Доклад на независима експертна група по въпроса за прехода от институционална грижа към грижи в общността Европейска комисия

IV. Ключови предизвикателства в прехода от институционални грижи към грижи в общността и предложения за тяхното преодоляване

Изтегляне 459.69 Kb.

страница	2/3
Дата	25.01.2018
Размер	459.69 Kb.
	#51291
Тип	Доклад

1 2 3

Главните промени, необходими за придвижване от система, разчитаща изцяло на резиденциални институции към нова, осигуряваща разнообразни услуги в общността, засягат доста широк кръг хора. Без необходимото планиране и подготовка, правата и интересите на ползвателите могат да бъдат забравени измежду многото въпроси и проблеми, занимаващи местната общност, персонала на институциите и местните управляващи.

Прекалено голяма инвестиция в съществуващите институционални системи

Това е често срещана реакция към извънредни ситуации – особено в случаите, в които се „разкриват” примери на крайно ниско качество на грижа или злоупотреби (или по-скоро - когато такива случаи биват разобличени от защитнически граждански организации или разследващи журналисти). Както е вярно, че такива непоносими ситуации изискват незабавна реакция, съществува риск прекаленото внимание към тях да ни отклони от водещата нужда - осъществяване на системни промени.

Прекалена инвестиция в сградите. Често срещана реакция спрямо ниското качество на грижата в институциите е да се инвестира в подобряване на физическите условия. Това обаче прави закриването на институциите много по-трудно в средносрочен план, тъй като властите не са склонни да закрият услуга, в която са инвестирани големи средства. Средства от външни донори често се използват по този начин.
Този проблем не се отнася само до случаите, в които трябва да се поправят крайни случаи на нередност. Дори институции със средно ниво на качество на грижата могат да станат обект на инициативи за подобряване на материалните условия (чрез инвестиции във физическото пространство), съотношението между персонал и ползватели или други параметри. Такива промени могат в някои случаи да подобрят качеството на живот на ползвателите, но често инвестициите от този вид представляват пропусната възможност за въвеждане на по-систематични промени, тъй като след това става по-трудно да се защитава нуждата от закриване на институцията и от въвеждане на системна реформа.

Специален акцент върху провалите на персонала. Очевидно е, че е нужно да се подкрепя личната отговорност на отделните членове на персонала (и особено на ръководството). В случаите на особено недопустими жилищни условия и нарушения на човешките права, тези задължения трябва ясно да се определят и когато е възможно тяхното неспазване да бъде санкционирано. Въпреки това, би било неправилно да се фокусираме само върху индивидуалните провали на персонала и да забравяме за проблемите на самата система. Всъщност, много хора от персонала, които са практикували в рамките на една очевидно незадоволителна система, могат да бъдат обучени да предоставят услуги с много по-високо качество, когато се поставени в друга среда.

2. Риск от подържане на паралелни услуги
Ако създаването на алтернативни услуги не се свърже с постепенното затваряне на съществуващите домове, може да се стигне до ситуация, в която новите услуги в общността функционират паралелно със старите институции. Част от ползвателите остават в ръцете на институционалната грижа без да се забелязват значими подобрения в състоянието им, което само по себе си е незадоволително. Още повече, това може да доведе до следните рискове:

Хората с тежки увреждания и/или с комплексни нужди да останат на втори план. По отношение на процеса на деинституционализация има тенденция „първо да се направи по-лесното”, Хората с леки или умерени форми на увреждания биват премествани на грижи в общността в резултат на постепенния процес на закриване на големите институции. В много случаи тези хора са подпомагали персонала на дома да се грижи за по-тежко болните. Деинституциоанализирането първо на по-високо функционални хора води до ситуация, в която оставащия персонал се оказва с няколко човека с много тежки увреждания, за които ще бъде трудно да се намерят места в новата система на услуги, базирани в общността, която е насочена само към нуждите на хора с по-леки увреждания. Тези рискове трябва да бъдат избегнати чрез пълното включване на хората с тежки увреждания и със сложни нужди още в самото начало на процеса на деинституционализация.
Генериране („свръх-задоволяване”) на допълнителни нужди. Ако има недостатъчен преход на ползватели от институционална грижа към нови услуги, много е вероятно (както показват примерите от САЩ) тези услуги да се опитат да абсорбират други потенциални ползватели, които в началото може би са имали много малка нужда от тях, но са им били предоставяни, за да се оправдае съществуването им. Както и обратното, ако ползвателите биват трансферирани, но местата в старите институции останат, тези институции имат естествената склонност да „поглъщат” други потенциални ползватели, даже от други ползвателски групи, които не са били предвидени в началото.

Създаване на дългосрочни двойни разходи. Има и риск от „двойни разходи” за две системи, опериращи паралелно. Трябва да се признае, че ще има нужда и от двата вида разходи – първоначална инвестиция в новата система на услуги в общността, за да може да започне да функционира, както и двойни разходи за паралелната издръжка на старите и новите услуги в рамките на няколко години, докато старите институции бъдат напълно затворени. Тези разходи трябва да се включат в бюджета, който съпровожда стратегиите за деинституциоанализация. Въпреки това, не трябва да се стига до ситуация, в която и двете услуги съществуват паралелно за неопределено време. Такава двойна система, с две нива, по-скоро ще бъде неустойчива в дългосрочен план и особено по време на криза или време на намалени бюджети властите могат да предпочетат да съкратят единия вид услуги – по-скоро новите, отколкото старите и установените. Дори е възможно продължаващото функциониране на старите институции да се използва като аргумент за доказване, че деинституционализацията като такава се е провалила, защото не е намалила автоматично броя на леглата в старите институции.

3. Прекалено „институционални” алтернативи
Дори там, където се създават алтернативни услуги и дейността на старите институции се свива и/или те се затварят, характера на тези алтернативи може да бъде проблематичен, защото самите те са прекалено „институционални”, а не базирани на индивидуални нужди и предпочитания, което на свой ред често е поради недостатъчното участие на ползвателите (и когато е уместно – на техните семейства) в планирането, управлението и оценката на услугите.
Алтернативни услуги с неадекватни размери. Поради липсата на разбиране на това какво представляват услугите в общността, има случаи, когато така наречените деинституционални политики създават „алтернативи”, които са прекалено подобни на институционалния модел. Това може да е поради размера им – наистина, в някои държави дори твърде големите резиденциални институции (с около 80 жители) понякога са резултат от разформироването на още по-големи институции.

Алтернативи, които повтарят институционалната култура. Дори когато алтернативните места за предоставяне на грижа изглеждат малки, те могат да бъдат недостатъчно различни от предишните институции. Понякога тези нови услуги са разположени в близост до старите институции, само за да се осигури използването на персонала и сградите. Понякога дори старите сгради се използват за алтернативните услуги след направена вътрешна реорганизация в стил „семеен тип жилища.” Резултатът е, че докато физическите условия малко се подобряват, ползвателите продължават да живеят в същата изолирана среда и много малко се прави за тяхната реинтеграция в общността или за предотвратяване на дългосрочното приемане на други ползватели.
Алтернативи с преобладаваща институционална култура. Този риск присъства и на двете места – особено, когато реформата се състои единствено в промяната на жилищните условия без да се обърне специално внимание на обучението на персонала с цел промяна на институционалната култура.
4. Затваряне на институции без осигуряване на адекватни алтернативи
В някои държави правителствените стратегии за деинституционализация определиха произволно избрани цели като например 50% намаляване на броя на ползвателите в институциите за период от 5 години. Такива цели рядко се калкулират на базата на капацитета на държавната и местната власт за развитие на подходящи алтернативни услуги за дадения период от време. Често те се възприемат като упражнение за намаляване на разходите: когато разберат, че не-институционалните настанявания са по-евтини, институциите се затварят, за да се спестят пари.

Нереалистичните срокове също понякога се определят от външни донори, които форсират деинституционализацията или създават незавършени процеси. Това може да доведе до вреда за ползвателите ако те не са готови да се преместят или ако мястото, на което се местят, не е достатъчно подготвено.

Независимо дали са продиктувани от бюрократични съображения, от натиск за намаляване на разходите или от изисквания на външни донори, лошо осъществените политики за деинституционализация могат да доведат до неподходящи мерки. Те са свързани със следните рискове:
Липса на налични и достъпни алтернативи с подходящо качество. Когато са определени произволни цели и нереалистични срокове (и когато водещата мотивация е намаляване на разходите), често няма достатъчно средства за осъществяване на процеса по начин, който гарантира, че всеки един от ползвателите ще получи адекватни услуги. Трябва да се знае, че докато грижите в общността за повечето ползватели са по-евтини в резиденциалната институция, има категории ползватели, които имат нужда от цялостна интензивна подкрепа (24 часова лична подкрепа), която е по-скъпа. Ако тези услуги не се развият, защото акцентът е върху намаляване на разходите, такива ползватели могат в действителност да преживеят зле процесът на институционална реформа. Прилагането на схеми, които подпомагат семейството са също много важни за избягване на такава ситуация.
Избиране на лесния вариант. Един от резултатите от произволно определените цели е, че те създават фокус върху преместване на ползвателите, които са „най-лесни за настаняване” в общността и намаляване на общия брой институции (виж горе). Тази стратегия често оставя в институциите ползвателите с най-голяма нужда от подкрепа - като тези, които имат сериозни увреждания (въпреки че на тези ползватели с най-комплексни нужди трябва да е било отредено приоритетно внимание в процеса на деинституционализация).

Чисто административни „решения”. За постигане на случайно избрани цели и/или за спестяване на разходи, местните власти често взимат решение да слеят институциите, в които броят на ползвателите е намалял. Това може да доведе до преместването на хора от една неадекватна институция в друга – силно травматизиращ процес. Например, децата с тежки увреждания могат да получат шок и дори да умрат в резултат на такава рязка промяна. Сливането на институции също може да доведе до неподходящо групиране на ползватели (например малки бебета биват сложени заедно с по-големи деца, които проявяват проблематично поведение), като по този начин увеличават риска от наранявания или злоупотреби.
Риск от този тип се изяви особено ясно в бързия и недобре подготвен деинституционализационен процес в областта на психичното здраве, осъществен в няколко страни от 1970 година до сега¹⁷. Въпреки че тези процеси в последствие доведоха до няколко положителни развития като осигуриха по-добър живот на много от бившите жители на институции, те също пострадаха от недостатъчно паралелно развитие на алтернативи (поне в началния етап), което доведе до истинска липса на достъп до услуги за ползвателите.

17

V. Общи основни принципи на преход от институционални грижи към грижи в общността

С помощта на добрите практики в процеса на преход от институционални грижи към грижи в общността¹⁸, както и в резултат на оценката на ключовите предизвикателства, отбелязани по-горе, изведохме набор от общи основни принципи:

Уважение към правата на потребителите и включването им в процеса на вземане на решения: Потребителите (и техните семейства) трябва да бъдат партньори в процеса на прехода. Те трябва да бъдат активно включени и консултирани в разработването, предоставянето и оценката на услугите, които получават. Потребителите трябва да получават необходимата информация в разбираем за тях вид. Там, където е необходимо, те трябва да имат подкрепа при вземането на решения от лице, което самите те са избрали. Специфичните нужди и изисквания на всеки индивид трябва да бъдат уважавани. По отношение на децата, всички решения за настаняване трябва да са в интерес на детето.

Превенция от институционализиране: Трябва да се направят необходимите стъпки, за да се предотврати настаняването на хора в институции¹⁹. Необходими са холистични/комплексни политики за подкрепа на семействата и за полагащите неформално грижи, както и за укрепване на капацитета на общността за участие в процеса.

Създаване на грижи в общността: Необходимо е да се изгради определено ниво на достъпни и висококачествени услуги в общността, които да заместят институционалната грижа. Тези услуги трябва да изхождат от нуждите и личните предпочитания на индивидуалните потребители. Те трябва да предоставят подкрепа на семействата и за полагащите неформално грижи. Тяхна цел е предотвратяването на по-нататъшно приемане в институционална грижа, осигуряването на ново местоживеене за хората, които в момента са в институции, както и подкрепа на тези, които живеят в общността (със или без семействата си), но без адекватна грижа.

Закриване на институции: Този процес трябва, ако е възможно, да стартира с пилотни проекти. Планирането трябва да включва подготовката на индивидуален план за всеки потребител и оценката на нуждите от обучение на персонала, желаещ да работи в общността. Необходима е подходяща подготовка на потребителите, за да се сведат до минимум рисковете от травми, свързани с промяна в условията им на живот. Институциите трябва да се закриват по начин, който да гарантира, че няма да има потребител, оставен без грижи в неподходяща среда. Онези, които имат най-голяма нужда от грижи, трябва да се ползват с предимство (например бебета, деца и възрастни със сериозни увреждания и онези, настанени в институции при много лоши битови условия и/или унизителни режими).

Ограничаване на инвестирането в съществуващи институции: Процесите на преход от институционални грижи към грижи в общността обикновено отнемат много години. Междувременно много потребители живеят в неподходящи и нездравословни условия. Ето защо понякога може да е необходим ремонт на съществуващите институции. Това, обаче, трябва стриктно да се ограничава само до такива инвестиции, които са абсолютно необходими за осигуряването на адекватни санитарни условия, вода и отопление. Твърде голяма инвестиция в сградата по-късно би направило много трудно затварянето на обекта.

Развитие на човешките ресурси: Жизненоважно е осигуряването на достатъчен като брой и добре обучен персонал с умения, подходящи за грижа в общността, която се основава на партньорство, участие и интердисциплинарен подход. Това може да включва повторно обучение и преквалификация на персонала, който преди това е работил в среда на институционална култура. Чрез преместването на персонала, който може да бъде обучен за работа в общността, съпротивата срещу процеса на реформи може да бъде намалена. Желателно е представителите на групите на потребителите да се включат като обучители в първоначалното и последващото обучение на персонала на всички нива. Също така полагащите грижи в семейството трябва да имат достъп до обучителните програми, насочени към повишаване на качеството на предоставяните от тях грижи.

Ефективно използване на ресурсите: Съществуващата институционална система включва осигуряване на огромни ресурси - бюджетни средства, сгради и оборудване. Доколкото е възможно, а и в интерес на потребителите, тези ресурси трябва да се пренасочат от съществуващите институции към нови услуги. Използването на съществуващите ресурси прави процеса на реформи по-устойчив и не толкова скъп. Бюджетите за издръжка може да се пренасочат за финансиране на предоставяните услуги в общността, такива като домове за малки групи хора и фамилни центрове за подкрепа; понякога сградите могат да се използват и за други цели (когато са с подходящо местоположение и в достатъчно добро състояние)

Контрол на качеството: Системи за контрол на качеството трябва да се въведат както за процеса на преход, така и за услугите, резултат от този преход, с ясен фокус към задоволяване на нуждите на потребителя. Включването на потребителите, на техните семейства и на представителните организации в наблюдението на качеството, е от критично значение.

Холистичен/цялостен подход: Въпросите, свързани с прехода от институционални грижи към грижи в общността трябва да се адресират цялостно, на всички нива, и включват въпроси на заетостта, образованието, здравеопазването, социалната политика и други. Такъв холистичен/комплексен подход би трябвало да гарантира координация и последователност на политиките в различните сектори и в различните власти, както и непрекъснатостта на грижите – от детство до зрялост²⁰.

Постоянно информиране: Процесът на преход изисква постоянни усилия и подкрепа от страна на ключовите професионални групи – те са носители на ценностите, които те предават на своите сегашни и потенциални членове, както и на обществото като цяло. Едновременно с това, информираността на вземащите решения и формиращите мнения, които не са професионалисти, както и на широката общественост, трябва да се повишава, за да се осигури постоянство на тяхното отношение към желаните ценности. Специално внимание трябва да се обърне на изграждането на нагласи за включване сред общността, особено на местата, където ще се предоставят услуги²⁰.

VI. Препоръки

Когато решават въпросите на реформата на институционална грижа, страните членки, както и институциите на ЕС, следва да зачитат и прилагат правата и принципите, прогласени в Хартата за основните права на Европейския съюз. Още по-голямо внимание трябва да се обърне на задълженията, произтичащи от съответните международни спогодби за човешките права: Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Европейска конвенция за предотвратяване на мъченията и на нечовешкото или унизително третиране или наказание, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенция за правата на детето, Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация²¹, както и на новата Конвенция за правата на хората с увреждания, която предстои в най-скоро да бъде ратифицирана от страните членки и от общността.

1. Препоръки към страните членки

Преглед и промяна на законодателството и на административните правила, за да се гарантира активното включване на потребителите на услуги, включително и на децата, в процесите на вземане на решения, които ги засягат, както и в определянето на услугите.

Идентифициране на законодателни и административни актове, които директно или индиректно поддържат институционализацията или блокират преминаването към грижа в общността – и промяната им за утвърждаване на предоставяне на качествени услуги в общността.

Приемане на стратегии и планове за действие, основани на Общи основни принципи, придружени от ясна времева рамка и бюджет за разработването на услугите в общността и затварянето на дългогодишните институции за настаняване. Разработване на подходящ набор от индикатори за измерване на прилагането на тези планове за действие.

Използване на Структурните фондове за преминаване от институционални грижи към грижи в общността. Европейският социален фонд може да предостави финансиране за обучение (и повторно обучение) на персонала, докато Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) може едновременно да бъде използван за развитието на социална инфраструктура, която да подкрепя новите услуги в общността²³. Страните членки трябва да предотвратят използването на средствата по ЕФРР за изграждането на нови институции от стария тип, а използването им за подобряване на инфраструктурата на съществуващите, ако изобщо е допустимо, да е свързано със системна реформа на грижите и да не надхвърля 10 % от общите разходи.

Въвеждане на системи за задължително наблюдение на качеството, свързани с качеството на живот на потребителите вместо нищо не означаващите индикатори за консумация на материали и т.н. Тези системи трябва да се основават на включването на потребителите, на техните семейства и на техни представителни организации в процеса на наблюдение.

Създаване на подобрени условия на труд за предоставящите професионално грижи, целящо да направи дейността привлекателна. Това изисква структурите, които представляват, обучават и предоставят професионална акредитация на персонала за работа с възрастни хора, деца, лица с умствени проблеми и хора с увреждания, да приемат в своята работа принципите за зачитане на човешкото достойнство, включване и автономия на потребителите на услуги. Да се осигури участието на потребителите на услуги в обучението и акредитацията и обучението на персонала, основано на принципа на включването.

Предоставяне на системна подкрепа на предоставящите неформално грижи (на всички предоставящи грижи в семейството) като се осигури качество на предоставяните от тях грижи, както и се запази качеството на живот, които те самите имат.

Осигуряване на координация на различните правителствени структури – министерства и агенции, включени в процеса на преход. Успешното осъществяване на реформите изисква строга координация между всички участници, както на хоризонтално ниво (различните министерства – здравеопазване, социални въпроси), така и на вертикално ниво (централна и местна власт).

2. Препоръки към Европейската Комисия

Представяне на Комуникационна стратегия за прехода от институционални грижи към грижа в общността, включително Основните общи принципи, които да се приложат в процеса на преход.

Вграждане на Общите основни принципи във всички съответни политики на ЕС (например по отношение на увреждания, социална защита и социално включване, заетост, равни възможности, регионално развитие, здраве, образование, изследвания, права на детето, външни отношения). И по-специално да бъдат включени в:

следващата Стратегия за уврежданията на ЕС (от 2010 нататък), която ще даде рамката за координиране на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в ЕС и в страните членки. На национално ниво – включване на правото на всички хора с увреждания на независим живот и правото да бъдат включени в общността, подкрепа за доброволното участие от страните членки и нарастващо сътрудничество между страните членки и Комисията;

Каталог: old -> downloads -> downloads upload
old -> Кръстьо малчев маринов (Възпитаник на Морското Училище)
downloads upload -> Наредба №1 от 11 януари 2007 Г. За условията и реда за провеждане на медицинските дейности, свързани с лечението на лицата с психични разстройства
old -> Факти какво представлява натриевият цианид?
old -> Секция “Изток” – смб коледно математическо състезание – 13. 12. 2008 г. 6 клас
downloads upload -> Шизофренията като преживяване1
downloads upload -> Био-психо-социален подход към проблема «зависимости»
downloads upload -> Доклад за 2002 г на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване

Изтегляне 459.69 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3