В основата на японския мотивационен модел е умението да се накарат хората да бъдат съпричастни към постигане целите на организацията. Интересно е проучването, което прави Оучи в две компании, които произвеждат един и същ продукт, с еднакъв брой служители и работници, но в различни страни. При еднакви условия производителността в САЩ е по-малко в сравнение с това, което е произведено при същите условия в Япония. След обстоен анализ в управленската теория „Z“, Оучи смята, че успехът на японските компании се дължи на: „..почти пълно включване на работника в производствената организация, при което началството проявява грижа за личния и семеен живот на всеки подчинен;...“…колективен (а не индивидуален подход) към работата и отговорността; ...“крайно висока степен на отъждествяване на индивида с компанията“.
В основата на модела на самообновяването стоят материалните и социалните потребности на хората, които могат да бъдат физиологични, социални и потребност от себереализация, самообновяване и растеж. В този модел се акцентрира върху напредъка и престижа на вътрешните мотиватори у човека, а не се акцентира върху работната сила на индивида.
Моделът на комплексния човек представлява взаимодействие между двете подсистеми – човек и природа. Човешкият фактор включва потребности и желания, способности и очаквания, а околната среда е съставена от външния натиск, новите задачи, организация, цел и ролевата промяна.
Всяка система за мотивиране е ефективна тогава, когато се заложи на мотивационната характеристика на отделната личност или колектив във фирмата и в зависимост от тях се определят различните стимули.
