Добро утро, святи душе бени хин съдържание: 2 посвещение 2 глава 1 „мога ли наистина да те познавам?”

ГЛАВА 8 - ЕДНО МОЩНО ВЛИЗАНЕ

Как може да бъде това? Аз току що бях дал моя живот на Господ и се биех, за да живея християнски живот.

Когато мисля за това, което ми се случва сега, то звучи невероятно. През февруари 1972 г., след моето „новораждане” аз знаех, че сърцето ми е осветено, но трудностите, с които се сблъсквах, изглеждаха непреодолими. Имаше конфликти вкъщи, неяснота за моето бъдеще и една представа за себе си – толкова ниска, колкото пода под моите крака.

О, колко се биех с моя живот! Дори понякога беше трудно да дам цялата си любов на Господ. Имах толкова много спешни въпроси. Тогава, две седмици по-късно, аз бях изпълнен с Духа. Очаквах Небето на земята от този момент нататък. Но това не стана. Моите ежедневни битки продължиха.

Със сигурност имаше велики моменти на радост и на възхищение. И аз не бих заменил моите духовни опити дори за петрола на Саудитска Арабия. Но вътре в мен имаше един разяждащ въпрос, който ме преследваше месец след месец: „Това ли е всичко? – чудех се аз. Въпросът не си отиваше. – Няма ли Господ нещо повече за мен?”

И после, в средата на студената декемврийска нощ, почти две години след като срещнах Христос, Святият Дух влезе по мощен начин в моята стая. Приличаше на електрически удар или на едно одеало с топлина, което слезе изведнъж.

Трябваха ми само няколко дни, за да разбера значимостта на това, което се случи. Моята битка беше свършила! Бях открил простотата на християнския живот – личното взаимоотношение със Святия Дух.

Днес моето сърце е все още разтревожено, но по една съвсем различна причина. Дълбоко съм разтревожен, че милиони християни никога не са получавали дори малка част от това, което Бог има за тях. Те пропускат най-добрата част. И те никога няма да познаят колко чудесно може да бъде ходенето с Христос, докато не открият Третата Личност на Троицата. Той е Този, който ни помага в битката.

Проблемът все още съществува днес! Милиони хора имат ежедневна битка да пазят законите на Бог и я изгубват, тъй като не разбират бойния план на Отец. Неговата стратегия не може да бъде по-точно изразена и по-ясна: „Аз ще сложа Моя Дух вътре във вас” – казва Господ. И защо е това нещо? Той иска да ни „направи” да следваме Неговите постановления от дълбочината на сърцата ни. Той иска да направи пазенето на законите Му лесно.

Откривате ли, че е трудно да пазите заповедите на Бог? Абсолютно невъзможно е да успеете, ако сте сам, а и Бог не го очаква от вас. Вие имате нужда от помощ. Но към кого би трябвало да се обърнете? Бог Отец е на Небето, също и Бог Син. Имате нужда от приятел тук и сега. И Личността на Троицата, която обитава на земята, е Святият Дух. Той е Този, когото вие отчаяно имате нужда да познавате.

Ако вие предприемете изследване и попитате хората какво най-много биха искали от Бог, отговорът ще бъде нещо като: „Аз искам Бог да бъде щастлив с мен.” И това е, което Господ обеща на пророк Езекиил. Той каза: „Аз няма да скрия лицето Си от тях повече, защото ще излея от Моя Дух върху дома на Израел” (Езекиил 39:29).

В момента, в който Святият Дух стане част от твоя живот, Бог ще започне да гледа към теб. Неговото лице ще започне да свети върху теб. Огромното желание на Отец е ти да Го приемеш, да бъдеш изпълнен с Него, да имаш общение с Него. Това Го прави щастлив.

Просто започни да четеш книгата Деяния и ще усетиш какво е планирал Бог. Апостолите имаха невероятни взаимоотношения със Святия Дух и това свидетелство е записано на всяка страница. Но може би най-вдъхновяващ е фактът, че деянията продължават да се случват дори днес. Ако всичките чудесни дела на Святия Дух бяха записани, нямаше да има библиотека, достатъчно голяма, за да побере всичките томове.

Това, което стана в Горницата, не трябва да бъде учудващо. Преди да се възкачи на Небето, Самият Исус каза на Своите последователи да не напускат Ерусалим, а да чакат за дара, който Неговият Отец обеща: „Йоан наистина кръщаваше с вода, но вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни” (Деяния 1:4-5).

Христос дори описа какво ще бъде това и как то ще промени техния живот: „Вие ще приемете сила, когато Святият Дух дойде върху вас и ще бъдете свидетели за Мен в Ерусалим и в цяла Юдея, и в Самария, и до края на земята” (Деяния 1:8).

„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят” (Деяния 2:1-4).

Това беше точно, както Исая беше пророкувал: „Наистина с гъгниви устни и с друг език ще говори на тия хора” (Исая 28:11).

Когато Исус беше роден, моментът беше означен от мир и тишина. Това беше една красива нощ във Витлеем – толкова ясна, че мъдреците последваха звездата до обора. Какъв контраст с мощния шум, който придружаваше идването на Святия Дух.

Това създаде толкова много глъчка в Ерусалим, че „и като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се” (Деяния 2:6).

Аз имах навика да мисля, че фразата „когато беше шумно наоколо”, означава, че някой тича през града и казва: „Елате и вижте какво се случва!” Но случаят не е такъв. Бъркотията от това, което се случи, буквално беше чута в целия град. Вие виждате: „Там, в Ерусалим живееха евреи, посветени хора, от всяка нация под небето” (стих 5). Можете ли да си представите какво си мислеха те?

Словото казва, че когато те чуха този звук, се втурнаха на сцената в изумление, „защото всеки ги чуваше да говорят на неговия собствен език” (стих 6).

Крайно изумени те попитаха: „Тези, които говорят не са ли галилейци? И как така ние чуваме всеки от тях да говори на нашия роден език?” (стих 7, 8). И когато те ги чуха да говорят за веките Божии дела на собствения им език, те се питаха един друг: „Какво може да означава това?” (стих 12).

Спомняте ли си, че когато Соломон завърши своя храм, той имаше „120 свещеници, които надуваха тромпети”? (ІІ Летописи 5:12). Писанието отбелязва, че Домът на Господ беше изпълнен с облак, така че свещениците не можеха да продължат да служат заради облака, защото славата на Господ беше изпълнила Божия дом (стихове 13, 14).

Това се случи отново в Горницата. Сто и двадесет дойдоха заедно и Духът на Бог изпълни храма. Защо 120? Това е числото на края на века на плътта и началото на века на Духа. В Битие за период от 120 години Ной построи ковчега и векът на плътта свърши. И Бог каза: „Моят Дух няма да владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години” (Битие 6:3).

Точно с тази цел Господ събра 120 на Петдесятница. Така че, Бог Святият Дух можеше да бъде освободен сред нациите. Това отбеляза началото на Векът на Духа.

Наблюдателите не можеха да разберат какво се случваше. Някои им се подиграваха и казваха: „Те са се опили с ново вино” (Деяния 2:13). Но Петър „като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, казвайки: Юдеи, и всички вие, които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи. Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е едвам третият час на деня, но това е казаното чрез пророк Йоил” (стихове 14-16).

Сто и двадесетте бяха толкова изпълнени с Духа, че не можеха да стоят под своята собствена сила. Духът беше толкова мощен, че Той взе контрол над действията на вярващите. Той започна да действа, променяйки тяхната реч, техните емоции и тяхното поведение. Това, което Ерусалим видя, беше не пиянство, но невероятната радост, която идва, когато Духът вземе контрол. Самият аз съм бил обвиняван в доста неща.

Каква промяна в плахия Петър. Тя изкара „проповедника” в него, той „издигна своя глас” и говори със смелост на увеличаващата се тълпа. Но кой мислите, че му даде думите? Пленяващото послание беше това на Святия Дух. „Защото нашето Евангелие не дойде до вас само с думи, но също и в сила и в Святия Дух” (І Сол. 1:5). Точно така! Евангелието е проповядвано чрез Святия Дух. Помнете, Словото казва: „Духът работи с тях”. Той е Този, който извършва работата.

Сега гледайте какво изведнъж започна да става в книгата Деяния. Святият Дух даде невероятна власт на тези, които Го приеха. В три часа следобед, докато Петър и Йоан отиваха в храма, „един човек, куц от утробата на майка си, беше донесен, когото те полагаха всеки ден пред вратата на храма, която се наричаше Красна, за да проси милостиня от тези, които влизаха в храма” (Деяния 3:2).

Обръщайки се към зле изглеждащия просяк, „който погледна на тях”, Петър каза: „Погледни ни” (стих 4). Чудесно нещо е да видиш човек, който изцяло се е предал на Святия Дух. Докато гледаше дълбоко в душата на този беден човек – право през неговите очи, Петър беше изпълнен със смелост и сила, която той преди не познаваше.

Просякът знаеше, че Петър и Йоан не си играят игри. Святата смелост беше изобразена в апостолите. Когато Петър каза: „Погледни на нас”, човекът моментално им даде своето внимание, очаквайки да получи нещо от тях (стих 5).

Тогава Петър каза: „Сребро и злато нямам, но каквото имам, това ти давам: В името на Исуса Христа от Назарет, стани и ходи!” (стих 6). Той го хвана за дясната ръка, помогна му да се изправи и моментално краката на човека и глезените му станаха здрави. Той подскачайки, стоеше и ходеше, и влезе в храма с тях, хвалейки Бог.

Можете ли да си представите раздвижването, което настана в храма? Просякът влезе сам. Те го познаха веднага и „бяха изпълнени с учудване и изненада за това, което му се беше случило” (стихове 7-8, 10).

Това, което се случи на Горницата, не беше еднократно преживяване, нито беше стъпка в историята. Изпълнените с Духа вярващи установиха едно продължаващо взаимоотношение със Святия Дух. Те продължаваха да бъдат изпълвани. Когато Петър беше призован пред Синедриона заради изцелението на куция, те попитаха: „Чрез чия сила или чрез кое име вие направихте това?” Петър беше „изпълнен със Святия Дух”, когато говореше (Деяния 4:7-8). Не в минало време, а в сегашно време. „Изпълнен” описва апостола точно в онзи момент.

Отново и отново в Писанието, когато последователите на Христос са описани като „изпълнени с Духа” не става дума за нещо, което се е случило вчера или миналия месец.

Петър беше толкова изпълнен с Духа в храма, че той имаше власт над своите критици. Необезпокоен, той каза: „Управници народни и старейшини, ако ни изпитвате днес за едно добро дело, направено на този безпомощен човек, чрез какво е оздравял, тогава нека да бъде известно на вас и на всички хора в Израел, че чрез името на Исус Христос от Назарет, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него този човек стои пред вас здрав” (Деяния 4:8-10).

Осъзнавате ли, че силата на Духа може да ви изпълни до толкова, че да не ви е страх абсолютно от никой? Възможно е да се установи такова общение с Него, че дори обръщайки се към лидер на нацията, вие няма да се смущавате. Духът ще издигне вашата глава, ще изправи вашите рамене, ще ви изпълни с неочаквана увереност.

Когато пътувах до Ватикана в Рим, за да се срещна с папата, мислех, че ще бъда нервен. Но това не се случи, тъй като аз бях толкова изпълнен с моята тема. И сред лидерите във Ватикана аз почувствах глад за неща от Духа.

Беше ли това същият Петър, който преди няколко седмици на същото място, пред същите хора беше уплашен от подигравките на едно момиче и се отрече от своя Господар? Ето го сега, изпълнен с Духа, в абсолютно безстрашие, отказващ да се покори на убийците на Исус.

Това не беше повече Петър – слабият. Това беше Петър – мощният. Каква промяна извърши Духът!

Толкова велико беше това общение със Святия Дух, че Петър директно предизвика Ананий. Той каза: „Ананий, защо сатана е изпълнил сърцето ти да излъжеш Святия Дух?” (Деяния 5:3). Думите на Петър и действието на Бог бяха толкова мощни, че „голям страх падна върху всички, които чуха тези неща” (стих 5).

Аз вярвам, че приближава денят, когато мъжете и жените на Бог ще станем толкова близки с Духа на Бог, че ще свидетелстваме много повече, отколкото изцеленията и чудесата. Ще свидетелстваме за Духа, докато Той разпръсква тези, които се осмеляват да се бият срещу Него. Никога не забравяйте Ананий. Той „падна долу и издъхна” (Деяния 5:5).

Никога не забравяйте Гиезий. Той излъга Елисей за подаръците, които Нееман му донесе. Нееман беше изцелен, но Духът водеше Елисей да каже: „Проказата на Нееман ще се залепи за теб и за твоите наследници завинаги” (ІV Царе 5:27). И това наистина се случи.

Исус направи едно мощно изявление, когато каза: „Както Отец изпрати Мен, така Аз изпращам вас.” И когато каза това, Той духна върху тях и каза: „Приемете Святия Дух. Ако простите греховете на някой, те са простени. Ако задържите греховете на някой, те са задържани.” (Йоан 20:21-23). Това трябва да е била една отрезвяваща мисъл и не е била приета несериозно от апостолите.

Святият Дух толкова притежаваше Стефан, че когато той беше изведен пред свещениците, „всички, които седяха в съвета, гледайки право към него, видяха неговото лице, че беше като лице на ангел” (Деяния 6:15). Но о, думите, които той говореше: „Коравовратни и с необрязано сърце и уши, вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие” (Деяния 7:51). Защо Стефан каза това? Заради това, с което беше изпълнен: „Но той, бидейки пълен със Святия Дух, се взря в небето и видя славата на Бог и Исус, стоящ отдясно на Бог” (стих 55).

Присъствието на Святия Дух стана толкова мощно в живота на Стефан, че той беше способен да погледне нагоре и да види славата на Бог. Той дори взе емоциите и атрибутите на Духа, докато беше убиван с камъни. Стефан каза: „Господи, не им считай този грях!” (стих 60). Можете ли да си представите такава реакция? Той не каза на Бог: „Осъди ги. Убий ги. Заколи ги.” Святият Дух правеше разликата.

Аз съм убеден, че ще дойде ден във вашите взаимоотношения с Духа, когато помазанието ще стане толкова тежко върху вас, Неговото присъствие – толкова близко до вас, че вие ще можете да погледнете нагоре и да видите видение на Бог. Ето колко реален може да стане Той.

Савел по време на своето драматично обръщане имаше лично преживяване с невероятната мощ на Святия Дух. Докато той вървеше по своя път към Дамаск, дишайки убийство и заплахи срещу последователите на Христос, изведнъж светлина засия около него от небето. Тогава той падна на земята и чу глас, който му казваше: „Савле, Савле, защо Ме гониш?” (Деяния 9:3-4).

Той беше учуден и треперещ. „Кой си Ти, Господи?” – попита Савел. „Аз Съм Исус, когото ти гониш – отговори Той. – Стани, отиди в града и ще ти бъде казано какво да правиш” (Деяния 9:5-6). Хората, които пътуваха със Савел бяха онемели. Той ослепя поради преживяването за следващите три дни, преди Бог да го излекува, и беше „изпълнен със Святия Дух” (стих 17).

Отново Духът направи мощно влизане. Той промени Савел убиеца – в Савел апостола. Всъщност, ефектът беше почувстван по цялата земя. Църквата от цяла Юдея, Галилея и Самария „имаше мир и се назидаваше, и ходейки в свят страх от Господа и в утехата на Святия Дух, се умножаваше” (Деяния 9:31).

Мога само да си представя какво щеше да се случи, ако всеки служител на тази земя паднеше на земята да потърси лична връзка със Святия Дух. Говорите за съживление! Вярвам, че това толкова ще революционизира църковния свят, че светилищата няма да могат да побират хората. Благодаря на Бог за пастири, които са живи в Духа. Но съм чувал и за някои служители, които ако трябва да бъдем честни, ще бъде по-добре да бъдат облечени като погребални агенти. Едно продължително общение с Духа прави разликата. Хората са гладни за реалност, която само Святият Дух прави възможна.

Тримата мъже, за които Духът му каза, бяха изпратени от един боящ се от Бога човек на име Корнилий, центурион в италианския полк. Той също имаше видение: „видя ясно един ангел от Бог, идващ до него и казващ: Сега изпрати хора в Йопа и изпрати за Симон, чието презиме е Петър” (Деяния 10:3-5). Но не беше ангелът, който говореше. Това беше Святият Дух, говорещ чрез ангела. Помните ли? „Духът каза: Аз съм ги изпратил” (стихове 19-20).

Святият Дух е активна Личност. Той никога не спира да работи. Той дори ще изпрати един ангел до теб, ако се нуждаеш от това. Това, което става на земята, е делото на Духа. Той е представителят на Отец и Сина.

В дома на Корнилий Петър проповядваше смъртта, погребението и възкресението на Христос. И „докато Петър все още говореше тези думи, Святият Дух слезе върху всички, които слушаха Словото” (Деяния 10:44). Вярващите, които бяха дошли с него, „бяха изумени, тъй като дарът на Святия Дух се изля и върху езичниците. Тъй като ги чуха да говорят на езици и да величаят Бог” (стихове 45, 46). Никога не забравяйте, че Словото идва първо. Посланието на Христос има предимство. Евангелието е в основата на всичко, което Бог Святият Дух е изпратен да върши.

Духът е загрижен за твоя живот – дори за твоето бъдеще. Той иска да те води, да те пази, дори да те предупреждава за лъжите, които са пред теб. Вие питате: „Може ли Святият Дух да пророкува за това, което ще дойде?” Погледнете на това, което се случи, когато Варнава отиде в големия град Антиохия. Над половин милион души живееха там по това време. За една цяла година Варнава и Савел учеха огромно количество хора в тази растяща мега-църква.

„И в тези дни дойдоха пророци от Ерусалим в Антиохия. Тогава един от тях на име Агав застана прав и каза чрез Духа, че ще има голям глад в целия свят, който и стана в дните на Клавдий Цезар. Тогава учениците, всеки според своите възможности, решиха да изпратят помощ на братята, живеещи в Юдея” (Деяния 11:27-29).

Ето колко близо беше Святият Дух до техния ежедневен живот. Той разкриваше идващите бедствия и по този начин им даваше възможност да се подготвят за идващия глад. Духът е Личност и Той е дълбоко загрижен за хората. Той знае какво се случва в твоя живот и е загрижен за теб.
Духът и магьосникът
Не е ли време да позволиш на Святия Дух да подрежда твоите стъпки? Защо се опитваш да планираш своя собствен курс, когато Той знае всеки инч от пътя напред, всяка опасна извивка, всяка дупка? Ето какво научиха християните в Антиохия: „Докато те служеха на Господ и постеха, Святият Дух каза: Сега отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал” (Деяния 13:2). Те от своя страна отговориха моментално: „И така, като бяха изпратени от Святия Дух, те отидоха в Селевкия и от там отплуваха за Кипър” (стих 4).

Учениците вършеха делото на Отец, но кой ги изпрати? Те получиха директни инструкции от Святия Дух. И по време на тяхното пътуване, Святият Дух въобще не спря да работи. Той дори им даде сила над един фалшив пророк.

Елима беше еврейски магьосник и измамник. Той се опита да спре това, което силата на Бог правеше в Кипър. Но „Савел, който беше наречен Павел, изпълнен със Святия Дух, погледна нарочно към Елима и каза: О, ти, изпълнен с всякаква измама и лъжа, сине дяволски, враг на всичко, що е право, няма ли да спреш да изопачаваш правите пътища на Господ?” (Деяния 13:9-10).

Какво обвинение! Всъщност, Духът беше толкова силен върху Павел, че той каза, че магьосникът ще ослепее. И той наистина ослепя. Но като директен резултат, хората започнаха да се обръщат към Христос. „И Господното учение се разпростираше по цялата тая страна” (Деяния 13:49); „и учениците бяха изпълнени с радост и със Святия Дух” (стих 52).

Вие питате: „Трябва ли да позволя на Святия Дух да взема всички решения вместо мен? Все пак, нали Бог ми е дал мой собствен ум?” Разбира се, че ти е дал. Но това, което има значение за теб, трябва да има значение и за Духа. Църковният съвет в Ерусалим написа: „Видя се добре на Святия Дух и на нас...” (Деяния 15:28). Когато нещо е правилно, то ще бъде потвърдено от Святия Дух и вие ще знаете каква посока да вземете.
Посланието и Този, който носи посланието
Ако Духът беше толкова необходим за Христос, Той трябва да бъде точно толкова важен и за теб. Исус беше роден от Духа, помазан от Духа и извърши чудеса чрез Духа. И чрез Святия Дух Той ги учеше, даваше заповеди, даваше сила и управляваше църквата, предаде Себе Си на кръста и беше възкресен.

„Колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух предаде Себе Си без недостатък на Бог, ще изчисти вашето съзнание от мъртви дела, за да служите на живия Бог?” (Евреи 9:14). Същият Дух, който беше жизненоважен за земното дело на Христос, е необходим за теб. Той е незаменим.

Твоят опит от спасението е основан върху Христос, кръста и твоята изповед. Но как получи реалността на твоето възстановяване? Как знаеш, че твоето сърце беше изчистено? Това, приятелю, е работа на Святия Дух. Духът на Господ е Този, който слага посланието в самата ти душа. Ти не можеш да намериш адекватни думи, с които да го опишеш или обясниш, но ти знаеш, че това е валидно, както самият живот.

Ако тази реалност е толкова силна, толкова дълбока и толкова лична, тогава колко реален е Този, който я дава? Това е голям въпрос. Колко реален е Този, който носи посланието, ако самото послание е толкова реално?

Святият Дух копнее за ежедневно продължаващо лично взаимоотношение с Него. Той иска да влезе – да влезе мощно в твоя живот.