Основни замърсители и отрицателни ефекти върху околната среда и здравето

6.3. Основни замърсители и отрицателни ефекти върху околната среда и здравето:

Специална група са горивата и смазочните материали за оборудването и превозните средства, които ще се осигуряват извън строежа, от притежателите на механизирани средства.

Степента на опасност за околната среда, като мярка за степента на замърсяване, може да се дефинира като ефект върху човека, животните, растенията и материалите, произведени от добавянето на химикали към общите съставки на екосистемата.

Смята се за вещество с ефект на замърсяване само онова вещество, което произвеж измерим ефект върху субектите на екосистемата, а максимално допустимата концентрация е лимитът, от който присъствието му може да произведе невъзвратими ефекти за хранителната верига.

Влиянието на замърсяването върху човека може да се прояви повече или по-малко благоприятно чрез токсичните ефекти, които зависят от:

• 
  вида и характеристиките на замърсителите (токсичност, концентрация, време за излагане и др.)
  
• 
  компонентите на биоценозата и техните характеристики:
  
  • 
    съставните видове;
    
  • 
    възраст, пол, здравословно състояние;
    
  • 
    индивидуални особености, които предоставят по-голяма или по-малка устойчивост на субектите;
    
• 
  условия, в които става замърсяването:
  
  • 
    климатични фактори: температура, атмосферна влажност;
    
  • 
    състояние на хранене.
    

Механизмът на действие на токсините може да бъде:

• 
  местно действие, когато ефектът се упражнява в мястото на навлизане в организма;
  
• 
  общо действие, когато действието се упражнява след навлизане в кръвообращението;
  
• 
  пряко действие, ефектите се упражняват с посредничеството на промени, реализирани след навлизане на отровата в организма;
  
• 
  временно / постоянно и обратимо/необратимо действие.
  

Фини прахови частици

Определението, което обикновено се използва в хигиенно-санитарнана област откроява праховите частици като "твърди частици, способни да останат определено време суспендирани в атмосферата на работните места."

Основният път на проникване на праховите частици в храносмилателния тракт е дихателната система. Дори ако относително голямо количество прах може да влезе в храносмилателния тракт при поглъщане, последствията са незначителни, когато става въпрос за нетоксичен прах.

От гледна точка на задържането на праховите частици в различни зони на дихателните пътища, е установено, че частиците по-големи от 10µm се задържат в носа. Ефектът от задържането в носа става нула при размери от 1 μm. В белодробните алвеоли задържането на праховите частици е високо, бидейки около 100% за частиците под 2 µm и пада под този размер, достигайки доминимум за частиците с 0,5μm, след което отново демонстрира увеличение. Също така е установено, че процентът на проникването на прахови частици в белодробните пространства се увеличава от 0 за размер от 10 µm до максимума за размер 1μm и по-малко.

В рамките на този замърсител се записват нетоксичните твърди частици с диаметър до 20 μm. Сред тях, тези с микронни и субмикронни диаметри навлизат през дихателните пътища в белите дробове, където се отлагат. Когато вдишаното количество за даден времеви период надвишава количеството, което може да се елиминира естествено, се появява белодробна дисфункция, започвайки от намаляване на дихателния капацитет и на повърхността на обмен на газове в кръвта. Тези явления благоприятстват инсталирането или хронизирането на сърдечно-респираторните състояния.

Ако частиците съдържат токсични вещества, като тежки метали, в случай на пепел от въглища, те стават много агресивни, освобождаването в плазма и в кръвта на метални йони води, в зависимост от метала и дозата, до сериозни разстройства.

Тежестта на свързаните с праха разстройства на нивото на очите зависи от размера и формата на частиците, както и от тяхната химическа структура. Първата проява обикновено е сълзене, появило се рефлексно, поради конюнктивит и дразнене на роговицата, с продължителност само толкова дълго, колкото се работи в среда с прах, но може да се задържи и след това.

Друга проява, дължима на праховите частици, е блефароконюнктивитът, който може да доведе до промени, изразяващи се в деформация на клепачите, миглите, лепнещи и дразнещи отклонения на роговицата. Болестите, причинени от праха на нивото на носа, се наричат ​​ринокониоза. На това ниво, прахът причинява кървав ринит, ринолитии, септична язва. В ухото може да предизвика дразнене на ушния канал и на кожата, както и до тапи във външното ухо, които са образуват от смесването на праха със себума. На нивото на кожата, праховите частици се депозират върху откритите части, по гънките, в основата на космите, предизвикващи смущения особено в области, подложени на дразнене, като шията, подмишниците и кръста. Действието на праховите частици върху кожата може да бъде механично, каустично, чувствително и канцерогенно.

Максималната концентрация на работните места на праховите частици съгласно Наредба № 1957/1995 г., зависи от тяхното естество

- общ прах: 10 мг / см3;

- дишащи прахове: 5 мг / см3

Излагането на киселинни аерозол води до повишена заболеваемост на белия дроб като: алергичен астматичен бронхит и хроничен бронхит.

Наличието на азотни и серни оксиди при благоприятни метеорологични условия може да причини киселинни дъждове. Те могат да засегнат както културите, така и качеството на сградите в района и, не на последно място, здравето на населението

Приносът на замърсяването на въздуха при промяна на физико-химичните параметри на водата настъпва чрез сухото и мокро отлагане, по-специално, в повърхностните води (езера, язовири за водоснабдяване на населени места).

В областта на контакт въздух-вода настъпва трансформация на киселинните газове (SO2 и NO2) в силни киселини, водещи до повишаване на киселинността (спадане на рН) на водата и до зареждането й със сулфати и нитрати. Намаляването на рН води до ускоряване на дисоциацията на тежките метални съединения, до освобождаването и повишаването на мобилността на техните йони. Праховете допринасят за повишаване на непрозрачността на водата и, ако съдържат токсични съединения, до зареждане на водата с тези съединения.

Токсичното действие на всички тях настъпва върху водната флора и фауна, върху спонтанната флора и култура, както и върху човека, чрез поглъщане на замърсена вода и храна. Чрез мокро отлагане (утаяване), наличните замърсители в дебели и опънати въздушни слоеве се отлагат върху повърхността на водата, което допринася за промяната в рН, проводимостта и зареждането със сяра, нитрати, хлориди, метали.

Зареждането със органични съединения причинява еутрофикация на повърхностните води, причинявайки промени в биотопа (представена по-горе).
CO

CO е безцветен газ и без мирис, образуван, когато въглеродът в бензина не е напълно изгорял. Допринася с повече от половина за националното ниво на емисиите на замърсители.

Високите нива на СО се срещат в райони с висок трафик, 95% от общите емисии на CO са в резултат на изпускането на отработените газове.

Други основни източници на СО идват от промишлеността и горските пожари. Най-високите стойности се появяват през студените месеци на годината, когато настъпва термичната инверсия (замърсителите от въздуха са на земята поради леглото с горещ въздух).

Въглеродът, вдишан от белите дробове, преминава в кръвта и по този начин намалява нивата на кислород в тъканите и органите. Поради това, най-страдащи от излагането на въглероден окис са хората, които са болни от сърдечносъдови заболявания (гръдна ангина). На високи нива, той е смъртоносен и могата да бъдат засегнати дори здрави хора.

Ефекти на замърсяването: намаляване на зрителната острота, намаляване на работния капацитет, на учене, намаляване на моторните способности).