Доклад на Сметната палата (одит на изпълнението) Error: Reference source not found

6.Коригиране на регламента

Комисията е на мнение, че значителни подобрения в работата на фонд „Солидарност“ могат да се постигнат с въвеждането само на минимални корекции в приложимия понастоящем регламент, като същевременно се запазят неговият основен принцип и характер и не се засягат финансовата му страна и обемът на разходите. Никакви корекции на регламента не бива да засягат критериите за допустимост на финансираните от помощта операции, като например незабавното възстановяване на инфраструктури с основно значение и разходи за разгръщане на средствата за намеса. Няма вече да се преследват цели като разширяване на обхвата, промяна на праговете или изключване на регионалните бедствия, които са част от предложението от 2005 г.

Следва също да се проучи и възможността за увеличаване на видимостта с помощта на мерки за информация и реклама.

6.1.Ясно определен обхват на фонд „Солидарност“

По-подробното разглеждане на разпоредбите на регламента разкрива, че мобилизирането на фонда за бедствия, които са предизвикани от причини, различни от естествените, ще се сблъска със сериозни правни затруднения. В член 3 се уточнява, че „плащанията от Фонда са ограничени до финансиране на мерки, облекчаващи непокрити от застраховки вреди“. Комисията от самото начало е тълкувала и прилагала тази разпоредба в смисъл, че помощта не покрива щетите на частните лица. Освен това, принципът „замърсителят плаща“ и задължението на засегнатата държава да търси компенсация от трети страни (гражданска отговорност) изключват от обхвата на действие на Фонда всякакви други бедствия, освен природните. Посочените съображения са довели например до отхвърлянето на заявлението на Унгария по повод на бедствието, причинено от разлива на червена кал през 2010 г.

Сред целите на предложението на Комисията за нов регламент за фонд „Солидарност“, представено през 2005 г., бе и разширяването на обхвата на Фонда, така че той да обхване и бедствия, различни от причинените от природни фактори. Предложението бе приветствано от Европейския парламент, но повечето държави-членки в Съвета бяха и продължават да бъдат настроени против всякакви опити за разширяване на обхвата на Фонда, така че да включва и други бедствия, освен природните.

В името на яснотата, формулировката в приложимия понастоящем регламент следва следователно да се коригира, като ясно се укаже, че Фондът се прилага при бедствия, чиято причина са единствено природните фактори. Това ще елиминира всякакво възможно двусмислие за обхвата на Фонда и по този начин ще бъде попречено на потенциалните заявители да имат очаквания, които Комисията неизбежно ще трябва да разочарова, като не бива да се забравя, че ще бъдат спестени значителни усилия, които иначе са необходими на държавата заявител да подготви заявление, а на Комисията — да го оцени.

Същевременно в регламента следва да се предвиди, че посоченото ограничение до природни бедствия няма да изключи по принцип случите, когато природно бедствие създава каскаден ефект и предизвиква бедствие, свързано с промишлена авария (напр. наводнение, което засяга химически завод), или бедствие, заплашващо общественото здраве [напр. земетресение, което прекъсва водоснабдяването и предизвиква (пренасяна с водата) епидемия; или такова, което разрушава болнични заведения, като така застрашава предоставянето на помощ за ранените при природното бедствие].

6.2.Ясно ново определение за регионални бедствия

Следователно би могло да бъде подходящо да се даде ново, ясно, обективно и прозрачно определение на критериите за регионални бедствия, подобно на това за големите бедствия, съдържащо не повече от един или два лесни за проверка „твърди“ показатели. Последните следва да бъдат установени така, че лесно да могат да бъдат изпълнени при наистина сериозни регионални бедствия, по принцип при онези, при които Фондът е бил мобилизиран по изключение в рамките на приложимия понастоящем регламент. Същевременно предефинирането на регионалните критерии по посочения начин би позволило на потенциалните заявители да оценяват предварително с голяма сигурност дали при дадено бедствие заявлението им за помощ ще бъде прието. По този начин на заявителите биха били спестени усилията да подготвят заявление, когато не може основателно да се очаква положителен отговор.

Комисията предлага регионалните бедствия да бъдат дефинирани по подобен на големите бедствия начин, т.е., като такива, които причиняват щети над определен праг. Прагът ще се изразява като процент от регионалния БВП на ниво 2 по NUTS. Класификацията NUTS 2 се налага от само себе си като регионално референтно ниво, тъй като е добре установена в областта на политиката на сближаване, достатъчно голяма, за да изключва по-скоро местни събития, а и статистическите данни са лесно достъпни. Ако няколко района на ниво 2 по NUTS са засегнати от бедствие, един и същ праг (т.е., процент) ще бъде прилаган по отношение на регионалния БВП на съответните райони. Специфичните условия за най-отдалечените региони ще бъдат удовлетворени, тъй като най-отдалечените региони са дефинирани на ниво 2 по NUTS 2. По отношение на природни бедствия, които прерастват в бедствия, заплашващи общественото здраве, следва съвместно с държавите-членки да се установят допълнителни критерии.

Подобно решение не само ще осигури ясни и обективни критерии за регионалните бедствия, то ще отстрани и трудностите за задействане на Фонда за бедствия като горски пожари (при условие, че те са причинили достатъчно големи щети), които поради естеството си понастоящем рядко удовлетворяват критериите за регионални бедствия.

С цел да оцени доколко изпълним е подобен подход, Комисията извърши симулация, като приложи единствен критерий — щети, надхвърлящи 1,5 % от регионалния БВП на равнище NUTS 2, — към всички получени след 2002 г. заявления за регионални бедствия, решение за които е взето до края на 2010 г. Референтната стойност за регионалния БВП е година n-3 , където n е годината, през която е подадено заявлението (n-3 е последната година, за която по правило са налични хармонизирани данни на регионално равнище). Получените резултати са представени в приложение 4. От разгледаните 37 регионални бедствия само два случая, които са били одобрени по-рано, не биха били одобрени, докато един случай, който не е бил одобрен, би бил одобрен; в един случай са налице съмнения за стойността на причинените щети. Разглеждането на всички други случи би довело до резултат, идентичен с вече познатия, със съществената разлика, че 23 заявления за по-малки бедствия, които би трябвало да бъдат отхвърлени, не биха били подадени, преди всичко поради това, че държавите-членки не биха имали съмнения за тяхната недопустимост.

Това показва, че с прилагането на единствен ясен критерий, основаващ се на БВП, би било възможно да се достигне до почти идентичен резултат, като същевременно се реализира съществено опростяване, тъй като не би било необходимо да се доказва, че потенциално допустимите заявления отговарят на сложните критерии за регионални бедствия, наложени с приложимия понастоящем регламент. В резултат на това оценката на подобни заявления от страна на Комисията би била значително улеснена, като тя би била освободена от задължението да оценява заявления, които най-вероятно няма да бъдат одобрени, поради което значително би се улеснило по-бързото вземане на решение и изплащане на безвъзмездните средства.

Освен това, споменатият по-горе нов регионален критерий не би имал като цяло никакво финансово отражение.