Джонатан Суифт Пътешествията на Гъливър

Авторът проявява усърдие да научи езика, хоинъмът — неговият господар, му помага и го учи. Описание на езика. Няколко знатни хоинъми идват от любопитство да видят автора. Той накратко разказва на господаря си за своето пътешествие

Главната ми грижа беше да науча езика им, на който господарят ми (както ще го наричам отсега нататък) и децата му и всички слуги в неговия дом искаха да ме учат. Защото им се виждаше истинско чудо едно диво животно да проявява такива белези на разумно същество. Сочех всичко и питах как го назовават, а думата записвах в дневника си, когато оставах сам, и поправях лошото си произношение, като молех членовете на семейството често да произнасят думата. В тези занимания винаги с готовност ми помагаше дорестият кон, един от низшите прислужници.

Когато говорят, те изговарят през носа и гърлото и от езиците, които знам в Европа, техният език е най-близък до горнохоландски*, тоест германски; но е много по-изящен и изразителен. Император Карл V е изказал почти същото мнение, когато забелязал, че ако би заговорил на коня си, то щяло да е на горнохоландски.

[* До 1600 г. англичаните не различавали холандски и немски. — Б. пр.]

Господарят ми беше толкова любопитен и нетърпелив, че прекарваше много часове от свободното си време да ме обучава. Бил убеден (както ми каза по-късно), че трябва да съм яху, но възприемчивостта, учтивостта и чистоплътността ми го изненадвали; това били качества, напълно противоположни на качествата на тези животни. Най-много го озадачаваха дрехите ми и понякога си разсъждавал дали не са част от тялото ми. Защото никога не ги свалях, преди семейството да заспи, и ги обличах сутринта, преди да се събудят. Господарят много искаше да разбере откъде съм дошъл, как съм се сдобил с онези белези на разум, които проявявах във всичките си действия, и имаше силно желание да чуе историята ми лично от мен, което се надяваше скоро да стане пред вид големия напредък, който отбелязвах в ученето и изговарянето на техните думи и изречения. За да запаметявам по-лесно, изписвах всичко, което научавах, с английската азбука и пишех думите заедно с превода им. След известно време се осмелих да си записвам в присъствието на господаря си. Голямо усилие ми струваше да му обясня какво правя; защото тамошните обитатели нямат и най-малката представа за книги или литература.

След около десет седмици бях в състояние да разбирам повечето му въпроси. А след три месеца можех да му давам сносни отговори. Извънредно любопитен беше да узнае от коя част на страната идвам и как са ме научили да подражавам на надарено с разум същество; защото забелязали, че яхусите (на които той виждаше, че досущ приличам в главата, ръцете и лицето, които единствено се виждаха), макар донякъде да изглеждаха хитри и да имаха силна наклонност към пакости, са най-неподатливи на обучение от всички животни. Отговорих му, че съм дошъл отвъд морето, от далечно място, с мнозина други, подобни на мене, в кух съд, направен от стъбла на дървета; че другарите ми ме принудили да сляза на този бряг и след това ме оставили да се справям сам както мога. Доста трудно ми беше, и то с помощта на много знаци, да го накарам да ме разбере. Той отвърна, че трябва да имам грешка или че съм „казал нещо, което не е така“, (Защото в техния език нямат дума, която да изразява лъжене или лъжа.) Той знаеше, че не е възможно да има страна отвъд морето, нито група говеда да могат да движат дървен съд накъдето си искат по водата. Убеден беше, че никой жив хоинъм не може да направи подобен съд, нито би го поверил на яхуси да го управляват.

Думата „хоинъм“ на техния език значи кон; а по етимология значи „съвършенство на природата“. Казах му, че ми липсват думи, за да се изразявам, но че ще напредна колкото мога по-бързо; и че се надявам в скоро време да мога да му разкажа истински чудеса. Той бе така любезен да нареди на собствената си кобила, на жребчетата и на слугите да използуват всички случаи да ме обучават; и всеки ден в продължение на два-три часа той самият си правеше този труд. Няколко знатни коне и кобили от околностите често идваха в нашия дом, след като се беше пръснал слух за някакъв забележителен яху, който можел да говори като хоинъм и който като че ли с думите и действията си проявявал проблясъци на разум. Голямо удоволствие им правеше да разговарят с мен; задаваха ми много въпроси и получаваха такива отговори, каквито можех да им дам. В резултат на всички тези предимства напреднах толкова много, че пет месеца след пристигането си разбирах всичко, каквото се говори, и можех доста добре да се изразявам.

Хоинъмите, които идваха на гости у господаря ми с намерение да ме видят и разговарят с мен, едва можеха да повярват, че съм истински яху, защото обвивката на тялото ми беше различна от тази на останалите от моята порода. Учудваха се, като виждаха, че нямам обикновените косми и кожа освен на главата, лицето и ръцете; но аз разкрих тази тайна на господаря си по повод на една случка, която стана две седмици по-рано.

Вече казах на читателя, че всяка вечер, когато семейството си беше легнало, имах навика да се събличам и да се покривам с дрехите си; случи се, че рано една сутрин господарят ми прати дорестия кон, който беше негов камериер, да ме повика; когато той дошъл, аз съм спял дълбоко, дрехите ми били паднали на една страна, а ризата ми била над кръста. Събудих се от шума и забелязах, че конят доста объркано ми предаде поръчението на господаря; след което той отишъл при него и много уплашен, му разправил съвсем объркано това, което видял; скоро разбрах работата, защото, щом се облякох и отидох да се представя на негова светлост, той ме попита какво означава това, което слугата му съобщил — че не съм същият, когато спя, както изглеждам по друго време; че според камериера му някои части на тялото ми били бели, някои жълти, поне не толкова бели, и някои — кафяви.

Досега бях прикривал тайната на облеклото си, за да се различавам колкото може повече от това проклето племе на яхусите; но сметнах, че вече няма смисъл да я прикривам. Освен това размислих, че дрехите и обувките ми скоро ще се износят — а те вече бяха доста овехтели — и щеше да се наложи да си набавя други, приспособени от кожите на яхуси или на други животни; като по този начин цялата тайна щеше да се разкрие. Ето защо казах на господаря си, че в страната, от която идвам, мен подобните винаги покриват телата си с космите на известни животни, обработени изкуствено, както за благоприличие, така и за да се избягнат несгодите и на топлия, и на студения въздух; в което, що се отнася до мен, веднага ще му дам възможност да се убеди, ако му е угодно, да ми даде такова нареждане. помолих го само да ме извини, ако не изложа на показ онези части, които природата ни е научила да прикриваме. Той каза, че всичко, което съм разправил, било много странно, особено последните ми думи; тъй като не можел да разбере защо природата да ни учи да прикриваме онова, което тя самата ни е дала. Че нито той, нито семейството му се срамували от коя да е част на тялото си; аз обаче съм можел да постъпя, както желая. Тогава първо разкопчах палтото си и го свалих. Същото сторих с жилетката си; свалих си обущата, чорапите и панталона. Пуснах ризата си до кръста и дръпнах нагоре долния й край и го вързах като колан около кръста си, за да скрия голотата си.

Господарят ми наблюдаваше всички тези действия с видимо любопитство и възхищение. Той повдигна с глезен всичките ми дрехи една по една и старателно ги разгледа;

после много леко поглади тялото ми и ме огледа няколко пъти; след което каза, че очевидно съм бил някакъв съвършен яху; но че извънредно много се различавам от останалите животни от моя вид по белотата и гладкостта на кожата ми, по липсата на косми на няколко части на тялото ми, по формата и късотата на предните и задните ми нокти и по явното ми предпочитание непрекъснато да ходя на двата си задни крака. Повече не желаел да види и ми разреши да си облека пак дрехите, защото треперех от студ.

Обясних му, че ми е много неудобно да чувам толкова често да ме назовава яху — омразно животно, към което изпитвам крайна ненавист и презрение. Помолих го да избягва тази дума, когато говори за мен, и да нареди на приятелите си, на които позволява да ме видят, както и на семейството си, да не я използуват. Също така поисках тайната, че имам изкуствено покривало на тялото си, да бъде известна само на него поне докато изтраят дрехите, които нося сега; а що се отнася до онова, което бе видял слугата му, дорестият кон, негова светлост би могъл да му заповяда да не го издава.

Господарят ми бе така любезен да се съгласи да изпълни всички тези мои молби; и така тайната бе запазена, докато дрехите ми започнаха да се износват и бях принуден да си доставя други с различни средства, за които ще спомена по-късно. Междувременно той настоя да продължавам най-усърдно да изучавам езика им, защото повече се учудвал на способността ми да говоря и разсъждавам, отколкото на външния вид на тялото ми, било то покрито, или не; и добави, че очаквал с нетърпение да чуе чудесата, за които обещах да му разкажа.

Оттогава той удвои старанията си да ме обучава; въвеждаше ме при всичките си гости и ги караше да се отнасят учтиво към мен, защото — както им бил казал поверително — от това щяло да ми се подобри настроението и съм щял да стана по-забавен.

Всеки ден, когато му се представях, освен грижите, които полагаше да ме учи, той ми задаваше няколко въпроса относно моята личност, на които отговарях, доколкото можех; и така той доби известна обща представа за мен, макар и много непълна. Досадно би било да разказвам за всички усилия, благодарение на които напреднах дотам, че да мога да водя един що-годе нормален разговор, но първите по-последователни и по-пълни сведения, които дадох за себе си, се свеждаха до следното: дошъл съм от много далечна страна, както вече се бях опитал да му кажа, с около петдесетина мен подобни; пътували сме по моретата в голям кух съд, направен от дърво и по-голям от къщата на негова светлост. Описах му кораба с възможно най-точните изрази; и с помощта на носната си кърпа показах как вятърът тласка кораба напред. Казах му как, след като се скарахме, те ме оставиха на този бряг, откъдето тръгнах да ходя, без да знам накъде отивам, докато той ме спаси от преследващите ме проклети яхуси. Той ме попита кой е направил кораба и как е възможно хоинъмите на моята страна да се оставят животни да ги управляват. Отвърнах му, че не смея да продължа разказа си, освен ако ми даде честната си дума, че няма да се обиди; и тогава ще му опиша чудесата, за които толкова често бях му обещавал да му разкажа. Той се съгласи и аз продължих; уверих го, че корабът бе направен от създания като мен, които във всички страни, където бях пътувал, както в собствената ми, са единствените ръководещи, надарени с разум животни; и че при пристигането си тук съм бил толкова изненадан да видя хоинъми да се държат като разумни същества, колкото той и приятелите му се учудиха, когато откриха известни признаци на разум у същество, което той благоволяваше да назове яху; на което признах, че приличам изцяло, но не можех да си обясня- изродената, животинска природа на яху. След това казах, че ако някога имам щастието да се завърна в родината си и да опиша това, което съм видял тук, всички ще сметнат, че „казвам нещо, което не е така“ и че съм съчинил цялата история; и въпреки най-голямото уважение, което изпитвам към него, семейството и приятелите му, пред вид обещанието, че няма да се обиди, трябва да му кажа, че моите сънародници не биха повярвали един хоинъм да е съществото, което властвува в тази нация, а един яху да е лишеното от разум животно.
ГЛАВА IV

Представата на хоинъмите за истината и лъжата. Господарят на автора не одобрява беседата му. Авторът дава по-подробни сведения за себе си и за злополуките по време на пътешествието му

Моят господар ме изслуша с израз на силно безпокойство; защото в тази страна толкова рядко се случва някой да се съмнява или да не вярва на онова, което му казват, че местните жители не знаят как да се държат при такива обстоятелства. Спомням си честите разговори с господаря ми относно човешката природа в други части на света;

като имах повод да говоря за „Лъжата“ и „невярно представяне на нещата“, нему беше много трудно да схване какво искам да кажа; макар в други отношения да беше извънредно проницателен в преценките си. Ето как разсъждаваше той: „Речта ни служи, за да се разбираме един друг и да получаваме сведения за факти; а ако някой «каже нещо, което не е така», тези цели няма да бъдат постигнати; защото тогава не може да се каже, че аз ще го разбера; и той не само не ми е дал сведения, но ме оставя в положение, по-лошо от незнание; защото ме кара да вярвам, че нещо е черно, когато е бяло, и е късо, когато е дълго.“ Ето това бяха всичките му представи за умението да се лъже, което човешките същества така отлично разбират и така повсеместно практикуват.

Но да приключа с това отклонение; когато заявих, че яхусите са единствените управляващи животни в родината ми, моят господар каза, че изобщо не може да схване подобно нещо и поиска да узнае дали имаме у нас хоинъми и с какво се занимават. Казах му, че имаме много; че лятно време пасат по полето, а зимно време ги държат в къщи, като им дават сено и овес и където яхуси-слуги им търкат кожата, за да стане гладка, сресват им гривите, почистват им краката, поднасят им храна и им приготвят постеля. „Добре ви разбирам — каза господарят ми. — По всичко, което казахте, личи, че колкото и на разумни да се правят яхусите, хоинъмите са господарите; желал бих и нашите яхуси да са толкова послушни.“ Помолих негова светлост да бъде любезен да ме извини и да ми позволи да прекъсна разказа си, защото съм убеден, че това, което следва да чуе от мен, никак няма да му допадне. Но той настоя и ми заповяда да му кажа и най-доброто, и най-лошото: казах че ще му се подчиня. Признах, че у нас хоинъмите, които наричаме коне, са най-благородните и красиви животни, които имаме; че превъзхождат всички по сила и бързина; и че когато принадлежат на благородници, които ги използуват при пътуване, при състезания и за теглене на колесници, те са гледани много добре и грижливо, докато се разболеят или окуцеят; тогава ги продават или ги използуват за всякаква тежка, неблагодарна работа. докато умрат; след това им одират кожата и я продават според стойността й; а телата им оставят да ги ядат кучета и хищни птици. Но обикновените коне нямат такова щастие, тъй като ги държат фермери и колари и други прости хора, които ги товарят с много по-тежка работа и ги хранят по-лошо. Описах, доколкото можех, как яздим; как изглеждат и се използуват юздите, седлото, шпорите и камшикът, хамутът и колелетата. Добавих, че на стъпалата им прикачваме плочи от една твърда материя, наречена желязо, за да се предпазят копитата им от нараняване по каменистите пътища, по които често пътуват.

Господарят ми, след като неколкократно възкликна, с дълбоко възмущение изрази учудването си, че се осмеляваме да сядаме на гърба на хоинъми; защото бил убеден, че и най-слабият слуга в къщата му би могъл да хвърли от гърба си и най-силния яху; или пък като легне и се търкулне на гръб, можел да смаже и убие говедото. Отвърнах му, че от три-четиригодишната им възраст обучават нашите коне да вършат работата, за която са предназначени; че ако някои коне се окажат с непоносимо лош нрав, ги използуват като впрегатни животни; че докато са още млади, жестоко ги бият за всяка злонамерена хитрост; че обикновено мъжките, предназначени за езда или за впрягане, биват скопявани около две години след раждането им, за да се усмири духът им ида станат по-питомни и по-кротки; че те действително разбират, като ги възнаградиш или накажеш; но най-учтиво молех негова светлост да има пред вид, че те нямат нито капка повече разум от яхусите в тази страна.

Уверих го, че много желая да задоволя любопитството му по всички точки, но че доста се съмнявам дали ще мога да му дам обяснения по няколко теми, за които негова светлост не може да има и най-малката представа, тъй като не съм видял в неговата страна нещо, на което бих могъл да ги наподобя. Казах обаче, че ще се постарая, доколкото ми е по силите, и ще се мъча да се изразявам със сравнения, като най-смирено го молех да ми помага, когато ми липсва точната дума; което той благоволи да ми обещае.

Казах му, че родителите ми са честни хора, че съм роден на един остров, наречен Англия, който е на такова разстояние от тази страна, колкото дни биха издържали да пътуват най-силните от слугите на негова светлост по годишния път на слънцето. Че съм се учил за лекар, чийто занаят е да лекува рани и болки на тялото, получени случайно или чрез насилие. Че страната ми се управлява от женски мъж, когото наричаме кралица*. Че съм напуснал родината си, за да спечеля богатство, с което да поддържам себе си и семейството си, когато се завърна. Че на последното ми пътуване съм бил капитан на кораба и са ми били подчинени около петдесет яхуса, много от които са загинали по време на плаването, и че съм бил принуден да ги заменя с Други, избрани от няколко народности. Че на два пъти е имало опасност корабът ни да потъне; първия път при голяма буря, а втория — когато се е ударил в една скала. Тук господарят ми се намеси, като ме попита как съм успял да убедя непознати от различни страни да тръгнат с мен след загубите, които съм претърпял, и опасностите, на които съм бил изложен. Казах, че това са отчаяни хора, принудени да бягат от родното си място поради бедност или извършени престъпления, или са били разорени от съдебни процеси; други — прахосали цялото си състояние в пиене, разврат и комар; други са бягали заради предателство, мнозина — заради извършено убийство, кражба, отравяне, грабеж, лъжесвидетелствуване, подправяне на документи, сечене на фалшиви пари; заради изнасилване и педерастия; за дезертиране или за преминаване на страната на неприятеля; а повечето са били избягали затворници. Никой от тях не смееше да се върне в родината си от страх да не го обесят или да не умре от глад в някой затвор; и по тази причина бяха принудени да си търсят прехраната по други места.

[* Кралица Ана (1702–1714), от династията на Стюартите. — Б. пр.]

Докато разказвах, господарят ми благоволяваше често да ме прекъсва. Бях си послужил с много заобикалки, за да опиша различните престъпления, заради които повечето моряци от екипажа ни бяха принудени да бягат от страната си. Тази трудна задача ми струваше няколкодневни разговори и едва тогава той можа да ме разбере. Съвсем непОняТно му беше какъв смисъл и каква необходимост има да се практикуват тези пороци. За да му изясня този въпрос, опитах се да му дам представа за страстта към власт и богатство; за страшното въздействие на похотливостта, невъздържанието, злобата и завистта. Всичко това бях принуден да определя и опиша, като говорех за отделни случаи или правех предположения. След това той, като Човек с въображение, поразено от нещо, което вижда и чува за пръв път, вдигаше очи от изумление и възмущение. За власт, управление, война, правосъдие, наказание и хиляди други неща в езика им нямаше думи; а за мен беше почти непреодолима трудност да дам на господаря си представа за онова, което исках да кажа. Но тъй като беше извънредно схватлив и разумен — качества, които бе развил чрез размисъл и разговори, — той най-накрая доби достатъчни знания за това на какви дела е способна човешката природа в нашия край на света; и поиска да му разправя по-подробно за онази земя, която наричаме Европа, особено за собствената ми страна.
ГЛАВА V

По заповед на господаря си авторът го осведомява за състоянието на Англия. Причините за война между европейските владетели. Авторът започва да му обяснява английската конституция

Нека читателят бъде любезен да забележи, че следващият откъс от многобройните разговори, които водих с господаря си, съдържа кратко изложение на най-важните въпроси, които засегнахме при различни случаи в продължение на повече от две години; и понеже напредвах с хоинъмския език, негова светлост често искаше все по-пълно да задоволявам любопитството му. Изложих пред него, доколкото ми бе по силите, цялото състояние на Европа; говорих му за търговията и фабриките, за изкуствата и науките; и отговорите ми на всички зададени от него въпроси, както изникваха във връзка с различни теми, представляваха неизчерпаем източник на разговори. Тук обаче ще дам само същината на разменените между нас мисли относно родината ми, като въведа някакъв ред, доколкото мога, без оглед на времето или други обстоятелства, и строго се придържам към истината. Единствено съм загрижен за това, че едва ли ще съумея да представя достатъчно правдиво доводите и изразите на господаря си, които неизбежно ще пострадат поради собствената ми неспособност, както и от предаването им на нашия варварски английски език.

И така, подчинявайки се на заповедите на негова светлост, разправих му за революцията през царуването на принц Орански*; дългата война с Франция, водена от гореспоменатия принц и подновена от неговата наследница, сегашната кралица; война, в която бяха замесени най-великите сили на християнския свят и която още продължава — по искане на негова светлост изчислих, че около един милион яхуси може би са загинали през цялото й времетраене и може би сто или над сто града са били превзети, а пет пъти по толкова кораби — изгорени или потопени.

[* Уилям Орански — английски крал (1688–1694). Б. пр.]

Той ме попита какви са обикновено причините или подбудите, които карат една страна да воюва с друга. Отвърнах, че са неизброими, но че ще спомена само няколко от главните. Понякога славолюбието на владетелите, които никога не смятат, че имат достатъчно земи или хора; понякога покварата на министри, които въвличат господаря си във война, за да потушат или да отклонят роптанието на поданиците срещу пагубното им управление. Много милиони хора са загинали поради различия в мненията: например дали плътта е хляб, или хлябът е плът: дали сокът на гроздето е кръв или вино; дали свиренето с уста е порок или добродетел; дали е по-добре да целунеш един кол, или да го хвърлиш в огъня; кой е най-подходящият цвят за една дреха — черният, белият, червеният или сивият*; дали дрехата да бъде дълга или къса, тясна или широка, мръсна или чиста; и още много други. И няма по-яростни и кръвопролитни войни, нито по-продължителни от онези, причинени от различие в мненията особено ако се отнася до незначителни неща.

[* С различните цветове Суифт има пред виД отделните монашески ордени. — Б. пр.]

Понякога двама владетели се карат, за да се реши кой от тях да лиши трети владетел от земите му, над които нито единият, нито другият Предявява някакви права. Понякога един владетел започва да враждува с друг от страх другият да не започне да враждува с него. Понякога започва война, защото врагът е твърде силен, а друг път — защото е твърде слаб. Понякога съседите ни искат нещата, които ние имаме, или пък имат нещата, които ние искаме; и те, и ние се бием, докато те вземат нашето или ни дадат тяхното. Съвсем оправдателен повод за война е да нахлуем в една страна, когато народът й е омаломощен от глад, изтребен от епидемия или въвлечен в междуособици. Оправдателно е да започнеш война с най-близкия си съюзник, когато някой негов град е удобно разположен за нас или пък някоя територия би закръглила и направила по-цялостни нашите владения. Ако някой владетел изпрати войски в пределите на един народ, където хората са бедни и невежи, той може законно да избие половината и да пороби останалите, за да ги цивилизова и да ги откъсне от варварския им начин на живот. Достойна за един цар, почтена и обикновена е следната практика: когато един владетел поиска помощ от друг, за да се защити от нашествие, притеклият се на помощ, след като е изгонил нашественика, да заграби владенията и да убие, хвърли в затвор или изпрати на заточение владетеля, комуто е дошъл да помогне. Кръвно родство или родство по брак е достатъчен повод за война между владетели; и колкото е по-близко родството, толкова са по-склонни да се карат — бедните народи са гладни, а богатите народи са горди; гордостта и гладът винаги са скарани. По тези причини войнишкият занаят се смята за най-почтения от всички — защото войникът е яху, нает хладнокръвно да убива колкото се може повече от подобните си, които нищо не са му направили.

В Европа също така има едни жалки владетели, които, като не могат сами да воюват, дават под наем войските си на по-богатите народи срещу еди-колко си на ден на войник, от която сума задържат за себе си три четвърти и главно с това се издържат; такива са владетелите в много северни части на Европа.

— Това, което ми казахте — рече господарят ми — по въпроса за войната, действително великолепно показва последиците от разума, който твърдите, че притежавате;

но щастливо обстоятелство е, че позорът е по-голям от опасността; и че природата ви е оставила неспособни да правите големи пакости — устата ви е разположена плоско на лицата ви и едва ли ще можете да се хапете особено съдбоносно освен по взаимно съгласие. Също така ноктите на предните и задните ви крака са толкова къси и крехки, че един нашенски яху би подгонил цяла дузина от вашите пред себе си. Ето защо, като ми разправяхте за броя на убитите на бойното поле, не мога да не мисля, че сте казали нещо, което не е така.

Не можех да се въздържа да не поклатя глава и да не се поусмихна на невежеството му. И понеже съм запознат С военното изкуство, описах му разни топове, мускети, карабини, пищови, куршуми, барут, мечове, щикове, сражения, обсади, отстъпления, настъпления, подривни мини, контрамини, бомбардиране, морски битки; кораби потопени с хиляди моряци на борда, двадесет хиляди убити- от всяка воюваща страна; стенанията на умиращите, ръце-и крака, които хвърчат във въздуха; пушек, шум. бъркотия, стъпкване на хора под конски копита; бягство, преследване, победа; полета, осеяни с трупове, оставени да ги-ядат кучета, вълци и хищни птици; плячкосване, ограбване на дрехи, изнасилване, опожаряване и разрушаване… И за да изтъкна храбростта на собствените ми скъпи сънародници, аз го уверих, че съм ги виждал да вдигат във въздуха сто души неприятели наведнъж, в обсада и в кораб; че съм виждал късове от трупове да падат от облаците за голямо забавление на всички зрители.

Готвех се да му дам още подробности, когато моят господар ми заповяда да млъкна. Който познава природата на яхусите, каза той, лесно би повярвал, че е възможно това долно животно да е способно на всички действия, които бях описал, стига силата и хитростта му да са равни на злобата му. Но ако думите ми бяха увеличили отвращението му от целия този вид, той също така открил, че те са нарушили душевното му спокойствие, нещо, което досега му било съвсем непознато. Смятал, че ако ушите му привикнат да слушат подобни отвратителни думи, може би постепенно ще ги приеме с по-малко отвращение. Макар да мразел яхусите от неговата страна, все пак не ги осъждал за омразните им качества, както не смятал, че една гней (хищна птица) има вина за жестокостта си или остър камък за това, че му срязва копитото. Но когато едно същество, което твърди, че е надарено с разум, е способно на подобни чудовищни дела, той се опасявал, че извращаването на тази способност е нещо по-лошо от самата скотщина. Ето защо той бил уверен, че вместо разум ние притежаваме само някакво качество, годно да засили естествените ни пороци; както отражението от размътен поток връща образа на уродливо тяло не само по-едър, но и по-разкривен.

Той добави, че се наслушал на тема война — както при този, така и при предишните разговори. Имало друг въпрос, който малко го озадачавал. Бях казал, че някои от екипажа ми напуснали страната си поради това, че са разорени от съдебни процеси: значението на думата вече му бях обяснил; но не разбрал как може правосъдието, което има за цел да закриля всеки човек, да разори някого- Ето защо пожела да му дам допълнителни обяснения за това правосъдие и какви са тези, които го раздават сега в моята страна; защото смятал, че природата и разумът дават достатъчни указания на всяко разумно животно, за каквото ние се представяме, какво да прави и какво да избягва.

Уверих негова светлост, че правото е наука, с която не съм много запознат, освен доколкото съм наемал адвокати, и то напразно, по повод някои извършени спрямо мен неправди. Но ще задоволя любопитството му, доколкото мога.

Казах, че у нас има група хора, подготвени от младини в изкуството да доказват с много думи, нарочно измислени за целта, че бялото е черно и че черното е бяло, според това как им се заплаща. Всички останали хора са техни роби.

Например ако моят съсед пожелае кравата ми, наема адвокат да докаже, че трябва да ми вземе кравата. Тогава аз трябва да взема друг адвокат да защити правата ми; тъй като е против всички правила на съдопроизводството да се позволява на един човек сам да се защити. В този случай аз, истинският собственик, съм в неизгодно положение по две причини. Първо, тъй като моят адвокат едва ли не от люлката се е упражнявал да защищава лъжата, той съвсем не е в стихията си, когато се случи да пледира за справедливост; с което непривично занимание той се залавя много неумело, да не кажем — с отвращение. Второто неудобство е, че моят адвокат трябва да действува много предпазливо, иначе съдиите ще го порицаят и колегите му ще го презрат като човек, който иска да подцени съдебната процедура. Следователно има само два начина да си запазя кравата. Първият е с двоен хонорар да спечеля на своя страна адвоката на противника; тогава той ще измами клиента си, като намекне, че неговата кауза е справедлива. Вторият начин е моят адвокат да представи моята кауза като съвсем несправедлива, като признае, че кравата принадлежи на моя противник; и ако това се направи умело, непременно ще осигури разположението на съдиите.

Ваша светлост трябва да знае, че тези съдии са лица, определени да решават всички имуществени спорове, както и да съдят престъпници; и са подбрани измежду най-ловките адвокати, когато вече са остарели или ги домързи. Тъй, след като цял живот са били предубедени против истината и справедливостта, неизбежно се виждат принудени да показват предпочитание към измамата, лъжесвидетелствуването и потисничеството. Знам, че някои от тях са се отказвали от голям подкуп, предлаган им от страната, чиято кауза е справедлива, за да не засегнат Колегията, като извършат нещо, неподобаващо на характера и службата им.

За тези адвокати е основно правило, че каквото е извършено веднъж, може законно да се извърши отново. Следователно те полагат особени грижи да се записват всички решения, взети в миналото против обикновената справедливост и обикновения човешки разум. Тези решения, под названието прецеденти, адвокатите представят като авторитетни източници, за да оправдават най-беззаконни становища; и съдиите неизменно издават съответни решения.

Когато пледират, те грижливо избягват да засегнат същината на една кауза; но шумно, буйно и досадно се спират на всички обстоятелства, които нямат значение за делото. Например във вече споменатия случай: те никога не искат да узнаят какви права или претенции има моят противник над моята крава; но дали въпросната крава е червена или черна; дали рогата й са дълги или къси; дали нивата, в която я паса, е кръгла или квадратна; дали я доим вътре или навън; към какви болести е предразположена и тям подобни. След което се справят с прецеденти. постоянно отлагат делото и след десет, двайсет или трийсет години решават въпроса.

Също така трябва да се отбележи, че тази група от хора има свой собствен жаргон с думи, неразбираеми за останалите смъртни, на който са написани всичките им закони, като се полагат особено големи грижи да се увеличава броят на неразбираемите думи; по този начин изцяло са объркали самата същност на истината и лъжата, на правото и кривото; така че ще трябват тридесет години, да се реши дали нивата, наследявана от прадедите ми през шест поколения, принадлежи на мен или на някой непознат човек, който живее на триста мили далеч оттам.

Когато се съдят лица, обвинени в престъпления срещу държавата, процедурата е много по-кратка и похвална;

съдията първо изпраща някого да сондира мнението на властвуващите; след което лесно може да обеси или да оправдае престъпника, като строго спазва всички изисквания на закона.

Тук господарят ми ме прекъсна и каза, че било жалко създания, надарени с такива изключителни способности, каквито според моето описание били тези адвокати, да не бъдат поощрявани да учат другите на мъдрост и знания. На което отвърнах, като уверих негова светлост, че извън специалните въпроси, свързани със собствения им занаят, те обикновено са най-невежото и глупаво племе у нас, най-жалки в обикновен разговор, отявлени врагове на всякакъв вид знания и наука и склонни да извращават човешкия здрав разум при разговори на всички останали теми, както при упражняването на професията си.