Внесени в съда досъдебни производства

Считаме, че ефективността в прокурорската работа би могла да бъде „измерена” и чрез съпоставка на внесените в съда дела не само с наблюдаваните ( в чиито брой, както бе отбелязано се включват и прекратените с изтекла в предходни години погасителна давност ), но най-вече спрямо приключените разследвания. Тогава ще стане ясно каква част от положения труд на наблюдаващи прокурори и разследващи органи получава реализация чрез представяне на събраните доказателства пред съда в очакване на неговото произнасяне по повдигнатите обвинения.

Най-добра позиция във В.Търновския апелативен район имат прокурорите от Плевенския и Габровския съдебен окръг със своите, съответно 38,64% и 34,43%, докато другата крайност се заема от ОП В.Търново-28,12%.

Поглед към резултатите от 2009 г. показва, че тогава внесените в съда ДП са били 35,6% от приключените или с 3,14 пункта повече. По прокуратури: ОП В.Търново – 30,4 %; ОП Габрово – 35,5%; ОП Ловеч – 40,3%; ОП Плевен – 40,1 %; ОП Русе – 31,6 %.

Забелязва се негативно развитие в това отношение на всички окръжни прокуратури, но най-вече на ОП Ловеч, при която относителният дял на внесените дела в съда е намалял с 9,7 пункта.

Най-голям афинитет към изготвяне на обвинителни акто­ве са проявили прокурорите от Габровския съдебен окръг, докато при ОП Русе се наблюдава обратното предпочитание.

Намалението на тази форма за приключване на делата в досъдебната фаза с 52 броя показва продължаващ, но в много по-малка степен абсолютен спад, както и относително увеличение с 0,85 пункта спрямо преходната 2009 година. Изключително широк е диа­па­зонът на прилагането й в апелативния район – от 13,8 % при ОП Плевен /11,7% за 2009 г./ до 54,95 % при ОП Русе /52,3% за 2009 г./.

По процесуални основания спрените производства срещу известен извършител се разпределят по следния начин:

Най-висок е абсолютният брой (426) и относителният дял (2,32 %) на спрените дела срещу известен извършител при ОП Плевен, а най- нисък е техният процент (0,87 %) при ОП В. Търново.

Всички окръжни прокуратури съобщават за стриктно спазване на Заповед № ЛС 2403/5.VІ.2007 г. на Главния прокурор на РБ и Указание № И-55/14.ІІ.08 г. на ВКП, което бе отменено със Заповед № ЛС 103/21.І.2010г.По такъв начин отпаднаха формални по своя характер и ненужно натоварващи задължения за периодична кореспонденция с органите на МВР и получаване на справки с повтаряща се и вече известна информация. След получаване на писмо № 17988/2009/25.І.2010 г. на г-н В.Първанов, заместник на Главния прокурор, с което се дадоха полезни по своето съдържание допълнителни разяснения досежно работата със спрените дела, с писмо от 28.І.2010 г. на апелативния прокурор Димова бе поискано от окръжните прокурори да посочат каква е досега създадената организация за работа по спрените производства; какво от нея ще се запази или промени; как ще се упражнява контрол на прокуратурата върху издирвателната дейност на полицията по спрените дела срещу неизвестен и известен извършител; по какъв ред ще се следи изтичането на погасителната давност по спрените производства и своевременното произнасяне на наблюдаващия прокурор по нейното прилагане.

Изясняването на така поставените въпроси бе необходимо, за да не се допусне преминаване от едната към другата крайност - от прекален формализъм към пълна незаинтересованост за състоянието на спрените дела, което би създало опасност от връщане на проблема с несвоевременното прекратяване на дела по давност. След получаване на подробни справки от окръжните прокурори бе преценено, че указаното от Главния прокурор е достатъчно и не е необходимо допълнително разпореждане на апелативния прокурор по същите въпроси.

Прекратени досъдебни производства
През 2010 г. в апелативния район са прекратени 16085 досъдебни производства, съставляващи 52,98 % от решените и 44,99 % от наблюдаваните.

Важно е да се уточни, че 12103 /75,24%/ от делата са прекратени по давност. За 2009г. тези данни са били съответно 14847 броя и 78,5 %. Многократно е заявявано, че въпросните производства не би трябвало да дават отражение върху същинската прокурорска работа през съответния отчетен период, в т.ч. и за 2010 г., доколкото те са имали своя предизвестен резултат още тогава, когато в предишни, понякога отдалечени назад във времето години, е изтекла погасителната давност за разследваните по тях престъпления.

Затова, след като прекратените по давност бъдат изключени от общия брой, могат да се направят различни изводи за мястото и дела на прекратените производства при други процесуални предпоставки: по чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК (поради това, че деянието не съставлява престъпление) – 3059 бр.; по чл. 243 ал. 1 т. 3 от НПК (поради недоказаност) – 491 бр.; по чл. 24 ал. 1 т. 9 от НПК – 131 бр.

Така, прекратените на различно от давността законово основание с общ брой 3681 дела, представляват 10,3 % от наблюдаваните, 18,61 % от приключените и 12,12 % от решените досъдебни производства при 3631 дела-9,6% от наблюдаваните, 18,9 % от приключените и 11 % от решените за 2009 г.

Запознаването със статистиката за цялата страна сочи, че Великотърновският апелативен район не е изключение от общия процес по прочистване на натрупаните стари дела, доколкото средният процент на прекратените по давност спрямо общия брой прекратени дела е 75,24 % при 81,2% за 2009 г ( 69,4 % за АП Бургас, 77,9 % за АП Варна, 75,24 % за АП В. Търново, 66,9 % за АП Пловдив и 74,8 % за АП София).

1.4. Действия на прокурора по ръководство и надзор на разследването. Екипен принцип на работа и взаимодействие с компетентните институции.
Новият Наказателно-процесуален кодекс дефинира фигурата на наблюдаващия прокурор, очертавайки с разпоредбата на чл.46 ал.2 т.1 основното му правомощие да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор върху неговото законосъобразно и своевременно провеждане. При изпълнение на тази си основна функция в досъдебното производство прокурорът разполага с широката палитра от визираните в чл. 196 ал. 1 от НПК процесуални възможности.

В така очертаните законови рамки и съобразно използва­ната система за случайно разпределение на преписките и делата, ролята и отговорността на проку­рора за осигуряване на качествено и бързо разследване придобива реално измерение.

Статистиката не е в състояние да помогне изцяло в преценката доколко и как наблюдаващите прокурори се справят с тази си основна процесуална задача. До известна степен, ефективността на осъщественото ръководство и надзор се проявява чрез срочно приключеното разследване, чрез нормалното развитие на процеса без връщане от съда за допълнително разследване, чрез произ­не­сената осъдителна присъда и т.н.

Затова, при анализа на просрочените производства, на върнатите дела и на оправдателните присъди би трябвало да се обсъждат и конкретните действия, респ. бездействия, на наблю­да­ващите прокурори по хода на провежданото разследване.

Значима е ролята на наблюдаващия прокурор за повиша­ване квалификацията на младите разследващи полицаи, която освен чрез общите им обучения, може да се усъвършенства, дори по-успешно, при съвместната работа по конкретни дела.

Темата за наблюдаващия прокурор и екипния принцип на работа намира своето място в отчетите на окръжните прокуратури.

Тук могат да се изведат основните акценти от направените обобщения, изводи и предложения за бъдещето.
ОП В. Търново напомня, че всеки наблюдаващ прокурор от В.Търновския съдебен окръг осъществява своите законови правомощия съобразно опита, индивидуалната практика, маниера си на работа и познанието за професионалните качества на разследващите органи. Като се акцентува върху факта, че статистиката не е в състояние да изчерпи всички проявни форми по ръководството и надзора върху разследването, посочват се действия, останали извън изготвените таблици, като работни срещи с разследващия орган и оперативния работник, проучване на събраните доказателствени материали преди съставяне на постановление за привличане на обвиняем и предявяване на разследването, многократните обсъждания на вида и съдържанието на планираните действия по разследването и проверка на версиите, указанията за начина на тяхното извършване / често многократни /, по подреждането на делата и т.н.

ОП В.Търново потвърждава констатираната през изминалите години високата успеваемост на работата в екип, довела до успешно разкриване на извършителите, доказване на престъпленията им и бързото им осъждане по конкретни дела. Този стил на работа, въведен от началото на 2008 г., се е прилагал и през отчетния период при разследването на всички досъдебни производства.

РП Севлиево счита, че за сформиране на по-големи екипи за работа би било уместно въвеждането на конкретни правила в бъдещата Инструкция за работа и взаимодействие на органите на досъдебното производство, които да указват по какъв начин, от кои органи и служби се сформират екипите, по чие разпореждане – на наблюдаващия прокурор, на съответния административен ръководител или на по-горестоящия прокурор и т.н.

ОП Ловеч заявява, че през 2010 година са преодолени констатираните в предходния отчетен период проблеми, свързани с недостатъчната координация със съответините служби на МВР. Сега вече се оказвало необходимото съдействие на разследващите органи, въпреки, че в малко на брой случаи-54 бр.досъдебни производства, се наблюдават недостатъци при координиране на наблюдаващия прокурор и разследващите органи, в резултат на което се налагало след приключване на разследването в срока по чл.242 от НПК да се извършват допълнителни следствени действия.

В прокуратурите от Русенския съдебен окръг няма нарочно сформирани екипи за работа по конкретни дела, но на този принцип е изградено взаимодействието между разследващ орган и наблюдаващ прокурор при работата по всяко едно досъдебно производство.

Отчита се, че динамиката на обществения живот, пряко влияеща върху характера и структурата на престъпността, изисква съпътстващо обучение на прокурори и разследващи.

В продължение на изразеното от колегите в ОП Русе становище, следва да изложим едно особено виждане, споделяно от прокурорите при АП В.Търново, което би могло да бъде предмет на законодателно обсъждане и промяна. Става дума за назряла необходимост в структурите на прокуратурата по места или само във ВКП да се предвидят щатни длъжности за експерти – медици, икономисти, автоинженери, които включени в екипите по разследване на конкретни дела да допълват тяхната дейност със своите специални знания при формулиране на експертните задачи и при определяне обхвата на необходимите за доказване на разследваното престъпление процесуални действия. Резерв за осигуряване на щат за тези специалисти се съдържа във възможността за редуциране бройките на прокурорските помощници. Едва ли може да има съмнение в полезността на подобна идея, чрез чиято реализация би се постигнал максимален ефект при прилагане на екипния принцип.

В обобщение на казаното дотук може да се приеме, че съвместната дейност на прокуратурата с полицейските и следователски органи се проявява в разнообразни форми на близко сътрудничество и добра координираност.

Малко са случаите на несъобразяване и неизпълнение на дадените указания, което означава, че наблюдаващите прокурори утвърждават своя безспорен авторитет и ролята си на dominus litis в досъдебната фаза на процеса.

Налага се отново да напомним, че водещата роля на прокурора в досъдебното производство не следва да бъде декларативно заявявана, а да се доказва всекидневно и категорично. Всички полицейски органи, назависимо от своето място в структурата на МВР, трябва да се съобразяват с позицията на наблюдаващия прокурор по основните въпроси на разследването, включително и по медийното отразяване, защото негова е отговорността да гарантира законосъобразното протичане на процеса и да пази правата на гражданите в съответствие с презумцията за невиновност.

С критичен тон трябва да се отбележи, че Апелативната прокуратура не направи необходимото за изпълнение на отправеното в миналогодишния доклад пожелание декларираният екипен модел в дейността на отделните прокуратури да се обективира персонално в наблюдателното досие на съответното досъдебно производство, за да може при евентуална проверка да се установи, че действително е имало създаден екип по разследването, извършващ своята дейност под прякото ръководство на наблюдаващия прокурор. По тази причина, в плановете за извършваните през настоящата година ревизии ще следва да се включи и пункт, свързан с надлежното отразяване на всички извършвани от наблюдаващите прокурори действия по ръководство на разследването, включително и такива извън предвидените в статистиката показатели.

Единият от тях е свързан с върнатите за доразследване дела от съда и постановените оправдателни присъди, за които неблагополучия свой принос има и наблюдаващият прокурор, тогава когато приеме да бъде приключено и да продължи развитието си в наказателния процес досъдебно производство с непълнота на доказателствения материал или с допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Другата възможна оценка за качеството на разследване намира обективен измерител в случаите, при които наблюдаващият прокурор е реагирал своевременно и е използвал пълноценно процесуално дадените му възможности за отстраняване или за недопускане на законови нарушения.

Какво показват данните за 2010 година?

Общо в 1769 случая / със 154 повече от 2009 г./ прокурорите от апелативния район са указали необходими действия по разследването преди неговото предявяване по реда на чл. 226 ал. 3 от НПК. Отнесено към броя на приключените ДП по общия ред (18102), числото показва, че при 9,77 % от наблюдаваните дела прокурорите са счели за необходимо да дадат своите задължителни указания за извършване на необходимите действия по разследването.

Най-активни в това отношение през отминалата година са били колегите от Ловешкия съдебен окръг с указанията си по 715 дела, представляващи 22,56 % от приключените. След тях идва ОП Плевен (644) с 11,99 %, ОП В. Габрово (204) с 11,14 %, ОП В.Търново (169) с 4,01 %, и ОП Русе (37) – 1,05 %.

В по-малка степен, но при повече дела в сравнение с предишната година, са използвани възможностите на чл. 242 ал. 2 от НПК. В 368 случая (2,03 %) - при 258 (1,5%) за 2009 г., прокурорите са предприели необходимото за отстраняване на съществени процесуални нарушения в по-късен момент - след получаване на приключеното дело. Без да е обсъждано в отчетните доклади, предполага се, че в тези случаи разпоредбата на закона е прилагана съобразно буквалното й тълкуване и е използвана единствено при процесуални нарушения, допуснати при предявяване на разследването. Така отразеният показател може да бъде отчетен като проява на повишена активност, от една страна, но и като израз на недостатъчно предварително съгласуване или непознаване на материалите от разследването в хода на неговото провеждане – от друга.

При 192 бр. бързи производства (12,62 % от приключените бързи производства) – 199 - 11,7% за 2009 г., е постановено допълнително разследване: ОП В. Търново – 12 (2,19 %); ОП Габрово – 7 (4,07 %); ОП Плевен – 33 (7,89 %); ОП Русе – 140 (40,82 %).

Повтарят се две известни от предишната година обстоятелства. Едното е, че ОП Ловеч отново няма доразследвани бързи производства, чудесен показател, но все пак на фона на малкия им брой - 47.

Другото е свързано продължаващия висок брой и процент доразследвани БП на ОП Русе. В отчета си същата е заявила, че процедурата по чл. 357 ал. 1 т. 5 от НПК е използвана не поради лошото качество на извършената от разследващия работа, а защото не било обективно възможно разследването да приключи в законовия 7-дневен срок.

Допълнително разследване е постановено по реда на чл. 363 ал. 1 т. 5 от НПК и на 15 незабавни производства (9,43 % от приключените) – (ОП В.Търново – 0(0%), ОП Габрово – 6(100%), ОП Ловеч – 4(26,67%), ОП Плевен – 2(2,53%), ОП Русе – 3(6,25%)), обяснението, за които е идентично с посоченото в предходния абзац – недостатъчен срок за събиране на всички необходими доказателства.

Не би следвало да се отминава положителния факт, че прокурорите от Великотърновския апелативен район са участвали при извършването или са извършвали отделни действия на разследване по 1911 досъдебни производства, които съставляват 28,16 % от резултатите за цялата страна. За сравнение трябва да се посочи, че за АП Варна този брой е 491- 7,2%, за АП Бургас – 564 – 8,3 %, за АП Пловдив – 468 – 6,9% и само за големия апелативен район София е 3155.

Основен дял за така проявената активност има ОП В. Търново – 1675 бр. (87,65 % от участията на прокурори в разследващата дейност за апелативния район). Най-слаба в това отношение е деятелността на колегите в ОП Ловеч.

Информативно следва да се отрази, че по 30 производства наблюдаващият прокурор е отстранил разследва­щия орган (чл. 196 ал. 1 т. 4 от НПК), по други 409 ДП делото е иззето от един разследващ орган и предадено на друг – широко използвана възможност (за цялата страна тези случаи са 959 ), което отново може да се обясни с повишена взискателност и своевременна реакция на всеки актуален момент при упражняване на ръководните функции.

Ако към всичко това се добавят 3925-те случая на пряко възложени от прокурора отделни действия на МВР / с 238 повече от 2009 г. /, както и 1769-те дела с указани действия преди предявяването / 154 повече от 2009 г. /, ще трябва да се направи извод за още по-високо ниво на осъществяваното и настъпателно провеждано наблюде­ние на прокурорите от Великотърновския апелативен район върху хода на разследването. С непосредственото си участие в изключително важни с доказателствената си стойност проце­суални действия, проку­рорите гарантират благоприятно за обвинението развитие на делата в следващите етапи на процеса.

Друг позитивен момент, свързан с успешното ръководство на досъдебното производство, е, че в Апела­тивен район В. Търново и Апелативен район Пловдив няма отменени мерки за процесуална принуда по чл. 234 ал. 9 от НПК и само 2 броя (ОП В.Търново -2)- по чл. 234 ал. 8 от НПК.

Проблемът с искането на специални разузнавателни средства и ефективността от тяхното използване при провеждане на наказателния процес е особено актуален към настоящия момент и налага специално внимание.

Според статистическите данни за 2010 година прокурорите от региона са изготвили 997 искания до съда за използване на СРС (чл. 173 от НПК), уважените от които възлизат на 99,2 %.

Сравнението с 2009 година показва, че тогава са изготвени 1093 искания, 99,3 % от които са били уважени.

Съпоставката на посочените числа налагат два извода.