Дипломна работа тема форми на плащания при външнотърговски сделки
Изтегляне 0.63 Mb.
|
|
При платежната практика в пазарната икономика се употребяват следните видове чекове: 1. Най-разпространен е поименният чек, в който се посочва името на лицето, което трябва да получи сумата. 2. В чека на приносител не е посочено името на бенефициента. Правата по този чек могат да се прехвърлят от ръка на ръка без джиро или цесия, което го прави гъвкав и удобен за някои видове плащания, но при него издателят няма защита при евентуално загубване или кражба. 3. Пресеченият (бариран) чек може да бъде изплатен само на банка или на неин клиент, и то само чрез минаване по сметка, а не в брой. Името си този чек носи от две успоредни линии, които пресичат чека по диагонал. Ако между двете успоредни линии е посочено името на някоя банка, изплащането може да стане само на тази банка, а ако между линиите няма никакво означение, тогава плащането може да стане при коя да е банка. Чековете, както и другите поименни ценни книжа, могат да се прехвърлят чрез джиро. Това е възможно, понеже правата и задълженията по чека също имат абстрактен характер. Те произлизат от самия документ и не са във връзка с други отношения между издателя, бенефициента и банката-платец. Джирото, разбира се, не е необходимо за чека на приносител, защото той може да се предава на други лица без формалности. За разлика от менителницата чекът може да се прехвърля чрез джиро само еднократно. Особен вид чек с голямо приложение в международните плащания, особено при туристическите и делови пътувания, е пътническият (травълърс) чек. Той представлява документ, издаден от банка и адресиран до друга банка в чужбина с нареждане да се плати означената в него сума на лицето, чийто подпис е положен върху чека. Пътническите чекове могат да се издават във валутата на банката-издател, на банката-платец, но най-често те се издават от големи американски, английски, германски и швейцарски банки в тяхната собствена валута, като най-голямо разпространение имат чековете в долари. Тези чекове се издават в различни купюри на кръгли суми и по това приличат до известна степен на банкнотите, но се различават от тях по това, че банкнотата е документ на приносител - с нея може да плати всеки, който я представи, а пътническият чек е строго индивидуализиран, макар че върху него не е отбелязано името на бенефициента. Тази индивидуализация се постига като при получаване на чека в банката-издател пътникът-бенефициент се подписва пред касиера на определено за това място в чека. След това, когато инкасира чека в другата страна, за която пътува, той отново се подписва пред касиера на банката-платец. Касиерът сравнява подписите и, ако съвпадат, изплаща сумата, означена в чека в местна валута.
КЛИРИНГ
Клирингът е форма на разплащане между две страни, при която се извършва прихващане на взаимните вземания и задължения, произлизащи от търговски операции, без превод на налична валута. През определен календарен период - обикновено година - сумите по тези вземания и задължения се отразяват по сметки, водени от упълномощени банки в двете страни, участващи в клиринга. За уреждане на взаимоотношенията при клиринга между правителствата на двете държави се сключва специална клирингова спогодба, а между двете упълномощени банки - банково-техническо споразумение за водене, изравняване и приключване на клиринговите сметки. При клиринга всяко предприятие-износител за страната-партньор получава сумата на изнесената стока от клиринговата банка в своята страна, а тя, вместо да чака превод на валута от страната-вносител, дебитира (задължава) клиринговата сметка и изпраща дебитно авизо на упълномощената клирингова банка в страната-вносител. Последната кредитира (заверява) клиринговата сметка и задължава сметката на предприятието-вносител в своята страна със сумата на вноса в местна валута. Така през целия период на действие на клиринговата спогодба взаимните вземания и задължения между двете страни се отразяват по двустранно водената клирингова сметка. В края на отчетния период наличното салдо по сметката се урежда по начин, който е предвиден в клиринговата спогодба - с конвертируема валута, с допълнителна доставка на стоки от страната-длъжник или - както най-често се практикува - с пренасянето на наличното салдо като "салдо на ново" за следващата година. Взаимоотношенията при клиринга с участието на български и чуждестранни вносители и износители са представени в следната схема: 
Цифрите в схемата имат следните значения: 1 - стока; 2 - плащане в лева; 3 - плащане във валутата на страната-партньор; 4 - кредитиране сметката на чуждестранната клирингова банка при български внос; 5 - кредитиране сметката на българската клирингова банка при българския износ. За да не се допуска кредитиране на едната страна от другата при неравностойна търговия между двете участващи в клиринга страни, се предвижда ограничаване размера на салдото по клиринговата сметка, наречено плафон на техническия кредит. Валутата, в която се водят клиринговите сметки, се нарича клирингова валута. Най-често клирингите се водят в клирингови щатски долари. Използването на долара като клирингова валута е удобно, тъй като повечето от цените на стоките на международните пазари се изразяват в долари и след като валутата на цената и валутата на плащането е една и съща, се избягва приложението на валутен курс. В началото на 70-те години нашата страна имаше сключени клирингови спогодби с повече от 30 страни - главно развиващи се и т.нар. "социалистически" страни, неучастбащи в Съвета за ииономичесиа взаимопомощ. Оттогава насам клирингите постепенно бяха ликвидирани, но има изгледи те отново да се използват за плащания между източноевропейските страни, след като плащанията в преводни рубли бяха преустановени. II СДЕЛКИ "СУИЧ”
При такава размяна на клирингова валута срещу конвертируема възниква въпроса за обезценката на клиринговата валута спрямо конвертируемата. Тази обезценка се обуславя от факта, че с клирингова валута (обикновено клирингови долари) може да се купи стока само от страната-клирингов партньор по асортимент, цени, качество и други условия, които предлага тази страна. С конвертируемата валута, напротив, могат да се купят стоки от цял свят - от страни, където те са най-евтини, качествени и разнообразни. Цифровият израз на обезценката на клиринговата валута спрямо конвертируемата се нарича дизажио. Ако например, 100 клирингови долара са равни на 85 конвертируеми, дизажиото е 15 %. Продажбата на клирингова валута срещу конвертируема или обратно се нарича сделка "суич" (англ. switch - включвам, превключвам). Терминът "суич" се употребява и за други видове сделки, при които се променя обекта или субекта на сделката. Например, продажбата на малко перспективни ценни книжа и покупката на други, замяната на една валута с друга, смяна на партньорите по търговска или кредитна сделка и др.
Бартерите биват два вида: междуфирмени и междудържавни. Междуфирменият бартер представлява обикновено компенсация - сделка, при която доставената стока се заплаща не с пари, а с насрещна доставка на стока. Обикновено междуфирмените бартери предполагат обмен на стоки на еднаква стойност, но на практика често се получава салдо в полза на една от страните. То се изравнява или с допълнителните доставки на стоки, или със заплащане във валута. Междуфирмените бартери в повечето случаи се осъществяват с посредничеството на специализирани фирми, участието на които в сделките е различно - от обикновено свързване на партньорите до пълно при-добиване собственост върху стоката и препродажбата й. В последния случай обикновено се откриват насрещни (бек-ту-бек) акредитиви на еднакви суми и срокове на плащане. Страните могат да се предпазят от рискове и чрез използване на банкови гаранции. Включването на участващите в бартерите фирми, които не познават предлаганите им бартерни стоки, както и използването на посредници, с които сделките се усложняват, оскъпяват и забавят, правят междуфирмените бартери непривлекателни за повечето търговци. Междудържавният бартер прилича на клиринга. Както при клиринга сделките се извършват без налични плащания за всяка отделна сделка и се откриват сметки, които отчитат взаимните доставки. При междудържавния бартер също се предвиждат стокови листи, технически кредит, валута за водене на бартера и се определят банки от двете страни, които да водят бартерните сметки. Клирингът обаче е свързан с определен календарен период (обикнобено година), докато бартерът не е - той е в сила докато се доставят стоките, предвидени в стоковите листи. Освен това в клирингите понякога се включват и някои нетърговски плащания, главно за транспорт, докато бартерът е чисто стокова операция. Междудържавните бартери се договарят от правителствени делегации, които определят икономическите параметри на бартера, а техническите подробности предоставят на упълномощени от двете страни банки, които водят бартерните сметки. IV. БАНКОВИ ГАРАНЦИИ При вншнотърговските сделки често се явявт случаи, когато се налага да се обезпечи дадено финансиране, да се покрият някои рискови ситуации, да се преодолее недоверие между партньорите и други затруднения от финансов характер, които успешно се уреждат с банкови гаранции. С издаването на гаранция банката поема условно задължение, което става ефективно при неизпълнение на поети задължения от една от страните. Международните банкови гаранции са неотменяеми задължения за плащане, които не могат да се отменяват или оттеглят без съгласието на страните. Страни по гаранциите са: банката-издател на гаранцията; наредител (длъжник), обикновено клиент на банката-издател и бенефициент (кредитор), пред когото банката поема ангажимента. Банковите гаранции обикновено съдържат три основни елемента: сумата, която банката трябва да плати; при какви условия ще стане плащането и в какъв срок е валидна гаранцията. Банковата гаранция, за разлика от менителницата и записа на заповед, няма установена национална или международна регламентация и поради това посочените елементи не са задължителни реквизити. За най-употребяваните видове гаранции са приети някои международно признати форми, но банките, като поемат ангажимент за плащане, не са длъжни да се съобразяват нито с тези форми, нито с договорените от страните по сделките текстове на гаранциите. Поради това още по време на сключване на договора, който трябва да се скрепи с банкова гаранция, наредителят се консултира с банката на каква гаранция може да разчита от нейна страна. Такава консултация става излишна, ако предварително наредителят е сключил споразумение с банката за условията, при които тя многократно е готова да му дава гаранции. Такова генерално споразумение има формата на кредитна линия по "авалов кредит", с който клиентът не заема непосредствено налични пари от банката, а получава само готовността и да покрива задълженията му. Банковите гаранции могат да бъдат различии, но в практиката са се оформили следните няколко по-характерни типа: 1) Гаранция за изпълнение на договор (performance bond, delivery quarantee; Vertragserfullungs - Qarantee; caution de livraison). Този вид гаранции, наричани още гаранции за доставка, се дават на фирми, които са получили поръчка за доставка на стока или изработване на някакво съоръжение с производствено предназначение. Предмет на гаранцията в този случай е изпълнението на доставката съгласно договора. Ако дос-тавчикът не изпълни определените с договора условия по време, форма, количество и качество, банката : е длъжна да заплати на купувача сумета по гаранцията. 2) Гаранция за участие в търг (bid bond, participation bond; Bietungsgarantie; caution provisoire). За да могат организаторите на различните търгове да бъдат сигурни, че участниците в тях няма да оттеглят офертите си и ще изпълняват тръжните условия, ако търгът им се възложи, изискват съответна банкова гаранция. С такава гаранция банката поема задължение да заплати при първо писмено поискване определената сума според търга, ако фирмата-наредител не е изпълнила установените задължения по търга, като същевременно определя срока на валидност на гаранцията. 3) Гаранция за даден аванс (advance-payment quarantee; Anzehlungsgarantie; garantie d'acomple). При изработване на машини и съоръжения по специална поръчка на купувача продавачът държи да получи определена парична сума като аванс, за да е сигурен, че купувачът няма да откаже приемане на изработеното съоръжение. От своя страна купувачът се нуждае от осигуровка, че доставчикът ще изпълни поръчката. За целта той изисква гаранция от банката, че ако доставчикът не спази договора за поръчка, банката ще обезщети купувача за дадения аванс. В някои случаи се предвижда сумата на гаранцията да се намалява автоматически пропорционално на извършените частични доставки, предвидени в договора. 4) Гаранция за добро изпълнение (performance quarantee, performance bond; Qewahrleistungs-Qarantie; garantie d'accomplicement, garantie de boune execution de commande). Тази гаранция прилича в някои отношения на гаранцията за изпълнение на договор, но гаранцията за изпълнение на договор се дава за доставка на стоки, предмет на нормалния международен стокообмен, а гаранцията за добро изпълнение се дава при строителство, монтаж или специални поръчки за изработване на конкретни съоръжения с производствено предназначение. Банката поема задължение с гаранцията да изплати определената сума, ако с приема-телния протокол се констатира, че не са достигнати договорените количествени и качествени параметри на обекта, договорен за строителство, монтаж или изработка. 5) Гаранция за липсващ коносамент (letter of indemnity; Konnossements-Qarantie; garantie pour connaissement manquant). Във външнотърговската практика понякога се явяват случаи, когато стоката пристига на местоназначението си, но стоковоразпоредителните документи, и по-специално коносаментът, с който може да се получи стоката, не са получени при купувача. За да не се забавя получаването на стоката, особено когато тя е спешно нужна на купувача или подлежи на разваляне, и за да не се задържа кораба, както и да се избегнат разноски за претоварване и складиране на стоката, превозвачът и купувачът могат да се договорят превозвачът да получи вместо липсващия коносамент една банкова гаранция, с която той да се осигури срещу риска стоката да бъде получена неправомерно. Такава гаранция може да се представи и когато е предвидено за освобождаването на стоката да се представи пълен комплект документи, а купувачът не е в състояние да представи някои от тях. 6) Гаранция за нередовни документи (quarantee in respect of inconsistant documents; Qarantie fur unstimmige Documente; garantie pour documents nonconformes). В случайте, когато банките открият грешки или недостатъци в представените стоковоразпоредителни документи или плащания чрез акредитив или документарно инкасо, практикува се по искане на износителя една банка да gage гаранция, че тя ще обезщети вносителя за всички щети, загуби и разноски, които могат да произлязат от нередовните документи. По такъв начин се избягва забавяне на сделката и свързаните с това допълнителни разходи. Задължението на банката по гаранцията отпада след като износителят замени нередовния документ с редовен. 7) Гаранция за пред митническите власти (quarantee towards customs authorities, Zoleburgschaft; qarantie pour droits de douane). В много случаи търговците, за да избягнат забавянето на стоките при об-митяването им на границата, дават на митническите власти банкови гаранция, че ще платят всички мита и такси, които собственикът на стоките дължи или ще дължи след митническия преглед. Този вид гаранции обикновено са безсрочни, но банките имат право да прекратят задълженията си по тях, като предизвестят митническите власти един или Възможни са и някои други видове гаранции: за предаване на стоки при обща авария, за плащане на поръчани стоки, за откриване на акредитив, против неоткупуване на документи при инкасо и др. Според броя на банките, участващи в гаранционната операция, гаранциите биват: - пряка, когато гаранцията се издава от банка в страната на наредителя; - косвена, когато гаранцията се издава от банка в страната на бенефициента по предложение от банка в страната на наредителя; - посредническа, когато в операцията се включва трета посредническа банка, понеже между банките на наредителя и на бенефициента няма установени кореспондентски отношения. ИНКОТЕРМС-90 В международната търговия винаги е налице период, когато стоката е излязла от складовете на продавача и още не е приета в складовете на купувача. През този период тя бива товарена, превозвана, претоварвана и разтоварвана, с нея се разпореждат товарачи, превозвачи, спедитори, комисионери, складови администрации. Много важно е да се определи точно кой в този решителен период владее стоката и кой трябва да понесе разноските и рисковете, свързани с различните манипулации на стоката в придвижването й от продавача към купувача. В това направление много полезна работа върши Международната търговска камара в Париж, която от 1936 г. издава международни правила за тълкуване на търговски термини. Тези правила са допълвани и коригирани през 1953, 1967, 1988 и 1990 г. Последната корекция през "1990 г. се е наложила поради необходимостта правилата да се съобразят с растящото използване на възможностите за обмен на данни по електроненпът, както и с променената транспортна техника - появата на контейнери, комбинирани превози, кораби от типа "ро-ро" и др. В тази сега валидна редакция термините са групирани в четири различни категории. В първата категория "Е" влиза само един термин - ЕХ WORKS, който означава, че продавачът предоставя стоката на купувача в свои собствени помещения. Във втората категория правила се включват термините от Категория "F" (FСА, FАS и FОВ), според които продавачът е длъжен да предаде стоките на превозвач, посочен от купувача. Третата група термини са тези от категория "С", според които продавачът трябва да сключи договор за превоз, но без да поеме риска от погиването или повредата на стоката или допълнителните разноски, свързани със събития, настъпили след натоварването и изпращането (СFR, СIF, СРТ, СIР). Последната група термини са от категорията "D", по силата на които продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове, свързани с доставянето на стоките в страната-получател (DАF, DЕS, DDU, DDР). Според ИНКОТЕРМС-90 отделните термини имат следното значение: “EXW” – “EX WORKS.............. (NAMED PLACE)" - от завода ...................... (уговореното място) означава, че задълженията на купувача са до момента, в който той е оставил стоката в помещенията си (завод, склад) на разположение на купувача. Продавачът не отговаря за натоварването на стоката на превозното средство, осигурено от купувача, или за освобождаване на стоката за износ, освен ако е уговорено друго. Купувачът понася всички разноски и рискове, свързани с превозването на стоката от помещенията на продавача до местоназначението. Този термин означава най-малко задължения за продавача. "FREE CARRIER ............ (NAMED PLACE)" - "FСА" - франко превозвача .................. (уговорено място) означава, че продавачът изпълнява задълженията си до момента, когато предаде стоката на определено място на посочения от купувача превозвач, след като е била освободена за износ. Ако купувачът не е определил конкретно място на предаване, продавачът може да избере мястото в рамките на уговорения район. Когато според търговските обичаи за сключването на договора с превозвача се изисква и съдействието на продавача (както е в железопътния и въздушния транспорт), той може да действа на риск и за сметка на купувача. Този термин може да се използва при всички начини на превоз, включително и при комбинирания транспорт. "FAS” – FREE ALONGSIDE SHIP ........... (NAMED PORT OF DESTINATION)" - франко протежение накораба ............ (уговорено пристанище на товаренето) означава, че задълженията на продавача свършват в момента, когато стоката е доставена на кея до кораба или в лихтери в определеното товарно пристанище. Това значи, че купувачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове от повредата или погиването на стоката от този момент нататък. Този термин предполага купувачът да освободи стоката за износ, поради което терминът не може да се използва, когато купувачът не е в състояние да уреди формалностите по износа. "FОВ" - "FREE ON BOARD ......... (NAMED PORT OF SHIPMENT)" - франко борд ...... (уговореното пристанище на натоварване) означава, че продавачът изпълнява задължението си да предаде стоката в момента, когато тя е преминала през борда на кораба в уговореното товарно пристанище. Това значи, че купувачът трябва да понесе всички разноски и рискове, които могат да произлязат след този момент. Според термина ФОБ продавачът има задължение да освоводи стоката за износ. Когато превозът се извършва с контейнери, по-подходящ е терминът "FСА".
"СРТ" - "CARRIAGE PAID TO ........ (NAMED PLACE OF DESTINATION)" - превоз платен до ......................означава, че продавачът плаща навлото за превоза на стоката до уговореното местоназначение. Рискът от загубването или повредата на стоката, както и допълнителните разноски, произлизащи от събития, настъпили след като стоката е била предадена на превозвача, преминава от продавача върху купувача в момента, когато стоката е предоставена за превоз на превозвача. *СIР" - "CARRIAGE AND INSURANCE PAID TO........ (NAMEDPLACE OF DESTINATION)" - превоз и застраховка платени до .......... означава, че продавачът има същите задължения както съгласно термина СРТ, но с допълнението, че продавачът трябба да осигури застраховка на стоката срещу рисковете на купувача, причинени по време на превоза. Продавачът сключва договора за застраховка и плаща застрахова-телната премия. Съгласно този термин продавачът освобождава стоката за износ.
когато стоката е станала достъпна на уговорено място в държавата-вносител. Продавачът трябва да понесе всички рискове и разноски, свързани с транспортирането на стоката на това място (с изключение на митата, данъците и таксите, платими при вноса), както и всички разноски и рискове по уреждане на митническите формалности. Купувачът трябва да плати всички допълнителни разноски и да понесе всички рискове, причинени от пропускането да освободи навреме стоката за внос. "DDP" - "DELIVERED DUTY PAID ...... (NAMED PLACE OF DESTINATION)" - доставено мито платено .............. (уговорено местоназначение в страната-вносител) означава, че продавачът има задължение да предаде стоката, когато тя е достъпна на уговореното място в страната-вносител. Продавачът трябва да понесе рисковете и разноските, включително митата, данъците и таксите, сбързани с преминаване на стоката във владение на купувача, като тя трябва да бъде освободена за внос. Терминът DDР налага на продавача максимален брой задължения. Той не трябва да се използва, когато продавачът не е в състояние директно или индиректно да се снабди с разрешение за внос. Ако страните искат да изключат от задълженията на продавача някои от разноските, дължими при вноса на стоката, това трябва да бъде изрично упоменато. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|