Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004



страница3/7
Дата21.07.2016
Размер476.38 Kb.
1   2   3   4   5   6   7
В резултат на това, около 16000 деца, които са настанени в специални училища съгласно ЗНП са изключени от плана за деинституционализация. На теория, тези деца не са институционализирани, тъй като се счита, че не пребивават трайно в училищата, въпреки че на практика мнозинството от тях пребивават там поне 5 дни в седмицата. В повечето случаи те не могат да се връщат при семействата си дори през събота и неделя, поради отдалечеността на институциите или невъзможността на родителите да платят за пътуването им. Повечето специални училища са институционални по своята същност: децата са трайно отделени от своите семейства, имат ограничени възможности за развитие и ограничен достъп до качествено образование. Ето защо тези деца също трябва да бъдат включени в плана за деинституционализация или в друг специален план на Министерство на образованието и науката. В плана за деинституционализация не са взети предвид също и децата от институциите за непълнолетни и малолетни закононарушители (социално-педагогически интернати и възпитателни училища-интернати). По данни на ДАЗД за 2003 г., общо 2008 деца живеят в тези училища.

По отношение на Помощните училища (един от типовете горепосочени “специални училища”), съгласно ЗНП децата се насочват към специални училища след като всички други възможности за обучаване на детето в държавни или общински училища са изчерпани и с писмено съгласие на родителите. Обаче в много случаи се оказва, че тези деца нямат специфични нужди, които изискват специално образование. Интердисциплинарните диагностични комисии в тези училища не следват обща унифицирана методология за диагностика, не функционират открито, и на практика – не носят отговорност за своите решения. Това може да доведе до прием на хиляди деца, които би трябвало да са в общообразователните училища. В допълнение: ясно е, че много бедни родители, особено от ромската общност, имат сериозни икономически причини да изпратят децата си в тези училища, където държавата плаща за тяхното възпитание и ги изхранва. Бяха въведени промени в законодателството относно приема на деца в специалните училища, но тези мерки все още не са придружени от активни действия за реинтеграция на децата от специалните в общообразователните или професионалните училища. През 2003г. правителството, подкрепено от НПО, прие национален план за интеграция на деца с увреждания в общообразователната система, но се провали по отношение финансовото обезпечение за реализация на плана през 2004, което блокира началото на реформите за включващо образование.
Aдминистративна структура на системата за закрила на детето

Редовният доклад за 2002 г. прави коментар, че: “въвеждането и прилагането на Закона за закрила на детето се затруднява от недостатъчните правомощия на Държавната агенция за закрила на детето”. Този проблем не е разгледан отново в Редовния доклад за 2003 г., макар че ролята и правомощията на ДАЗД все още представляват ключов фактор за успеха на реформата за подобряването на благосъстоянието на децата.

На ДАЗД е вменена ролята на контролен орган по дейностите, свързани със закрилата на детето, но нейните ограничени правомощия продължават да предизвикват загриженост. ДАЗД продължава да е финансово зависима от Министерство на труда и социалната политика (МТСП), но макар да е натоварена с координиране на политиката, ДАЗД не притежава правомощия да внася свои предложения за промяна в политиката. Съществуват паралелни структури в МТСП, които до голяма степен дублират работата на ДАЗД, в резултат, на което съществува объркване кой орган в крайна сметка в България отговаря за благосъстояниието на децата. Например, отговорността “да извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на детето” е дадена едновременно на Регионалната дирекция “Социално подпомагане” (част от структурата на Агенцията за социално подпомагане (АСП), която е подчинена на МТСП) и на Дирекцията “Контрол по правата на детето” (към ДАЗД). Наличието на един независим орган с правомощия по всички въпроси, свързани с благосъстоянието на децата, и с единствен мандат за стимулиране на добрите практики в областта, би било по-ефективно и финасово изгодно.

В резултат на объркването на ролите на централно ниво, неизбежно на местно ниво също съществува объркване. Отделите “Закрила на детето” получават методологична подкрепа едновременно от ДАЗД и АСП чрез местните дирекции “Социално подпомагане”. Тези местни дирекции подготвят общинските стратегии за закрила на детето, които трябва да бъдат реализирани от общините. Някои общини, също така, управляват институции за деца. Въпреки тази децентрализация на управлението на услугите на общинско ниво, на практика системата за закрила на детето остава централизирана, като е подчинена на АСП към МТСП.

Капацитет на отделите “Закрила на детето”

Проучване на “Спасете децата” показва, че данните на българското правителство относно реформата за подобряване на благосъстоянието на децата често се отнасят само за селищата, които са част от пилотните проекти, финансирани от Световната банка и ЕС, т.е. 20 от общо 272 общини. За да придобие по-пълна представа за ситуацията, фонд “Спасете децата” направи посещения на отдели “Закрила на детето” в региони, които не са включени в пилотните проекти и не получават допълнително финансиране извън предвиденото за тях в държавния бюджет. В Белица един единствен социален работник се оказа отговорен за територия с 11200 жители. В Троян двама социални работници и един юрисконсулт отговарят за 38 градове и села с общо 25823 жители. В никое от посочените места социалните работници не разполагат с транспорт или дори с компютри, за да поддържат елементарна база данни, а персоналът на отдел “Закрила на детето” често не е наясно как да изпълнява задълженията си. Освен за наличието на оскъдни ресурси, интервюираните съобщават, че тяхното обучение се е състояло от получаване на копие от ЗЗД и Правилника за неговото приложение. Не е предоставено допълнително обучение или финансиране. Това се очертава като обща ситуация в цялата страна. В доклада на ДАЗД за 2003 г. се отбелязва, че социалните работници в отделите “Закрила на детето” се нуждаят от допълнително обучение и че голяма част от отделите не разполагат с достатъчен персонал. Това състояние прави невъзможно спазването на изискванията в Европейските стандарти за социална работа и подкопава цялата реформа за подобряване благосъстоянието на детето.

Персоналът на отделите “Закрила на детето” е получавал в някои случаи обучение от неправителствени организации. Но тенденцията за високо текучество след парламентарни и местни избори, разрушава новоизградения капацитет. Регионалните дирекции “Социално подпомагане”, които управляват местните отдели “Закрила на детето”, също се нуждаят от подобряване на капацитета, за да предоставят необходимата подкрепа на отделите.

Освен на броя на работещите в ОЗД, необходимо е да се обърне внимание също и на начина, по който се финансират отделите “Закрила на детето”. Планът за деинституционализация обвързва броя на социалните работници в отделите “Закрила на детето” с броя на децата в институциите. Не става ясно защо финансирането трябва да се основава на това условие, вместо да се вземе предвид общият брой на детското население в съответната община, което отчита, че персоналът на отделите има широк набор задължения и не работи само с децата в институциите. Подобно обвързване може на практика да доведе до нежеланието на социалните работници в отделите да работят за намаляване броя на децата в институциите.



Международно осиновяване

Редовният доклад от 2003 г. отбелязва измененията в Семейния кодекс. Те определиха условията, при които е позволено международно осиновяване: само ако всички възможности за настаняване при роднини или семейни приятели, или за местно осиновяване, са изчерпани, т.е. ако три български кандидати са отказали да осиновят детето в срок от 6 месеца. Редовният доклад от 2003 г. описва създаването на съвети по осиновяване и регистри на децата за осиновяване на регионално ниво. Докладът много точно идентифицира нуждата от координация на тези регистри с националната информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени, на осиновителите и кандидатите за осиновители, която по това време беше разработвана от ДАЗД. Освен националната информационна система, която в момента все още е в процес на разработване, въпрос от по-голяма важност представлява единният национален регистър на децата, които могат да бъдат осиновени и на българите желаещи да осиновят дете. Понастоящем Семейният кодекс не предвижда създаването на национален регистър. Наличието на такъв национален регистър, обаче, би увеличило шансовете на българските деца да намерят подходящи родители от България и да останат в страната си по произход. По този начин ще се разчита и по-малко на международното осиновяване.


Редовният доклад за 2003 посочва също, че в съответствие с Конвенцията на ООН за Закрила на детето, международното осиновяване следва да остане изключение. Проучване на “Спасете децата”, проведено в края на 2003 г., показва, че в България има извънредно голям брой международни осиновявания, което я превръща в една от най-големите страни “доставчици”. Прекалено рано е да се прецени в каква степен последните изменения в законодателството, регулиращо осиновяванията, са повлияли на тези проблеми. Ясно е обаче, че ако не се отделят достатъчно ресурси за развитието на алтернативни услуги, осиновяването, включително международното, ще бъде използвано по-скоро като първа, отколкото като последна възможност. Затова е необходимо внимателно наблюдение на прилагането на новото законодателство. Прозрачността на системата за международно осиновяване е също от изключителна важност, за да се избегнат злоупотреби и експлоатация на биологичните семействата, самите деца, и родителите, които искат да осиновят. По-конкретно, необходима е регулация на централно ниво, на официалните такси, които се събират при международно осиновяване. Трябва да се създадат условия за огласяването им между всички заинтересовани лица.
Трафик на деца

България е както страна на произход, така и транзитна страна за деца жертви на трафик. В доклад на Пакта за стабилност се отбелязва, че за периода януари 2000 юни 2003 жертвите на трафик са най-малко 352, от които голям процент жертви – 48 % за 2002 са непълнолетни. Същият доклад отбелязва, че не съществува база данни на централно ниво или установена методология за събиране на броят на жертвите на трафик от България, които са непълнолетни.


Системно събиране на информация за жертвите на трафик се предвижда да става от Национална комисия, която следва да се създаде през 2004 – до настоящия момент такава Комисия все още не е създадена. Според доклада на Пакта за стабилност, голяма част от случаите на непълнолетни се отнасят до момичета трафикирани с цел сексуална експлоатация. Това съвпада с данните на проучване на американското правителство, според което жертвите на трафик през 2002 са били преобладаващо жени и момичета трафикирани с цел насилствена проституция. Средната възраст на децата жертви на трафик с цел сексуална експлоатация е 14-18 години.
Трафикът на деца за целите на международно осиновяване също се признава за проблем в България. И в пресата бяха изнесени случаи за (неродени) български бебета, които са били продадени на чуждестранни семейства (гръцки, френски и италиански). Трафикантите намират бременна жена, на която осигуряват транспорт до чужбина, където жената се настанява в специално подготвени домове за раждането. Докато дойде времето, когато международното осиновяване в България стане едновременно по-прозрачно и по-добре регулирано, трафикът на бебета за такова нелегално международно осиновяване е вероятно да остане проблем. Най-тежки санкции трябва да бъдат налагани срещу тези, които работят в и подкрепят мрежите за трафик.
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница