Монографията "Мелодрамата в телевизионния сериал" на доц д-р Евдокия Борисова, шу "Епископ Константин Преславски"



Дата11.06.2018
Размер76.79 Kb.
ТипМонография


Рецензия за монографията “Мелодрамата в телевизионния сериал”

на доц. д-р Евдокия Борисова, ШУ “Епископ Константин Преславски”

от

доц. д-р Йорданка Бибина, Институт за балканистика с Център по тракология, БАН и ШУ “Епископ Константин Преславски”



В своята неотдавнашна лекция в Националния дворец на културата италианският журналист Бруно Вертучи се опита да преоткрие за българската публика италианската мелодрама от ХІХ в. в творчеството на Верди. („Верди: преоткриване и иновация на италианската мелодрама от XIX век“, 14.10.2013 г.).

Много по-сложна и не по-малко интердисциплинарна задача си е поставила Евдокия Борисова в своето изследване, посветено на мелодрамата в съвременния телевизионен сериал. Тръгвайки от теоретичното представяне на многообразните жанрове на мелодрамата, и разкривайки сложно-преплетените връзки между телевизионния разказ и приказката, кино-приказката и телевизионния сериал, силата на мелодрамата в тях чрез масовата емпатия (съпреживяване) и зрителското пребиваване в измислените, но «присвоени» светове на мелодрамата, авторката представя и дискутира такива основополагащи понятия като мелодрама и мелодраматично, превъплъщенията (литературни, сценични, екранни) на «лекия» жанр, карайки ни да се замислим дали наистина той е така «лековат» и несериозен, колкото ни подсказва нашето неволно може би, но клиширано съзнание. Особен акцент тя е поставила върху органичната (а и генетична) връзка между мелодрамата и музиката, музикалното изпълнение, функционалността на хора като изразител на «гласа на мнозинството», но и новите културни практики, в които той се превъплъщава – интернет сайтове, форуми, неформални разговори, без които масовото емоционално въздействие на съвременната теле-мелодрама би било немислимо, а силното й въздействие – необяснимо.

Оттук Е. Борисова се впуска в широко и аналитично изследване и представяне на структурата на мелодрамата, на основата на наратологичните теории на Проп, Полти, Кембъл, Борхес и др., нейните мотиви, форми и видове. Нещо повече – тя разглежда взаимосвързаността между литературните творби, литературният материал и тяхното превъплъщение в телевизионната мелодрама, достигайки до обобщението, че: «Големият епически разказ, посветен на профанното човешко съществуване, познат на класически устроената четяща публика като „буржоазен роман”, днес тържествуващо манифестира на телевизионния екран във формáта на сценариен сюжет в десетки и стотици- епизодни сериални платна. Обилно напоени със сълзите на сантименталното (съ)преживяване, тези истории нерядко се оказват интерпретация на познати класически литературни романови творби. Телевизионният сериал-мелодрама се превръща в способ за разбирането и популяризирането на литературни творби и автори – а опосредствано гледането стимулира и четенето.»

Широката ерудираност и теоретична подготовка на авторката намира израз и в поставянето на такива важни въпроси като този за посредничеството на литературния текст в изграждането на образа на света и образа на неговото подобие в хиперреалността на телевизионната мелодрама и за това, как примерно една литературна творба или исторически сюжет се превръщат в изкуство на симулакрума. В това е и същинският обект на изследването на Евдокия Борисова, а именно - романовото и сценарийното писане (и четене); литературната и филмовата/телевизионната рецепция; изкуството на романа и изкуството на сценарийния сюжет, ориентирани към теорията на драматургичния сюжет, но и към мисловните парадигми на мита и вълшебната приказка. Телевизионният сериал с романова сценарийна основа е интерпретиран като своеобразно превъплъщение на класическата романова творба.



Оттук тя се впуска в разглеждане на медийните явления в българския културен – и телевизионен, контекст, на което е посветена главата за „Телевизионната сериална мелодрама на българския екран”, или по думите на самата авторка – «основния носител на емпиричния материал на изследването». След кратко въведение, обобщаващо основните стереотипни теми и мотиви в сериалните сюжети въобще - трудът, фамилното дърво, раси-националности, налагането на собствен модел върху неизвестното бъдеще, неспособността да се отчита пространството, претенцията Руритания., - Е. Борисова разглежда по-специално турските и английските сериали. За мен като специалист по съвременна турска култура, частта, посветена на турските сериали бе несъмнено, особено интересна. Те ни представят едно напълно съвременно явление, което се отнася не само за Балканските ширини, но и за широката география на Близкия Изток, където спечелената от турските сериали популярност е наистина феноменална. Ето защо не може да не адмирираме сериозните усилия на авторката да изследва вътрешно-присъщите особености на сериалите, но и по-дълбоките причини за масовия им успех на телевизионния екран. Според нея, той се дължи «на експлоатацията на обикнатите източни приказки, както и на така необходимия ни нравоучителен характер на сценарийните сюжети, които утвърждават ценностите на патриархалния дом срещу изкушенията на модерното време.» Същевременно тя обръща заслужено внимание на състоянието на турското общество и по-специално – на женския въпрос в него, все още напълно актуален, въпреки европеизационните и модернизационни усилия, продължили не десетилетия, а можем да кажем – векове.

Напрежението между традиционното и съвременното, между патриархалното и модерното там е все още неизживяно и поради това филмовия свят на сериалите, разположен в свръх-модернизираната среда на глобалната култура, но същевременно съхранил твърде много от чертите и ценностите на миналото в своята патриархалност на отношенията между по-малкия свят на героите подхранва и без съмнение засилва носталгията по изгубения от модерния човек. Носталгията и покоя - «Покой», ако перифразираме прочутия роман на писателя-интелектуалец Ахмед Хамди Танпънар, с когото така много се родее и естетиката, и културната ориентация, и визионалността на един Орхан Памук. Младата туркиня от сериалите може да носи световни марки, да говори с най-модерните мобифони, да кара свръхмодерни автомобили – и при все това да не успява да извоюва своята свобода, своето право на избор в обществото. И тук не може на помощ да не дойдат вечните сюжети – за Пепеляшка, за «Забранения плод» (любов, сексуален избор и пр.), за Ромео и Жулиета (или техните източни класически еквиваленти Лейля и Меджнун). В такива теле-саги като «1001 нощ» този латентен конфликт между традиционно и модерно, между източния идеал и съвременната «американска мечта» е туширан понякога дори и в куриозни моменти. Проследявайки корените на възприемчивостта и по-специално – на източната възприемчивост още от традицията на Театъра на сенките или Карагьоза, но и на основата на анализа на огромен филмов материал, което е едно наистина невероятно изследователско усилие, Е. Борисова достига до извода, че турската телевизионна мелодрама е продуцирана в естетически и емоционален план така, че да е продаваема, възприемана именно в страните от Изтока (тук в скоби можем да си зададем отново въпроса за самите нас – «Европейци ли сме, или не съвсем?»), съобразно превалиращо традиционни рецептивни стереотипи на източната публика. Но едновременно и паралелно (синхронно) с това вървят теоретико-литературните анализи и съпоставки на източното и западното в разглежданата област, което е още едно несъмнено постижение на авторката. В заключителната и обобщаваща шеста глава тя отделя заслужено внимание и на „Странният случай „Великолепният век”, не по-малко нашумял и нееднозначно възприеман дори в самата Турция сериал, в контекста на политическата употреба/употреби. Авторката в своите анализи напълно справедливо критикува предубежденията, които спонтанно или не чак толкова спонтанно, се проявяват, стане ли дума «за възприемане на културен (та бил той и суб-, масово-културен) продукт». По някакво странно съвпадение, съдбата на сериала се преплита с медийно-политически сюжети на неотдавнашните майски брожения в Турция, а оттам и самото изследване се впуска в една злободневна медийна информационна-интерпретационна вълна. Проследявайки бурните реакции в българска среда, тя достига до тъжно-проникновения извод, че «Да, действително живеем във великолепния век на масмедийна (дез)информираност и (не)свобода на словото, (не)познанието и развлечението…». Но не е ли така и днес на Балканите - всичко да се възприема в този странен дискурс на антиномията – «любов и омраза», «смях и сълзи», «коварство и любов»? Евдокия Борисова не подминава с мълчание и друг един важен аспект от разпространението на турските сериали, а именно ролята им в политиката на «меката сила», провъзгласена от първия дипломат на съвременна Турция Ахмед Давутоглу, не на последно място и защото Турция е поставена на 20-о място в света по отношение на приложението на т.н. «културна дипломация», важна съставна част в която заема и разпространението на сериалите. Но без рецепцията на зрителите в споменатите региони колкото и да е подкрепена една подобна политика, тя несъмнено би била обречена на неуспех. Очевидно, разковничето на успеха се корени в самата същност и в реализацията на тези турски телевизионни продукти. В тази част наблюденията и коментариите на Е. Борисова са изключително обективни и непредубедени, представящи разнопосочните гледни точки и критики към сериала.

След сериозните и задълбочени анализи върху конкретния материал на телевизионните сериали и на Изтока, и на Запада пред авторката стои неизменния въпрос, като че ли през цялото време заключен в подсъзнанието на читателя – а каква е всъщност природата на тези сериали? Субкултурна ли е априори природата на телевизионната мелодрама? Отговорът й е положителен - доколкото и самата телевизия ражда субкултурата, доколкото тя произвежда преимуществено субкултура, респективно и природата на телевизионната мелодрама е субкултурна. При това тя успява с прецизност да открои качествените характеристики на явлението субкултура. Което не означава априори да отричаме правото на съществуване на този жанр, което се прави обикновено от позициите на «високата» и «непрофанна» култура, носеща ореола на интелектуалното и естетическо превъзходство. Защото върху страниците на своето обемисто изследване Е. Борисова успява да ни убеди в необходимостта «Да се мисли мелодрамата като сериозен жанр в съвременното телевизионно изкуство през присъщата й светогледна призма.» Най-малкото защото «тя принадлежи на екзистенциалния оптимизъм и философията на щастието», които така ни липсват днес и които милионните зрители на телевизионните сериали компенсаторно си набавят чрез съпреживяното щастие на героите от любимите си филми.

Като цяло, пред нас е една твърде иновативна и разгърната картина на съвременните явления и процеси в няколко сфери – медийна, литературно-теоретична, интертекстуална, културно-политическа дори, изпълнена с помощта на собствен авторски изследователски модел и богато илюстрирана с аудио-визуален материал: книгата освен увлекателния, но сериозен и задълбочен текст, съдържа препратки към музикалния бекграунд на сериалите със съответния анализ на този така въздействащ синтез между слово и музика, и съответно, музикалните творби, които са интерпретирани като органична, неделима тъкан на сериалните платна.Това не е случайно хрумване, а част от общата структура на това иновативно изследване, което услужливо чертае пред заинтересования читател-слушател днешните постмодерни пътища до обекта на своите изследователски терзания - музикалните анализи.

Поради всичко казано, а и неизказано в рамките на една кратка рецензия, горещо препоръчвам труда на доц. д-р Евдокия Борисова, поради изключителната актуалност на разглеждания от нея материал, а и на самата проблематика. Макар да е едно сериозно научно-изследователско постижение, то в никой случай не би затруднило възприятието и от страна на по-широка читателска публика, защото е написана живо, флуидно, занимателно, с присъщия за авторката оригинален и само неин стил. Нещо повече, като турколог бих й препоръчала отделно да издаде на английски език части от книгата си, ориентирана към турската публика, тъй като в самата Турция липсват подобни задълбочени и оригинални изследвания, още повече през «чуждия» поглед и възприемане. Мога само да пожелая «На добър час!» на тази много интересна, полезна и своевременна книга.


Доц. д-р Йорданка Бибина




Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница