Приключени в срок от 2 до 6 месеца

при 60 % за 2009 г. при 14,4 % за 09 г.

при 31,4 % за 2009 г. при 22 % за 09 г.

при 48,7 % за 2009 г. при 61,8 % за 09 г.

при 43,7 % за 2009 г. при 34,2% за 09 г.

.До определена степен, принос за така отчетените позитивни данни има и засиленият контрол от страна на В.Търновската апелативна прокуратура върху основателността на исканията за продължаване на срока за разследване над 6 месеца, намерил израз в Разпореждане № 14/5.VІ.2009 г. на апелативния прокурор.

През 2009 година бе отчетена пълната липса на приключени дела без продължен срок, който изключително положителен резултат бе единственият в страната.

И през 2010 година В.Търновският апелативен район е единственият в страната, който не отчита приключени разследвания без продължен срок.

Въпреки позитивната оценка, не трябва да се подценява вече посочения факт, че все пак 353 производства / основно при ОП Плевен – 126 и ОП Русе – 125 броя / не са могли да завършат в 6-месечния срок, което изисква упражняването на по-действен контрол от страна на наблюдаващите прокурори върху произ­водствата, застрашени от неоправдано просрочие.

– ОП Велико Търново - 4 166 броя (98,79%)

– ОП Габрово - 1 827 броя (99,73%)

– ОП Ловеч - 3 124 броя (98,55%)

– ОП Плевен - 5 247 броя (97,65%)

– ОП Русе - 3 385 броя (96,44%)

Видно, че не се наблюдават съществени различия между отделните прокуратури, / разбира се, при отчитане на най-добрия резултат за ОП Габрово /, което не предполага специално внима­ние към никоя от тях, освен да се отправи общото пожелание резултатите да се запазят и подобрят през настоящата година.

Едновременно с това, трябва да се напомни, че самоцелното постигане на кратко разследване в никакъв случай не следва да се превръща в препятствие за реализиране на един от фундаменталните принци­пи в наказателния процес – разкриването на обективната истина.

Според основните насоки за изготвяне на доклада, необходимо е да се отрази съотношението на решените ДП спрямо приключените дела.

И при отчета за 2010 година (таблица 1.2.) се запазва абсурдното на пръв поглед положение общо решените ДП (колона 16 – 30363 бр.) да са повече от приключените от разследващ орган (колона 9 – 19782 бр.).

Затова процентът на решените спрямо приключените дела възлиза на 153,49 % за района (за ОП В. Търново 113,69 %; ОП Габрово – 201,99 %; ОП Ловеч – 177,05 %; ОП Плевен – 151,75 %; ОП Русе – 160,34 %).

Обяснението на тази особеност е отдавна известно – прокурорите са решили и наблюдавали дела, образувани в предишни години, които не са били приключени през отчетния период. В това число влизат основно преобладаващата част от прекратените по давност през 2010 г. досъдебни производства (12103 бр.) и онези, които са останали нерешени при прокурора в края на 2009 г. (601 бр.).

В подобен смисъл е становището на окръжните прокуратури, отразено в отчетите на ОП Габрово и ОП Русе, и споделено устно от прокурорите при ОП Плевен, ОП Ловеч и ОП В. Търново, наблюдаващи проблемите на досъдебното производство.

При делата, водени за престъпления с изтекла погаси­телна давност, се е процедирало или чрез прекратяване на спре­ните произ­водства, без същите да бъдат възобновени, или чрез тяхното възобно­вяване и незабавно прекратяване. И в двата случая, разслед­ва­щите органи не са извършвали процесуални действия по тази категория дела, поради което същите, с малки изключения, не са отчитани като приключени от тях през отчетната година.

В срок до 1 месец са произнесени прокурорски актове по 29024 броя досъдебни производства, разследвани по общия ред (99,19 %), а останалите 237 дела – в срок над 1 месец (0,81 %). Резултатът е особено положителен, защото възходя­щата тенден­ция, проявила се в предходните години (2009 г. – 99,6 %,2008 г. – 99,6 %, 2007 г. – 98,8 %, 2006 г. – 89,5 %), запазва своята устойчивост.

Вътрешното разпределение по съдебни окръзи сочи 100-процентово решаване на делата при ОП Габрово в срок до 1 месец и просрочване в различна степен за останалите съдебни окръзи: 2,38 % (123 бр.) за ОП В. Търново; – 0,03 % (2 бр.) за ОП Русе; 0,85 % (72 бр.) за ОП Плевен и 0,71 % (40 бр.) за ОП Ловеч.

Едва ли може да се очакват по-добри резултати от вече постигнатите в работата на прокурорите от апелативния район при срочното решаване на възложените им производства, защото те граничат с възможния максимум на отговорност и служебна дисциплинираност.

В същия аспект следва де се коментират и данните относно продължителността на досъдебната фаза, считана от образуване на производството до решаването му от прокурор с прекратяване или внасяне в съда.

От статистическите данни е видно, че при 7829 произ­водства (36,61 %) решени с внасяне в съда или с прекратяване, времето от образуване до произнасяне на крайния прокурор­ски акт е продължило до 7 месеца / 8230 – 33,7% за 2009 г./.

До 1 година е била досъдебната фаза при 1126 бр. дела (5,27 %) и над 1 година, при 12427 производства (58,12 %).

Разгледан в този ракурс, въпросът с бързината на наказа­телната репресия в досъдебната фаза придобива друго измерение и изисква постоянно наблюдение в търсенето на възможности за постепенното й ускоряване.

Поднесен фрагментално, по отношение на всяка от окръжните прокуратури, въпросът придобива следния вид:

Така изглеждат данните от обобщената таблица 1.2. В тях е включена информацията за прекратените по давност дела, които представляват съответна компонента в броя досъдебни произ­водства, визирани в колони 21, 24, 47, 48 и 49.

И за отчетния период би могла да се приложи използваната в предишните години от АП В.Търново методика за промяна в параметрите чрез приспадане от прекратените на онези дела, чието по-нататъшно развитие е било погасено по давност. Подобен различен поглед върху фактите внася обективност и създава представа за действителното състояние на досъдебната фаза. В никакъв случай този различен аспект на оценка не би омаловажил обема работа на всеки прокурор по изгот­вяне на прекратителни актове с основание по чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК, защото те са част от неговата процесуална дейност.

В случая, както вече е било пояснявано, става дума за друго. При прекратените по давност дела не е извършвано същинско разследване през годината, затова тяхната бройка, в абсолютен и относителен дял, не би следвало да влошава такъв важен показател, какъвто е този, свързан с продължителността на досъдебната фаза, в това число активната дейност на разследващите органи и на отделните прокурори при нейното протичане.

Важно е обаче да се отбележи, че е налице почти пълно равенство в продължителността на досъдебната фаза до 7 месеца през 3-те наблюдавани години /84,37% за 2010 г., 85,9% за 2009 г. - 86,86% за 2008г./., който резултат следва са оцени положително.

Седеммесечното времетраене на досъдебното производство е резонно и адекватно на предвидените в НПК процесуални срокове за разследване до 2 месеца и до 6 месеца, както и с определения от закона 1-месечен срок за произнасяне на прокурора по приключените дела. Затова и постигнатият резултат през 2010 г., дори и при незначителното влошаване с 1,6 пункта, е напълно удовлетворителен и кореспондиращ с нарастващата натовареност.

Продължаваме да сме убедени, че прилаганият от АП В.Търново през последните 3 години алтернативен вариант за отчитане на показателя „продължителност на досъдебната фаза” е по-коректен, тъй като кореспондира с реално свършената работа, без ненужно обременяване с делата, чиято погасителна давност е изтекла преди това по силата на материалния закон.

Аргумент в полза на избрания подход се открива и в пряката връзка със срочността на приключените разследвания в срок до 6 месеца – 98,79%, респективно, със срочността на решаването им от прокурора до 30-дни – 99,19%, което още веднъж потвърждава извода, че преобладаващата продължителност на досъдебната фаза през 2010 г. е съсредоточена в границите до 7 месеца - срок напълно разумен и съответен, както на процесуалните правила, така и на изискванията на европейските институции.