Джонатан Суифт Пътешествията на Гъливър

Авторът продължава разказа си за Академията. Той предлага някои подобрения, които биват приети с голямо внимание

В училището на политическите проектанти не ми беше занимателно; по моя преценка професорите не бяха с всичкия си ум, а това е картина, която винаги ми навява скръб. Тези нещастници предлагаха методи, с които да се склонят монарсите да избират любимците си заради мъдростта, способностите и добродетелите им; да учат министрите да се съобразяват с общото благо; да възнаграждават достойнствата, големите способности и забележителните заслуги; да поучават владетелите да разбират истинския си интерес, като го поставят наравно с интересите на народа си; да възлагат работа на лица, достатъчно подготвени, за да я вършат; както и много други налудничави, неосъществими химери, които дотогава човешкият ум не бе измислял; тези хора потвърдиха убеждението ми, което имам открай време, че винаги са се намирали някои философи, които приемат за верни най-своеобразните и глупави твърдения.

И все пак ще призная заслугите на този отдел на Академията в смисъл, че не всички хора там са толкова непрактични. Имаше един извънредно изобретателен лекар, който, изглежда, отлично познаваше естеството и системата на управлението. Изследванията на тази знатна личност имаха полезната цел да се открият сигурни лекове за всички болести и поквари, към които са предразположени различните видове управление вследствие пороците и слабостите на управниците, както и благодарение вироглавството на онези, които следва да се подчиняват, Например: всички писатели и разсъдливи хора са единодушни, че между човешкия организъм и държавата им има много общо; в такъв случай нима не е очевидно, че трябва не само да се бди над здравето и на двете, но и болестите им да се лекуват по същите рецепти? Признато е, че сенатите и върховните съвети често страдат от прекалено изобилни, кипящи и други болезнени течности в тялото, как то и от много болести на главата и най вече на сърцето, освен това от силни конвулсии, сериозни нервни и мускулни спазми на двете ръце, но особено на дясната; от далак, от газове, виене на свят и бълнуване; от скрофулозни тумори, пълни с вонеща гной; от кисело, пенесто оригване; от вълчи апетит и лошо храносмилане; имат и много други оплаквания, които не е необходимо да споменавам. Ето защо този лекар предлагаше, когато се събира един сенат, през първите три дни да присъствуват някои лекари и подир приключването на дебатите всеки ден да измерват пулса на всеки сенатор; после, след като основно обсъдят и се консултират върху естеството на различните болести и начините на лечение, на четвъртия ден да се върнат в сената, придружени от аптекарите си, запасени с надлежните лекарства; и преди заседанието да дават на всеки сенатор успокоителни, разслабителни, пречиствателни, корозивни, запичащи, смекчаващи и очистителни и откашлителни средства и лекарства против главоболие, жълтеница и слаб слух, според това, което изискват различните случаи; и според това как действуват тези лекарства, да ги повтарят, променят или да не ги прилагат на следващото заседание.

Този проект няма да струва кой знае колко на обществото; и по моето скромно мнение би могъл да се окаже особено полезен в онези страни, където сенатите участвуват в законодателната власт; би могъл да поражда единодушие, да съкращава дебати, да отвори някоя и друга уста, която сега е затворена, и да затвори още много, които сега са отворени; да обуздава сприхавостта на младите и да коригира прекалената самоувереност на старите; да разбужда дремещите и да сдържа нахалните.

Освен това, понеже всички се оплакват, че любимците на владетелите страдат от къса и слаба памет, същият лекар предлага всеки, който се явява при някой пръв министър, след като съвсем накратко и по най-ясен начин изложи просбата си, когато си отива, да ощипе носа на съответния министър или да го ритне в корема, или да го настъпи по мазолите, или да му дръпне и двете уши по три пъти, или да го боцне с карфица през панталоните, или да Щипе ръката му до посиняване като средство против неговата разсеяност; и предлагаше същата процедура да се повтаря всеки приемен ден, докато работата бъде уредена или се получи категоричен отказ.

Той също така предлагаше всеки сенатор във върховния държавен съвет, след като изкаже мнението си и го защити с аргументи, да бъде длъжен да гласува против него, защото, ако се постъпва така, резултатът неминуемо ще бъде в полза на обществото.

Когато партиите в една държава много се разгорещят, той предлагаше великолепен начин да се помирят. Ето в какво се състои този метод. Вземате по сто души от всяка партия; нареждате ги по двойки според големината на главите им — те трябва да имат приблизително еднакви размери; тогава двама сръчни хирурзи едновременно да прережат с трион тиловете на всеки двама по начин, щото мозъкът да бъде разделен на две еднакви части. Така отрязаните части от главите се разменят, като се слагат на човека от противниковата партия. Тази работа наистина изглежда да изисква голяма точност; но професорът ни увери, че ако се извършела сръчно, това било абсолютно сигурно средство за лечение. Ето неговите доводи: двете половинки на мозъка, оставени да спорят по даден въпрос помежду си, вътре в един череп, скоро щели да се споразумеят и да постигнат умереността и разсъдливостта, толкова желателни у хората, които си представят, че са се родили на този свят само за да наблюдават и управляват движението му. А що се отнася до качествената и количествената разлика между мозъците на онези, които ръководят партиите, лекарят ни увери, черпейки от собствения си опит, че тя била съвсем нищожна.

Чух един много разпален спор между двама професори относно най-удобните и ефикасни начини да се събират пари, без да се огорчават поданиците. Първият твърдеше, че най-справедливият метод ще бъде да се налага известен данък върху пороците и глупостта; жури, съставено от съседите на всеки човек, да преценява по най-справедлив начин сумата, която трябва да му се определи. Вторият беше на съвършено противоположно мнение — да се облагат с данък онези телесни и душевни качества, с които хората най-много се гордеят, като размерът бъде приблизително изчислен според това, доколко всеки превъзхожда другите; размерът на данъка всеки сам да си определя, по съвест. Най-висок данък да се определя на мъже, които най-много се харесват на нежния пол; а облагането да става според броя и естеството на получените ласки — на този въпрос всеки сам да даде отговор. Също така предлагаше да бъдат облагани с висок данък остроумието, храбростта и любезността, като данъкът се събира по същия начин, а именно: всеки да дава честната си дума относно количеството, което притежава. Но колкото до честта, справедливостта, мъдростта и учеността, те не трябвало изобщо да се облагат; защото това са толкова особени отличителни качества, че никой няма да ги признае на съседа си, нито ще ги оцени у себе си.

Жените да се облагат с данък според красотата си и умението да се обличат; те ще имат същата привилегия като мъжете сами по собствена преценка да определят данъка. Но верността, целомъдрието, здравият разум и добрият нрав да не се облагат, защото събирането на такива малки данъци няма да си струва разноските.

За да пазят сенаторите интересите на короната, предлагаше се членовете на сената да участвуват в лотария за Служби, като всеки първо полага клетва и дава гаранция, че ще гласува за краля без разлика дали печели, или не; след което загубилите на свой ред ще имат правото да участвуват в лотария за следващото вакантно място. По този начин ще се поддържа у тях надежда и вяра; никой няма да се оплаква от нарушени обещания, а за несбъднатите си очаквания ще обвинява само съдбата, чиято гърбина е по-яка от тази на правителството.

Друг един професор ми показа голям лист с указания за разкриване на заговори и съзаклятия срещу правителството. Той съветваше големите държавници да проучват какво ядат всички заподозрени лица; по кое време ядат; на коя страна лежат в леглото си; с коя ръка си изтриват задниците; съвсем щателно да разглеждат изпражненията им и по цвета, миризмата, вкуса, плътността и по това дали храната е добре или зле смляна, да преценяват мислите и кроежите им: защото хората никога не са по-сериозни, замислени и съсредоточени, отколкото когато ходят по нужда, което установил с чести опити; защото, когато при подобни обстоятелства обмислял, само за опит, кой е най-добрият начин да се убие кралят, изпражненията му се оцветявали в зелено; а били съвсем различни, когато мислел само как да вдигне въстание или да подпали столицата.

Цялата лекция беше написана с много проницателност и съдържаше много наблюдения, любопитни и полезни за политиците; но по мое мнение не беше съвсем завършена. Осмелих се да кажа това на автора и му предложих, ако иска, да му дам известни допълнения. Той прие предложението ми с по-голяма готовност, отколкото се среща обикновено сред писателите, особено у проектантите; и заяви, че с удоволствие би получил допълнителни сведения.

Казах му, че в кралство Трибния, наречено от местното население Лангден*, където дълго съм живял, голямото мнозинство от народа се състои предимно от откриватели, доносчици, обвинители, прокурори, свидетели и клетвонарушители наред със съответните им подчинени и раболепни оръдия; всички са подведомствени на министри и на техните заместници, всички — ръководени и платени от тях. Заговорите в това кралство обикновено са дело на хора, които желаят да си създадат име на проницателни, мъдри политици; да влеят нови сили в едно разклатено управление; да заглушат или отклонят общото недоволство; да напълнят касите си с конфискувани вещи; да повишават или да понижават преценката за обществени заслуги според това, от кое имат по-голяма лична изгода. Те първо се споразумяват помежду си и решават кои заподозрени лица трябва да бъдат обвинени в съзаклятничество; тогава се вземат ефикасни мерки да се тури ръка на всичките им писма и други книжа и да оковат във вериги собствениците им. Тези книжа се предават на една група учени, които с голямо майсторство откриват тайното значение на думи, срички и букви. Те могат например да разчетат, че покрито с капак детско гърне означава личния таен съвет на краля; стадо гъски — сенат; куцо куче — нашественик; чумата — редовна войска; мишелов — министър; подагра — висш духовник; бесилка — министър; нощно гърне — комисия от големци; сито — придворна дама; метла — революция; капан за мишки — служба; бездънна бъчва — държавна хазна; помийна яма — царски двор; шутовска шапка — любимец; пречупена тръстика — съдилище; голяма празна бъчва — генерал; гнойна рана — правителство.

[* Трибния, Лангден — анаграми на Британия и Англия. — Б. пр.]

Когато този метод не успее, имат още два по-резултатни, които учените в техните среди наричат акростих и анаграми. Първо, те могат във всички начални букви да откриват политически значения: така се приема, че и означава заговор; Б — кавалерийски полк; Л — отплаваща ескадра. Или, второ, чрез разместване на буквите от азбуката в някой съмнителен документ могат да разкрият и най-скритите замисли на недоволствуваща партия. Така например, ако напиша в едно писмо до някой приятел: „Брат ни Том тъкмо се разболя от маясъл“, човек, обучен в това изкуство, би открил как същите букви, които влизат в състава на това изречение, могат да се анализират и да Гласят както следва: „Съпротивлявайте се — накарахме ги да усетят съзаклятието — обиколката“. Това е методът с анаграми.

Професорът изказа своята благодарност за това, че съм му съобщил тези наблюдения, и обеща да ме похвали в трактата си.

Не видях нищо в тази страна, което да ме привлече да продължа престоя си, и започнах да мисля за завръщане в Англия.

Авторът напуска Лагадо, пристига в Малдонада. Няма готов кораб. Той прави кратко пътуване до Глъбдъбдриб. Как бива приет от губернатора

Континентът, част от който е това кралство, се простира, както имам основание да вярвам, на изток до онази неизвестна просторна област на Америка, западно от Калифорния*, и на север към Тихия океан, който не е на повече от сто и петдесет мили от Лагадо, където има хубаво пристанище и развита търговия с големия остров Лъгнаг, разположен в северозападна посока на около 24 градуса северна ширина и 140 градуса дължина. Остров Лъгнаг се намира югоизточно от Япония, която е на около сто левги разстояние. Между японския император и краля на Лъгнаг има тесен съюз, който предлага много възможности за пътувания по море между двата острова. Ето защо реших да се отправя за там, за да намеря начин да се завърна в Европа. Наех водач, който да ми покаже пътя, и два катъра, които да носят малкия ми багаж. Сбогувах се с благородния ми покровител, който бе тъй благосклонен към мен и който, преди да замина, ми направи много богат подарък.

[* По времето на Суифт западното североамериканско крайбрежие било в голямата си част неизследвано. Б. пр.]

Пътуването мина без злополуки и приключения, които да си струва да описвам. Когато пристигнах в пристанището Малдонада (така го наричат), нямаше кораб за Лъгнаг, нито се очакваше скоро да има. Градът е голям приблизително колкото Портсмът*. Скоро завързах различни запознанства и бях много добре приет. Един виден господин ми каза, че тъй като корабите за Лъгнаг ще бъдат готови за отплуване най-рано след един месец, може би, не би било неприятно забавление за мен да направя едно пътуване до малкия остров Глъбдъбдриб, на около пет левги в югозападна посока. Той предложи да ме придружи заедно с един свой приятел и каза, че ще ми дадат малък, удобен за целта платноход.

Глъбдъбдриб, доколкото можах да изтълкувам значението на думата, означава остров на магьосниците или чародейците. По големина е около една трета от остров Уайт** и е извънредно плодороден. Управлява се от главатаря на едно племе, в което всички са магьосници. В това племе се женят само помежду си; а най-старият в племето е принц или губернатор. Той има красив дворец и парк от около три хиляди акра, обкръжен със стена от дялани камъни, висока двадесет фута. В този парк има няколко малки заградени площи за отглеждане на добитък, както и ниви и зеленчукови градини.

[* Около 30 000 жители по времето на Суифт. — Б. пр.]

[** Повърхността на остров Уайт е 381 квадратни километра. — Б. пр.]

За губернатора и семейството му се грижат прислужници от доста необикновен вид. Бидейки вещ в черната магия, той има властта да призове когото си ще от мъртвите и да изисква от него да му служи двадесет и четири часа, но не повече ; нито пък може да вика отново същите лица в срок, по-малък от три месеца, освен при крайно изключителни случаи.

Когато пристигнахме на острова — към единадесет часа преди обед, — един от господата, които ме придружаваха, отиде при губернатора и го помоли да приеме един чужденец, който е дошъл нарочно за да има честта да посети негово превъзходителство. Той веднага даде съгласието си и тримата минахме през портата на двореца между шпалир от гвардейци, въоръжени и облечени по много странен начин, а в израза на лицата им имаше нещо от което ме побиха тръпки на неизразим ужас. Минахме през няколко стаи между слуги, подобни по вид на гвардейците строени от двете ни страни, докато стигнахме до залата за аудиенции. След като се поклонихме дълбоко три пъти и ни бяха зададени няколко общи въпроса, разрешено ни бе да седнем на три табуретки близо до най-ниското стъпало на трона на негово височество. Той разбираше езика на Балнибарби, макар да беше различен от този на неговия остров. Пожела да му разправя за пътешествията си, и за да ми покаже, че ще се държи спрямо мен без официалности, той изпрати всичките си прислужници, като сви един пръст, при което, за голямо мое учудване, те в миг изчезнаха, подобно съновидения, когато изведнъж се събудим. Доста време не можех да се окопитя, докато губернаторът ме увери, че нищо лошо няма да ми се случи; и като видях, че двамата ми другари, които често били приемани по този начин, ни най-малко не се разтревожиха, започнах да се окуражавам; и накратко разказах на негово височество различните си приключения, но не без известно запъване, като често поглеждах зад себе си към мястото, където бях видял онези слуги-призраци. Имах честта да обядвам с губернатора и по време на обеда нова група привидения поднасяха ястията и ни прислужваха. Забелязах, че сега по-малко се страхувам, отколкото сутринта. Останах там до залез слънце, но най-покорно помолих негово височество да ме извини, задето отказвам поканата му да пренощувам в двореца. Аз и двамата ми приятели спахме в частен дом в съседния град, който е столица на този малък остров; на следващата сутрин се върнахме, за да поднесем почитанията си на губернатора, както той бе благоволил да заповяда.

Така прекарахме десет дена на острова — по-голямата част от деня с губернатора, а през нощта в квартирите си. Скоро дотолкова свикнах да гледам привиденията, че след третия или четвъртия път въобще не се смущавах; или ако все още изпитвах някакви опасения, любопитството ми надделя страха. Защото негово височество губернаторът ми нареди да извиквам колкото искам и каквито искам измежду мъртвите от началото на света до настоящия момент и да им заповядвам да отговарят на всякакви въпроси, които считам за уместно да задавам, при едно условие — въпросите ми да се ограничават в рамките на времето, през което тези хора са живели. На едно съм можел да разчитам — че те непременно ще ми казват истината, защото дарбата да лъжеш била безполезна в долния свят.

Най-смирено изразих своята благодарност на негово височество за голямото му благоволение. Бяхме в стая, откъдето имаше чудна гледка към парка. И понеже първото нещо, което ми се дощя като развлечение, беше да видя картини на пищност и величие, пожелах да видя Александър Велики начело на армията му точно след битката при Арбела*, сцена, която само с едно мръдване на пръста на губернатора се появи в едно просторно поле под прозореца, където бяхме. Повиках Александър в стаята; едва разбирах гръцкия език, който говореше, тъй като моите познания по гръцки са съвършено малки. Той ме увери под честна дума, че не бил отровен, а умрял от треска, причинена от препиване.

[* Там в 331 г. пр. н. е. Александър Велики победил персийския цар Дарий. — Б. пр.]

След това видях как Ханибал прекосява Алпите; той ми каза, че в лагера му нямало капка оцет*.

[* Според Тит Ливий Ханибал премахнал една скала, препречила пътя му, като я нагорещил с огньове, а после я полял с оцет. — Б. пр.]

Видях Цезар и Помпей начело на войските им точно преди да влязат в бой. Видях Цезар при последния му голям триумф. Изказах пожелание римският сенат да се яви пред мен в една голяма стая и като контраст в друга да се яви някой съвременен сенат. Първите изглеждаха като събрание на герои и полубогове, другите — шепа амбулантни търговци, джебчии, разбойници и грубияни.

Губернаторът по мое искане направи знак Цезар и Брут да дойдат при нас. Бях обзет от дълбоко благоговение, като видях Брут; във всички черти на лицето му лесно съзрях най-съвършени добродетели, най-голямо безстрашие и непоколебимост, най-голяма любов към родината и изобщо голямо човеколюбие. Много се зарадвах да видя, че между тези двама души имаше отлично разбирателство; и Цезар открито ми призна, че най-великите му дела далеч не можели да се мерят със славата на този, който му отне живота. Имах честта надълго да разговарям с Брут; той ми каза, че постоянно били заедно с неговия прадед Юний, със Сократ, Епаминонд, Катон млади и сър Томас Мор — секстумвират, към който всички епохи на света не могат да прибавят седми.

Бих досадил на читателя, ако започнех да изброявам огромния брой най-знатни личности, които бяха повикани, за да задоволят ненаситното ми желание да видя пред себе си света през всички периоди на древността. Истинска наслада за очите ми бе да видя мъжете, които са убивали тирани и узурпатори и са възвърнали свободата на потиснати и пострадали народи. Но не мога да изразя изпитаното от мен задоволство по начин, то да представлява подходящо забавление за читателя.

Авторът продължава разказа си за Глъбдъбдриб. Предлага поправки в древната и новата история

Тъй като желаех да видя личности от древността, известни главно със своя ум и със своята ученост, нарочно отделих един ден само за това. Предложих Омир и Аристотел да се явят начело на всичките си коментатори, но те бяха толкова многобройни, че неколкостотин души бяха принудени да стоят в двора и в по-отдалечените стаи на двореца. Още от пръв поглед познах и различих тези двама герои не само от тълпата, но и един от друг. Омир беше по-високият и по-хубавият от двамата, вървеше много изправен за човек на неговата възраст, а очите му бяха най-живите и проницателни очи, които някога съм виждал. Аристотел ходеше много приведен и си служеше с тояга. Лицето му беше слабо, косите му — увиснали и оредели, а гласът — приглушен. Скоро открих, че и двамата не познават нито един от останалите присъствуващи и никога досега не бяха ги ни виждали, ни чували. Един дух, когото няма да назова, ми пошепна, че в долния свят тези коментатори винаги стояли най-далеч от главните си герои, тъй като съзнавали позора и вината си, гдето тъй невярно представили значението на тези автори на потомството. Представих Дидим*1 и Евстати*2 на Омир и успях да го убедя да се отнася към тях по-добре, отколкото може би заслужават; защото той скоро откри, че им липсва способността да вникнат в духа на един поет. Но Аристотел много се ядоса, като чу какво му разправих за Скот*3 и Рам*4, и ги попита дали останалата част от това племе са глупаци като тях.

[*1 Гръцки граматик от I в. пр. н. е. — коментатор на Омир и Демостен.]

[*2 Евстати (XII в. н. е.) — коментатор на Омир.]

[*3 Английски богослов от XIV век.]

[*4 Френски философ и математик от XVI век.]

Сетне помолих губернатора да повикат Декарт*1 и Гасенди*2, които успях да убедя да обяснят системите си на Аристотел. Този велик философ безрезервно призна собствените си грешки в естествознанието, защото за много неща бе изхождал само от предположения, както всички понякога са принудени да правят; намери обаче, че идеите на Гасенди, който бе направил доктрината на Епикур колкото се може по-привлекателна, а и въртеливите движения на Декарт са еднакво отживели времето си. Той предрече същата участ на земното притегляне, което съвременните учени толкова усърдно поддържат. Каза, че новите системи за обяснение на природата са само нови моди, които се променят през всяка епоха; и дори онези, които имат претенции да ги доказват въз основа на математически принципи, ще имат успех само за кратко време и ще престанат да бъдат популярни, когато им мине модата.

[*1 Френски философ и математик от XVII век.]

[*2 Френски физик, математик и философ.]

Прекарах пет дни в разговори с много други учени от древността. Видях повечето от първите римски императори. Накарах губернатора да призове готвачите на Хелиогабал*1 да ни приготвят вечеря; но те почти нищо не можаха да покажат от изкуството си поради липса на материали. Един илот на Агезилай*2 ни сготви спартанска чорба, но не можах да преглътна повече от една лъжица.

[*1 Хелиогабал — римски император от III в. н.е., прочут с пиршествата си.]

[*2 Агезилай — спартански цар от IV в. пр.н.е. — Б. пр.]

Двамата господа, които ме доведоха на острова, бързаха след три дни да се завърнат поради някаква частна работа и аз използувах тези дни, за да видя някои хора, по-късно умрели — най-изтъкнатите личности през последните двеста-триста години у нас и в други европейски страни; и тъй като винаги съм бил голям поклонник на знатни стари семейства, поисках от губернатора да призове една-две дузини крале с прадедите им от осем-девет поколения във възходящ ред. Но разочарованието ми беше много голямо и неочаквано. Защото вместо низ от кралски корони у едно семейство видях двама цигулари, трима наконтени царедворци и един италиански духовник. У друго — един бръснар, един абат и двама кардинали. Аз твърде много почитам короновани глави, за да се спирам повече на един толкова деликатен въпрос; що се отнася до барони, маркизи, херцози, графове и тям подобни, нямам подобни скрупули. И трябва да призная, с доста голямо удоволствие проследих до първоизточника им дадени характерни черти, с които се отличават някои семейства. Можах ясно да видя откъде едно семейство е взело дълга брадичка; защо в друго в две поколения е имало толкова негодници, а в следващите три поколения — глупаци, защо в едно трето семейство всички са смахнати, а в четвърто — мошеници. Как е произлязло онова, което Полидор Виргилий казва за един знатен род: „Necvir fortis, neefemina casta.“* Как жестокостта, лъжата, малодушието са станали характерните черти, с които известни семейства се отличават толкова, колкото и с гербовете си. Кой пръв е донесъл у някое благородно семейство сифилиса, който по пряка наследствена линия е стигнал до потомството им във вид на скрофулозни тумори. Не можех и да се учудвам на всичко това, защото си го обясних, като видях как се прекъсва родословието от пажове, лакеи, камериери, кочияши, комарджии, цигулари, актьори, капитани и джебчии.

[* Нито мъжът е храбър, нито жената непорочна (лат.). Б. пр.]

Най-много се отвратих от съвременната история. Защото, след като внимателно проучих всички най-известни личности в царските дворове от сто години-насам, открих доколко светът е бил заблуждаван от продажни писатели, които приписват най-големите военни подвизи на страхливци, най-мъдрите съвети — на глупци, искреността — на ласкатели, римски добродетели — на предатели на родината си, набожност — на атеисти, непорочност — на педерасти, истината — на доносчици. Колко невинни и прекрасни хора са били осъдени на смърт или изгнание вследствие на това, че високопоставени министри са злоупотребявали с продажността на съдии и злобата на клики. Колко злодеи са били издигнати до най-високи и доверени длъжности, които им дават власт, достойнство и печалби;

колко голям дял в решенията и постъпките в царските дворове, в съветите и сенатите се пада на сводници, проститутки, паразити и шутове; какво лошо мнение си съставих за човешката мъдрост и почтеност, когато узнах истината за подбудите на много велики световни начинания и революции и за достойните за презрение случайности, на които те дължат успеха си.

Тук открих мошеничеството и невежеството на онези, които претендират да пишат т. нар. анекдоти или тайните истории; които са изпратили не един цар в гроба с чаша отрова; които повтарят „достоверен“ разговор между някой владетел и първия му министър, без на него да е имало свидетел; които отключват мислите и тайните чекмеджета на посланици и министри; и които вечно имат нещастието да бъдат онеправдани. Тук открих истинските причини за много велики събития, които са изненадвали света: как една уличница може да командува зад кулисите, кулисите да управляват цял един съвет, а съветът — цял сенат. Един генерал призна пред мен, че спечелил една победа от малодушие и лошо ръководство на сражението;

един адмирал призна, че по липса на точни сведения победил врага, комуто възнамерявал да предаде ескадрата си. Трима крале ме увериха, че през цялото си царуване нито веднъж не показали предпочитание към някои достоен човек освен по погрешка или вследствие на предателството на някой министър, комуто се доверявали; и пак нямало да предпочетат ценния човек, ако им се случело да живеят отново; те доказаха с много логични доводи, че царската корона не може да се поддържа без корупция;

защото положителният, самоуверен, непокорен нрав, който добродетелта създава у човека, бил постоянна пречка в обществените работи.

Полюбопитствувах да узная по какъв начин толкова много хора са успели да се сдобият с високи почетни титли и огромни имения. Ограничих разпитите си върху близкото минало, без обаче да засягам настоящето, защото исках да бъда уверен, че няма да обидя никого, дори някои чужденци .(не е необходимо да заявявам изрично на читателя, че това, което казвам по този повод, съвсем не се отнася до собствената ми страна). Бяха призовани мнозина и след кратък разпит установих толкова безчестия, че това породи у мен сериозни мисли. Между най-невинните хитрини, които споменаваха, бяха лъжесвидетелствуването, потисничеството, подкупите, измамата, сводничеството и тям подобни недъзи; за които проявих снизхождение в рамките на благоразумието. Но след като едни признаха, че дължат величието и богатството си на хомосексуализъм или кръвосмешение; други — на проституирането на съпругите и дъщерите си; трети — на измяна на родината или владетеля си; някои — на отравяне, по-голям брой — на злоупотреба с правосъдието, за да погубят невинните, то, надявам се, ще ми бъде простено, че тези разкрития повлияха да отслабне у мен онази дълбока почит, която по природа съм склонен да отдавам на високопоставени личности, към които ние, по-нискостоящите, би трябвало да се отнасяме с най-голямо уважение, подобаващо на високия им сан.

Често бях чел за големи заслуги спрямо владетели и държави и поисках да видя хората, на които те се дължат. Когато попитах, казаха ми, че имената им не били записани никъде; знаели се само неколцина, които историята е представила като най-долни мошеници и предатели. Колкото до останалите, изобщо не бях чувал за тях. Всички, които се появиха, изглеждаха подтиснати и бяха най-бедно облечени; повечето ми казаха, че умрели в мизерия и в немилост, а останалите загинали на ешафода или на бесилката.

Между другите имаше един човек, чийто случай ми се видя малко особен. До него стоеше младеж на около осемнадесет години. Мъжът ми каза, че дълги години бил капитан на кораб; и в морската битка при Акциум* имал големия късмет да пробие главната боева линия на неприятеля, да потопи три от линейните му кораби и да завладее четвъртия, което било единствената причина за бягството на Марк Антоний и за последвалата победа; каза ми, че застаналият до него младеж, единственият му син, бил убит в сражението. Добави, че разчитайки на известни заслуги, след края на войната отишъл в Рим и помолил в двореца на Август да бъде повишен и преместен на по-голям кораб, чийто командир бил убит; но без да вземат пред вид искането му, този пост бил даден на един младеж, който никога не бил виждал море, но бил син на Либертина, прислужница на една от любовниците на императора. Като се върнал на своя кораб, бил обвинен в неизпълнение на дълга си, а кораба дали на любимия паж на вицеадмирала Публикола; след това се оттеглил в един скромен чифлик много далече от Рим и там завършил дните си. Толкова бях любопитен да узная дали този разказ отговаря на истината, че поисках да бъде призован Агрипа, който командувал флотата на Юлий Цезар в това сражение. Той се появи и потвърди всичко, като представи в много по-благоприятна светлина капитана, чиято скромност бе омаловажила или прикрила голяма част от заслугите му.

[* Решителната морска битка при Акциум (31 г. пр. н. е.) между флотата на Юлий Цезар и тая на Марк Антоний и египетската царица Клеопатра. — Б. пр.]

Изненадах се да видя колко бързо се е появила и какви големи размери е взела покварата в тази империя вследствие на разкоша, който толкова късно е бил въведен там;

това ме накара по-малко да се учудвам на много подобни случай в други страни, където всякакви пороци преобладават от много по-отдавна и където всички похвали, както и цялата плячка са били заграбвани от главния военачалник, който може би е имал най-малко право и на едното, и на другото.

Понеже всеки призован имаше същата външност, каквато е имал приживе, натъжих се, като видях колко много е дегенерирал човешкият род през последните сто години. До каква степен сифилисът с всичките си последици и видове е променил всяка черта на английското лице, как е смалил ръста на телата, отпуснал нервите, отслабил сухожилията и мускулите, придал нездрав жълт цвят на кожата, размекнал плътта и й дал мирис на гранясала тлъстина.

Унизих се дотам да поискам да призоват английски йомени* от стария тип, някога тъй известни с простия си живот, със скромната си храна и облекло, с честността си, с истинския си свободен дух, с храбростта си и любовта си към родината. Не можех да остана безразличен при едно сравнение на живите с мъртвите, като си представих как техните внуци са продали всички тези чисти добродетели за пари; внуци, които продават гласа си и хитруват при наборите и тъй са придобили всички пороци и са се поддали на всяка поквара, каквато може да се научи в царския двор.

[* Английски селяни, обработващи собствена земя. — Б. пр.]