Доклад 2010 г. / Резюме / февруари 2011 г гр. В. Търново раздел І

В аспекта на разглеждания проблем е и една много важна констатация, предизвикана по повод изнесени в медиите твърдения, че по 48 % от постановените оправдателни присъди са били прилагани СРС, което говорело за ниска ефективност и използване за цели, различни от доказването на разследваните престъпления.

Във Великотърновския апелативен район през 2010 година са произнесени 209 оправдателни присъди. Само по 3 /три/ от делата с оправдателни присъди – 1,4 %, / 2 на ОП В.Търново и 1 на ОП Плевен /, са били приложени СРС.

Фактът е достатъчно красноречив и категорично опровергава спекулациите за злоупотреба на прокуратурата при използване на специални разузнавателни средства.

Оправданият интерес на обществото към законосъобразното и адекватно на нуждите на разследването използване на СРС изисква привеждането в известност на още няколко числа:

През 2010 г. в апелативния район В.Търново са наблюдавани 197 броя досъдебни производства с използвани СРС, 77, от които са на ОП Плевен, 51 на ОП В.Търново, 47 на ОП Русе, 12 на ОП Ловеч и 10 на ОП Габрово. Броят на лицата по наблюдаваните ДП, спрямо които за прилагани СРС възлиза общо на 550 – 226 в ОП Плевен, 153 в ОП Русе, 124 в ОП В.Търново, 25 в ОП Ловеч и 22 в ОП Габрово. По отношение на 180 от тези лица ДП са приключени. Прекратените ДП с използвани СРС са 14 за целия апелативен район – 7,1 % от наблюдаваните. 80 са предадените на съд лица, спрямо които са използвани СРС – 14,5% от всички лица с приложени СРС. От предадените на съд, 31 лица /38,7%/ са били осъдени с влязла в сила присъда.

Така посочените данни не могат да се подложат на сравнителен анализ спрямо резултатите за 2009 г., тъй като не са отчитани в прилаганата тогава статистическа таблица.

Въпреки разширената информация в изготвената за настоящия доклад таблица 1.2.7., считаме, че тя все още страда от съществена непълнота. Това е така, защото не се отчита развитието на отделните показатели в цялостния им обем – брой ДП с изпозвани СРС, от една страна, и брой лица, спрямо които са използвани СРС – от друга. След като в колона 2 се отразяват наблюдаваните ДП със СРС, а в колона 6 – прекратените от тях, липсват други колони, в които да се вписват броя на внесените в съда ДП и броя на спрените такива. От същата непълнота страда и вторият показател. В колона 3 се сочи броя на лицата с приложени СРС по наблюдаваните ДП, в колони 9 и 10 – броя на предадените на съд, респективно на осъдените с влязла в сила присъда, но не е предвидено отчитането на оправданите лица, както и на тези, за които досъдебните производства са били спрени. Липсата на данни в посочените направления не позволява да се правят категорични изводи досежно ефективността на използваните СРС при сегашната законодателна уредба. Но дори и при наличните, може да се приеме, че степента й не е особено висока, като се има предвид факта, че осъдените с влязла в сила присъда лица, съставляват само 5,6 % /АП Бургас – 9,9%, АП Варна – 11,2%, АП Пловдив – 9,5%, АП София – 2,1% и за страната – 6,0%/ от всички, по отношение на които са ползвани СРС. Като към всичко това се прибави и обстоятелството, че основният дял от използваните оперативни способи – 57 %, се пада на подслушването, трябва да се съгласим с поставения от ръководството на Прокуратурата на РБ въпрос за ограничаване безконтролното искане за разрешаване на СРС, за реален съдебен контрол и за съществени промени на законодателната уредба по използването на СРС.

По този показател/общ брой оперативни способи, уважени от съда/ апелативният район е на последно място в страната/АП Бургас – 1009, АП Варна – 1476, АП В.Търново – 989, АП Пловдив – 2942, АП София - 4933/, факт, който не поражда особено основание за коментар, защото използването на СРС във всичките им варианти до голяма степен зависи от спецификата на отделните казуси, а не от желанието на прокурорите. Все пак, прави впечатление, че през годината не са използвани такива оперативни способи като „проникване“(0), „проверка на кореспонденция“(0), „проверка на компютъризирана информация“(ОП В.Търново – 53), „контролирана доставка“(0), „доверителна сделка“(ОП Габрово - 1).

Делата със защитени свидетели са били 19, а лицата по тях – 49. Този метод на защита чрез запазване в тайна на самоличността е използван от ОП Ловеч по 5 дела (25 защитени свидетели), ОП Плевен – 13 дела(23 свидетели) и ОП Русе – 1 дело (1 свидетел).

Въпросната процесуална възможност и нейното прилагане в прокурорската практика следва да се разшири, за да се вдъхне увереност на важните за обвинението свидетели, че тяхната защита при изпълнение на задължението им за разкриване на определени обстоятелства е действително гарантирана от държавата.

1.4.3. Неотложно са извършени следствени действия по 5443 броя дела – най-много при ОП В. Търново – 2451; ОП Плевен – 1489; ОП Габрово – 856 и ОП Ловеч – 553. Необяс­нимо малък е техният брой при ОП Русе – 94. Радващо е, че от общо 7795 неотложни действия само 11 (0,14 %) не са одобрени от съда. Преобладаващи са случаите на претърсване и изземване.
1.5. Контрол на мерките за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“

Исканията за вземане на най-тежката мярка за неотклонение са 580, уважени от тях – 518 (89,31 %).

Задържаните лица са 543(сравнително равномерно разпределени между отделните съдебни окръзи съобразно наблюдаваните от тях ДП. В края на годината са останали само 49 задържани, което означава, че производствата с такива лица са проведени своевременно, без да се стига до неоправдано дълго отнемане на тяхната свобода.

Обвиняемите с „домашен арест“ са били малко – 49, което е добре, защото реалното прилагане на тази мярка за неотклонение е доказало нейната неефективност.

През 2010г. по внесени в съдилищата прокурорски актове от прокурорите във Великотърновски апелативен район са образувани 6 446 бр. дела, от които 4 027 бр. по внесени обвинителни актове, 1 669 бр. по внесени предложения за споразумения и 750 бр. по внесени постановления по чл.78а НК. Образуваните дела по внесени обвинителни актове съставляват 62.47 % от общия брой, по предложенията за споразумение 25.89 %, по постановленията с предложение за прилагане на чл.78а НК – 11.63 %.

От сравнителните данни за предходния тригодишен период могат да се направят следните изводи:

• 
  През 2010г. се регистрира намаление на броя на образуваните дела по внесени прокурорски актове в съда в сравнение с 2009г. с 6.4 %, което е обясним резултат като се съобразят получените данни от досъдебната фаза за намаление с 5.6% на наблюдаваните досъдебни производства и с 7.95 % на решените досъдебни производства от прокурор през отчетната година. Сравнението с данните за 2008г. бележи незначително намаление ( 2.7 %) през 2010г. по този показател.Не може да се изведе категоричен извод за съществено намаление на образуваните в съдилищата дела по внесени от прокурорите съдебни актове.
  
• 
  Делът на образуваните дела по различните видове прокурорски актове остава устойчив с водещо място на делата, образувани по внесени обвинителни актове.
  

Най–голям брой дела са образувани по внесени в съдилищата обвинителни актове от прокурорите от Плевенски съдебен окръг – 1 702 бр., (42.26 % от общия брой дела, образувани по обвинителни актове). Най–много са делата по внесени в съдилищата предложения за споразумение от прокурорите от Русенски съдебен окръг – 622 бр. (37.27% от общия брой дела, образувани по внесени споразумения), а най – висок е броят на дела по чл.78а от НК по внесени постановления от прокурорите от Плевенски съдебен окръг – 252 бр. или 33.6 % от общия брой на този вид дела.

През 2010г. съдилищата са постановили 4 959 бр. съдебни актове по делата, образувани по внесени обвинителни актове.От тях осъдителни присъди – 2 516 бр.(50.74% от общия брой съдебни актове), споразумения в хода на съдебното следствие – 1 890 бр.(38.11%), налагане на административно наказание по чл.78а от НК – 131 бр.(2.64%), прекратяване - 34 бр.(0.69%), оправдателни присъди – 209 бр.(4.21%) и връщане на прокурора – 179 бр.(3.61%).Сравнението с предишния отчетен период сочи намаление с 0.73 % на осъдителните присъди и увеличение с 1.82 % на сключените споразумения в съдебна фаза.Върнатите на прокурора дела са намалели с 0.6%, оправдателните присъди са увеличени с 0.54%, решенията по чл.78а от НК са намалели с 0.5% и прекратените от съда дела са намалени с 0.52%.

През 2010г. съдилищата са постановили 1 617 бр. решения по внесени от прокурорите споразумения за прекратяване на наказателното производство, след приключване на досъдебната фаза. Съдилищата са одобрили 1 586 бр. или 98 %. Сравнителните данни сочат за запазено качество на работата по този показател.

През отчетния период по реда на чл.375 НПК (освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание) са постановени 739 бр. съдебни решения, от които по 666 бр. са уважени направените от прокурорите предложения – 90 %, за 2009г. - 89 % и през 2008г. 90 %, което е признак за добро качество на работа на прокурорите.

Общо през 2010г. на прокурора са върнати 248 бр. дела, при 307 бр. през 2009г. и 356 бр. през 2008г. Прокурорите са протестирали по реда на чл.249 ал.3 от НПК в 17 бр. случаи, като подадените протести са 9.5 % от броя на върнатите дела от съдията – докладчик по чл.249 от НПК – 179 бр. Тази констатация изисква специално обсъждане, за да се разбере дали проявената пасивност при подаване на протести се дължи на недостатъчна настъпателност от страна на наблюдаващия прокурор или на съгласие с изводите на съда за действително допуснати съществени процесуални нарушения.

През 2010г. са образувани 10 дела по внесени предложения за възобновяване, от които по ЗАНН – 7 бр. През 2009г. са образувани 2 бр. дела за възобновяване, като е двете са по ЗАНН, а през 2008г. – 12 бр. дела за възобновяване, от които 1 бр. по ЗАНН.
2.1.2.Осъдени и санкционирани лица.
През 2010г. са осъдени и санкционирани общо 7 993 лица. От тях лицата с предишни осъждания са 3 295 или 41 % от общия брой като се регистрира тенденция за увеличаване на относителния дял на осъжданите лица от общия брой осъдени и санкционирани лица за тригодишния период.Рецидивистите са общо 941, от които в младежка възраст 407 или 43 % .

През 2010г. 4 109 осъдени и санкционирани лица са били в младежка възраст и съставляват 51 % от общия брой ( 2009г. – 51 % и през 2008г. – 41 %).

Горните данни сочат за устойчивост на относителния дял на влезлите в сила осъдителни и санкционни решения спрямо предишния отчетен период.

През 2010г. структурата на престъпността при осъдените и санкционирани лица с влезли в сила присъди има следното подреждане по глави от особената част на Наказателния кодекс:
1.Глава V – Престъпления против собствеността - 3 397, 45% ;

2.Глава ХІ – Общоопасни престъпления – 2 629, 35%;

3.Глава VІ – Престъпления против стопанството – 451, 6%;

4.Глава ІІ – Престъпления против личността – 295, 4%;

5.Глава - ІХ – Документни престъпления – 243, 3 %;

6.Глава – Х - Престъпления против реда и общественото

спо­койствие – 210,3%;

7.Глава VІІІ - Престъпленията против дейността на държавни

органи и обществени организации – 152, 2%;

8.Други престъпления - 78,1%;

От наложените през 2010г. общо 8 966 бр. наказания по влезлите в сила осъдителни и санкционни решения най – голям е делът на наказанието пробация – 2 461 бр.(28%), следва наказанието лишаване от свобода условно – 2 328 бр.(26%), лишаване от свобода ефективно – 1 682 бр.(19%), други наказания – 1 479 бр.(16%), глоба – 1015 бр.(11%) и доживотен затвор – 1%.

Съотношението по видове наказания през 2010г. е изобразено на следващата диаграма (фиг. 2.15) :




Фиг 2.15
В сравнение с 2009г. данните за наказанието пробация се запазват – 28%, наблюдава се увеличение на дела на наказанието лишаване от свобода ефективно с 2 % и при дела на наказанието лишаване от свобода условно – с 4 %.

От всички наложени наказания през отчетната година 1 688 бр. са били с приложение на чл.55 от НК, 19%.По реда на съкратеното съдебно следствие са наложени 832 бр. наказания съставляващи 11 % от броя на осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт, през 2009г. – 9.6 %.

Наличието на неразгледани протести в края на отчетния период не позволява цялостен анализ на тази дейност, но към момента регистрираните данни сочат за увеличение с 11 % на уважените протести в сравнение с 2009г. и с 9 % в сравнение с 2008г..

От общо подадените въззивни протести през 2010г. уважени са 31 %, а неуважените са 40 %, като се регистрира ръст на уважените въззивни протести през отчетния период в сравнение с 2009г..

От общо подадените касационни протести през 2010г. са уважени 17 %, а неуважените са 25 %, през 2009г. – 30 % уважени и 43 % неуважени, през 2008г. – 0 % уважени и 48 % неуважени, като макар и при частични данни, предвид неразгледаните протести, се регистрира снижаване на неуважените протести. От подадените общо през 2010г. касационни протести – 24 бр., 20 бр. или 83 % са подадени от прокурорите в Апелативна прокуратура В.Търново.

Срещу постановени изцяло или частично оправдателни присъди и решения са подадени общо 210 бр. въззивни и касационни протести, които съставляват 62 % от подадените през годината протести и 88 % от постановените оправдателни присъди и оправдателни решения по чл.78 а от НК.

През тази отчетна година се въведе показател за участия на прокурорите в наказателни дела като се отчитат 10 391 бр. наказателни дела с участие на прокурор, разгледани в 18 843 бр. заседания.

През 2010г. са образувани 10 дела по внесени предложения за възобновяване, от които по ЗАНН – 7 бр. През 2009г. са образувани 2 бр. дела за възобновяване, като и двете са по ЗАНН, а през 2008г. – 12 бр. дела за възобновяване, от които 1 бр. по ЗАНН. Възобновени са 4 бр. дела, от които 2 бр. по ЗАНН, 2009г. – няма и 2008г. – 5 бр. дела, по ЗАНН – няма.

В доклада на ОП Ловеч се съобщава за поставени проблеми от РП Ловеч във връзка с разследването на престъпленията по чл.235 от НК. Затрудненията се изразяват в това, че незаконният дърводобив се извършва от множество лица, преки изпълнители, чието установяване е почти невъзможно. Не винаги лицата са с трудови договори, което се прави умишлено. Така наказателна отговорност най-често се търси от възложителите при условията на посредствено извършителство. А при чл.227б от НК е налице противоречива практика по решения на ВКС относно субекта на престъплението, когато е управител или изпълнителен директор на дружество и правомощията му, обвързани с решенията на Общото събрание.

В доклада на ОП Русе се сочи, че през отчетния период не е констатирана противоречива практика в работата на Съда и Прокуратурата в Русенския съдебен район.

Прокурорите от Русенски съдебен окръг продължават да поддържат становище за по-активна тълкувателна дейност на ВС на РБ и необходимост от внасяне на искания за приемане на тълкувателни решения, относно следните материално правни норми: Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд на Република България да бъде сезирано с предложение за Тълкувателно решение, което да очертае ясно правните характеристики на престъпленията по чл. 227б от НК и чл. 293а от НК – каква е тяхната правна природа, представляват ли продължени престъпления, които се осъществяват трайно във времето или са довършване с настъпването на срока, определен от законодателя за всяко от тях, кога са довършени тези престъпления, респективно от кой момент започна да тече давността за преследване на извършителя им, съставомерно ли е бездействието на това лице през по-късен период и след предходно осъждане, без да е налице промяна в другите елементи от състава на престъплението. Специално за чл. 293а от НК е важно да се уточни посредством задължителна съдебна практика дали размера на паричните средства или имуществото, с което лицето разполага трябва да е такъв, че да може да бъде изпълнено (платено) цялото парично задължение, тъй като кредиторът по него не е длъжен да приема изпълнение на части. През кой от периодите трябва да са били налице тези парични средства или имуществото – през едногодишния срок от влизане в сила на съдебното решение, през периода от изтичането на едната година и до повдигане на обвинението или и двата. Как следва да се преценява т. нар. несеквестируемо имущество при преценката за съставомерността на деянието и т. н.. По приложението на чл. 227б от НК е налице противоречива практика и на самия Върховен съд на Република България, което сочи на необходимост от постановяването на подобно Тълкувателно Решение.

От постановените през годината осъдителни присъди по делата, образувани по внесени обвинителни актове – 2 516 бр., 735 бр. присъди са постановени по реда на глава 27 НПК - чл.373 ал.3 вр. с чл.372 ал.4 във вр. с чл.371 т.2 от НПК, което представлява 29 % от постановените осъдителни присъди от тази категория.През 2009г. осъдителните присъди постановени по този ред са представлявали 23 %, а през 2008г. – 26 %. От посочените данни се установява разширяване на приложното поле на института на съкратеното съдебно следствие, като е преодоляно констатираното в предишния отчетен период намаление на постановените осъдителни присъди по този ред, в резултат на въведените законодателни промени през 2009г.

И през този отчетен период се регистрира отчетеното и през предишните периоди по – често приложение института на споразумението по реда на чл.384 от НПК в сравнение с института на съкратеното съдебно следствие по чл.373 ал.3 от НПК общо за района на АП – В.Търново.

В отчетния доклад на ОП Ловеч е отразено предложението на прокурорите от РП Ловеч за промяна на законодателната уредба на съкратеното съдебно следствие в насока включване изискване за възстановяване на причинените щети и ограничаване приложното поле на института.

Съществен и задълбочен анализ е изложен в доклада на ОП Габрово.Според прокурорите от този съдебен окръг процедурата е все още нова за юриспруденцията. Прилагането на този институт въвежда изключителната роля на направеното самопризнание от страна на подсъдимия, което автоматично налага приложение на хипотезата на чл.58а от НК и в по-редки случаи чл.55 от НК.В наказателното производство винаги направените самопризнания са отчитани като смекчаващо вината обстоятелство, но в този институт му се дава значение, което в определена степен противоречи на обществения интерес, пречи за реализиране функциите на държавното обвинение, накърнява в голяма степен интересите на пострадалите лица (не се възстановяват имуществените щети, предмет на престъплението, налага се в много случаи несправедливо ниско наказание). Законодателна промяна е наложителна в две посоки: - в предпоставките за възбуждане на тази облекчена процедура, сред които да се предвиди възмездяване на причинените вреди; - в правомощията на страните – както на прокурора, като орган, който от името на Държавата повдига и поддържа обвинението и има функции на контрол в развитието на процеса по това обвинение, така и на страните, които защитават личните си интереси, както и провеждане на законодателна промяна и необходимост от изключване на определени тежки умишлени престъпления от възможност за приключване на производството по този ред от НПК.