Джеймс Клиър атомни навици
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
| Глава 9. Ролята на семейството и приятелите в създаването на вашите навици 77 Глава 9. Ролята на семейството и приятелите в създаването на вашите навици През 1965 г. един унгарец на име Ласло Полгар написал серия странни писма до жена на име Клара. Ласло бил твърд привърженик на здравата работа. Той заявил, че с упорита практика и изграждане на полезни навици едно дете може да стане гений във всяка област. Неговото мото било: „Гениите не се раждат, а се образоват и обучават“ 127 Ласло вярвал в тази идея толкова силно, че решил да я приложи върху собствените си деца и писал на Клара, защото „имал нужда от съпруга, която да го подкрепи в усилията му“. Клара била учителка и макар да е възможно да не е била толкова твърда, колкото Ласло, също вярвала, че е правилно обучение всеки би могъл да подобри уменията си. Ласло решил, че шахматът е подходяща област за експеримента и съставил план как да направи децата си гросмайстори. За целта те трябвало да се обучават у дома – рядкост за Унгария по онова време. Къщата щяла да е пълна с книги за шаха и снимки на прочути гросмайстори. Децата щели постоянно да играят помежду си и да участват в турнири с най-добрите играчи, които успеели да намерят. Семейството щяло да води строга отчет- ност за всеки участник в турнира, с когото децата му играели. Животът им щял да бъде посветен на шаха. Ухажването на Ласло се увенчало с успех, Клара се омъжила за него и след няколко години им се родили три момичета – Сузана, София и Юдит. Най-голямата, Сузана, започнала да играе шах на четири години. В рамките на шест месеца вече печелела срещу възрастни. София, средната сестричка, се справила още по-добре. На четиринайсет тя била световна шампионка, а след няколко години станала гросмайстор. Юдит, най-малката, се оказала най-успешна. На пет години печелела срещу баща си. На дванайсет била най-младата шахматистка сред стоте най-добри играчи в света. На петнайсет години и четири месеца станала най-младият гросмайстор за всички време- на – по-млада от Боби Фишер, който до този момент държал рекорда. Останала шах- матистка номер едно цели двайсет и седем години поред. Детството на сестрите Полгар било, меко казано, нетипично. В мотивацията и упорито- стта им обаче има нещо забележително. Разбира се, ако сега решите да преобърнете живота си и да го посветите на шаха, не би било особено вероятно да повторите тренировъчните им навици в рамките на година, камо ли пък за десетилетия. Въпреки това подобен начин на живот се оказал привлекателен и даже приятен. В свои интервюта момичетата заявяват единодушно, че детството им е било забавно, а не мрачно. Юдит изтъква: „Да изуча шаха за мен беше нещо естествено – сестрите ми непрекъснато бяха около мен и аз исках да играя“ 128 127 Harold Lundstrom, “Father of 3 Prodigies Says Chess Genius Can Be Taught,” Deseret News, December 25, 1992, https://www.deseretnews.com/article/266378/father-of-3-prodigies-says-chess-genius-can-be-taught.html?pg=all. 128 “Judit Polgar: Queen of chess player makes the right moves,” Financial Times, Oct 15, 2008 78 Атомни навици Ласло твърди, че веднъж заварил София да играе шах в тоалетната посред нощ. Докато се мъчел да я накара да се върне в леглото, той ѝ казал: „София, остави фигурите на мира!“. На което тя отговорила: „Тате, те не ме оставят на мира!“. Как е възможно това? Защо някои навици наистина не ни оставят на мира, дори и трудните, докато към други е почти невъзможно да се придържаме? Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|