Джонатан Суифт Пътешествията на Гъливър

Едно явление, обяснено от съвременната философия и астрономия. Големият напредък, направен от лапутците в астрономията. Начинът, по който кралят потушава въстания

Поисках разрешение от този владетел да видя интересните гледки на острова, което той бе така любезен да ми даде и заповяда на учителя ми да ме придружава. Преди всичко исках да узная на какви причини на природните сили или човешката изобретателност — островът дължи способността си да се движи в различни посоки; и сега ще дам на читателя едно смислено обяснение по този въпрос.

Хвърчащият или плаващият остров е пълен кръг с диаметър 7837 ярда, или около четири мили и половина, и следователно има площдесет хиляди акра. Дебелината му е триста ярда. Дъното или долната му повърхност, видима за онези, които го гледат отдолу, е една правилна равна плоча от диамант, дебела около двеста ярда. Над дъното са наслоени съответните минерали в нормалния им ред; и над всичко това има слой от богата почва, дълбок десет или дванадесет фута. Наклонът на горната повърхност, от обиколката на кръга към центъра, е естествената причина, поради която всичкият дъжд или росата, които падат върху острова, се оттичат в малки рекички към центъра, където се вливат в четири големи басейна, всеки с обиколка от около половин миля и на двеста ярда разстояние от центъра. Водата от тези басейни през деня постоянно се изпарява от слънцето, поради което те никога не преливат. Освен това, тъй като монархът има възможност да издига острова над зоната на облаците и изпаренията, той може по своя воля да предотвратява валежите и росата. Защото и най-високите облаци не могат да се издигнат над две мили — мнение, с което естествениците са съгласни; поне не е известно облаците в тази страна да са се издигали по-високо. :

В центъра на острова има пропаст около петдесет ярда, откъдето астрономите слизат в голям купол и която по тази причина се нарича „фландона ганьоле“, тоест пещерата на астрономите, разположена на сто ярда под горната повърхност на плочата. В тази пещера непрекъснато горят двадесет лампи, които, отразени в диаманта, силно осветяват всяка част. Тук има голям брой най-различни секстанти, квадранти, телескопи, астролабии и други астрономически уреди. Но най-любопитното нещо, от което зависи съдбата на острова, е един огромен магнит, по форма подобен на тъкачна совалка. Той е дълъг шест ярда, а в най-дебелата си част широк цели три ярда и повече. Този магнит се крепи на много здрава диамантена ос, която минава през средата му и около която той се движи; поставен е с такава точност, че и най-немощната ръка да може да го завърти. Обкръжен от кух диамантен цилиндър, дълбок четири фута, дебел също четири фута и с диаметър дванадесет фута, поставен хоризонтално и поддържан от осем диамантени стълба, всеки висок шест ярда. В средата на вдлъбнатата страна има жлебове, дълбоки дванадесет инча, в които са поставени краищата на оста, която се върти, когато това се налага.

Никаква сила не може да мръдне този магнит от мястото му, защото обръчът и краката съставляват едно цяло с диамантената плоча, която образува дъното на острова.

Посредством този магнит островът се издига или спуска или се движи от едно място на друго. Защото, що се отнася до онази част на света, над която монархът има власт, магнитът от едната си страна придобива притегателна сила, а от другата — отблъскваща. Когато магнитът бива изправен с притегателния си край към земята, островът слиза; а когато отблъскващият край сочи надолу, островът се издига право нагоре. Когато магнитът заема полегато положение, островът се движи наклонено. Защото силите в този магнит винаги действуват в линии, успоредни на посоката му.

Чрез това косо движение островът се мести до различни части на владенията на монарха. За да обясним как се движи, нека AB бъде черта, теглена през владенията на Балнибарби; нека линията CD бъде магнитът, като D бъде отблъскващият край, а C — притегателният, като островът се намира над C; нека магнитът бъде поставен в положение CD с отблъскващия край надолу; тогава островът ще бъде тласнат косо нагоре към D, Когато пристигне в D, нека се завърти около оста си, докато притегателният му край посочи към E; тогава островът ще се понесе към E; а там, ако магнитът отново се завърти около оста си, докато заеме положение EE, с отблъскващия край надолу, Островът ще се издигне косо към D, където, когато се насочи притегателният му край към D, островът може да се понесе към D, и от D до H, като се обърне магнитът така, че отблъскващият край да сочи право надолу. И така, като се променя положението на магнита колкото пъти стане нужда, островът бива ту вдиган, ту спускан полегато; и посредством тези последователни изкачвания и спускания (а наклонът не е голям) островът се мести от едно владение до друго.

Но трябва да отбележа, че този остров не може да се движи отвъд намиращите се под него владения; нито пък може да се издига по-високо от четири мили. Астрономите (които в книгите си излагат своите големи теории за магнита) отдават това на следната причина: а именно, че действието на магнита не се простира на повече от четири мили, и че минералът, който действува върху магнита от земните недра и по море на около шест левги разстояние от брега, не е разпространен по цялото земно кълбо, а свършва с границите на кралските владения — очевидно, че при голямото преимущество, което дава летящият остров, не е било трудно за един владетел да подчини всяка страна, която се намира в притегателното поле на този магнит.

Когато магнитът бъде поставен успоредно с линията на хоризонта, островът не се движи; в такъв случай, тъй като краищата му са на еднакво разстояние от земята, те действуват с еднаква сила — едната теглеща надолу, а другата тласкаща нагоре — и следователно не може да се получи никакво движение.

За този магнит се грижат астрономи, които от време на време го насочват в указани от краля посоки. Те прекарват по-голямата част от живота си в наблюдаване на небесните тела, което правят с помощта на телескопи, далеч превишаващи нашите по качество. Защото, макар най-големите им телескопи да не са повече от три фута дълги, те увеличават образа много повече, отколкото нашите, дълги сто фута, и много по-ясно показват звездите. Това предимство им е дало възможност да отидат много по-далече в откритията си, отколкото астрономите в Европа. Направили са списък от десет хиляди неподвижни звезди, докато най-подробните наши списъци не съдържат повече от една трета от това число. Те също така са открили две по-малки звезди или спътници, които се въртят около Марс; по-близкият до планетата е на разстояние от центъра й, равно на три пъти нейния диаметър, а външният — пет пъти; първият се върти около оста си за десет часа, а вторият — за двадесет и един и половина часа;

така че квадратите на периодичните им времена са почти пропорционални с кубовете на разстоянията им от центъра на Марс; от което е очевидно, че те се подчиняват на същия закон за притеглянето, на който се подчиняват и другите небесни тела.

Наблюдавали са деветдесет и три различни комети и са установили периодите им с голяма точност. Ако това е вярно (а те го твърдят с голяма увереност), много желателно е наблюденията им да станат известни; така теорията за кометите, която понастоящем е много незадоволителна и погрешна, би могла да се усъвършенствува и приравни с другите отдели на астрономията.

Кралят би бил най-пълновластният владетел във вселената, стига да можеше да убеди министрите си да отидат да живеят при него; но тъй като тези господа притежавали имения долу на континента и освен това считали, че положението на дворцов любимец е много несигурно, те се противопоставяли.

Ако някой град въстане или се разбунтува, ако се раздели на силно враждуващи партии или откаже да плаща обичайния данък, кралят има два начина да го накара да му се подчини. Първият и по-мекият начин е да държи острова надвиснал над града и околните земи; така може да лиши хората от благодатта на слънцето и дъжда и следователно да причини на жителите лишения и болести. И ако деянието го заслужава, същевременно им хвърлят от острова огромни камъни, срещу които те не могат да се защищават, освен като се крият по мазета и пещери, докато камъните разбиват покривите на къщите им. Но ако все още упорствуват или заплашват да вдигнат бунт, той прибягва до крайната мярка, като спуска острова направо над главите им, което причинява всеобщо разрушение на къщите и гибел на хората. Това обаче е крайна мярка, към която владетелят рядко прибягва, нито пък иска да я прилага; а и министрите му не смеят да го посъветват да пристъпи към подобно действие, което би накарало хората да го намразят, а също би причинило големи щети на собствените им имения, които са долу; защото единствено островът е кралско имение.

Но всъщност има още една по-важна причина, поради която кралете на тази страна винаги са били против действия с подобни страшни последици освен при крайна необходимост. Защото, ако в града, който се предвижда да бъде разрушен, има високи скали, какъвто обикновено е случаят в по-големите градове — навярно местоположението им е било избрано първоначално с цел да предотврати подобна катастрофа, — или ако има много високи островърхи кули или каменни колони, едно внезапно падане би могло да представлява опасност за дъното, тоест за долната повърхност на острова; и макар да се състои, както вече казах, от монолитна диамантена плоча, дебела двеста ярда, тя би могла да се разцепи от прекалено силен удар или да се спука, като се приближи повече, отколкото трябва, до огньовете в намиращите се долу къщи; нещо, което често се случва с облицованите с желязо или камък гърбове на огнищата ни. Всичко това е много добре известно на хората и те знаят докога могат да упорствуват, що се отнася до свободата или имотите им. А кралят, когато е предизвикан до крайност и най-твърдо решен да срине един град, заповядва островът да се спуска много внимателно — от престорена обич към народа, а всъщност от страх да не повреди диамантеното дъно; в който случай, по мнението на всичките им философи, магнитът вече не би могъл да го държи във въздуха и цялата тая маса би паднала на земята.

По силата на един основен закон на кралството нито на краля, нито на двамата му най-големи сина се разрешава да напускат острова; нито пък на кралицата докато може още да ражда деца.
ГЛАВА IV

Авторът напуска Лапута, завеждат го в Балнибарби, пристига в столицата. Описание на столицата и околната природа. Един високопоставен сановник оказва гостоприемство на автора. Разговорът му с този сановник

Макар да не мога да кажа, че се отнасяха зле с мен на този остров, все пак трябва да призная, че по мое мнение твърде много ме пренебрегваха и в държанието им проличаваше презрение. Защото и владетелят, и народът сякаш не проявяваха любопитство към друг клон на науката освен математиката и музиката, области, в които те далеч ме превишаваха и поради това никак не бях на почит.

От друга страна, след като видях всички забележителности на острова, изпитвах голямо желание да го напусна, тъй като съвсем ми бяха дотегнали тези хора. Те действително отлично владееха две науки, които високо ценя и в които не съм несведущ; но същевременно бяха дотолкова погълнати в размишления и увлечени в теоретизиране, че по-неприятни събеседници не съм срещал. През време на двумесечното си пребиваване там разговарях само с жени, търговци, „плескачи“ и придворни пажове; и по такъв начин в края на краищата изпаднах в положение на човек, когото презират; а това бяха единствените хора, които изобщо разумно отговаряха на въпросите ми.

Вследствие на големите усилия, които положих, доста Добре бях усвоил езика им; дотегнало ми беше да бъда затворен на остров, където ми обръщаха малко внимание; и реших да го напусна при пръв удобен случай.

В кралския двор имаше един голям велможа, близък роднина на краля и на висока почит единствено по тази причина. Всички го считаха за най-големия невежа и глупак сред царедворците. Същият имаше много изключителни заслуги към короната, имаше големи способности, вродени и придобити, украсени с почтеност и благородство;

но имал толкова лош слух, щото одумниците му разправяли, че често се случвало да тактува погрешно; а частните му учители извънредно трудно успявали да го научат да доказва и най-лесната математическа теорема. Той благоволи многократно да прояви внимание към мен, оказваше ми честта да ме посещава и изразяваше желанието си да го осведомя за положението в Европа, за законите, обичаите, нравите и състоянието на науката в различните страни, където съм пътувал. Изслушваше ме с голямо внимание и правеше много мъдри забележки върху всичко, което казвах. Той имаше двама „плескачи“, които го придружаваха, както подобаваше на ранга му, но ги използуваше само в кралския двор и по време на официални посещения;

и винаги когато бивахме насаме с него, им заповядваше да се оттеглят.

Замолих тази знатна личност да се застъпи за мен пред негово величество и да ми разреши да напусна острова;

и той съответно изпълни молбата ми — както сам благоволи да ми каже — със съжаление: защото действително ми бе направил няколко много изгодни предложения, които обаче отказах, изразявайки му същевременно извънредно голямата си признателност;

На шестнадесети февруари се сбогувах с негово величество и царедворците му. Кралят ми направи подарък на стойност около двеста английски лири, а неговият роднина, моят покровител, ми даде двойно по-голяма сума, заедно с препоръчително писмо до един негов приятел в столицата Лагадо; и тъй като по това време островът се въртеше над една планина на около две мили от града, спуснаха ме от най-ниската галерия по същия начин, по който ме бяха вдигнали.

Континентът, доколкото е подвластен на монарха на летящия остров, е известен с общото име Балнибарби; а столицата, както вече споменах, се казва Лагадо. Не малко задоволство изпитах, като се намерих на твърда земя, Отидох пеша до града без всякакво безпокойство, тъй като бях облечен като местните жители и знаех добре езика, за да разговарям с тях. Скоро намерих дома на лицето, до което имах препоръка; предадох му писмото от неговия приятел, големец на острова, и ми бе оказан много любезен прием. Този високопоставен велможа, на име Муноди нареди да ми дадат стая в собствения му дом, където останах през целия си престой в Лагадо; той се прояви като много гостолюбив домакин.

На заранта след пристигането ми той ме разведе с каляската си, за да разгледам града, който по големина е колкото половината от Лондон; но къщите са построени по много особен начин и повечето са зле поддържани. Хората по улиците ходеха бързо, с налудничав вид и втренчен поглед, и в повечето случаи бяха дрипави. Минахме през една от портите на града и обикаляхме около три мили из полето, където видях много хора да обработват земята с няколко вида сечива, но не можах да отгатна какво точно правят; нямаше обаче никакви изгледи там да израсне жито или трева, макар почвата да изглеждаше отлична. Не можах да се въздържа и да не изразя учудването си от тези странни гледки както в града, така и в полето; и си позволих да помоля водача си да бъде така любезен да ми обясни какво означават толкова много заети глави и ръце и толкова съсредоточени лица както по улиците, така и на полето, когато не се виждаше някакъв полезен резултат;

напротив, никога не бях виждал толкова зле обработена земя, толкова лошо построени и толкова порутени къщи, нито пък хора, чиито лица и облекло да носят отпечатъка на толкова голяма мизерия и толкова лишения.

Този сановник, Муноди, беше човек с най-висок ранг и в продължение на няколко години бил губернатор на Лагадо; но вследствие интригите на някои министри бил уволнен „по некадърност“. Кралят обаче се отнасял ласкаво с него, понеже признавал добрите му намерения, макар и да намирал, че умствените му способности са много слаби и достойни за презрение.

Когато така откровено разкритикувах страната и обитателите й, той в отговор ми каза само, че не съм живял достатъчно дълго сред тях, за да мога да преценявам нещата; и че различните народи в света имали различни обичаи; каза и някои други общи неща в същия ред на мисли. Но когато се върнахме в двореца му, той ме попита-дали ми харесва сградата, дали съм забелязал някакви чудатости в дома му и какво бих възразил, що се отнася до облеклото и вида на прислугата му. Тези въпроси можеше спокойно да зададе, защото всичко у него беше великолепно, в пълна изправност и много изискано. Отвърнах, че благоразумието, рангът и богатството на негово превъзходителство са го освободили от недостатъците, които безразсъдството на беднотата са породили у другите. Той каза, че ако го придружа до вилата му — на около двадесетина мили извън града, където било имението му, — ще имаме повече свободно време за разговори от този род. Казах на негово превъзходителство, че съм изцяло на негово разположение; и така, тръгнахме на следващата сутрин.

Докато пътувахме, той ми обърна внимание на различните методи, използувани от фермерите при стопанисване на земите им; а тези методи ми бяха съвсем непонятни, защото из полето почти не можех да видя житен клас или стрък трева. Но след като пътувахме три часа, картината коренно се промени; стигнахме до извънредно красива местност — спретнати фермерски къщи на малки разстояния, оградени имоти, включващи лозя, ниви и ливади. Не мога да си спомня да съм виждал по-очарователна гледка. Негово превъзходителство забеляза, че лицето ми се проясни; той въздъхна и ми каза, че оттук започвало неговото имение и стигало чак до къщата му. Сънародниците му го подигравали и презирали, загдето не си гледал по-добре работата и давал такъв лош пример на земевладелците в кралството; неговият пример обаче бил последван от съвършено малък брой хора, стари, своенравни и слабохарактерни като него.

Накрая стигнахме до къщата, която действително беше внушителна сграда, построена по най-добрите правила на старата архитектура. Шадраваните, градините, пътеките, алеите и горичките бяха подредени от човек с ум и добър вкус. Надлежно похвалих всичко, което видях, но негово превъзходителство не обърна ни най-малко внимание на думите ми; едва след вечеря, тъй като не присъствуваше трето лице, ми каза с много скръбен вид, че навярно ще трябва да събори къщите си в града и в имението си, за да ги построи отново по новия начин; да изкорени всички насаждения и да насади други, съобразени със съвременната практика; и да даде същите нареждания на всичките си арендатори; иначе щял да бъде порицан за своята гордост, чудатост, превзетост, невежество и прищевки- а можело и да се засили недоволството на негово величество.

Той каза, че възхищението, което, изглежда, ме е обзело, ще изчезне или ще намалее, когато ми съобщи някои подробности, за които навярно никога не съм чувал да се говори в кралския двор, тъй като хората там били твърде много погълнати от собствените си умозрителни теории за да обръщат внимание на онова, което става тук долу.

Казано накратко, това, което ми разправи, се свеждаше до следното. Преди около четиридесет години известни личности отишли горе в Лапута по работа или за развлечение; и след петмесечен престой се завърнали със съвършено повърхностни познания по математика, но обзети от някаква вятърничавост, придобита във въздушните простори горе. Като се върнали, тези хора почнали да не харесват начина, по който се ръководи всичко тук долу; и се заловили с проекти за реорганизирането на нова основа на всички изкуства, науки, езици и технически средства. За тази цел се сдобили с царска грамота да основат Академия на проектанти в Лагадо; и тази прищявка така масово се наложила сред хората, че в кралството нямало град измежду по-важните без подобна академия. В тези колежи професорите измисляли нови правила и методи в земеделието и строителството и изобретявали нови инструменти и сечива за всички занаяти и производства, с помощта на които обещавали, че един човек ще върши работата на десет души; за една седмица можело да се построи дворец от толкова здрави материали, че да трае на вечни времена, без да се нуждае от поправки, Всички плодове, които ражда земята, щели да зреят в което годишно време пожелаем и земята щяла да дава стократно повече, отколкото сега; наред с всичко това направили безброй други сполучливи предложения. Единственото неудобство било, че никой от тези проекти още не бил доусъвършенствуван; и междувременно цялата земя стояла напълно неизползувана и необработена, къщите се рушали, а хората оставали без храна и облекло. Вследствие на всичко това, вместо да се обезсърчат, проектантите настоявали с петдесет пъти по-голяма ярост да изпълнят плановете си, подтиквани колкото от надежда, толкова и от отчаяние; що се отнася до самия него, тъй като не бил човек с предприемчив дух, той се задоволявал да си работи по старому; да живее в къщите, построени от прадедите му и да постъпва като тях във всяка област на живота, без да прибягва до нововъведения. Още неколцина благородници и някои дребни дворяни направили като него; но на тях гледали с лошо око и с презрение, като на врагове на приложните науки, на невежи и лоши граждани, които предпочитат собственото си спокойствие и бездействие пред общия възход на страната си.

Негово благородие добави, че не желаел с няколко допълнителни подробности да ми развали удоволствието, което непременно щяло да ми достави едно посещение на Голямата академия, където много държал да отида. Настоя само да разгледам една порутена сграда на планинския склон, на около три мили, за която ми разправи следното. Наблизо до къщата си той имал много удобна мелница, която се задвижвала от вода, отбита от една голяма река; тя задоволявала нуждите на собственото му семейство, както и на мнозина от неговите арендатори. Преди седем години при него дошла група от тези проектанти, които му предложили да разруши тази мелница и да построи друга на склона на тази планина, по чието дълго било трябвало да се изкопае дълъг канал, който да служи за водохранилище; машини щели да изкачват водата по тръби и да подхранват мелницата: защото вятърът и въздухът по високите места вълнували водата и по този начин я правели по-пригодна за движение; и защото, ако вадата се спускала по наклон, мелницата ще можела да върви с половината от водата на река, която тече на по-равно място- Тъй като по онова време не бил много добре гледан в кралския двор, а и по настояването на много от приятелите си, той се съгласил с предложението; след като сто души работници копали в продължение на две години и работата излязла несполучлива, проектантите си отишли, като стоварили вината изцяло на него; и оттогава все го ругаели и карали други да направят същия опит; и пак тъй дълбоко били убедени в успеха отначало и също така дълбоко разочаровани накрая.

Няколко дни по-късно се върнахме в града; и негово превъзходителство, пред вид на лошото име, с което се ползувал в Академията, не искаше лично да ме придружи, а ме препоръча на един свой приятел, с когото да отида там. Този господин бе така любезен да ме представи като много любознателен и лековерен човек и голям поклонник на проекти; а това действително не бе далеч от истината, защото аз самият на по-млади години бях нещо като проектант.

Разрешават на автора да разгледа Голямата академия в Лагадо. Подробно описание на Академията. Заниманията на професорите

Тази Академия не е в едно единствено здание, а е разположена в няколко къщи от двете страни на една улица; тъй като вече били много порутени, къщите били купени и използувани за целите на Академията.

Директорът ме прие много любезно и аз ходих там много дни наред. Във всяка стая има един или повече проектанти; а струва ми се, че посетих не по-малко от петстотин стаи.

Първият човек, когото видях, беше слаб, със замърсени от сажди ръце и лице, с дълги коси и дълга брада, парцалив и опърлен на няколко места. Дрехите, ризата и кожата му имаха същия цвят. От седем години работел над един проект за извличане на слънчеви лъчи от краставици:

щели да ги слагат в херметически затворени стъкленици, които ще се отварят, за да затоплят въздуха през студени лета. Не се съмнявал — така ми каза, — че след още осем години ще може на приемлива цена да доставя слънце за градината на губернатора; но се оплака, че запасът му бил много малък и ме помоли настойчиво да му дам нещичко като насърчение за неговата изобретателност, особено като се има пред вид, че през този сезон краставиците били много скъпи. Дадох му малък подарък, тъй като благородният сановник, моят домакин, знаейки за обичая им да просят от всички посетители, ме бе снабдил с пари за тази цел.

Влязох в друга стая, но веднага понечих да изляза, защото почти ми прилоша от една ужасна воня. Моят придружител ме бутна напред, като най-настоятелно ме молеше шепнешком да не давам повод за обида, която щяла да предизвика силно възмущение; ето защо дори не посмях да си запуша носа. Проектантът в тази стаичка беше най-старият учен в Академията. Лицето и брадата му бяха бледожълти; ръцете и дрехите му цели изпоплескани с мръсотия. Когато ме представиха, той ме притисна здраво в прегръдките си (знак на уважение, от който бих се отказал на драго сърце). Още с постъпването си в Академията се заел с една процедура да превръща човешки изпражнения в първоначално приетата храна, като отделя различните съставни части, премахва полученото от жлъчката оцветяване и миризмата и обира слузта. Академията му отпускала седмична дажба от човешки изпражнения в съд, голям приблизително колкото бристолска бъчва.

Видях един друг, който се занимаваше да превръща лед в барут чрез нажежаване; той също така ми показа една написана от него монография върху ковкостта на огъня, която възнамерявал да издаде.

Там имаше един извънредно способен архитект, който изобретил нов метод за строеж на къщи, като се започва от покрива и се гради надолу към основите; метода си той-оправда пред мен, като се позова на подобна практика у две разумни насекоми — пчелата и паяка.

Имаше един човек, сляп по рождение, при когото работеха няколко чирака, слепи като него: работата им се състоеше в това да бъркат бои за художници, като той ги учеше да разпознават боите по мирис и по осезателен път. Аз наистина имах лошия късмет да ги видя в момент, когато не си знаеха урока, а и самият професор се случи изобщо да е на грешен път. Той бил художник, когото много насърчавали и който се радвал на уважението на всички свои колеги.

В друга стая останах много доволен от един проектант, който бе открил начин за разораване на земята със свине, за да се спестяват разноските за рала, добитък и работна ръка. Методът е следният: в един акър земя заравяте на шест инча разстояние и осем инча дълбочина известно количество жълъди, фурми, кестени и други подходящи храни или зеленчуци, които тези животни най-много обичат; тогава закарвате шестстотин или повече свине в нивата, където за няколко дена те ще изровят цялата земя, търсейки храна, и ще подготвят почвата за сеитба, като едновременно я наторяват с животински тор. Наистина опитът доказал, че разноските и усилията са твърде големи, а реколтата била много слаба или изобщо нямало реколта. Нямало съмнение обаче, че това изобретение можело много да се подобри.

Влязох в друга стая, в която отвсякъде по стените и тавана висяха паяжини. Имаше само тесен проход, през който ученият да може да влиза и излиза. При влизането той ми викна на висок глас да не разкъсвам паяжините му. Дълбоко съжаляваше за съдбоносната грешка на хората, които от толкова години използуват копринени буби, когато имаме много домашни насекоми, които далеч превишавали бубите, защото умеели не само да предат, но и да тъкат. Освен това изказа мнението си, че чрез използуване на паяци изцяло ще се спестят разноските по боядисването на коприни, нещо, в което напълно се убедих, когато ми показа огромния брой великолепно оцветени мухи с които хранел паяците си; и ни уверяваше, че паяжините ще се оцветяват от тях; а тъй като имал мухи, обагрени с всички възможни цветове, надявал се да угоди на вкуса на всички, щом намерел подходяща храна за мухите — смоли, масла и други лепкави вещества, за да придадат на нишките здравина и плътност.

Имаше един астроном, който се беше заел да поставя слънчев часовник върху големия ветропоказател на градския съвет, като нагласи годишните и дневните движения на Земята и Слънцето така, че да съвпадат с всички случайни промени в посоката на вятъра.

Оплаках се, че имам колики; и придружителят ми веднага ме заведе в една стая, където работеше много голям лекар, известен с това, че лекувал тази болест чрез обратни действия на един и същ инструмент. Той имаше голямо духало с дълга, тънка цев от слонова кост. Тази цев вкарвал осем инча навътре в ануса, за да изтегля газовете, като ни уверяваше, че може да направи червата отпуснати като сух мехур. А при по-упорити случаи, при по-остри болки, вкарвал цевта, докато мехът е пълен с въздух, и изтласквал въздуха в тялото на болния; после издърпвал инструмента, за да го напълни наново, като здраво запушвал отвора на ануса с палеца си; и след като тази процедура се повтаряла три-четири пъти, допълнително вкараният въздух бурно излизал през ануса, понасяйки със себе си всички вредни вещества (изригвал като вода от помпа) и болният оздравявал. Видях го да прави и двата опита с куче, но при първия не забелязах да има някакво въздействие. След втория опит животното за малко не се пръсна и се изходи така силно, че и на мен, и на придружителите ми се догади. Кучето умря веднага. Когато си тръгвахме, лекарят остана, като се мъчеше да го съживи посредством същата процедура.

Посетих много други стаи, но няма да досаждам на читателя с всички любопитни неща, които видях, тъй като се старая да не бъда многоречив.

Досега бях разгледал само едната секция на Академията; другата е предназначена за онези, които поощряват теоретическите науки. За тях ще говоря, като спомена още една знатна личност, която в техните среди назовават „универсалният учен“. Той ни каза, че от тридесет години насам мисълта му била заета с подобряването на човешкия живот. На свое разположение имал две стаи, пълни с какви ли не любопитни чудеса, и петдесет души, които работят там. Някои кондензираха въздух и го превръщаха в някаква суха, осезаема материя, като отделяха селитрата и оставяха воднистите или течни частици да се изцеждат;

други смекчаваха мрамор, за да се правят възглавници и игленици; трети пък вкаменяваха копитата на жив кон, за да го предпазват от окуцяване. Самият учен по това време работел върху два големи проекта: първият — да се засява земята с плява, която по неговите твърдения притежавала зародишни свойства; това той нагледно показа чрез няколко опита, които не можах да схвана, защото не съм достатъчно вещ в тази област. Другият проект беше, намазвайки една смес от смоли, минерали и растения върху две агнета, да спре израстването на вълна; надявал се сравнително скоро да развъди порода от голи агнета из цялата страна.

Прекосихме една алея към другата част на Академията, където, както вече казах, е седалището на проектантите по теоретичните науки.

Първият професор, когото видях, седеше в една много голяма стая, обкръжен от четиридесет ученика. Поздравихме се и като забеляза, че съсредоточено разглеждам една рамка, която заемаше по-голямата част от стаята — по дължината и по ширината й, — той заяви, че може би ще се учудя, че той работи върху проект за усъвършенствуването на теоретичните знания чрез практически и технически средства. Но обществото в скоро време щяло да осъзнае ползата от тая машина; и той се ласкаел от мисълта, че в никоя друга човешка глава изобщо не се е пораждала по-благородна и възвишена идея. Всеизвестно било колко труд и какви усилия изисквал обикновеният метод за придобиване познания по хуманитарните и положителните науки; докато с неговото изобретение и най-неукият можел, срещу заплащане на умерена такса и без голямо физическо усилие, да пише книги върху философия, поезия, политика, право, математика и богословие, без ни най-малко да е подпомогнат от особени дарби и без да е изучавал тези предмети. След това ме заведе до рамката, около която бяха строени в редици неговите ученици. Тя представляваше квадрат от двадесет фута, поставен в средата на стаята. Повърхността му се състоеше от отделни парченца дърво, големи колкото зар, но едни по-големи от други. Всички бяха скачени едно с друго чрез тънки жици. Тези дървени парченца бяха покрити със залепени по тях хартии; а на хартиите бяха написани, всички думи в езика им в съответните наклонения, глаголни времена и склонения, но без всякакъв ред. Професорът ме помоли да внимавам, защото щял да пусне машината в действие. По негова заповед всеки от учениците хвана една желязна дръжка (по стените на машината бяха прикрепени четиридесет дръжки) и като ги завъртяха внезапно, цялото разположение на думите се промени напълно. Тогава той заповяда на тридесет и шест от момчетата тихо да прочетат различните редове, както се появяват на машината; и когато попадаха на група от три-четири думи, която би могла да образува част от изречение, те ги диктуваха на останалите четири момчета, които ги записваха. Тази процедура повториха три-четири пъти и понеже машината беше така построена, при всяко завъртане на дръжките кубчетата се обръщаха на обратната страна и думите заемаха нови положения.

Младите ученици вършели тази работа шест часа на ден; и професорът ми показа няколко тома в най-големия фолио-формат, където вече били събрани части от изречения, които той възнамерявал да съчетава в цели фрази. От този богат материал смятал да даде на света пълен сборник по всички хуманитарни и положителни науки;

този проект можел да се подобри и изпълнението му значително да се ускори, ако се учреди обществен фонд за построяването и използуването на петстотин такива машини в Лагадо и ако се задължат директорите да съберат в едно съответните си сбирки.

Той ме увери, че от младини това изобретение изцяло внимавало мисълта му; че влял в машината си цялото , словно богатство и направил най-точно изчисление на общото съотношение, което съществува в книгите, между броя на частиците, съществителните, глаголите и другите части на речта.

Най-смирено изразих своята признателност на тази знатна личност за готовността да ми се дадат толкова подробни сведения; и обещах, че ако някога по щастлива случайност се завърна в родината си, ще изтъкна заслугите му като единствен изобретател на тази чудна машина, чиято форма и механизъм поисках разрешение да си пречертая на лист хартия. Казах му, че макар нашите учени в Европа да имат обичай да си крадат изобретенията, така че едно изобретение се ползува с това достойнство да се спори кому принадлежат авторските права, аз все пак ще взема необходимите предпазни мерки честта да бъде изключително негова, неоспорвана от никой съперник.

След това отидохме в езиковото училище, където трима професори се съвещаваха как да подобрят езика на страната си.

Първият проект беше да се скъси говорът, като се превърнат многосричните думи в едносрични и като се изпускат глаголите и причастията; защото в действителност всички неща, които можем да си представим зрително, всъщност са съществителни.

Другият проект предвиждаше пълното премахване на каквито и да е думи; авторът му изтъкваше неговите големи предимства както по здравословни съображения, така и заради по-голямата му краткост. Защото е очевидно, че с всяка дума, която изричаме, дробовете ни постепенно се разяждат и следователно това скъсява живота ни. Ето защо предлагал следния способ: тъй като думите са само имена на предмети, би било по-удобно всички хора да носят със себе си неща, които ще им бъдат необходими, за да изяснят въпроса, по който ще говорят. Това изобретение непременно е щяло да бъде приложено — едно истинско улеснение и от полза за здравето на отделния човек, — но жените наред с простолюдието и неграмотните заплашили, че ще вдигнат бунт, ако не им се разреши да говорят, като използуват езика си, както са правели дедите им; ето какви постоянни и непримирими врагове на науката са обикновените хора. Много от най-учените и най-мъдрите обаче се придържат към новия план да се изказват чрез предмети; а това крие само едно неудобство, а именно, ако човек има да свършва много работа, и то разнообразна, той е принуден да носи на гръб съответно по-голям товар, освен ако има достатъчно средства, за да плати един-двама яки прислужници да го придружават. Аз съм виждал двама от тези мъдреци едва ли не смазани от тежестта на товара си, като амбулантните търговци у нас;

когато тези учени се срещаха на улицата, те оставяха товара си, разтваряха торбите и разговаряха цял час; после прибираха инструментите си, помагаха си да нарамят отново товара и тогава се сбогуваха.

Но за кратки разговори човек може да носи достатъчно голям запас от предмети — в джобовете си и под мишница; а когато си е у дома, предмети не липсват; ето защо в стаята, където се събират хора, които практикуват това изкуство, има подръка всичко необходимо като материал за този вид изкуствен разговор.

Още едно голямо предимство, което предлагало това изобретение, било това, че ще служи като международен език, разбираем от всички цивилизовани народи, чиито стоки и съдове обикновено са еднакви на вид или почти подобни, така че лесно би могло да се схване за какво служат. По този начин посланиците щели да са подготвени да преговарят с чужди владетели или министри, от чийто език нямали и най-малка представа.

Ходих и в математическото училище, където учителят преподаваше на учениците си по метод, който едва бихме могли да си представим в Европа. С мастило, направено от мозъчна тинктура, красиво изписваха на тънка вафла теоремата и начина на доказването й. Ученикът трябва да глътне вафлата на гладен стомах и през следващите три дни да се храни само с хляб и да пие малко вода. При храносмилането тинктурата се качвала до мозъка, понасяйки със себе си и теоремата. Но досега не е последвал съответствуващ успех, отчасти поради някаква грешка в „квантума“, или състава, отчасти поради опърничавостта на момчетата, които намират този голям хап толкова гаден, че обикновено се измъкват навън и го повръщат, преди той да може да подействува; също така никой досега не е успял да ги склони да се въздържат от ядене достатъчно дълго, за да подействува рецептата.