Договорните фондове или взаимните фондове

Клиентът предоставя определена сума, като купува дялове на фонда, а фондът инвестира парите в различни финансови инструменти. Всеки от инвеститорите притежава част от фонда, пропорционална на инвестираната от него сума. Към 19 август 2006 взаимните фондове в България са 15, като прогнозите са тяхната популярност непрекъснато да нараства и през 2009 година активите им да достигнат 2 милиарда лева.

Фондът от отворен тип издава дялове или акции по всяко време, като основната му характеристика е, че притежателите на неговите акции или дялове могат да ги продадат обратно на фонда по всяко време, като това става по цена, отразяваща нетната стойност на активите на фонда, коригирана с определена такса за обслужване.

За разлика от инвестиционното дружество, договорният фонд е само от отворен тип. Той се организира и управлява от управляващо дружество. Той се смята за емитент на дяловете, на които е разделен. Дяловете дават право на съответна част от имуществото на фонда, включително при ликвидация на фонда, както и право на обратно изкупуване. Управляващото дружество, което управлява договорния фонд, отделя своето имущество от имуществото на договорния фонд и съставя за него самостоятелен баланс. Управляващото дружество на договорния фонд, аналогично на инвестиционното дружество от отворен тип, е длъжно да обявява емисионната стойност и цената на обратно изкупуване на дяловете, основаващи се на нетната стойност на активите на дял.

Договорните фондове набират средства предимно от дребните, непрофесионални инвеститори, като ги влагат в различни финансови инструменти. По този начин дребните инвеститори влагат средствата си на финансовия пазар, където възвръщаемостта е по-висока, без да притежават специализирани познания в областта на финансовите пазари. Рискът при взаимните фондове се намалява и чрез създаването на диверсифициран портфейл от различни финансови инструменти.

Всеки инвеститор, след като е закупил дялове в фонда може да ги продаде обратно, когато дружеството набере нетна стойност на активите в размер на 500 хил. лв.

Договорните фондове са нов продукт на българския финансов пазар. Опитът на страните от Западна Европа и САЩ показва, че голяма част от спестяванията на населението са инвестирани в такива инструменти, а по-малка част са в банкови депозити. Около 50% от спестяванията се влагат в подобни инструменти, като за САЩ този процент е значително по-висок и в някои случаи достига до 85-90%. Страните от Централна Европа отчитат значителен ръст на този тип инвестиции – там те вече заемат около 20-25% от всички спестявания.

Инвестиционните дружества представляват удобна схема за индиректно инвестиране на финансовите пазари по следния начин: хората влагат парите си във фонда като насреща им се издават пропорционален брой акции и те стават акционери в големия диверсифициран инвестиционен портфейл с всички права и привилегии, които произтичат от това. Появата на българските инвестиционни дружества е съвсем логична и закономерна стъпка в развитието на родния капиталов пазар – те дефакто предствляват един вид доверително управление от ново поколение. В последните няколко години все повече се засилва интереса към този вид продукти, предлагани от водещите инвестиционни посредници – редица спестовници мигрират от банковите депозити към новите алтернативи предоставяни от небанковите финансовите компании. В най-общия случай хората внасят дадена сума за управление от професионални портфейлни мениджъри при инвестиционен посредник по силата на договор за доверително управление. В този случай парите се управляват като се инвестират в акции, облигации и др. финансови инструменти индивидуално за всеки клиент на база на предварително определени цели и ниво на допустим риск (потенциална доходност спрямо потенциален риск). В този случай има и някакъв минимален праг за откриване на сметката при инвестиционния посредник (обикновено между 3 хил. и 10 хил лв. в зависимост от посредника, вида на портфейла и от пазара – България, САЩ, Русия и пр.).

Важен момент е и прозрачността на управлението и сигурността на вложението. Нетната стойност на активите, емисионната цена и цената на обратно изкупуване се изчисляват от банката депозитар на фонда или от управляващото дружество под нейния контрол и се публикуват в централни ежедневници и по интернет поне два пъти в седмицата. Банката депозитар също така и съхранява активите (ценни книжа и парични средства) на инвестиционното дружество и следи всички разплащания на фонда. По този начин, освен Комисията за финансов надзор и банката депозитар осъществява контрол над фонда и се явява гарант за сигурност.