При модела на социалните човешки отношения за основен мотиватор се приемат социалните потребности на хората. Желанието за принадлежност към определена социална група и осъществяване на взаимодействие с нейните членове кара хората да полагат повече усърдие. Чрез изграждането на принадлежност в тези случаи може да се постигне много повече, отколкото прилагането на каквито и да било стимули и санкции. На преден план тук излиза значението на груповите роли, сплотеност, норми на поведение и тяхното значение за повишаване на производителността на труда.