II. ИМИТИРАНЕ НА МНОЗИНСТВОТО

Глава 9. Ролята на семейството и приятелите в създаването на вашите навици
81
На групата показвали една карта с линия на нея, а след това и втора карта с няколко линии. Всеки от обектите бил помолен да посочи онази линия на втората карта, която била със същата дължина като тази на първата. Ето картите от експеримента:


Фигура 10: Тук са показани двете карти, ползвани от Соломон Аш в този известен
експеримент за имитиране на мнозинството. Дължината на линията на първата
карта (вляво) е очевидно същата като на линия С във втората карта (вдясно), но
когато няколко души актьори твърдят, че те са с различна дължина, обектите
често променят мнението си и приемат това на тълпата, вместо да вярват на
очите си.
Експериментът винаги започвал по идентичен начин. Отначало задачата била лесна и всички посочвали една и съща линия. След няколко такива опита на участниците бил показван тест, който бил толкова очевиден, колкото и предишните, но актьорите нароч- но давали погрешни отговори. Например отговаряли „А“ на сравнението по-горе.
Всички били съгласни, че линиите са еднакви, макар да било явно, че са различни.
Обектите, които не били наясно с постановката, били озадачени. Гледали недоумя- ващо с широко отворени очи. Смеели се нервно на самите себе си. Отново оглеждали и проверявали реакцията на другите участници. Вълнението растяло заедно с броя на

82
Атомни навици
хората, които давали един след друг погрешен отговор. Скоро обектите започнали да се съмняват в собствените си очи. Въпреки това те давали отговор, който дълбоко в себе си знаели, че е погрешен.
Аш провел този експеримент много пъти и по различни начини. Открил, че с увеличаването на броя на актьорите растял и броят на съгласяващите се с тях обекти.
Ако в стаята имало само един обект и един актьор, обектите посочвали верен отговор, въпреки несъгласието на актьора. Те просто допускали, че заедно с тях седи глупак.
Когато в стаята с обекта влизали двама актьори, този факт все още не оказвал кой знае какво влияние. Но когато актьорите ставали трима, четирима или стигали чак до осем, вероятността обектите да започнат да се съмняват в отговорите се покачвала. Към края на експеримента близо 75% от обектите се съгласили с отговора на групата, макар че той очевидно не бил верен.
136 137
Нашият инстинкт е да следваме стадото. Проверяваме в „Амазон“, „Йелп“ или „Трип
Адвайзър“, защото искаме да имитираме „най-доброто“, що се отнася до навиците ни за пазаруване, хранене и пътуване.
Но това може да има и лоши страни.
Нормалното поведение на племето често надделява над желаното поведение на отдел- ния индивид. Едно проучване например показва, че когато едно шимпанзе се научи как да чупи орехи в една група, а след това се премести в друга, която използва по-малко ефективна стратегия, то ще избягва да използва по-добрия метод на чупене на орехи, само и само да се нагоди към останалите шимпанзета от групата.
И хората са такива. Ние винаги изпитваме силен нагон да се приобщим към нормите на групата. Наградата от това да бъдем приети често е по-голяма от победата в някой спор или намиране на истина. През повечето дни предпочитаме да грешим заедно с групата, отколкото да сме прави, но сами.
Човешкото съзнание знае как да се разбира с останалите. То иска да се разбира с тях.
Това е постоянният режим, на който то работи. Може да го пренебрегнете – може да решите да не обръщате внимание на групата или да спрете да се интересувате какво мислят другите, – но за това трябва усилие. Да се тича срещу течението изисква доста труд.
Когато промяната на навиците означава да се опълчите срещу племето, тази промяна е непривлекателна. Когато промяната на навиците означава да се впишете в племето, промяната е много привлекателна.

Изтегляне 1.83 Mb.

Сподели с приятели: