със съществуването на други такива, докато агентът не може да бъде един. Агентът е система, обезпечаваща решението на определена задача и действуващ във взаимосвързана мрежа агенти за решение на комплексния проблем, който не може да се получи от отделен агент.
Агентът е обект (като такъв притежава свойства и правила на поведение), който осъществява преобразуването на средата. Тази категория се нарича Обект-Функция. Диференциалните признаци на Обект-Функция се делят на два класа: входни и изходни.
Преобразуването на входните атрибути във изходни се осъществява от метода на агента, определящ поведението му.
Методът на агента може да се реализира с помоща на традиционните технологии от процедурен тип с използване на алгоритмически език. В този случай не можем да отнесем агента към интелектуалните.
Най-прогресивната технология за реализация на метода се явява използването на бази знания от продукционен тип. В този случай методът представлява система, състояща се от множество продукционни правила, свързани в семантична мрежа, определящи структурата на метода.
Определянето на входните атрибути на агента при функционирането му се осъществява посредством логически изводи на тази мрежа.
Методът на агента, функциониращ в мрежата за даване на решения има три подфункции: възприемане, решение и трансформиране.
| 
