О Б Р Ъ Щ Е Н И Е ОТ МАЙКАТА НА ЗАГИНАЛИЯ НА 14-и юни, 2012 г.ТОШКО СВЕТОСЛАВОВ ВРАНЧЕВ – на 21 години,
възпитаник на Образцова математическа гимназия „Акад. К. Попов”, студент в ІІІ курс на Физическия факултет
в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
МИЛИ МЛАДИ ХОРА,
ГРИЖОВНИ И ВСЕОТДАЙНИ РОДИТЕЛИ,
ПОЧИТАНИ И УВАЖАВАНИ КОЛЕГИ И ПРЕПОДАВАТЕЛИ НА МОЕТО ПОКОСЕНО ОТ НЕЛЕПАТА СМЪРТ ДЕТЕ ,
Във фаталната юнска нощ на 2012 г. синът ми Тошко Вранчев полетя от високо, волно устремен не към покварената и грешна земя, а към безбрежната небесна вис, към необятните сини простори, за да осъществи съкровената си мечта – да бъде независим и да се освободи от жестоките и тежки окови на жалката българска действителност, помрачила и прекършила без време младия му живот.
Само преди няколко дни ТОШЕТО сподели с мен и братята ми, че мечтае да стане изобретател в областта на физиката и химията, които изучаваше паралелно в Пловдивския университет, както и да открие там своята голяма, неживяна любов!
Неговата нежна, чиста, романтична и волна душа не понесе грубите и нелепи превратности на този омерзен свят и полетя като ранена синя птица, търсеща своето мирно и ведро небе!
Пиша това послание за моето непрежалимо и свидно дете – едничкото, което ми даваше сили и воля да се боря с трудния ни живот и да успея да се спася от блатото, в което бившите ми работодатели – кметове (2006 – 2011 г.) и близкото им обкръжение, се надяваха да потъна. Едва ли някой от тях се е замислял, че зад всеки служител стои жив човек със своята съдба, от която зависи и тази на децата му.
Сега, когато моето единствено слънчице залезе, разбирам колко силни и непримирими е нужно да бъдем в борбата за правда, независимост и човешки права; колко настоятелно и всеотдайно трябва да подкрепяме и насърчаваме таланта и развитието на децата си, да укрепваме вярата им в съществуването на житейски добродетели като правда, почтеност, добронамереност, обич и доверие.
Непосилно е сега за мен, да живея без ТОШЕТО - моя животворен извор, моя тъй скъп на сърцето ми безценен диамант!
Отиде си детето ми – внезапно, безмълвно,
без да сподели болката си с никого! Морно и тежко притвориха ресници две големи гълъбовосиви очи, които не се забравят и прежалват за нищо и никого на този свят!
МИЛИ МЛАДЕЖИ И ВИЕ, ОБИЧАЩИ РОДИТЕЛИ ,
Обръщам се с разбито сърце и нестихваща майчина болка към Вас:
Споделяйте съпричастно и с взаимно доверие помежду си тревоги, обиди, горчиви сълзи и скърби, които е тежко и непосилно да преглътнете и преживеете сами!
Вдигнете глави, хора, борете се с всички сили и не се примирявайте с беззаконието, корупцията, задкулисните игри и политически интриги на некадърни управници!
Бъдете непримирими и силни, помогнете на децата си да живеят по-добре, а не да губят живота си без време, като прекършени цветя!
... А светът се въртеше, този тъй чуден свят,
сълзи ляха житата в слънце, облаци, прах.
Но след малко ще стихне този луд кръговрат,
той със мъртво сърце ще се върне при тях!
Тошето бе скромно, чувствително, умно и интелигентно момче. Не обичаше да се оплаква и да споделя негативни настроения, напротив – винаги ми говореше разумно, гледаше на нещата философски и ме насърчаваше позитивно. Но помагайки на мен да преодолея с воля и твърдост незаконното ми уволнение в службата през 2011 г., дълбоко в себе си той скрито е страдал и крехката му психика е била болезнено наранена в най-съществения период от академичното му обучение.
Но синът ми беше силно и смело момче, отличен студент. С двете стипендии, които получаваше и неголяма финансова помощ от семейството ни, Тошко успя да покрие разноските по обучението си през 2011–2012 г. и продължи да се представя отлично на изпитите, включително и на последната лятна сесия, която не успя да довърши докрай...
В края на май 2012 г. синът ми сподели, че му се е случило нещо много хубаво. Беше необичайно развълнуван и възрадван, но искаше новината да бъде изненада за семейството и да я съобщи, когато всичко е вече реалност и документирано.
...Не доживя да ни я каже лично, да видим всички сияещия му поглед, удовлетворението му от постигнатия успех и да го поздравим за заслужено отреденото му признание!
По-късно, когато си бе вече отишъл, разбрахме от преподавателите му, чее бил номиниран като отличен студент за ръководител на лабораторни упражнения, с възможност да работи в университета и задочно да довърши обучението си по химия.
МИЛИ МЛАДИ ХОРА, ДОСТОЙНИ РОДИТЕЛИ ,
Нека не допускаме да се покрие с траурен воал скъпата ни изстрадала и ограбена от алчност и мерзост българска земя!
За да няма толкова огорчени и разочаровани млади хора, за да не почернеят зелените родни поля от горчиви майчини сълзи, бдете и отстоявайте живота на децата си, защото моето едничко и най-скъпо на сърцето ми дете вече го няма и аз едва ли ще си позволя да продължа нататък без него!
Не успях да го опазя и спася от хищните лапи на живота звяр и неговите копои!
Призовава Ви искрено една безутешна майка, чийто изгубен син, благодарение на таланта си и жаждата за знания, се бе устремил да стане изобретател и да прави научни открития, с коитода допринесе за сътворяване на един по-добър и мъдър свят, в който животът да бъде„по-хубав от песен, по-слънчев от пролетен ден”! С уважение и вяра във Вашата съпричастност и непримиримост!Румяна Вранчева – майка на ТОШЕТО
