Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004

В резултат на това, около 16000 деца, които са настанени в специални училища съгласно ЗНП са изключени от плана за деинституционализация. На теория, тези деца не са институционализирани, тъй като се счита, че не пребивават трайно в училищата, въпреки че на практика мнозинството от тях пребивават там поне 5 дни в седмицата. В повечето случаи те не могат да се връщат при семействата си дори през събота и неделя, поради отдалечеността на институциите или невъзможността на родителите да платят за пътуването им. Повечето специални училища са институционални по своята същност: децата са трайно отделени от своите семейства, имат ограничени възможности за развитие и ограничен достъп до качествено образование. Ето защо тези деца също трябва да бъдат включени в плана за деинституционализация или в друг специален план на Министерство на образованието и науката. В плана за деинституционализация не са взети предвид също и децата от институциите за непълнолетни и малолетни закононарушители (социално-педагогически интернати и възпитателни училища-интернати). По данни на ДАЗД за 2003 г., общо 2008 деца живеят в тези училища.

Aдминистративна структура на системата за закрила на детето

На ДАЗД е вменена ролята на контролен орган по дейностите, свързани със закрилата на детето, но нейните ограничени правомощия продължават да предизвикват загриженост. ДАЗД продължава да е финансово зависима от Министерство на труда и социалната политика (МТСП), но макар да е натоварена с координиране на политиката, ДАЗД не притежава правомощия да внася свои предложения за промяна в политиката. Съществуват паралелни структури в МТСП, които до голяма степен дублират работата на ДАЗД, в резултат, на което съществува объркване кой орган в крайна сметка в България отговаря за благосъстояниието на децата. Например, отговорността “да извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на детето” е дадена едновременно на Регионалната дирекция “Социално подпомагане” (част от структурата на Агенцията за социално подпомагане (АСП), която е подчинена на МТСП) и на Дирекцията “Контрол по правата на детето” (към ДАЗД). Наличието на един независим орган с правомощия по всички въпроси, свързани с благосъстоянието на децата, и с единствен мандат за стимулиране на добрите практики в областта, би било по-ефективно и финасово изгодно.

В резултат на объркването на ролите на централно ниво, неизбежно на местно ниво също съществува объркване. Отделите “Закрила на детето” получават методологична подкрепа едновременно от ДАЗД и АСП чрез местните дирекции “Социално подпомагане”. Тези местни дирекции подготвят общинските стратегии за закрила на детето, които трябва да бъдат реализирани от общините. Някои общини, също така, управляват институции за деца. Въпреки тази децентрализация на управлението на услугите на общинско ниво, на практика системата за закрила на детето остава централизирана, като е подчинена на АСП към МТСП.

Капацитет на отделите “Закрила на детето”

Проучване на “Спасете децата” показва, че данните на българското правителство относно реформата за подобряване на благосъстоянието на децата често се отнасят само за селищата, които са част от пилотните проекти, финансирани от Световната банка и ЕС, т.е. 20 от общо 272 общини. За да придобие по-пълна представа за ситуацията, фонд “Спасете децата” направи посещения на отдели “Закрила на детето” в региони, които не са включени в пилотните проекти и не получават допълнително финансиране извън предвиденото за тях в държавния бюджет. В Белица един единствен социален работник се оказа отговорен за територия с 11200 жители. В Троян двама социални работници и един юрисконсулт отговарят за 38 градове и села с общо 25823 жители. В никое от посочените места социалните работници не разполагат с транспорт или дори с компютри, за да поддържат елементарна база данни, а персоналът на отдел “Закрила на детето” често не е наясно как да изпълнява задълженията си. Освен за наличието на оскъдни ресурси, интервюираните съобщават, че тяхното обучение се е състояло от получаване на копие от ЗЗД и Правилника за неговото приложение. Не е предоставено допълнително обучение или финансиране. Това се очертава като обща ситуация в цялата страна. В доклада на ДАЗД за 2003 г. се отбелязва, че социалните работници в отделите “Закрила на детето” се нуждаят от допълнително обучение и че голяма част от отделите не разполагат с достатъчен персонал. Това състояние прави невъзможно спазването на изискванията в Европейските стандарти за социална работа и подкопава цялата реформа за подобряване благосъстоянието на детето.

Персоналът на отделите “Закрила на детето” е получавал в някои случаи обучение от неправителствени организации. Но тенденцията за високо текучество след парламентарни и местни избори, разрушава новоизградения капацитет. Регионалните дирекции “Социално подпомагане”, които управляват местните отдели “Закрила на детето”, също се нуждаят от подобряване на капацитета, за да предоставят необходимата подкрепа на отделите.

Освен на броя на работещите в ОЗД, необходимо е да се обърне внимание също и на начина, по който се финансират отделите “Закрила на детето”. Планът за деинституционализация обвързва броя на социалните работници в отделите “Закрила на детето” с броя на децата в институциите. Не става ясно защо финансирането трябва да се основава на това условие, вместо да се вземе предвид общият брой на детското население в съответната община, което отчита, че персоналът на отделите има широк набор задължения и не работи само с децата в институциите. Подобно обвързване може на практика да доведе до нежеланието на социалните работници в отделите да работят за намаляване броя на децата в институциите.

Редовният доклад от 2003 г. отбелязва измененията в Семейния кодекс. Те определиха условията, при които е позволено международно осиновяване: само ако всички възможности за настаняване при роднини или семейни приятели, или за местно осиновяване, са изчерпани, т.е. ако три български кандидати са отказали да осиновят детето в срок от 6 месеца. Редовният доклад от 2003 г. описва създаването на съвети по осиновяване и регистри на децата за осиновяване на регионално ниво. Докладът много точно идентифицира нуждата от координация на тези регистри с националната информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени, на осиновителите и кандидатите за осиновители, която по това време беше разработвана от ДАЗД. Освен националната информационна система, която в момента все още е в процес на разработване, въпрос от по-голяма важност представлява единният национален регистър на децата, които могат да бъдат осиновени и на българите желаещи да осиновят дете. Понастоящем Семейният кодекс не предвижда създаването на национален регистър. Наличието на такъв национален регистър, обаче, би увеличило шансовете на българските деца да намерят подходящи родители от България и да останат в страната си по произход. По този начин ще се разчита и по-малко на международното осиновяване.

България е както страна на произход, така и транзитна страна за деца жертви на трафик. В доклад на Пакта за стабилност се отбелязва, че за периода януари 2000 юни 2003 жертвите на трафик са най-малко 352, от които голям процент жертви – 48 % за 2002 са непълнолетни. Същият доклад отбелязва, че не съществува база данни на централно ниво или установена методология за събиране на броят на жертвите на трафик от България, които са непълнолетни.