Доклад 2012 г. / Резюме / февруари 2013 г гр. В. Търново раздел І

И за отчетния период предлагаме на ръководството на Прокуратурата на РБ използваната в предишните години от АП В.Търново методика за промяна в параметрите чрез приспадане от прекратените производства на онези дела, чието по-нататъшно развитие е било погасено по давност. Този различен подход внася, според нас, обективност и създава представа за действителното състояние на досъдебната фаза. В никакъв случай различният аспект на оценка не би омаловажил обема работа на всеки прокурор по изгот­вяне на прекратителни актове с основание по чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК, защото те са част от неговата процесуална дейност.

Седеммесечното времетраене на досъдебното производство е напълно резонно и адекватно на предвидените в НПК процесуални срокове за разследване до 2 месеца и до 6 месеца, както и с определения от закона 1-месечен срок за произнасяне на прокурора по приключените дела. Затова и резултатът за 2012 г., макар и влошен в сравнение с постиганото досега, все още може да се определи като удовлетворителен и съответстващ на реалната натовареност.

Продължаваме да сме убедени, че прилаганият от АП В.Търново през последните 5 години алтернативен вариант за отчитане на показателя „продължителност на досъдебната фаза” е по-коректен, тъй като кореспондира с реално свършената работа, без ненужно обременяване с делата, чиято погасителна давност е изтекла по силата на материалния закон.

Аргумент в полза на избрания метод се открива и в пряката връзка със срочността на приключените разследвания в срок до 6 месеца – 88,51%, респективно, със срочността на решаването им от прокурора до 30-дни – 99,10%, което още веднъж потвърждава извода, че преобладаващата продължителност на досъдебната фаза през 2012 г. е съсредоточена в границите до 7 месеца - срок напълно разумен и съответен, както на процесуалните правила, така и на изискванията на европейските институции.

Със съжаление отчитаме, че през 2012 г. не успяхме да осъществим намерението си за извършване по разпореждане на Апелативната прокуратура проучване в региона за продължителността на наказателния процес в двете му фази по дела, завършили с влязъл в сила съдебен акт, резултатите от което биха допринесли да се оцени ролята на прокуратурата в общите усилия за ускоряване на наказателното правораздаване. Надяваме се, че бихме могли да реализираме този си замисъл през настоящата година, като същевременно си даваме сметка за трудоемкостта на подобно начинание.


Внесени в съда досъдебни производства
През 2012 г. в съдилищата от Великотърновския апелативен район са внесени общо 6166 производства / с 519 по-малко от внесените през 2011 г./, съставляващи 22,43 % от всички решени / 25,63% за 2011 г. и 21,15% за 2010 г./ от наблюдаваните.

Ефективността в работата на прокуратурата би могла да бъде „измерена” и чрез съпоставка на внесените в съда дела не само с наблюдаваните ( в чиито брой, както бе отбелязано се включват и прекратените с изтекла в предходни години погасителна давност ), но най-вече спрямо приключените през годината разследвания. Тогава става ясно каква част от труда на наблюдаващите прокурори и разследващите органи намира същинска реализация чрез представяне на събраните доказателства пред съда в очакване на неговото произнасяне по повдигнатите обвинения.

Най-добра позиция в това отношение във В.Търновския апелативен район имат прокурорите от Ловешки и Габровски съдебен окръг със своите, съответно 37,27% и 35,08%, докато другата крайност се заема от ОП Русе -27,39% /ОП В.Търново – 31,32% , ОП Плевен – 32,59%/.

Най-висок е абсолютният брой (179 бр. – 1,19%) на спрените дела срещу известен извършител при ОП Русе; най-висок е относителният дял при ОП Габрово- 1,87%, а най- нисък е техният процент (0,48 %) при ОП В. Търново.

Не за пръв път следва да се подчертае различието в законовите ангажименти на прокуратурата при работата й със спрените производства в зависимост от основанията по чл. 244 ал.І т.1 от НПК, от една страна, и по чл.244 ал.І т.2 от НПК – от друга. Отново е необходимо да се напомни, че прокурорската институция не е натоварена с правомощия за разкриване на неустановените извършители на престъпленията, което е изключително задължение на полицията. По тази причина, прокуратурата не може да носи отговорност за големия брой спрени производства по реда на чл.244 ал.І т.2 от НПК, нито за по-късното им прекратяване поради изтекла давност. Единствената възможност в тази насока е да се изисква периодична информация, което носи елемент на формализъм и на практика не променя резултатите от оперативно- издирвателната дейност на МВР.

Вниманието на прокуратурите следва да се насочи към активизиране на полицейските органи за установяване местонахождението на известните обвиняеми и свидетели по спрените производства, която им задача е твърде съществена и относима към принципа за неотменност на наказателната репресия за всеки извършител на престъпление. В тази връзка не трябва да се забравя, че макар и разтоварени от изпълнението на формални задължения, работата на прокурорите по спрените дела не следва да се пренебрегва и да се замества с пълна незаинтересованост.

През 2012 г. по разпореждане на апелативния прокурор от 13.ІІІ.1012 г. бе извършена тематична проверка в окръжните прокуратури по отношение работата със спрените досъдебни производства по чл.244 ал.І т.1 и т.3 от НПК., както и дейността им по спрените ДП, чиято абсолютна погасителна давност е изтекла към 1.І.2012 г. или изтича до края на същата година. Установено бе, че в цялост е създадена добра организация. По всяко от делата е определен наблюдаващ прокурор, който изисква периодични справки относно провежданите оперативно-издирвателни действия. Следи се своевременно за изтичащата погаситена давност. Изцяло положителна е работата със спрените ДП в окръжните прокуратури В.Търново, Русе и Ловеч.

Важно е да се уточни, че 8986 /66,30%/ от делата са прекратени по давност. За 2011г. тези данни са били съответно 7122 броя и 62,03%. Многократно е заявявано, че въпросните производства не би трябвало да дават отражение върху същинската прокурорска работа през съответния отчетен период, в т.ч. и за 2012 г., доколкото те са имали своя предизвестен резултат още тогава когато е изтекла погасителната давност за разследваните по тях престъпления. Статистиката не позволява да се разграничат случаите на изтекла давност през отчетната година от тези, при които тя е настъпила в предишни периоди, за да се прецени доколко прокурорите са наблюдавали редовно своите дела и се реагирали своевременно с прекратяване при възникване на предпоставките по чл.24 ал.І т.3 от НПК.

Необходимо е да се акцентува и върху още едно число. От прекратените по давност дела, само 86 (0,96%) за целия апелативен район, са били водени срещу известни извършители. Бройките обяснимо са съсредоточени при престъпленията против собствеността – 40 бр. /46,5 % /. В много по-ниска степен и почти по равно са застъпени дела за престъпления против личността – 8, общоопасни – 7, документни – 6, против брака и семейството – 5 и др. Не е без значение, въпреки малкия брой, какви са конкретните причини и има ли допуснати нарушения от страна на наблюдаващите прокурори, довели до изтичането на погасителната давност по всяко едно от тези дела, по които въпроси Апелативната прокуратура ще извърши проверка през настоящата 2013 година.

Така, прекратените на различно от давността законово основание с общ брой 4192 дела, представляват 12,9 % от наблюдаваните, 21,78 % от приключените и 15,25 % от решените досъдебни производства при 3811 дела - 12,07 % от наблюдаваните, 18,97 % от приключените и 14,61 % от решените за 2011 г.

Запознаването със статистиката за цялата страна сочи, че Великотърновският апелативен район не е изключение от общия процес по прочистване на натрупаните стари дела, доколкото средният процент на прекратените по давност спрямо общия брой прекратени дела е 65,56 % при 62,03% за 2011 г ( 62,69 % за АП Бургас, 70,39 % за АП Варна, 68,3 % за АП Пловдив и 62,34 % за АП София).

1.4. Действия на прокурора по ръководство и надзор на разследването. Екипен принцип на работа и взаимодействие с компетентните институции.
Наказателно-процесуалният кодекс е дефинирал фигурата на наблюдаващия прокурор. Визирал е основното му правомощие по чл.46 ал.2 т.1 от НПК да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор върху неговото законосъобразно и своевременно провеждане. При изпълнение на тази си основна функция в досъдебното производство прокурорът разполага с широка палитра от процесуални възможности, изброени в разпоредбата на чл.196 ал.1 от НПК.

В така очертаните законови рамки и съобразно използва­ната система за случайно разпределение на преписките и делата, ролята и отговорността на проку­рора за осигуряване на качествено и бързо разследване придобива реално измерение.

Наблюдаващият прокурор е трайно наложил се процесуален субект в практиката на прокуратурите от апелативния район.

Статистиката не е в състояние да помогне изцяло в преценката доколко и как наблюдаващите прокурори се справят с тази си основна процесуална задача. До известна степен, ефективността на осъщественото ръководство и надзор се проявява чрез срочно приключеното разследване, чрез нормалното развитие на процеса без връщане от съда за допълнително разследване, чрез произ­не­сената осъдителна присъда и т.н.

Затова, при анализа на просрочените производства, на върнатите дела и на оправдателните присъди би трябвало да се обсъждат и конкретните действия, респ. бездействия, на наблю­да­ващите прокурори по хода на провежданото разследване.

Значима е ролята на наблюдаващия прокурор за повиша­ване квалификацията на младите разследващи полицаи, която освен чрез общите им обучения, може да се усъвършенства, дори по-успешно, при съвместната работа по конкретни дела.

Темата за наблюдаващия прокурор и екипния принцип на работа намира своето място в отчетите на окръжните прокуратури.

Тук могат да се изведат основните акценти от направените обобщения, изводи и предложения за бъдещето развитие на прокуроската институция.

Необходимо е да се посочи, че становищата на окръжните прокуратури досежно ролята и функциите на наблюдаващия прокурор не са претърпели промяна в сравнение с предишните периоди. И това е обяснимо. Нормативната основа е същата, не са настъпили и изменения във вече създадената положителна практика за перманентно следене хода на разследването с активно участие в него чрез последователно запознаване с доказателствата по делото, даване на навременни указания и използване на всички форми за ръководство и надзор.

Трябва се отбележи, че само ОП В.Търново, ОП Ловеч и ОП Плевен отчитат числови данни относно наличието на съвместни екипи за разследване в състав – общо 34 броя екипи, 33 броя разследвани от съвместни екипи дела с участието на 45 прокурори, 36 разследващи полицаи и 31 следователи – вж. колони 28,29,30,31 и 32 от таблица 1.2.6. Положително се открояват данните за ОП В.Търново - 30 броя екипи, 30 броя дела с участието на 41 прокурори, 35 разследващи полицаи и 25 следователи при 3 екипа на ОП Плевен и 1 екипа на ОП Ловеч.

Малко са случаите на несъобразяване и неизпълнение на дадените указания, което означава, че наблюдаващите прокурори утвърждават своя безспорен авторитет и ролята си на dominus litis в досъдебната фаза на процеса.

През 2013 г. Апелативната прокуратура ще изисква в наблюдателните досиета по досъдебните производства да се прилагат писмени данни относно екипа по разследването, тогава когато такъв е бил създаден, за да може при евентуална проверка да се установи, че той действително функционира и изпълнява указанията на съответния прокурор.

И още нещо. Нормата на чл. 226 ал.І от НПК следва да се изпълни с реално съдържание и да не се допуска формалното й прилагане, защото единствено в интерес на наблюдаващия прокурор и на законосъобразния изход по делото е да се проучат лично и внимателно събраните доказателствени материали, за да не се налага впоследствие доразследване в рамките на срока по чл. 242 ал.3 от НПК или извън него с разрешение по реда на чл. 234 от НПК.

Качеството на разследване е относително понятие и подлежи на коментар в два основни аспекта.

Единият от тях е свързан с върнатите за доразследване дела от съда и постановените оправдателни присъди, за които неблагополучия свой принос има и наблюдаващият прокурор, допуснал да бъде приключено и да продължи развитието си в съдебната фаза досъдебно производство с непълнота на доказателствения материал или с допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Другата възможна оценка за качеството на разследване намира реален измерител в случаите, при които наблюдаващият прокурор е реагирал своевременно и е използвал пълноценно процесуално дадените му възможности за отстраняване или за недопускане на законови нарушения.

Какви са данните за 2012 година?

Общо в 2553 случая / със 142 по-малко от 2011 г./ прокурорите от апелативния район са указали необходими действия по разследването преди неговото предявяване по реда на чл. 226 ал. 3 от НПК. Отнесено към броя на приключените ДП по общия ред (16729), числото показва, че при 15,26 % от наблюдаваните дела прокурорите са счели за необходимо да дадат своите задължителни указания за извършване на необходимите действия по разследването.

Най-активни в това отношение през отминалата година, както и преди, са били колегите от В.Търновския съдебен окръг с указанията си по 1124 дела, представляващи 30,17 % от приключените. След тях се нарежда ОП Плевен (783) с 13,79 %, ОП Ловеч (533) с 25,18 %, ОП Габрово (106) с 5,81 %, и ОП Русе (7) – 0,21 %.

В по-малка степен и при по-малко дела в сравнение с предишната година са използвани възможностите на чл. 242 ал. 2 от НПК. В 293 случая (1,75 %) - при 464 (2,62%) за 2011 г., прокурорите са предприели необходимото за отстраняване на съществени процесуални нарушения в по-късен момент - след получаване на приключеното дело. Без да е обсъждано в отчетните доклади, предполага се, че в тези случаи разпоредбата на закона е прилагана съобразно буквалното й тълкуване и е използвана единствено при процесуални нарушения, допуснати при предявяване на разследването.

Отново се наблюдава необичайно висок брой и процент доразследвани БП в съдебен окръг Русе, което задължава ръководителите на прокуратурите в този район да изяснят причините, поради които полицейските органи допускат, вероятно сходни, съществени процесуални нарушения при провеждане на бързите производства.

Допълнително разследване е постановено по реда на чл. 363 ал. 1 т. 5 от НПК и на 51 незабавни производства (15,94 % от приключените) – (ОП В.Търново – 1(1,89%), ОП Габрово – 0(0%), ОП Ловеч – 0(0%), ОП Плевен – 14(17,72%), ОП Русе – 36(25,9%) – отново необичайно висок процент за ОП Русе.