води търговските преговори, консултирайки се  със специален комитет /Комитет 133/, назначаван от Съвета на министрите за тази цел. Търговските споразумения, включително, споразуменията за асоцииране се ратифицират от Европейския парламент. ЕС има статут на наблюдател в Световната организация по прехраната / ФАО/ и ООН  и преговаря от името на държавите-членки в СТО.

Осъществяването на ОВТП е в рамките на компетенциите на ЕО.  Общностните институции определят и променят общата митническата тарифа,  сключват търговските и митнически споразумения, уеднаквяват мерките за либерализация на търговията с трети страни, разработват експертната политика и вземат мерки за търговска защита, за да попречат на нелоялната търговска практика. Развитието на ОВТП е свързано с непрекъснатите усили на ЕК да централизира правомощията по въпросите на политиката  във външните отношения в Брюксел, както и да създаде механизъм, чрез който ОВТП да бъде лесно приспособима и ефикасна. През 1994 г. Съдът на ЕО потвърди, че ОВТП покрива изцяло международните преговори за търговията със стоки и че институциите на ЕС имат изключителните компетенции в тази сфера. Въпреки това, не трябва да се смята, че ЕК има пълна свобода при определяне на ОВТП. Съгласно решението на Съда от 1994 г./Avis N1/94 de la Cour de justice du 15.11.1994/¹⁰, ЕС споделя компетенциите си с държавите-членки в преговорите, свързани с услугите и интелектуалната собственост.  В тези сфери се изисква вземането на решения в ЕС  да се извършва с единодушие. Това споделяне на компетенциите беше потвърдено и от  Европейския съвет в Амстердам през 1997 г. Съдът е формулирал определени граници на действията на държавите-членки при споделянето на компетенциите: тези действия трябва да са резултат от тясно сътрудничество с общностните институции и да запазват единството при международното представителство на Общността. Договорът от Ница въвежда промени в това отношение – вземането на решения с квалифицирано мнозинство се разширява в сферата на услугите, като единодушието се запазва  в областта на търговията с услуги в областта на културата и аудиовизията

Като обобщение може да се каже, че по всички търговски въпроси, които са важни за функционирането на  единния пазар, държавите-членки осъществяват общи действия в рамките на световните икономически организации. На практика, в областите, в които Общността има изключителни компетенции / напр. селското стопанство, риболова/ ЕК договаря и управлява споразуменията в съответствие с мандата, даден от Съвета на министрите / световните споразумения за суровините, класическите търговски споразумения, преференциалните търговски споразумения, споразуменията за асоцииране/. В случаите, когато компетенциите са споделени, ЕК участва в преговорите заедно с държавите-членки, подписва споразуменията и участва в тяхното управление.  

ЕК е юридически задължена да защитава търговските интереси на ЕС. В съответствие с регламента  за търговски бариери, приет от Съвет на министрите през 1994 г. всяка  фирма, организация или държава-членка на ЕС имат право да изискват от ЕК да бъде направено проучване по отношение на трети страни за нарушаване на правилата на СТО и ако е необходимо да се открие процедура за разрешаване на спора в СТО. ЕК играе и проактивна роля в стремежа за отваряне на нови пазари. В този аспект, ЕК подготви  през 1996 г. " Стратегия за достъп до пазарите". В нея се приканват деловите среди в ЕС да предоставят информация за търговските бариери, които срещат в държавите извън ЕС.  Тази информация се събира в бази данни и е достъпна в Интернет.

В рамките на последния кръг от многостранните търговски преговори Уругвай раунд на ГАТТ, ЕС се ангажира да осъществи специфични мерки за либерализация на търговията и да изпълни редица задължени, които се наблюдават и контролират от СТО. Трите основни групи мерки за либерализиране на търговията са:

• намаляване на митата на вносните промишлени стоки средно с 38%;

• превръщане на променливите компенсационни такси и други бариери при вноса на селскостопански стоки в еквивалентни мита /осъществяване на т.нар. тарификация/ и поетапно намаляване на митата за тези стоки с 36 %;

• постепенно премахване на количествените ограничения при вноса на текстил и готово облекло.

ЕС участва и в либерализацията на търговията с услуги  и в съгласуваните  на  международно ниво кодекси за поведение, отнасящи се до интелектуалната собственост  и специфични икономически сектори.