Джеймс Клиър атомни навици
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
| РОЛЯТА НА ДОПАМИНА Учените могат да проследят точния момент, в който възниква копнеж, като измерват невротрансмитера, наречен допамин 108 . Значимостта на допамина 109 станала очевидна 106 Michael Moss, Salt, Sugar, Fat: How the Food Giants Hooked Us (London: Allen, 2014). 107 Този цитат първоначално се появи в статията на Стивън Гийене “Why Are Some People ‘Carboholics’?’’ Stephan Guyenet (blog), July 26, 2017, http://www.stephanguyenet.com/why-are-some-people-carboholics .. Адаптираната версия е поместена тук с разрешението на Стивън, дадено по имейл, от април 2018 г. 108 Допаминът не е единственото вещество, което влияе на навиците ви. Всяко поведение ангажира много дялове на мозъка и човек, който твърди, че „навиците не са нищо повече от допамин“, прескача доста важна част от процеса. Той е само един от значимите играчи при изграждането на навик. В тази глава обаче ще обърнем особено внимание на допаминовата верига, защото тя ни дава пролука, през която да надникнем в биологията на желанието, копнежа и мотивацията, стоящи зад всеки навик. – Б. а. 109 „Значимостта на допамина е открита случайно. През 1954 г. Джеймс Олдс и Питър Милнър, двама невролози от университета „Макгил“, решили да имплантират електрод дълбоко в мозъка на мишки. Местоположението на електрода в мозъка било изцяло произволно – по онова време географията на съзнанието била пълна мистерия. Олдс и Милнър Глава 8. Как да направим навиците неустоими 71 през 1954 г., когато невролозите Джеймс Олдс и Питър Милнър провели експеримент, който разкрил неврологичните процеси зад появата на копнеж и желание. 110 Чрез имплантиране на електроди в мозъците на мишки учените преустановили произвеж- дането на допамин. Мишките изгубили желание за живот. 111 Не се хранели. Не правели секс. Нямали желание за нищо. След няколко дни умрели от жажда. При последвалите изследвания учените пак спрели подаването на допамин, но този път капнали малки капчици захар в устата на лишените от невротрансмитера мишки. Мъничките им муцунки светнали от удоволствие. Макар и при наличието на спрян допамин, те харесвали захарта точно колкото и преди – просто сега вече не я искали. Удоволствието си останало, но без допамин желанието умирало. А тъй като няма жела- ние, няма и действие. 112 Когато други учени обърнали този процес и наситили системата за възнаграждение в мозъка с допамин, животните изпълнявали навиците с главозамайваща скорост. При едно от изследванията мишките получавали ударна доза допамин всеки път, когато си пъхали муцунките в кутия. Само след минути у животинките се разгаряло такова силно желание, че повтаряли това движение по 800 пъти на час. 113 (Хората не са по-различни – средностатистическият комарджия върти лоста на слотмашината по 600 пъти на час. 114 ) Навиците представляват тласкан от допамина кръговрат на обратната връзка. 115 Всяко поведение със силна роля в изграждането на навик – употребата на наркотици, яденето на нездравословна храна, игране на видеоигри, ровене в социалните мрежи – е свързано с високи нива на допамин. Същото може да се каже и за най-основните ни навици като ядене, пиене на вода, секс и социални взаимоотношения. Вдигне ли се нивото на допамина, същото става и с мотивацията ни. 116 обаче извадили късмет. Те вкарали иглата точно до нуклеус акумбенс – дял от мозъка, генериращ приятни усещания. Когато си хапвате шоколадова торта, слушате любимо парче или гледате любимия си отбор, именно нуклеус акумбенс ви помага да се чувствате добре. Но Олдс и Милнър бързо установили, че многото приятни усещания може да се окажат фатални. Пъхнали електроди в мишите мозъци и след това пуснали слаб ток, за да държат нуклеус акумбенс непре- къснато възбуден. Учените забелязали, че гризачите губят интерес към всичко. Спрели да ядат и да пият. Всякакви приз- наци за ухажване и секс секнали. Мишките просто се гушели в ъглите на клетките, изпаднали в транс от блаженството. Само за няколко дни животните измрели от жажда.“ Виж Jonah Lehrer, How We Decide (Boston: Houghton Mifflin Harcourt, 2009). 110 James Olds and Peter Milner, “Positive Reinforcement Produced by Electrical Stimulation of Septal Area and Other Regions of Rat Brain,” Journal of Comparative and Physiological Psychology 47, no. 6 (1954), doi:10.1037/h0058775. 111 Qun-Yong Zhou and Richard D. Palmiter, “Dopamine-Deficient Mice Are Severely Hypoactive, Adipsic, and Aphagic,” Cell 83, no. 7 (1995), doi:10.1016/0092–8674(95)90145–0. 112 Kent C. Berridge, Isabel L. Venier, and Terry E. Robinson, “Taste Reactivity Analysis of 6-Hydroxydopamine-Induced Aphagia: Implications for Arousal and Anhedonia Hypotheses of Dopamine Function,” Behavioral Neuroscience 103, no. 1 (1989), doi:10.1037//0735–7044.103.1.36. 113 Ross A. Mcdevitt et al., “Serotonergic versus Nonserotonergic Dorsal Raphe Projection Neurons: Differential Participation in Reward Circuitry,” Cell Reports 8, no. 6 (2014), doi:10.1016/j.cel rep.2014.08.037. 114 Natasha Dow Schüll, Addiction by Design: Machine Gambling in Las Vegas (Princeton, NJ: Princeton University Press, 2014), 55. 115 За първи път чух термина „тласкан от допамина кръговрат на обратната връзка“ от Чамат Палихапития. Вж. Chamath Palihapitiya, Founder and CEO Social Capital, on Money as an Instrument of Change,” Stanford Graduate School of Business, November 13, 2017, https://www.youtube.com/watch?v=PMotykw0SIk 116 „Допаминът ви кара да търсите/изследвате/и да предприемете действие. Тласкана от допамина, тази мезолимбична търсеща система, надигаща се от вентрална татегментална зона (ВТЗ), поощрява търсенето, изследването, проучването, любопитството, интересното. Допаминът пламва винаги когато мишката (или човекът) започне да изследва средата си... Само като погледна едно животно, мога да кажа, че системата му действа, тъй като то души и изследва.“ Вж. Karin Badt, “Depressed? Your ‘SEEKING’ System Might Not Be Working: A Conversation with Neuroscientist Jaak Panksepp,” Huffington Post, December 6, 2017, http://www.huffingtonpost.com/karin-badt/depressed-your-seeking-sy_b_3616967.html. |